Навсякъде има и добри, и лоши хора.
Шефката ми в ресторанта беше с ужасен характер, нервачка, все бързаше и вечно с нещо и бях виновен.
И ме караше да беля картофите горещи - охлаждах си ръцете на чешмата.

Другите бяха по-кротки. Дори дъщерята на бармана ме гледаше с едни топли, кафяви очи...
А хазяйката ми поверяваше правнучето си - шест годишен бандит - водех го на басейните след работа (15ч). Това си е голямо доверие.
Но австрийците са си студени хора. Лед студени. Още тогава (97г). Сега може да са и по-зле - като виждам ние как се променихме.