Какво казват коментаторите за мъдростта в ЙС? Как се съотнася казаното в ЙС с НяЯ или с други традиции по това време (буддизма)?
Интересно е човек да помъдрува в този контекст - мъдростта като висше благо, а не висшето благо като висш-кеф. Въобще доколко има основание такова разглеждане?
В ранния будизъм се говори за "добри дхарми". Там, към средствата от ЙС (вяра, мъжество, памет, самоовладяване и мъдрост), е добавена "нравствеността" (като първо средство). Или:
нравственост (която е
основата на всички добри дхарми),
вяра (пояснява и устремява),
сила (която поддържа),
бдителност (памет, сати - изброява и приема),
концентрация (самадхи) и
мъдро прозрение. В "Милинда-панха" се казва, че всички добри дхарми имат един водач - концентрацията (самадхи), а свойството на мъдростта е да "отсича и осветява" (да отсича афектите). Казва се също, че "знание" и "мъдрост" са тъждествени, но вероятно се има предвид "познание" (а не "знание").