За Буда и Сангам Шаранам Гачами

[чери]

Браво, вие сте открил някакъв трик, с който благосъстоянието се урежда в миг. Кажете и ние да го знаем, само да не е тотото. За нощта, на чудесата нищо не намирам, моля, дайте линк!

Нямам нищо против материалното благосъстояние, и не вярвам някой да има. Според вас духовните стремления затлачват прогреса, но кажете лесен и бърз начин за забогатяване и се съмнявам, че някой ще има нещо против. Като станем богати ще станем духовни. Две дини под една мишница.

Вие говорите за познание, че една част от познанието се фасцинирала, другата пренебрегвала (остава в сянка).  Според мен двете неща, богатство и духовност не си противоречат, а едното води към другото, въпросът е кое към кое, кое е преоритет и с кое започваме, но това е вечен спор за духа и материята. Според мен когато човек се отдаде на духовни стремления, то благосъстоянието му автоматично се урежда. Вижте какво става с гурутата, независимо, че приказват глупости, те трупат милиони, а какво остава ако стремежът е истински. Не можем да знаем какви са амбициите на гурутата, но ето ви духовен бизнес. Според мен духовното трябва да води. Ако материалното благосъстояние води, тогава имаме изместване на целта, защото целта ни не е материална, (напр. щастие) и то не зависи от материалните блага. Измества се и дупускането за природата на човек дали е материална или духовна. Ако приемем, че е материална, тогава духовното може да е стремеж, одухотворяване на материята. Ако приемем, че изначалната природа на човека е да е душа, то тогава духовността е нещо естествено и присъщо, но не е необходимо, човек да се се стреми към материалното защото ако се стреми значи нещо му липсва, липсва чувство за цялостност, завършеност и пълнота. Днес са много популярни тези книги за позитивното мислене, да мислим, че сме богати и ще станем богати. Връщаме се на главния въпрос - кой съм аз, какво съм аз, дух или материя, но човек е необходимо през целия си живот да прави някакво усилие и това му става навик. На практика с еполучава така, че когато се отдадеш на преследване на материалното, това ти става номера в живота. Действително често се случва бедна духовност, но кое е по-добро от двете богата бездуховност или бедна духовност? Пак е по-добре бедна духовност - беден, но щастлив, но това са крайни варианти. Най-добър вариант е богата духовност.

[Източен]

Въпросът беше как да си изградиш оптимална човешка среда (общество), която да не пречи. Това правят група французи за първи път в новата история през 1789 г. Сядат и решават какъв вид трябва да има човешкото общество, после пишат и една декларация. Готово! От другия ден тези няколко прости правила трябва само да се спазват, от управника, до редовия гражданин. Нищо друго не е нужно.
С други думи не свързвам благосъстоянието с пари и щастие. Казвам, че индивидът е длъжен солидно да се социализира чрез средствата на рационалното знание. А после нека се инравертира, но само за лично ползване.

[чери]

няколко прости правила трябва само да се спазват

Ей, това не е малко. Свежи идеи, добри програми колкото щете, но каква полза от това. Дори религията е същото нещо, какво би станало, ако се спазва, пак бихме си уредили благосъстоянието. Проблемът е винаги в спазването. Както казва Й. Бродски, "Човекът е сбор на своите действия, а не на намеренията си" И по логиката на това, че умният генерал няма да даде заповед която няма да се спази, то затова ученията стават все по-либерални, защото хората стават все по-разпасани. Може би зависи и от самото учение, то да е такова, че да е възможно.

Когато социализацията е насила се поражда общество в което има напрежение. Ако се подхожда към възпитаването на отделния индивид, то обществото като сбор ще се подобри. Човек е преди всичко индивид, и после е част от обществото, а не обратното. Когато на хората се гледа като на общество, а не на всеки човек отделно се възпитава овчедушие.  

Ето ние с няколко думи, със замах, уредихме света, остава само да се спазва. Има хора които говорят и нищо не правят, които и говорят, и правят, и които не говорят, а правят. Светът се движи от правещите и те дори понякога инстинктивно правят това което е добро, и което после се узаконява и извежда като правилно от говорещите, за слава на техния интелектуализъм. Идеите родени в кръчмата или на някое събрание, поривите са само за да се оправдае съществуването и подхранват една самодоволна нагласа на "Еврика, ние водим прогреса!"

[чери]

Под несексуални се има предвид от друг характер – проблеми на адаптацията към обкръжението, неувереност, семейни проблеми, психически травми, които рефлектират върху сексуалността.

Мисля, че проблемите на сексуалността се коренят преди всичко в отношението между мъжа и жената. Има основания дори да се приеме, че всички останали проблеми са производни на това. Затова за да анализираме проблемите на сексуалността на българина, може би трябва да разгледаме отношенията с жената и характера на българката.

[Източен]

Когато социализацията е насила се поражда общество в което има напрежение. Ако се подхожда към възпитаването на отделния индивид, то обществото като сбор ще се подобри. Човек е преди всичко индивид, и после е част от обществото, а не обратното. Когато на хората се гледа като на общество, а не на всеки човек отделно се възпитава овчедушие.  

Индивида го възпитава семейството до седем годишна възраст. Ако се установят пропуски във възпитанието, после няма как да се коригират, защото целта на училището е да им се преподават науки.

Ако живеехме като общество, щяхме да сме силни в колективните спортове.