Що е грях - папа?

[Брахман]

Това е нова тема, която смятам да отворя. Това е отново една "революционна" концепция, що се отнася до западния начин на мислене. Това, което се нарича "грях" на запад, е доста доста по различно от това, което се разбира под грях на изток. Разбира се, обикновеният човек в Индия знае за "греха" толкова, колкото и западнякът, разлика няма. Но когато се говори от името на Веданта или будизма, или пък Йога, тогава нещата са съвсем други.

Преди да изложа основната идея за "грях" - ПАПА, искам да направя един експеримент, предлагам, който иска, да изложи кратко своето разбиране по този въпрос. Или поне да се замисли върху това понятие. Разбира се, ако знаете отговора наготово, по добре е да не го казвате направо, за да оставим другите да се замислят.

Всъщност концепцията за греха е почти толкова революционна за западняка, колкото и концепцията за любовта. За мен специално беше почти шокиращо и аз отказвах да я приема доста време, може би с месеци  

Но отново всичко е въпрос на свободна мисъл, на здрав разум, стремеж да се върви към абсолютната истина.

ПП. Пак ще повторя, това са изключително важни понятия. Ако те не се разберат в дълбочина, никога не може да се постигне просветление! Просветлението идва с правилната практика, а правилната практика идва от правилното прилагане на основните принципи. Човек не може да прочисти съзнанието си, ако не знае и не разбира тези неща. Как ще практикува Карма Бхакти и Джняна Йога, които са съставките на Крия ЙОГА, ако той не знае какво е щастие, любов, страдание, грях, свобода и т.н. Това е все едно да се движи човек със завързани очи, без да знае дори къде иска да отиде.

[Simran]

Според мен,/базирам се на наблюдения върху себе си/
човек върши "грях" в следствие на неправилно/изкривено/ възприятие на Реалността.
От неправилното разбиране на Реалността,следват неправилни мисли и действия.

[Imago]

Има нещо вярно в това. Порокът (пАпам) е особена невидима сила (адришта-вишеша), която ти пречи да бъдеш добродетелен, т.е. в крайна сметка на практиката. Освен това се разглежда като конкретно проявление на адхарма.

http://www.searchindia.com/search/indian-slang-words/paapa.html

[vitaminko]

Да действаш съзнателно против собствените си убеждения.

[Брахман]

Да действаш съзнателно против собствените си убеждения.

Точно така мисли всеки западняк който има здрав разум и който е повлиян от християнската философия и мисъл.  Точно така мислих и аз когато за първи път се срещнах с определението за  ”грях” във Веданта. Когато някой знае какво е правилно и въпреки всичко действа обратното на това значи този човек е грешник. Но… трябваше ми да помисля доста преди да приема новото определение. Това определение е половинчато, то е до някъде само вярно и може лесно да откара човек в погрешна посока на мисълта.

Ако говорите с някой индус който има сравнително добро образование и го попитате що е грях, първото нещо той което ще ви каже е че грехът е онова действие което е противно на писанията, забранено от тях и ако го извършваш ще страдаш от това в бъдеще по закона на кармата. Това обаче не е определението а само следствие, това само казва, че ако правиш „папа” в резултат ще страдаш. И обратното, ако правиш „пуня” – добродетел от това ще получиш нещо добро в бъдеще.

Какво е определението за грях? Цитирам първо на английски така както са ми направили впечатление в началото.
 
1. Sin is agitations in the mind.
2. Sin in not in the action but in the reaction!
3. Man is not punished for the sin, he is punished by the sin!

1. Грехът е възбуда в ума. Например всеки път когато човек се ядоса, той извършва грях!?

2. Грехът не се състои в действието което извършваме а в реакцията на ума към онова което възприемаме. Това е шокиращо! Един вид не е грях ако убиваш някой, ако крадеш, ако злосторничиш а когато си ядосан например!? Затова казват когато някой е в тежко психическо страдание за такъв човек че е голям грешник!!!

3. Човек не е наказван заради греха, човек е наказван от греха и чрез греха. Човек не е наказван заради това че е извършил нещо грешно а е наказван от самият грях, от самите негативни мисли в ума, например ако се е ядосал на нещо чувството на гняв е това което го наказва!!


Обясненията и логическата обосновка ще дам скоро, просто давам сурово определение за да може човек да се замисли. Всякакви предварителни коментарии са добре дошли.

[Източен]

За властите е престъпление да убиеш. Къде е блуждал умът ти докато си убивал, какво си мислил по това време, няма значение.

Ако гневът е грях, гибелният гняв е добродетел. Заложен е в основата на безсмъртна епична творба.

[Quiet]

Но отново всичко е въпрос на свободна мисъл, на здрав разум, стремеж да се върви към абсолютната истина.

И отново абсолютни глупости

[Брахман]

Да тук е неясно за сега но ще се избистри...

Онова което загатвам е, че думата грях в източните религии има пряко отношение към просветлението. Грехът води към тамас, което е невежесво и отдалечава човек от крайната цел Мокша. Невежеството също така е тъмнина, тоест отдалечаване от светлината от истината - такава е символиката.

[Брахман]

За властите е престъпление да убиеш. Къде е блуждал умът ти докато си убивал, какво си мислил по това време, няма значение.

Убийството вече предполага, че има гняв има предумисъл, има нарушение. Когато се говори за „прекратяване живота на друг човек” тогава може и да не е убийство. Например доктор който оперира пациент и прави опит да го спаси но.. пациента умира на масата. Това не е убийство нали? Но има прекратяване живота на друг човек.

Ако гневът е грях, гибелният гняв е добродетел. Заложен е в основата на безсмъртна епична творба.

Това е типично европейско разбиране в момента. Емоциите според европееца помагат за по доброто изпълнение на някой действие. Не е така обаче според разбиранията на изтока. Емоциите само пречат и влошават действието. Те оставят неправилни впечатления които влошават разбирането на човек в бъдеще. Разбира се емоциите са нужни но…

Емоциите това е манас! Манас това са юздите с които се управляват конете, тоест с манас се командват индриите! Но манас е само средство чрез което Будхи, интелектът командва колесницата! Ако Будхи е самият Кришна, тоест ако Будхи е знанието на Бхагават Гита, тогава грешка няма, всичко върви по мед и масло. (Спомнете си Катха Упанишад – Царят на колесницата е Атман. Будхи - интелектът е колесничарят. Юздите това е манас – чувствата. Тялото това е колесницата. Конете са индиите, тоест органите за осезание и органите за действие. Пасищата и пътищата това са обектите по света!!)

Но при всички случаи едно и също действие може да бъде извършвано от различни емоции, положителни и отрицателни. Далеч по добре е да се извършва едно действие от положителни емоции от колкото от отрицателни. Затова гневът никога не може да бъде добродетел.

[Quiet]

Ако грехът е действие, кой е правещият?