Принципът на удоволствието

[Източен]

Ако човек мисли за удоволствие - да - нямат.

Или да се замислим за принципа на удоволствието.

В психоаналитичната теория ние без колебание приемаме, че душевните процеси автоматично се регулират от принципа на удоволствието, т. е. според нас те всеки път се предизвикват от едно неприятно напрежение и протичат така, че крайният им резултат да бъде неговото спадане или, с други думи — премахване на неудоволствието или създаване на удоволствие.

Под въздействието на азовия нагон към себесъхранение принципът на удоволствието се заменя с принципа на реалността, който, без да изоставя получаването на наслада като крайна цел, все пак изисква и успява да наложи отлагане на задоволяването, отказ от някои негови варианти и временно изтърпяване на неудоволствие по дългия път към удоволствието. Но принципът на удоволствието за дълго остава начин на функциониране на трудните за «възпитаване» сексуални нагони и често успява да надделее над принципа на реалността, било при тези нагони, било в самия Аз, навреждайки с това на целия организъм.

Установихме, че една от най-ранните и най-важни функции на душевния апарат е да «фиксира» надигащите се нагонни импулси, да замества господстващия в тях първичен процес с вторичния, да превръща свободно движещата се тяхна енергия в неподвижен (тоничен) пълнеж. Превръщането не може да се съобразява с появата на неудоволствие, но това не отменя принципа на удоволствието. Превръщането е по-скоро в служба на този принцип; обуздаването на нагоните е подготвителен акт, който въвежда и гарантира господството му.
Нека да разграничим функцията и тенденцията по-строго, отколкото досега. Тогава принципът на удоволствието се оказва тенденция, служеща на функция, която има задачата да освободи напълно душевния апарат от възбуда — или да държи тази възбуда на постоянно ниво, или да я снижава колкото е възможно. Още не можем да изберем окончателно една от тези формулировки, но забелязваме, че така определената функция изглежда част от всеобщия стремеж на живия свят да се върне към покоя на неживия.

З. Фройд, Отвъд принципа на удоволствието

[Imago]

Постаналитичните философи ряпа да ядат.

[pada]

Или да се замислим за принципа на удоволствието.

Важно е да уточним какво разбира Фройд под "удоволствие". Дали неговото удоволствие няма нещо общо със страстното желание от БГ ІІІ.37?

[Източен]

При това за нас не представлява интерес да изследваме доколко формулирането на принципа на удоволствието ни е доближило или присъединило към определена, исторически утвърдена философска система. До подобни спекулативни допускания ни водят усилията ни да опишем и обясним всекидневните наблюдения в нашата сфера на работа. Приоритетът и оригиналността не сдадат към целите на психоаналитичната дейност, а впечатленията, въз основа на които е формулиран този принцип, са толкова очебийни, че е невъзможно да бъдат подминати. Затова пък бихме били много благодарни на една философска или психологична теория, ако тя ни обясни значението на тези толкова властни усещания за удоволствие или неудоволствие. За жалост в това отношение не ни се предлага нищо подходящо. Това е най-тъмната и недостъпна сфера на душевния живот и след като е невъзможно да не я засегнем, мисля, че най-широко формулираното предположение за нея ще бъде най-доброто. Взехме решение да разглеждаме удоволствието и неудоволствието във връзка с размера на наличната необвързана енергия в душевния живот, в смисъл че неудоволствието съответства на нейното увеличаване, а удоволствието — на намаляването й. При това не си представяме някакво елементарно отношение между силата на усещанията и свързаните с тях изменения, най-малкото пък при целия опит на психофизиологията — някаква пряка пропорционалност; решаващ за усещането вероятно е размерът на намалението или увеличението за единица време. Експериментът навярно би постигнал нещо повече по отношение на тези проблеми, за нас, психоаналитиците, по-нататъшното задълбочаване в тях не е препоръчително, докато липсват съвсем конкретни наблюдения, които да ни ръководят.

[Източен]

Постаналитичните философи ряпа да ядат.

На работното поле на науката за човека се настаниха психоаналитиците с техните адекватни методи. За философите остана историята на философията, а религиите... кретат подире.
Макар в днешно време в Русия да се наблюдава нещо странно - попове, които се интересуват от психоанализа и вкарват в своите проповеди подобни елементи. Сталин и епископите не можаха да ликвидират руската църква, но тези ще го направят.

[pada]

На работното поле на науката за човека се настаниха психоаналитиците с техните адекватни методи. За философите остана историята на философията, а религиите... кретат подире.

Да припомним, че психоаналитиците се занимават с болните хора. За един здрав човек е вредно дори да чува за психоанализа, камо ли да я изучава.

Явно Сталин не е имал за задача да унищожи църквата. А за връзката между християнството и науката вече е ставало дума.

Затова пък бихме били много благодарни на една философска или психологична теория, ако тя ни обясни значението на тези толкова властни усещания за удоволствие или неудоволствие. За жалост в това отношение не ни се предлага нищо подходящо. Това е най-тъмната и недостъпна сфера на душевния живот и след като е невъзможно да не я засегнем, мисля, че най-широко формулираното предположение за нея ще бъде най-доброто.

И Гита, и ЙД са напълно окомплектовани учения. И двете обясняват нещата изчерпателно.

Но е истина, че с индийска философия не могат да бъдат лекувани психично болни хора. Нито наркомани.

[Източен]

Да припомним:

Фройд е бил наясно, че се занимава с луди и недоразвити хора. Но той се е ръководел от много ясен принцип - абнормалната психология е ключ към нормалната психология по същия начин, по който анатомията на маймуната е ключ към анатомията на човека.

http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,2798.msg34248/#msg34248

[pada]

Фройд е бил наясно, че се занимава с луди и недоразвити хора. Но той се е ръководел от много ясен принцип - абнормалната психология е ключ към нормалната психология по същия начин, по който анатомията на маймуната е ключ към анатомията на човека.

Не виждам по-заобиколен път към самопознанието...

[Imago]

По аналогичен начин и архаичното мислене е ключ към психологията на масите.

[Източен]

Не виждам по-заобиколен път към самопознанието...

Фройд специално е настоявал да се знае, че психоанализата е научен познавателен метод, а не поредна философска система. Това се разбира и от цитата.

БГ и ЙД са паметници на философската мисъл.