Мъдрост

[Гергана]

Сливането с Бог не е особено мъдра постъпка - ще си помислиш, че си станал Бог, а от тази мания човек трудно се лекува. Горбатого могила исправит.

Няма такава опасност.

[rtsvet]

Няма опасност, 'щото всики могат да са едновременно ади-шакти.
На 'сяка шъ припишат по едно от хилядите имена, а ако сфършат ше ги допишЪт.

[pada]

Не съм казал "Аза". "Аза" е различен от "чистият субект" в ЙД.

... и разбира се, че насочеността към чистия субект (Ишвара пранидхАна 1.23) има привкус на богопочитане. НО В края на краищата Ишвара е само "особен род пуруШа" (в смисъл на субективност, а не мъж)

Да, индивидуалният пуруша се различава от Ишвара (който е особен пуруша и т.н.):

ЙС І.24: Ишвара е особен пуруша, незасегнат от увлеченията, делата, съзряването и остатъчните тенденции.

Но "Аз" на индивидуалния пуруша е Ишвара. Тоест отношението между тях би трябвало да бъде като това при Брахман/Атман. Ишвара е чиста съзнателност, пуруша - също. В Гита се казва, че Ишвара може да бъде постигнат по много начини:

БГ ІХ.15:  А други Ми служат посредством жертвоприношението на познание, служат Ми, гледайки на Мене като на единен с тях или като на различен, служат по множество начини на Мене - Многоликия.

Бхашя ІХ.15.1: Някои служат на Мене - Ишвара, само посредством това жертвоприношение, като се отричат от всички други форми на богослужение. Това познание Ме разглежда като единствен. "Върховният Брахман е само един". Това метафизически правилно съзерцание е средството на тяхното богослужение. Други Ме разглеждат като "различен", твърдейки: "Бхагаван Вишну се проявява като Слънцето, Луната и т.н." и извършват съответните богослужения. А други Ми служат по множество начини - на Мене, Многоликия, като твърдят: "Единственият Бхагаван съществува по множество различни начини, защото неговата вселенска форма има много лица".

[pada]

Какво казват коментаторите за мъдростта в ЙС? Как се съотнася казаното в ЙС с НяЯ или с други традиции по това време (буддизма)?

Интересно е човек да помъдрува в този контекст - мъдростта като висше благо, а не висшето благо като висш-кеф. Въобще доколко има основание такова разглеждане?

В ранния будизъм се говори за "добри дхарми". Там, към средствата от ЙС (вяра, мъжество, памет, самоовладяване и мъдрост), е добавена "нравствеността" (като първо средство). Или: нравственост (която е основата на всички добри дхарми), вяра (пояснява и устремява), сила (която поддържа), бдителност (памет, сати - изброява и приема), концентрация (самадхи) и мъдро прозрение. В "Милинда-панха" се казва, че всички добри дхарми имат един водач - концентрацията (самадхи), а свойството на мъдростта е да "отсича и осветява" (да отсича афектите). Казва се също, че "знание" и "мъдрост" са тъждествени, но вероятно се има предвид "познание" (а не "знание").

[Imago]

По-скоро за благоприятни и неблагоприятни. Кушала съответства на аклишта, а акушала - на клишта.

[pada]

Да, използвате "благоприятни" (дхарми) в предходната тема (Какви са причините за прераждането).