За природата на въображението

[Plotin]

От танматрите се образуват фините обекти – тези които са във въображението само. От грубите елементи се образуват грубите обекти – тези които са обект на директно възприятие със сетивата.

Това разбирате ли го?

Без коментар!

[Imago]

Една много интересна тема, която заслужава отделна дискусия.

Трябва очевидно да започнем с определението на категорията въображение в индийската философия и по какъв начин тя се съотнася с представната дейност на ума.

Въображението в тесния смисъл на думата е викалпа, представа, която е лишена от реален обект и се опира на някакво знание, почерпано от авторитетни източници (шабда).

Погрешното знание е също вид представа, но при нея предметът е представен не в собствената си форма. Гледаме въже, но виждаме змия.

Викалпа и випаряя са недостоверни средства на познанието. За такова е обявена и паметта.

Въображението обаче е и в основата на медитативната визуализация, когато имаме работа с адекватни представи за собствената форма на обекта. Целта на медитацията е да премахне неадекватните представи (викалпа), за да може йогическото възприятие да стане свободно от превратни представи (нирвикалпа).

[Seeker]

Въображението е Вичара/отражение/ на нещо познато,

[Plotin]

Цитат на: Plotin в 28 Май, 2011, 11:54:47
...Що се касае до самадхи във всичките му форми, тогава медитиращият е извън сетивната реалност …..

Тук очевидно съм се изсилил, защото савитарка и нирвитарка са самадхи с концентрация върху реални обекти. Границата обаче е тънка поради следното:

Ще обърна внимание на един факт, който възприемам като съществен. Чиста медитация върху реален обект не съществува. Винаги възприятието суперпозира с менталния образ на обекта, който е изграден преди това и който продължава да се изгражда и по време на медитацията. Така че винаги, когато се медитира върху реален обект, всъщност едновременно се медитира върху два обекта. Първият е “груб  обект" , а втория е “фин обект”, който е в самия човек. Грубия обект се възприема чрез сетивата и полето на възприятието, а финия обект е извън полето на възприятието, тъй като той не се възприема със сетивата. Той е продукт на съзнанието, на буддхи. В крайна сметка грубия и финия обекти интерферират като едно цяло. При дълбока концентрация на вниманието вътрешният фин обект надделява и би могъл да се преврне в “същност”, а външният в форма, която да служи само като опора на вниманието. При савичара и нирвичара тази опора се снема автоматично с нарастването на дълбочината на вниманието!

Пояснение: Колкото е по-силна концентрацията на вниманието, толкова повече, в полето на възприятието, периферията се стеснява и цялото поле се свива около центъра на вниманието.
При свръх концентрация възприятието се свива до степен на собственото си анихилиране. Тогава това което остава в съзнанието е само финия обект, защото той съществува в полето на интелекта, а не в полето на възприятието.

[Imago]

Сега и двамата с Брахман сте на еднакви позиции, че предмет на въображението са фините обекти.

[Plotin]

Сега и двамата с Брахман сте на еднакви позиции, че предмет на въображението са фините обекти.

Ако мечтая да притежавам кола Ломбардини, предмет на желанието ми ще е реалната кола, а не въображаемата! Но мечтата ми, несъмнено, ще поражда в мен образи, които не са реални. И именно тези образи биха могли да ме мотивират да направя всичко възможно за да се сдобия с такава кола. Тънка е границата между външното и вътрешното.

Според мен обектът на въображението е винаги външен, но декорите с които осъществяваме този процес са вътрешни.

[Seeker]

Пояснение: Колкото е по-силна концентрацията на вниманието, толково повече в полето на възприятието периферията се стеснява и цялото поле се свива около центъра на вниманието.
При свръх концентрация възприятието се свива до степен на собственото си анихилиране. Тогава това което остава в съзнанието е само финия обект, защото той съществува в полето на интелекта, а не в полето на възприятието.

Свръх концентрацията е продукт на Пингла-Раджо гуни и това предизвиква активиране на Ахамкара - Егото и блокиране на Аджна чакра.   

[Imago]

Нали разбирате, че аханкара с преобладаване на тамас се нарича бхутади, откъдето тръгва еволюцията на панчабхута, аханкара с преобладаване на саттва се нарича манас, а аханкара с преобладаване на раджас полага началото на сетивните органи като възли от ноетична енергия?

Или Нирмала е отсъствала от часа, когато са преподавали метафизиката на Санкхя?

[Seeker]

Нали разбирате, че аханкара с преобладаване на тамас се нарича бхутади, откъдето тръгва еволюцията на панчабхута, аханкара с преобладаване на саттва се нарича манас, а аханкара с преобладаване на раджас полага началото на сетивните органи като възли от ноетична енергия?
Или Нирмала е отсъствала от часа, когато са преподавали метафизиката на Санкхя?

Toчно така, но нали чрез сетивните органи, а и не само чрез тях отразяваме/викалпа/ обектите и по този начин възбуждаме Раджас, което от своя страна "надува" Ахамкара-егото.

[pada]

Една много интересна тема, която заслужава отделна дискусия.



Викалпа и випаряя са недостоверни средства на познанието. За такова е обявена и паметта.

Това е много важно да бъде разбрано - при висшите състояния не може да се разчита на паметта.

Въображението обаче е и в основата на медитативната визуализация, когато имаме работа с адекватни представи за собствената форма на обекта. Целта на медитацията е да премахне неадекватните представи (викалпа), за да може йогическото възприятие да стане свободно от превратни представи (нирвикалпа).

Така е, но в хода на медитацията отпадат всички представи (викалпи) и се стига до непосредствено възприятие на обектите, т.е. те няма как да бъдат измислени/изфабрикувани и въпреки това да останат автентични.