чери
Йогарадж
Публикации: 2029
|
 |
« : 11 Февруари, 2011, 03:54:58 » |
|
Научен и религиозен ум.
Изказват се тези, че това са различни типове интелигентност, едната сбъркана, другата не. Всъщност това е поредния начин на делене на хората. Всеки има и научен и религиозен ум, в различни пропорции.
Казва, се че при начучният ум се усвоява постепенно някаква част от познанието, което следва да ни задоволи за момента, а при религиозният се цели тотално разбиране.
Аз имам религиозен ум и религиозни търсения, искам да разбера цялата картина, да има едно обяснение което да ме задоволи. Не цели ли това и постепенното научаване. Аз нямам търпение. Искам сега и всичко да знам.
Едно време е имало енциклопедисти, днес има гугъл. Днес е по-добре да си тесен специалист.
За какво ни е познанието ако не ни обогатява представите, ако не е само поредната част от пъзела, то става самоцелно, каквото е станало и е повод за неоснователна гордост. Защо има гордост от непълно познание. Аз искам да знаем едно нещо само, но най-важноти и нищо друго не ми трябва да знам. Математиката ли е по –викша наука или химията и коя част от химията – органичната или неорганичната. Различните клони на познанието не може да се конкурират. Те не могат да се построят в йерархия. Има по-значителни и по-незначителни факти, но всички са в еднаква степен факти, истини и непоклатими.
Никой не е видял в медитация ДНК защото не е това целта. ДНК може да се види с микроскоп. Няма микроскоп с който да се види душата, но има човешки микроскоп, ума може да я разбере.
Целите на практиката се отнасят до ума. Говори се за стабилен ум. Ако Господ е фикция, но най-стабилната фикция, ако е идеята която може да направи умът ни стабилен и спокоен, ако е маниакалната фикс идея която не може да бъде изместена от нищо друго, за какво ни е да си пълним главата с ненужно познание. Силата на тишината на ума тържествува над силата на науката.
Светското познание води до тъга. Има една много хубава книга на Макс Фриш, като метафора за това, казва се “Човекът се появява през Холоцена” Разказва се за възрастен човек, останал сам на вилата си в Алпите, който се занимава с това да записва на малки листчета по стените интересни факти. Усещайки приближаващата смърт и борейки се с изневеряващата си памет, той иска да намери нещо ценно измежду всичко. Изведнъж фактът, че човекът се появява през Холоцена придобива особена важност, той се хваща за това като удавник за сламка. Опитва се да си го припомня отново и отново, да не го забрави.
Ако в ума на човек няма нещо най-важно, няма йерархия, ако не е подреден, това е объркан и неспокоен ум, търсещ. Спокойния ум не означава ум неспособен да възприема, както търсещ ум не значи жаден за познание. Търсещ ум е диагноза коиято не се ликува с познание. Истинско предизвикателство е, според мен, човшкият ум да приеме крайността, да приеме нещо оконателно и именно от това бяга науката и скептичният ум. Истинско предизвикателство е човек да приеме нещо най-висше от което да няма нищо по-висше, само по себе си това е обезпокояващо, страшно е човек дори да си помисли, да си представи вечността, но в приемането на това има спокойствие. Умът престава да търси, защото неговата природа търпи, изизсква да бъде усмирена, вкарана в ред. Науката още повече обърква ума. Не става въпрос за отричане на фактология, но всяко нещо ня мястото си. Именно религията слага вътрешния свят в ред. Показателно за объркването на ума е претенцията към религиятя да се занимава с наука, като не й е това работата. Именно неоснователната гордост изисква, че щом аз се занимавам с наука всичко и всички трябва да правят това. Науката е края на всяка търпимост, защото за да приемеш, трябва да приемеш, а при науката нищо не може да се приеме окончателно и завинаги. Науката учи на тъпота и неспособност на ума дда възприема крайни положения, само учи напапагалчване на факти, не учи на интелигенстност, как да боравим с фактите. Един компщтър може да стане хранилише за информация, но може да знаем една схема, която да е универсална, един принцип който да е приложим, един ключ чрез който да отворим, да видим, да разберем и д априеме всяка свера от света. Трябва един шифър, човекият ум не е възможно да преочете всички книги, всичко да види, логиката е наичнът да познаваме без да учим, логикта също се учи, но става присъща, тя е наичнът на опериране на ума. Фактологията е излишна за ума. Тя е небходима само за да може да се структурира логичекса формула. Важна е формулата. Дали в съждението ще имаме А, Б, круши или ябълки, важен е самият процес, процеът, динамиката на мисълта. Фактът е статичен.
Науката учи, че ни трябват нужните факти, но това което става е, че се забравя измества се или напълно се пренебрегва самият процес, мисленето и целта която трябва да обслужи познанието, и науката се деформира в откриване и постулиране на факти които още не знаем за какво са ни. Складиране на информация. Фактите могат да са записани, защо да си пълним главата с това. Фактите са нужни, ако са нужни, ако се работи с тях. Изкуствената приповдигнатост на ума от различните факта е израз на пълното затъпяване. Фактите се приемат спокойно. Затова умът първо трябва да е спокоен и после може да учи. Не може да се очаква, да стане спокоен с ученето. Вижда се че ефектът е обратен.
Затова и съвременната образователна система е напълно сбъркана, защото се занимава само с натоварване, трупане на познание, но преди това не се занимава с това как работи ума, с неговат ефективност, как да се учи по-лесно и за какво да се учи, как да се отсява важно от маловажно и как да ползваме информацията. Произвеждат се непрактични, непрагматични, неадекватни дърдорковци, които с чиста съвст да укорим, че са наеграмотни, защото няма как всчко да са научили, а е трябвало.. Затова светът е истеричен защото щом има процес – учене значи всико е наред, щом умът е зает, щом децата ходят на училище, те ще сполучат. Използвайки метафоата за умът като кон, в училище се учи как този кон да бъде хранен, но не и как да го яздиш. От постоянно хранене той неможе да се помръдне. Преди виско е пренебрегнат факта на забравяне, процеса на забравяне, който е поне толкова необходим колкото на запаметяване, и без който зпаметяването не може да изпълни функцията си. Нещо е ценно когато е запаметено, когато на мястото си и до него има достъп. Религията учи на забравяне, да простиш, да изоставиш всичко в миналото да скъсаш взръзка с това което си знаел, да се концентрирап на едно нещо само, да оставиш и да пренебрегнеш всичко останало.
Едно познание е толкова по- достъпно колкото на по-видно място е, колкото е по-едно и е по-само, и колкото по не може да бъде сбъркано с друго и колкото е по-отделно от всичко останало.
При вида на всичкото познание, с което разполага човечеството днес, действително човек изпитва радост и въодушевление, ентусиазъм да учи, но скоро се вижда, че един живот не стига, че не можеш всичко да прочетеш и научиш, просто на практика не е възможно, затова се налага да се избере една сфера. Това е форум за йога. Според мен, тук би трябвало да намери свое място всяко псевдо- йога система или философия или практика близка до това, повече, отколкото всяка псевдо или непсевдо наука. Иместването на обекта на интерес показва именно това загубване на съвременния човек в информацията, като в океан който го дърпа навътре и в който не знае накъде плува, важното е , че има и гълта вода, но дали ще доплува до сигурен бряг, и как и защо. Най-често човек се дави и започва да повръща солената вода на ненужната информация със строг и назидателен тон или ако не, то с
радостта на кокошка която известява на света, че току що е снесла. Разликата между индийската философия и западната е именно в това. Християнският бог е назидателен, дидактичен, което значи неприятен, Кришна е приятел, което значи леко общуване. От една страна се пропагандира свобода и търпение и приемане, от другата нетърпимост и елитизъм. Защото западната култура е повлияла на целия свят, то ученето се възприема като мъчителен процес, труд. Връзката на живота с религията, на ученето на религия, което е на практическо познание се пренебрегва, но най-вече липсва целта на всичко. Какво като знаем. Какво като работим по цял ден и имаме коли и живеем в разкош, когато само сме сатанали роби или роботи и само работим и не живеем, когато няма радост, а има депресия, когато има екзистенциални въпроси, на които науката не може да отговори. Науката не касае личната екзистенция, с това се занимава духовната наука. Светската наука се занимава с обективния свят. Психологията е наука за душата и затова с това се занимава. Най-много тя има място в този форум, но не и всеки псевдо научен и атеистичен патос. Какво като знаеш, какво ще правиш с познанието. Говори се какво щяла да направи науката, но това е ненаучно и сляпа вяра, да го направи тогава ще видим какво ще направи. Спорът губи основание когато се измести в бъдещето - ще видим. Сега - къде сме сега, в какъв свят. В свят в който няма място за религия? Ние сме в свят който е пред своя край и науката е залъгалка и този патос от заслугите е неуместен. Именно науката...ще видим какво ще направи. Нима като се откри ДНКто или ГМО то и няма болести ли няма глад. Ето има ускорители за частици, нима някой има полза от това. Не е ли кощунство и именно подкрепата на тези безсмислици е заблуждението на хората. Вместо това дайте парите на хората за храна и вода и дрехи, не им обещавайте живот в бъдеще, когато науката ще разкрие трайните на физиката и ще създаде чудеса, дайте живот сега. Но научният ум е лишен от всякаква разумна чувствителност. Той е напълно неразумен, егоцентричен, неангажиран, високомерен, арогантен и безполезен, непрактичен, не водещ до добри резултати, не носещ нищо добро.
|
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор