няма недействие или отказ за такова, чисто и просто разбираш, че си само инструмент в Божиите ръце.Когато заговори Егото тогава човек си мисли, че той е правещия.Издувайки Егото се затваря пътя към Вирата.Задайте си въпроса кой ви дава Енернията?Вие сам ли я правите или идва от Всевишния?
Енергията никой не ми я дава, ами аз си я имам вътре в себе си, губя я и пак я печеля. Душата е като батерия. Всяка батерия има ограничен капацитет и рано или късно, бавно или бързо, в контакт с материята, чрез наслаждаване на сетивни удоволствия, енергията се изразходва дотам, че дори се губи способността за наслаждаване. Когато една батерия влиза в контакт с друга и двете се разреждат. Всевишният е генератор. Неговата енергия не се изразходва в контакт с другите души, неговото съзнание не се обърква, не се повлиява, не губи самосъзнанието си в никакъв случай, вместо това той влияе на другите и ги зарежда. Когато включим зарядното в мрежата батерията се зарежда, но когато го изключим, енергият е останала в батерията. Вие казвате, че това е енергията на Всевишния (мрежата) и за това може да има някакво основание, но в момента в който изключим зарядното, притокът спира, но енергията остава вътре, но най-важното е, че батерията и генераторът са отделни неща.
Човекът може да се завърне само в един конкретен изгубен рай - този на детството. Ето тук, четете определения и обяснения за тези, и други неща. Друг е въпросът дали ще се съгласим с написаното.
http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=4394Не мога да се съглася с написаното, защото линкът не работи. Иначе съм съгласен, че изгубеният рай е детството, но както всичко преминава през детство, младост, зрялост и старост, така и светът. Изгубеният рай е това детство на целия свят, нашето минало като цивилизация. Но преди детството дори има състоянието като семка, същност,есенция, от която произхожда света.
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор