Що е грях - папа?

[Източен]

Чери, според мен имате неправилна представа за понятието "нагласа". Нагласата е предварително изработено очакване от предмета, с който имаш вземане-даване. През своя живот хората непрекъснато (обикновено несъзнателно) актуализират своите нагласи, а ако не го правят, следва невроза. Да нямаш нагласа означава да живееш медитационно, т.е. да възприемаш всеки обект като нов - в неговата собствена форма.

Нагласа да не би да падне от края на земята е имал вероятно Александър Велики и затова не е продължил похода. Такава нагласа са имали и тези, които са били с него. Но другите не са имали такава нагласа, а са имали неправилно знание за земята.

[чери]

Да възприемаш света медитативно, като за първи път, това според вас не е ли нагласа, не е ли предварителна нагласа? И не става въпрос за игра на думи, ами за представата как работи съзнанието и как да правим усилието си, че отрицанието не е правилен и възможен път. Да нямаш нагласа. Какво значи да нямаш нагласа. Винаги имаш нагласа. Когато нямаш познание имаш погрешна нагласа (или случайно, по интуиция може и да уцелиш). Когато имаш погрешно познание, пак имаш погрешна нагласа. Само когато имаш правилно познание имаш правилна нагласа. Затова ние трябва да имаме правилна нагласа за да знаем какво да виждаме като гледаме а не да възприемаме света като ахмаци.

Съзнателно ние трябва да имаме определено отношение към света, леща през която да го гледаме, контекст спремо който го съотнасяме и спрямо който тълкуваме, пък какъвто ще и да е той, медитативен или друг, това е  наш избор. Тогава ние имаме избора как да реагираме на ситуациите а не да се превърнем в треперещ лист на произвола на вятъра. Такова определено отношение ние възприемаме съзнателно и по собствена воля и чрез усилия практикуваме и постигаме. Това е пътят на приемането. Да вярваш, че като отхвърлиш всичко и нищо няма да остане, и да се стремиш към това е все едно да гледаш към звездите и да си мислиш, че ще ти паднат на главата. Това което ще се получи е, че ще останеш с тази нагласа постоянно нещо да отхвърляш, защото в природата няма и не търпи празно пространство и постоянно нещо ще има останало за отвхърляне, отхвърляне на отхвърллянето и отхвърляне на оотхвърляне на отхвърлянето. И така ще останеш в някакъв цикъл без да се придвижиш и крачка напред съзнателно. Да, нашата нагласа може да се променя, усъвършенства, допълва, актуализира. Ако нямаш нагласа, това означава че нямаш способсността да заъдържаш познание. Всеки път ще трябва да се учиш да ходиш, да четеш и пр.

[Източен]

Да възприемаш света медитативно, като за първи път, това според вас не е ли нагласа, не е ли предварителна нагласа?

Не, защото съзнанието се оцветява в момента от собствената форма на предмета.

[чери]

Това именно се избягва когато в момента на възприятието, съзнанието е концентрирано на своята собствена форма. Тогава няма оцветяване с обекта на възприятие. Тогава може да се получи еднонасоченост. Съзнанието е постоянно заето с едно нещо - собствената си форма, постоянно насочено към един обект, а не постоянно към различни обекти. Тогава можем да имаме постоянно вътрешно състояние. В противен случай се налага съзнанието което постоянно се оцветява от външния обект да бъде деотцветявано (отново чрез концентрация на собствения аз), което е двойно усилие. С други думи, когато съзнанието се отъждестви (оцвети) с обекта на възприятие, то загубва своята собствена форма.

Ако грехът е действие, кой е правещият?

Грешникът.

[Quiet]

обаче........

[pada]

Грешникът.

Грешникът е "собствената природа", от която постепенно трябва да се освободим.

[чери]

Грешникът е "собствената природа", от която постепенно трябва да се освободим.

http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,1178.160/