Може ли да има абсолютна обективна истина?

[pada]

Според мен няма да имате възможност. Казвате, че ходите на работа, имате ангажименти.

Работя на смени (дневна/нощна)  и това е една от големите пречки - нямам твърдо установен дневен режим (ставане, хранене, ежедневна дейност/занимания и т.н.). Действително така трудно се навлиза в Йога.

В този свят човек трябва да се концентрира единствено върху първата степен на медитацията. Понякога със съмишленици, на някой хубав форум, нека поспекулира върху втората.
Друг е въпросът, че за асмита медитацията лично аз пет пари не давам.

Асмита присъства и в първите три форми на когнитивната Йога. Тук ви хванах в крачка. Спомняте ли си чие е това изказване:

Практикувате ли нещо, медитация, физически упражнения, четене на книги, спазвате ли някакъв контрол на вътрешно поведение. – Да, контрол на поведение и внимателно говорене. Поведение и говорене, съобразени със собствената форма на събитията, носят живот в безметежност.

Винаги, когато се прилага самоконтрол се стига до асмита. Например: Аз и актът на говорене. Или: Аз и сетивата/умът/схващането и т.н. Пуруша и гуните.

[чери]

Ако пурушът не е тялото, какво значение има какво прави тялото? Това е някаква превратна представа, че йога е специално за аскети. Нощната работа не е добра (за тялото и общата кондиция) по съвсем други причини, но това няма общо с йога. Ако съзнанието е леко, не е в съзнание за тялото, то може да няма и умора, да няма значение ден-нощ. А и всяка работа извършвана със съзнанието за дълг е добра.

[pada]

Ако не сте работили на смени, няма да го разберете. Разсейващите фактори (ЙС І.30) се потискат много по-трудно. Да не казвам, че е почти невъзможно. А първият от разсейващите фактори е "болест" - будуването нощем е вредно за здравето (както и спането през деня, неправилното хранене, умствената и сексуална преумора, стрес и др.)
И тъй като Йога е ниродха, е очевидно, че всичко това възпрепятства Йога.

[Източен]

Асмита присъства и в първите три форми на когнитивната Йога.

Вие не си спомняте какво говорихме наскоро:

Съдържа ги като викалпи. Защото подлежат на медитация.

http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,2749.msg32549/#msg32549

[pada]

Как така "викалпи" - това са формите на когнитивната Йога.

ЙС І.17: [Медитацията е]  когнитивна, защото следва формите на витарка, вичара, ананда и асмита.

[Източен]

Моят линк не работи ли? Асмита присъства в предходните медитации като викалпа.

[pada]

Линкът си работи.
Не съм съгласен. Когнитивните форми следват (се появяват)  една след друга, т.е. предходната поражда следващата.

[Plotin]

Самото понятие “Обективна истина” е празно и винаги е било празно. То съдържа презумпцията за истина извън субекта. Такава истина не съществува.

Етимологията на понятието "обективна истина" води началото си от античната философия от светът на  “айдосите” – истинският свят на идеите, които са вечни и абсолютни, като бледо и изкривено отражение на истинския свят е реалността - светът на материята. Платон е твърдял, че абсолютната истина е достижима само от душата, когато след смъртта на човека тя се освободи от тялото.

Понятието “обективна истина” има право на съществуване само като понятие с екзистенциален смисъл – като ежедневна истина “филтрирана” от лични мнения.

Лично становище: Съществуване (битие)извън субекта може и да има, но истина и познание извън субекта няма.

Дори ако познаващият е абсолюта като единство на всичко (omnia uniter) обективно познание пак не може да съществува, защото тогава дуалността субект - обект се самоунищожава.

[Quiet]

Съществуването ...(на обективност и истина и път и цел...)
Несъществуването...(на обективност и истина и път и цел...)
Заедното съществуване ...(на обективност и истина и път и цел...)
Нито съществуване нито несъществуването...(на обективност и истина и път и цел...)
Екстремни възгледи

[Източен]

Не съм съгласен. Когнитивните форми следват (се появяват)  една след друга, т.е. предходната поражда следващата.

Именно.
С какво не се съгласявате? Вие казахте два пъти, че "асмита присъства и в първите три форми...".

Понятието “обективна истина” има право на съществуване само като понятие с екзистенциален смисъл – като ежедневна истина “филтрирана” от лични мнения.

По-скоро абсолютната истина е такава. Когато е изведена с адекватни средства на познание, обективната истина (по-скоро истини) е въпрос на консенсус. Обективните истини трябва упорито да се изучават от субектите още от детска възраст, защото те са извън субекта.