Дхяна и Самадхи

[Plotin]

И вие сте чели май само Шивананда и неговата книга за Раджа йога:) Дайте тук вашият превод на 1, 2 и 3 сутра от трета пада с малко коментарии и ще видите какво искам да кажа..

Ето ги и трите сутри:

ІІІ.1 Дхарана е концентрация на съзнанието върху обект.
 
“desa-bandhas-cittasya dharana”

desa – място, една точка
bandhah – обвързване, спойка, фиксиране
cittasya – на съзнанието
dharana – концентрация на съзнанието върху обект


ІІІ.2 Дхияна е устойчива концентрация, при която полето на възприятието и/или полето на интелекта се свиват (в смисъл обекта изпълва цялото поле на възприятието или интелекта) около обекта.

“tatra pratyayaika tanata dhyanam”

tatra - в това, в това отношение
pratyaya - възприятие, мисли, образи
eka - едно
tanata – свиване, разтягане
dhyanam - устойчива концентрация на съзнанието върху обект

ІІІ.3 Също, когато съзнанието е изпразнено от  всичко и в него е останала да свети само същността на обекта, тогава е постигната осмата степен на йога - самадхи.
 
“tadeva artha matra-nirbhasam svarupa-sunyam iva samadhih”

tad - това, онова
eva - по този начин
artha - смисъл, цел, подход, обект
matra - само
nirbhasam - свети
sva - собствен
rupa - форма
sunyam – празно
iva – подобно, по този начин, както беше
samadhih - самадхи

[Брахман]

http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,28.0/

Нито в сутра 41 нито в сутра 42 е спомената дори думата ИНДРИЯ!?! Нито пък е загатнато, че индиите са подтиснати?

[Брахман]

ІІІ.1 Дхарана е концентрация на съзнанието върху обект.

ІІІ.2 Дхияна е устойчива концентрация, при която полето на възприятието и/или полето на интелекта се свиват около обекта.

ІІІ.3 Също, когато съзнанието е изпразнено от  всичко и в него е останала да свети само същността на обекта, тогава е постигната осмата степен на йога - самадхи.

Първо благодаря че сложихте преводите на въпросните сутри. Тези три сутри дават ДЕФЕНИЦИЯ на дхарана, дхиана и самадхи и затова е добре да започнем дискусията от тях.

Но има едно голямо но. Този превод не е правилен. Предлагам първо да се съгласим на превод който да е един и същ и след това да продължим дискусията. Нека Имаго да даде свой превод на трите сутри и ако се съгласим върху него, след това ще дискутираме нататък...

[Plotin]

Първо благодаря че сложихте преводите на въпросните сутри. Тези три сутри дават ДЕФЕНИЦИЯ на дхарана, дхиана и самадхи и затова е добре да започнем дискусията от тях.

Но има едно голямо но. Този превод не е правилен. Предлагам първо да се съгласим на превод който да е един и същ и след това да продължим дискусията. Нека Имаго да даде свой превод на трите сутри и ако се съгласим върху него, след това ще дискутираме нататък...

Посочете неправилността и ако се съглася ще продължим с друг превод или ще корегирам този!

[Брахман]

Посочете неправилността и ако се съглася ще продължим с друг превод или ще корегирам този!

Ами още в първата сутра има грешка.

ІІІ.1 Дхарана е концентрация на съзнанието върху обект.

Дхарана означава горе долу "КОНЦЕНТРАЦИЯ"

Това което вие давате перефразирано звучи така:

"Концентрацията е концентриране на съзнанието върху обект."

Ето коя интерпретация и превод аз подържам:

III. 1. Деша_бандха_читтася_дхарана

деша = място, област, свера

бандха(ш) = привързване, придържане, прикрепване 

чита(ся) = чита =  обусловеното съзнание съставено от три категории мисли, ахамкара, манас и будхи и проявяващо се в три основни състояния - 1. Джаграт Авастха - Състояние на съзнанието, когато сме будни. 2. Свапна Авастха - Състояние на съзнанието, когато спим със сънови¬дения. 3. Сушупти Авастха - Състояние на съзнанието, когато спим в дълбок сън без сънови¬дения.  (м.р ед.ч. родителен падеж)

дхарана = букв. държа, нося, задържам, поддържам – в йога се употребява в смисъл „поддържане” на умът на едно място тоест  „концентрация”, „съсредоточаване”.


ІІІ-1.   Бандха (привързване, придържане, прикрепване)  на Чита (цялата умствена дейност) върху една  Деша (място, област, свера)  е Дхарана (поддържане, тоест концентрация)


На практика всеки предмет или явление или умствено състояние може да стане обект на концентрация. Добре е да се подбере такъв обект към който ума има естествена склонност да се насочва, нещо към което ние имаме естествен интерес. Обекта на концентрация също трябва да бъде такъв, който да не предизвиква негативни мисли водещи до умствено разстройство или неразположение.

В процеса на концентрация възникват множество мисли, които често нямат директно отношение към избрания от нас обект. В такъв случай йогинът трябва да свърже по един или друг начин тези мисли с обекта на концентрация. Един от най-традиционните предмети за концентрация това е пламъка на свещ. Ако в такъв момент възникне мисъл за нещо странично например "планина" ние може да си представим, че ние се намираме на върха "планината" и там се концентрираме върху свещта. Ако ни сполети някоя мисъл за вкусно ястие, може да си представим че сме седнали на масата с това ястие и свещта запалена пред нас. Изобщо в каквато и посока да се отклони умът, винаги трябва да се свърже с обекта на концентрация. Затова в сутрата е употребена думата Чита – тоест всички умствени дейности трябва да се съсредоточат върху даденият обект на концентрация.

Концентрацията е изключително полезна не само за хора на умственият труд, но за каквато и да е дейност. Когато човек съсредоточи цялото си знание – Чита, върху един предмет или идея, той може да открие нови закономерности, нови връзки между различни на пръв поглед неща.


В останалите сутри има далеч повече грешки!!

[Plotin]

Ами още в първата сутра има грешка.
Дхарана означава горе долу "КОНЦЕНТРАЦИЯ"

Това което вие давате перефразирано звучи така:

"Концентрацията е концентриране на съзнанието върху обект."


В останалите сутри има далеч повече грешки!!

В този превод няма тавтология. Тя е само във вашето съзнание.

Самата сутра ІІІ.1 е определение (на Патанджали) на ПОНЯТИЕТО "дхарана", а не речниково определение на санскритската дума дхарана.

Така, че неправилно възприемате израза: "dharana – концентрация на съзнанието върху обект", като речниково определение на думата и изскуствено насочвате вниманието към несъществуваща тавтология. Този ред е самият превод на сутрата, с който думата дхарана влиза в номенклатурата на понятията използувани в ЙС.

Тук българската дума "концетрация" съответствува на санскр.: bandhah – обвързване, спойка, фиксиране. Същото е и в преводите на англ. за concentration


Очаквам неправилностите и за следващите две сутри. Дано да не са като тази.  

[Imago]

Нито в сутра 41 нито в сутра 42 е спомената дори думата ИНДРИЯ!?! Нито пък е загатнато, че индиите са подтиснати?

Външното възприятие е модификация на съзнанието, т.е. възприятие, опосредствано от бахириндрия, от външните сетива. При унищожени модификации на външното възприятие остава единствено непосредственото умствено възприятие, което се нарича йогаджа-пратякша и е доминирано от саттва. Така че външните органи не функционират при самадхи, иначе няма самадхи. Не може да възприемаш външните обекти и да бъдеш в състояние на нирвикалпа-самапатти.

http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,28.msg4481/#msg4481

[Plotin]

Външното възприятие е модификация на съзнанието, т.е. възприятие, опосредствано от бахириндрия, от външните сетива. При унищожени модификации на външното възприятие остава единствено непосредственото умствено възприятие, което се нарича йогаджа-пратякша и е доминирано от саттва. Така че външните органи не функционират при самадхи, иначе няма самадхи. Не може да възприемаш външните обекти и да бъдеш в състояние на нирвикалпа-самапатти.

http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,28.msg4481/#msg4481

Споделям!

”Samadhi (самадхи) е онова състояние, в което съзнанието се проявява само чрез обекта на концентрация и е спокойно като пламък на лампа в неподвижен въздух, а формата и качествата на обекта и себеусещането са изчезнали” (adhyatmopanishad 35).

[Брахман]

В този превод няма тавтология. Тя е само във вашето съзнание.

Очаквам неправилностите и за следващите две сутри. Дано да не са като тази.

Не се притеснявайте, другите са още по зле   Нека да свършим първо с тази сутра.

Първо във вашият превод думата БАНДХА липсва!! Ето го пак вашият превод:

ІІІ.1 Дхарана е концентрация на съзнанието върху обект.

Думата БАНДХА не е случайна дума, тя е съзнателно подбрана, така както и в повечето случаи в писанията. Едно време не са имали в изобилие хартия за да пишат излишни неща. Гледали са да съкращават колкото се може повече текста и са оставяли само най най важното и същественото.

Та в случаят думата БАНДХА е ВАЖНА! Тя означва това което сте писали, в това няма две мнения - да се "ПРИДЪРЖА", да се "ФИКСИРА". Това е ключова дума. Това означава че Нещо трябва да се фиксира към друго нещо, да се придържа към друго нещо.

Кои са тази две неща, от които едното трябва да се придъжа към другото? Чита, трябва да се придъжа, да се фиксира към някой Деша, към някое место, към някой ЕДИНИЧНО НЕЩО!! Това се нарича Дхарана. При това  "ЕДНА ДЕША" е в единично число - не може върху няколко деши!! Това е сутрата.

Фиксирането на Чита към една Деша е Дхиана.
Тоест Фиксирането на цялата умствена дейност на едно место!

Думата Чита също е изключително важно да се обясни! Чита означава цялата психчна дейност на човек, всичко което му минава през ума, и емоции, и подсъзнание и т.н. Това означава че ако през ума на човек мине някой друга мисъл, той трябва да я СВЪРЖЕ С МЕСТОТО с Дешата!! Всичко което минава през ума на човек трябва да отиде там!! в дешата.

[Брахман]

Външното възприятие е модификация на съзнанието, т.е. възприятие, опосредствано от бахириндрия, от външните сетива. При унищожени модификации на външното възприятие остава единствено непосредственото умствено възприятие…

Къде е казал Патанджали подобно нещо? Къде е споменато, че трябва да има „унищожени модификации на външното възприятие” за да може да се случи Самадхи?

Напротив, самадхи може да се случи когато има възприятие с грубите сетива. Това е специално споменато, изрично споменато от Патанджали!!
В сутра І-44 се казва:

І-44.  С това (Етая) са обяснени (Вякхята) също така (Ева) Са-Вичара  (с размишление) и Нир-Вичара (без размишление) (Самадхи) върху  Сукшма  Вишая (фините  обекти).

Забележете!! С това се обяснява самадхитата върху фините обекти. Значи преди това Патанджали е говорил за Грубите Обекти – които са направени от грубите елементи и  които могат да бъдат обект единствено и само на грубите сетива. Тоест самадхи може да се случва когато сетивата са активни и насочени навън.

Чувал съм за подобна интерпретация която твърди че Самадхи се случва само като осма стъпка в Ащанга. Тоест след Пратияхара. Но подобна интерпретация е твърде наивна и несериозна. Ако Самадхи се случваше само и след като се постигне Пратияхара, тогава Патанджали щеше да включи в Самияма и пратияхара!? Но той е избрал последните три анги само, Дхарана, Дхиана и Самадхи да се включат в Самияма. Пратияхара я няма там, тоест не е нужно да се изключват сетивата! Това е.

Иначе е вярно, че за НЯКОЙ видове самдхи е нужно да се изключат сетивата. Вярно е също така, че тези видове самадхи са далеч по висши и по съвършени.  Но… пратияхара не е нужна за всички видове самадхи. Поне Патанджали не дава в нито една сутра подобно изискване.