Дхяна и Самадхи

[Imago]

Разликата между дхяна и самадхи е само в продължителността им. Самадхи е просто по-дълга дхяна, а дхяна е като преждевременно прекъсната самадхи. Тоест семантически дхяна е по-близо до прозрение, а самадхи до съзерцание, непрекъсната рефлексия. Свързващото звено между тях е дхарана, задържането. А трите заедно се наричат самяма.

[Брахман]

Разликата между дхяна и самадхи е само в продължителността им....

Това е огромна разлика между вашата интерпретация за Самадхи и тази която следвам аз. Интерпретациите които следвам аз, и те се базират на писанията правят ОГРОМНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДВЕТЕ. Предлагам да отворим друга тема за Самадхи на друго место, не в Сахаджа йога раздела и да продължим за да изясним различията. Моля изберете подходящо место 

[Брахман]

Това е огромна разлика между вашата интерпретация за Самадхи и тази която следвам аз.

В краят на втора глава (пада) на сутрите Патанджали изброява кои са отделните стъпала на йога. След това той дава дефиниция на всяка една анга. Това са така наречените Ащанга Йога, осемте степени на йога. Но накрая той завършва главата без да даде дефиниция на последните три анги. Вместо това Патнаджали започва трета глава и първите три сутри там той дава дефиниция на трите последни стъпала – Дхарана, Дхияна и Самадхи.

В коментариите съм се постарал да дам тези интерпретации към които се придържам. Затова няма да повтарям всичко тук, по скоро ще се опитам да обясня с други думи същото което съм писал в коментариите.

Разликата между концентрация - Дхарана и медитация - Дхиана се състои в това, че при концентрация умът може да блуждае между различни обекти но задължително трябва да ги СВЪРЗВА с обекта на концентрация. Умът може да отскочи в някаква друга посока при концентрация. Например ако се концентрираме върху свещ и изведнъж умът се отклони настрани и започнем да мислим за друг обект, например „маса”, тогава за да запазим концентрацията трябва да „свържем” масата със свещта. Може да си представим как свещта е поставена върху маса.

При медитацията - (дхиана) умът не се отклонява настрани дори за секунда. В момента в който умът се е отклонил, в същият този момент медитацията е ПРИКЛЮЧИЛА!!

Самадхи е вид медитация но при самадхи има допълнителни условия които са от изключителна важност и които правят разликата между Дхиана и Самадхи ОГРОМНА!

В зависимост от това какво е Самадхито има и съответните различия. Колкото е по висша формата на самадхито толкова по големи разлики има.

В най низшите форми на Самадхи се различават от Медитацията така.

При медетиращият винаги има в него чувство за отделно „аз” его един вид което наблюдава, което извършва медитацията върху даденият обект. Например ако медитиращият има за обект  свещ, тогава съществуват две неща в съзнанието му. Това е „свещта” от една страна и „наблюдаващият свещта” от друга. Наблюдателят и обекта на наблюдение са две различни неща. Ако някой попита йогинът в такъв момент: „Кой си ти?” – йогинът ще отговори нещо в смисъл Иван, Петкан, Драган, Гергана, Търсач и т.н.

При самадхи „аз”-ът на йогинът е временно заместен от обекта на самадхи!!!  Ако йогинът е постигнал САМАДХИ върху „свещ” и някой го попита в такъв момент: „Кой си ти?” – тогава йогинът ще отговори „Аз съм горяща свещ!” Ако един истински сахаджа йога постигне самадхи върху портрета на Нирмала и някой го попита в такъв момент „Кои си ти” – сахаджата трябва да отговори: „Аз съм пресветата Нирмала Деви и аз съм майка на света!” Или нещо от този род

При по напредналите форми на медитация, йогинът така да се каже забравя дори и знанието което има за обекта на Самадхи. Например ако е било Свещ, тогава той „забравя” какво е това свещ, не знае каква е целта на свещта, не знае как този обект се отнася към другите обекти, каква е връзката му със света,  за какво служи, от какво е направен и т.н.  не знае дори как се нарича този обект! Нещо което никога не може да се случи при медитация! Това се случва само при самадхи!!

[чери]

T.e. според вашата интерпретация постигането на самадхи е постигане на някаква илюзия, защото йогинът, отговорил: "Аз съм горяща свещ.", определено се е заблудил.

[Брахман]

T.e. според вашата интерпретация..

Интерпретацията не е моя! По точно е да се каже: "Според интерпретацията към която се придържам..."

Иначе другото е вярно! А вие дори не сте научили уроците от вашите учители, дори и тях не сте разбрали затова ми задавате този въпрос!

Дали човек мисли че неговото "аз" е една свещ или че неговото "аз" е тялото му, това  е все едно и също заблуждение!!

Според повечето даршани в Индия, бих казал поне 99 процента от вярващите  индийци е точно така както го казвате. Човек е в невежество, мисли тялото си, заедно с ума и интелекта за негово "аз". Когато му зададът на човек вечният въпрос Кой си ти? той отговоря погрешно точно така, посочва тялото си заедно с ума, емоциите, знанията и т.н. и казва "Това съм аз!"

Но това е илюзия според индийците. Истинското аз не е нито тялото, нито ума, нито интелекта. Истинското аз е ПОЗНАВАТЕЛНИЯТ ПРИНЦИП в човек! Когато йогинът постига различни форми на самадхи, той продължава да е в илюзия, продължава да е в незнание. Единствено най висшата форма на самадхи води до истинско познание. Всички други форми на самадхи са част от илюзията МАЯ!!

Когато човевк излезне от подобно илюзорно самадхи той разбира, че това е било една илюзия, нищо друго. Едва когато започне да медитира върху ПОЗНАВАТЕЛНИЯТ ПРИНЦИП В СЕБЕ СИ,  и когато йогинът се идентифицира с него, той като че ли се събужда и никога не излиза повече от тази идентификация! Това е просветлението и това носи със себе си мокша - свобода от обвързаности в света.

В йога специално е прието да се говири на за Брахман а за Пуруша и за връзката между пуруша и пракрити, да се спре идентификацията на пуруша с пракрити. Което е почти същото..

[Imago]

Естествено че не е така. При самадхи с потиснати външни сетива съзнанието се оцветява със собствената форма на обекта. Ясно е, че този обект съществува единствено в паметта, защото сетивата са потиснати по определение. При първите две степени на медитация въпросът "Кой съм аз" не възниква, защото това означава пренасочване на вниманието от актуалния обект към Аза като обект, т.е. преминаваме директно към четвъртата степен на медитацията - сасмита-самапатти.

[Plotin]

Това е огромна разлика между вашата интерпретация за Самадхи и тази която следвам аз. Интерпретациите които следвам аз, и те се базират на писанията правят ОГРОМНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДВЕТЕ. Предлагам да отворим друга тема за Самадхи на друго место, не в Сахаджа йога раздела и да продължим за да изясним различията. Моля изберете подходящо место  

Imago e прав. Разликата между дхарана, дхяна и самадхи е само в дълбочината и дължината на периода на концентрацията на вниманието. В този дух е смисълът на ЙС ІІІ.6 - преходът между тях е постепен, плавен. Това , че те се различават само количествено се вижда и от това, че Патанджали в повечето случаи говори за сангяма - за коя да е от трите. От гледна точка на придобитото с практикуването им познание обаче има разлика. Това е същото, както ако си учиш уроците по-математика. Този, който умее да се концентрира добре ще разбере повече теореми и ще достигне до по висши клонове от математиката. Така е и с практикуващия йогин. В съответствие с ЙС ІІІ.5 практикуването им води до съвършен контрол, мъдрост и просветление. Този, който умее по-добре да се концентрира опознава по-добре реалността и "отвъдното" и достига до по-висока степен на освобождение.

[Брахман]

Дааа сега започват да излизат различията.

При самадхи с потиснати външни сетива съзнанието се оцветява със собствената форма на обекта. Ясно е, че този обект съществува единствено в паметта, защото сетивата са потиснати по определение.

Къде е казал Патанджали в коя сутра че при самадхи сетивата не действат? Напротив за някой видове самадхи дори и ГРУБИТЕ сетива са в действие. Защо? Защото как иначе ще може да се обясни Самадхи заедно с грубите елементи? Щом грубите елементи са в действие, значи и грубите сетива са в действие. Това го е казал Патанджали, не  някой негов интерпретатор.

Пълно подтискане на сетивата има само в най висшето самадхи, при всички други самадхита сетивата действат в една или друга степен.

При първите две степени на медитация въпросът "Кой съм аз" не възниква, защото това означава пренасочване на вниманието от актуалния обект към Аза като обект, т.е. преминаваме директно към четвъртата степен на медитацията - сасмита-самапатти.

Предполагам че не говорим за Медитация - Дхиана в момента а за самадхи.

Тук обаче не става въпрос за възникване на въпроса „Кой съм аз” или йогинът да си задава попдобен въпрос.  Това което казвам че в момента на Самадхи в йогинът продължава да съществува идеята за Аз, защото продължава да има идентификации. Когато йогинът постига самадхи върху някой обект, тогава този обект временно замества неговата идентификация с „аз” защото само това е останало в ума му, само обекта, нищо друго. Това е един вид, йогинът се САМОЗАБРАВЯ! Подобно нещо не е чуждо на абсолютно никой човек. Фактът е че всеки път когато правим някакво „откритие” за себе си, или научаваме нещо ново, ние минаваме през една форма на самадхи. Най големите открития на човечеството също са направени в момент на самадхи. Когато човек решава една задача, в момента в който намира решението той минава през самадхи. Човек трябва да забрави себе си за момент,  да се идентифицира с обекта и да направи връзката, да направи откритието.

Това е единствената правилна интерпретация от която има практическа полза. Тази интерпретация също е правилно логическо заключение от сериозното изучаване на писанията. Всяка друга интерпретация е малко от вида на Сахаджа йога или просто интелектуално себеобъркване

[Брахман]

Imago e прав. Разликата между дхарана, дхяна и самадхи е само в дълбочината и дължината на периода на концентрацията на вниманието между две последователни врити.

И вие сте чели май само Шивананда и неговата книга за Раджа йога:) Дайте тук вашият превод на 1, 2 и 3 сутра от трета пада с малко коментарии и ще видите какво искам да кажа..

[Imago]

Къде е казал Патанджали в коя сутра че при самадхи сетивата не действат?

http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,28.0/