Пустота

[чери]

Това е много интересна тема и аз дълго разсъждавах върху това и до никъде не стигнах, което ме навежда на мисълта, че я разбирам много добре, но щом съм я разбрал, значи не съм я разбрал. Моля, споделете и вие своите мисли за пустотата които не се отнасят до пустотата или които не са ваши.

За пустотата не може да се говори, но не може и да се мисли. Ако мислим за пустоата, това означава, че не мислим за пустотата, защото пустотата не е мисъл и не е отсъствието на мисъл, защото мисъл или отсъствие на мисъл има в ума. Пустотата не е в ума.

Бяха изказани интересни положения за пустотата.

Беше казано, че пустотата може да е само безкрайна, но не приравнява ли това пустотата до някава пространствена характеристика, тъй като безкрайността преполага пространство.

Правилно ли е да се каже, че пустотата, заедно с непустотата изграждат света. Може ли тя да носи структурна характеристика, т.е. тя да участва в изграждането на нещо друго. А тя съставна ли е, изградена ли е от нещо друго?

Каза се също, че пустотата е това което няма постоянна същност.

Постояна и непостоянна същност навежда на мисли за същност и форма. За нещата които имат постоянна или временна форма и същност. За разликата между живите и неживите обекти, при които, при едните формата и същността са тясно свързани и неотделими, заедно се зараждат и заедно се губят. Неживите обекти нямат своя вътрешна присъща същност, предназначение, център, съзнание, тяхното създаване и разрушение е причинено от външи фактори, те са пасивни по отношение на времето. Животе обекти имат усещане за време и промяна, усещане за собствена вътрешна същност, за съзнание. Възникването на живи обекти става чрез действие на вътрешната воля. Живите обекти имат воля и под влияние на тази вътрешна сила имат способността да се придвижват в пространството, по един или друг начин, понякога да говорят, но винаги да се хранят. Пустотата жива ли е или нежива? Или нито е , нито не е? Храни ли се с нещо пустотата или самата тя е храна за нещо друго?

Това може да изглежда не по темата, но какво е отношението на пустотата по отношение на живите същества и специално човека. Пустотата се отнася само до хората и тяхното разбиране или е обективна. Каква глупост казах, пустотата не може да бъде нито разбрана, нито обект. Все пак....тя не може да бъде разбрана като обект от някое животно.

Какво е отношението на пустотата с Буда. Само Буда ли може да схване пустотата или само схваналият пустотата е Буда. Може ли пустотата да има отношение с нещо или ине? Или и не и да, или нито не, нито да?

Беша споменат и паралел с Брахман. Брахман ли е неизменната същност на всичко видимо? Ако всичко видимо, очевидно се изменя, то значи, че Брахман трябва да се изменя. Ако брахман не е неизменната същност, коя е неизменната същност? Дори атомите не могат да бъдат видяни с просто око, те се извеждат логически. Постоянната същността не може да бъде видима, защото как може окото което не е постоянно да види нещо което ще съществува което то престане да съществува, въпреки това постоянната същност може да се схване с ума и разбере. Само вечното може да познае вечността. Пустотата вечна ли е или временна, или нито едното нито другото. Какво ознчава нито едното, нито другото? Нещо трето? Изменчива ли е или постоянна? Или нито нещо трето?

Всичко “е”, “не е”,
едновременно “е” и “не е”,
и нито “е”, нито “не е”.
На това ни учи Буда.  МК 18.8

Такива притчи, заедно с другата за небето и несъществуването, най-добре илюстрират идеята за пустотата, която е и не е.

[Plotin]

Поставяш дълбоки въпроси и отговорът им не е с една дума.
Ще се помъча, ако мога, да ти бъда полезен.

[чери]

Ако говорим за пустотата и чуваме думите си, като говорим в ума си, то ние не сме в пустотата. В пустотата няма ехо защото няма стена и не е задънена, или не е така? Когато говорим в пустотата, то нашите думи отиват някъде и не се връщат, то това значи има пространство. Пустотата обект ли е?

Ако не мислим и мълчим, то дали мълчим в пустотата или мълчим на друга тема? Може ли да се мисли за пустотата, без да се мисли за нея? Да се каже за нея, без думи? И ако се помисли и се каже, нали това вече не тя, а какво е тя?

Тя е отвъд логиката или в рамкуте на логиката. Тя може ли да бъде ограничена и какви са нейните граници или граници за нея няма. Не е ли дефинирането й граница за нея. Не е ли това което казваме за нея нейно дефиниране. Затова се казва, че не е, че тя не е това. Тя е това, но и не е това. Тя е се изплъзва от ума. Защо за нея може да бъде казано само какво не е, а в същито време тя е нещо и едновременно не е това.

В пустотата има ли време? Може ли в пустотата да бъде прекарано време, Може ли пустотата да бъде загуба на време или ценно време.

Защото пустотата е пустота, то тя може да бъде схваната като пустота само кгато можем да я напълним с нещо, значи е била пусстота, вече не е, но поне е била. Има ли за пустотата минало, сегашно и бъдеще. Не е ли та като огледало. На глупавият ще се стори глупава, смешникът ще я напълни със смях.

Целта на идеята за пустота еда отговори на въпроси или да провокира въпроси.

На въпросът ви отговор няма.

[dagpo]

Чери, целта на Буда е да лекува, а не да превръща своите ученици в графомани.

[чери]

Може да напишете поне нещо малко.

Ето, например за мен е ново това което казвате, че целта на Буда е да лекува. Моля ви да кажете нещо още по този въпрос.

[dagpo]

Хм, наистина ли това е нещо ново за вас? Първата Благородна Истина, констатира, че сме болни. Втората изследва причината. Третата установява това, че е възможно да се излекуваме. Четвъртата описва стъпките, които трябва да следваме, за да се излекуваме. Учението за Пустотата е като много силен антидот, който ако бъде приет в неподходящо количество или по неподходящо време няма да ви излекува, а ще влоши състоянието ви. Затова и не искам да се включвам в тази тема.

[чери]

Трябва да сте прав тогава. Уважавам вашето мнение и желания и повече няма да ви питам за Пустотата. Съжалявам, защото  сигурно бихте имал какво да кажете, но сте прав, че за всяко нещо си има място и време. Форумът едва ли е такова място.

Все пак се изкушавам да ви попитам за Втората благородна Истина. Нищо, че не е по темата. Това което ме притеснява е така заложената причина за страданието - самият живот. Сякаш той е устроен за да причинява страдание. Но страданието ние си го причиняваме сами, нали, нашето отношение. Животът може да бъде причина и за щастие. Въпреки, че ако някой попадне в земетресение, това е трудно да се повярва, че животът му предлага щастие, но ако природата е чиста то тя може би ще дава щастие, както и до днес хората ходят на планина и море за това. Всъщност едва ли под живот се има предвид природата. Битието ли се има предвид, живеенето? Живеенето е причина за нещастие. Но пак...живеенето е причина и за щастие. Какво мислите?

[Imago]

Коренна причина е желанието, тришна (танха). А постоянната причина, която е идентична с пустотата, е зависимият произход на нещата.

[dagpo]

Имаго ви е отговорил съвсем точно, но дали имате полза от това?  Изгледайте следното и ако имате други въпроси, питайте: http://www.ted.com/talks/lang/eng/matthieu_ricard_on_the_habits_of_happiness.html

[чери]

Благодаря. Съвсем бях забравил за желанието. Всичко е ясно, нямам въпроси. Но не съм сигурен, че добре разбирам какво означава "зависим произхода на нещата" и как това е постоянната приична   астраданието. т.е  страданието се самовъзпроизвежда - страданието поражда страдание ли? Тогава как може то да спре? Това трябва да иам нещо общо с колелото на самсара, нали? Има ли независим произход на нещо?

Защо да не ми е полезно? Будистите са най-добрите лектори, способни да увлекат много публика, благодарение на силата на своята чистота. Доброто учение изглежда така, сякаш всичко ти е добре известно и не е научаваш нищо ново, сакаш винаги си го знаел и сега само се сещаш отново за това, припомняш си го. Само се чудя как не му е студено на дясната ръка.