Няма да коментирам докъде може да се стигне, ако понятийният смисъл на думата не се ограничава от обекта на темата.
И какъв е обекта на темата? Tя е формулирана пределно общо и затова аз вече за трети път призовавам да уточним рамките на дискусията. Аз се придържам към разбирането на Витгенщайн, че "значението на думата е нейната употреба в езика". Именно затова трябва да уточним рамките на дискусията, както казвам вече за трети път. Инак ще се получи това, за което говори по-горе Брахман или като примера, който дава Витгенщайн с думата "игра", когато обяснява Теорията за семейните сходства. С други думи, за да няма дисонанс нека определим правилата на играта, ако искаме да има някаква полза. Ето Брахман ни разясни термина "санскара" от гледна точка на Веданта, а аз го обясних до колкото можах от гледна точка на Будизма. Сега вече можем да видим приликите и разликите между тях, нали?
В будисткия контекст материята се отнася към рупа-скандха, т.е. съвкупността на формата, koято включва 4-те първоелемента (маха-бхута, дхату) и материята, която е основана на тях. Тези елементи могат да бъдат разбирани като основни качества на материята. На пали те се наричат патхави-дхату , апо-дхату, теджо-дхату и вайо-дхату и понякога се превеждат като "инерция", "сцепление", "излъчване" и "вибрация". Счита се, че всички те в различна степен присъстват във всеки материален предмет. Материята, която възниква при съчетаването им (упада-рупа) включва, според Абидхарма, 28 производни явления или качества: 5-те сетива и техните обекти, които обаче са 4 (форма, звук, мирис, вкус), мъжки и женски пол, жизнена енергия (дживита рупа), храна (ахара рупа), движение на тялото (кая-винняти), реч (вачи-винняти), кухините (париччхеда) на носа, ухото и т.н., три качества на пластичността (викара рупа) - лекота, гъвкавост, подвижност и 4 характеристики на всички физически тела (лаккхана рупа): растеж (упачайя), поддържане (сантати), остаряване (джарата). и смърт (аниччата).
Всеки от тези елементи може да е както вътрешен, така и външен. Например, вътрешното проявление на елемента Земя са косата,ноктите, зъбите, кожата, мускулите, сухожилията, костите, сърцето, бъбреците, черния дроб, стомаха, червата и т.н. Първите 18 елемента имат силата да пораждат и затова се наричат
произвеждащи (джатарупани), а последните 10 нямат това качество (аджатарупани). Рупа, заедно с читта (съзнанието) и четасика (неговото съдържание) са обусловени дхарми (санкхата дхамма), докато Нирвана (Нибанна) е необусловена (асанкхата дхамма). За това писа Имаго по-горе... Читта, четасика и Ниббана се отнасят към феномените на съзнанието (нама), а рупа - към физическите феномени. Това е обяснението според Тхеравада, а в Махаяна е малко по-различно, но така или иначе в рамките на будизма материя и форма са почти синоними.
.
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор