Теория и практика

[Simran]

. Ако имаме контрол над емоциите си, тогава може да нямаме емоции. Ще имаме контрол над емоциите си ако имаме контрол над мислите си. Ще имаме контрол над мислите си ако можем да се концентрираме на една мисъл, ако можем да спираме мислите, да ги избираме, да ги създаваме, да ги променяме. Изразяване на емоции не означав липса на контрол.....

"Владеене на себе си не търся,нито пък освобождение.
За нищо друго е копнея,освен за Любовта към Твоите лотосови нозе"
Сант Арджан

[pada]

Ти трябва да имаш само една любов-самата Любов!

[rtsvet]

И като я имаш? Тогава какво?

[pada]

Който я има, не пита.   "Когато твоят ум разкъса булото на илюзията, ти ще станеш безразличен към това, което си чул и което ще чуеш." (БГ ІІ.52)

[Източен]

Аргументирате объркващо. В този стих, според Шанкара, става въпрос за илюзията на неразличаването, т.е. за Аз и не-Аз, за познание, а не за любов.

[pada]

В този стих, според Шанкара, става въпрос за илюзията на неразличаването, т.е. за Аз и не-Аз, за познание...

Точно така. Нали това (БГ ІІ.52)  е "знанието-благодат" от ЙД (І.16)?  В случая "Любов" е именно Азът (чистата съзнателност), а не някакъв вид (човешка) привързаност.

[Източен]

Не виждам как може да се свърже думата "знание" с думата "любов", особено в смисъла на I.16? Втората дума означава пълна привързаност към одушевен или неодушевен предмет. Може би при някоя форма на нарцисизъм? Или имате предвид конкретна употреба на думата "любов" в някой от обсъжданите текстове?

[pada]

Двете са отлично съчетани в ЙС І.33.  Дружелюбието е любов, състраданието е любов, благоразположеността е любов, безразличието към порока е любов. В Бходжа-вритти І.33 се казва: "Чрез такива пречистващи чувства като дружелюбието, състраданието и т.н. съзнанието просветлява и се прониква от щастието на самадхи". Думата "любов" не е чак толкова лоша...

[Брахман]

....думата "любов".....   означава пълна привързаност към одушевен или неодушевен предмет.

Това е една огромна разлика между източният и западният начин на мислене. Западният начин на мислене е сериозо повреден от третокласната религия на християнството и затова европейците в това отношение мислят все още на нивото на туземците от Нова Гвинея 

Животинската любов, тази маймуни, прасета, мухи и т.н. действително означава привързаност. От тази "любов" човек трябва да се освободи - не му трябва. Истинската любов не означава "пълна привързаност"  а напротив пълна свобода. Любовта не води към привързаност а точно обратното. Когато човек е привързан, той е зависим, той става роб на предмета. Истинската любов води към освобождение, към независимост. Любовта означава жертва, добронамереност, приемане на нещата такива каквито са, вътрешно удоволетворение, желание да се помогне, да се даде, да се премахнат зависимостите които са бреме.

Хубаво е да се разбере правилно това понятие защото то е едно от основните и ако то не се разбере, няма да се разбере и цялта философия на изтока. Примери за това има много, големи европейски философи не могат да схванат изтока просто защото християнският начин на мислене им пречи да видят основите

[Източен]

Любовта не води към привързаност а точно обратното.

Но анализът на състоянието, което се обозначава с понятието "любов", трябва да ни отведе към половата любов. Следователно, както казва по един повод В. Розанов, нещата на любовта се случват в пола - и чак тогава и в кръговете на мисълта (по памет).
Не бих твърдял, че нещо, което има своите основания дълбоко в трудно достъпна за осъзнаване материя, може да има освобождаващи функции.