Ето статията, която написах като допълнение към "Йога енциклопедия" от ГЕорг Фойерщайн:
ДХИРЕНДРА БРАХМАЧАРИ, СВАМИ (1925–1994), един от големите съвременни учители по *хатха-йога, за чийто живот няма много сведения. Един от най-изтъкнатите ученици и продължител на делото на *Картикея Махарши. Първоначалното му обучение по санскрит след посвещението преминава в основания през 1800 г. Шри Йогананд Ашрам в Пратищханпур, а по-късно във Вишваятан Йогашрам в Кашмир. Оттук вероятно са и връзките му с влиятелния кашмирски брахмински род Неру. Така той става учител по Йога на първия министър-председател (от 1947 до 1964) на независима Индия Джавахарлал Неру, а по-късно на дъщеря му Индира Ганди (министър-председател през 1966-1977, 1980-1984). Като неин много влиятелен съветник той има възможността да разгърне мрежа от йогически центрове (*ашрама),в които се лекуват хиляди хора, основава Централен институт за изследвания на Йога в Ню Делхи (като сам се подлага на различни научни експерименти, включително и при известното му посещение при руските космонавти), издава списание Yoga for life and living. Същевременно е яростно атакуван от политическите й противници с всевъзможни обвинения, които той отхвърля изцяло. Независимо от противоречивите оценки за личността му, оставените от него две книги – Йогическа Сукшма Вяяма и Йогасана Виджняна – са свидетелство за изключителните му познания по Йога и може би най-ценният принос сред огромната литература по хатха-йога през ХХ в. В тях той разкрива устно предадената му от неговия учител традиция на йогическите фини динамични упражнения (сукшма-вяяма), дава най-доброто описание на шестте очистителни процеса (*шат-карма), както и много важни и липсващи в останалата книжнина детайли относно йогическите пози (*асана). За съжаление обявената трета книга – Мудра и Пранаяма – остава ненаписана. На 9 юни 1994 г. той загива в самолетна катастрофа, заедно с пилота на самолета си, на път за своя център (1ашрама) в Мандалай, окръг Удхампур в щата Джаму и Кашмир.
Споменатите книги не са издавани в България, макар от доста години да се разпространяват неофициални машинописни копия. Бяха издадени и на руски език. Част от
Йогическа Сукшма Вяяма е включена в книгата на В. Евтимов "Йога", а вместо
Йогасана Виджняна може да се ползва книгата "121 йогасани" от Д. Дев (част І и ІІ), която е написана главно въз основа на нея.
Голямото ми разочарование беше свързано с книгата
Мудра и Пранаяма, която е обявена като публикувана в рекламното каре на
Йогасана Виджняна. След като доста години по всевъзможни начини се опитвах да си я набавя, се оказа, че тя всъщност изобщо не е публикувана. Не е ясно дали въобще е написана. В последно време срещнах изказване на неговия ученик Бал Мукунд Сингх, че книгата все пак е била написана, но е останала в ръкопис и е била иззета от властите след смъртта на Д. Брахмачари, който е в немилост при новата власт след смъртта на Индира Ганди.
Така че остава все пак някаква слаба надежда и тази книга някой ден да се появи, което би било наистина вълнуващо събитие, тъй като специално за мудрите стойностната литература е много оскъдна и всяко указание от учител от такъв ранг би било извънредно ценно за практикуващите.