Настояще, минало и бъдеще

[чери]

Какво е настояще? Светът постоянно се променя,. "О миг поспри!" Когато кажа тези думи, нека това бъде мигът на моята гибел - казва Фауст на Мефистофел.

Това може да се разглежда метафорично, че когато ние успеем да останем в настоящия момент съзнанието ни преживява духовна смърт, умира, в него се прекратяват мислите, но остава само една мисъл за настоящето, както умрелият не е нищо, той е само умрял. Това състояние на една мисъл което дава покой обаче не е достатъчно. То е необходимо когато умът не е под контрол. След като веднъж сме в настоящето. т.е. умът е фокусиран, то ние можем и се движим, т.е. да мислим, без да излизаме от това състояние. Както се казва и в йога, че от това състояние не може да се излезе. Така че и да не сме в настоящето с ума си, то пак с ума си сме в настоящето.

[Гергана]

Вие говорите за по-малко мисли, т.е. по малко чувства, но дори и една мисъл да има, важно е каква е, важно е качеството, не количеството. От много мисли, все ще има някоя полезна. От повече безполезни мисли, по-добре е да имаш по-малко безполезни мисли. Но е по-добре да имаш повече полезни мисли, отколкото по-малко.

Хората не успяват да спрат мислите, но положителните разбира се са за предпочитане...
Всички мисли и действия са онлайн във Вселената.

[Гергана]

Какво е настояще? Светът постоянно се променя,. "О миг поспри!" Когато кажа тези думи, нека това бъде мигът на моята гибел - казва Фауст на Мефистофел.
Това може да се разглежда метафорично, че когато ние успеем да останем в настоящия момент съзнанието ни преживява духовна смърт, умира, в него се прекратяват мислите, но остава само една мисъл за настоящето, както умрелият не е нищо, той е само умрял. Това състояние на една мисъл което дава покой обаче не е достатъчно. То е необходимо когато умът не е под контрол. След като веднъж сме в настоящето. т.е. умът е фокусиран, то ние можем и се движим, т.е. да мислим, без да излизаме от това състояние. Както се казва и в йога, че от това състояние не може да се излезе. Така че и да не сме в настоящето с ума си, то пак с ума си сме в настоящето.

Мислите идват от Его и СуперЕго и ни отдалечават от Еволюцията и Реалността.В Настоящето няма мисли,има ли мисли-няма Настояще. Духът-Атман е вечен...

[Imago]

Чери е прав. Рефлексията обитава пространството на настоящето. Миналото и бъдещето се задават обикновено като ретенционални и съответно протенционални хоризонти на интенционалното съзнание, което е винаги в настоящия момент, nunc.

Това е фундаменталното философско откритие на 20-и век, дело на Едмунд Хусерл.

[Seeker]

Настоящето е пътя на еволюцията. Въвличане на вниманието към минало и бъдеще ни прави зависими от Подсъзнание и Свръхсъзнание откъдето и идват нашите мисли за минало и бъдеще.
Мисли в Настоящето няма, а само концентрация и аперцепция.

[Plotin]

Настоящето е пътя на еволюцията. Въвличане на вниманието към минало и бъдеще ни прави зависими от Подсъзнание и Свръхсъзнание откъдето и идват нашите мисли за минало и бъдеще.
Мисли в Настоящето няма, а само концентрация и аперцепция.

Бъдещето е хипотетичен безкраен интервал от “несъществуващото”. Миналото е безкраен интервал, който е частично запълнен от съвкупността на менталните следи от отминали събития.
А Настоящето е мигновена граница между бъдещето и миналото, която не притежава протяжност.

За щастие в съзнанието ни съществува и ментално инобитие (поле на интелекта) със собствено време, в което се развива потока на мисълта ни. Там настоящето  може да е миг, минута, месец, година, век или епоха - въпрос на ментална конструкция. За разлика от реалността там времето е обратимо. В менталния поток всяка ситуация може да бъде проигравана многократно. Всяко "реално" събитие, което проиграваме там е вече отминало, защото там реалността присъствува само със следи от отминали събития, а "физическото настояще" е лишено от протяжност.

[Seeker]

Времето/Кала/ е рамка, от която се излиза, когато станем Калаатит. Децата не знаят какво е време.

[Гергана]

В настоящето няма време...
Ако в този момент си помисля,че след 1 секунда трябва да излизам означава,че съм отишла в бъдещето, ако си помисля какво съм правила преди 1 секунда отивам в миналото.Всеки път когато има мисъл ние сме в бъдещето или в миналото и никога в Настоящето.

Ако Буда не беше стоял в Настоящето нямаше да постигне Просветление

Без значение къде сте и какво правите тренирайте/експериментирайте/ да оставате без мисли за 1,2 мин.

[pada]

Ето цитат в полза на настоящето:

БГ ІІ.61: Контролиращият всички тях е съединен в това положение с Мене, Върховния. Устойчива е мъдростта па този, който е подчинил сетивата си.


Ясно е, че миналото и бъдещето са в света на фантазиите (викалпи), и е логично миналото да бъде свързвано с тамас (инертност, заблуда), а бъдещето - с раджас (увлечения, действия).

[Imago]

Ако Буда не беше стоял в Настоящето нямаше да постигне Просветление

Това аргумент в полза на какво е?