При повечето хора материята (
тялото/формата) е издигната на пиедестал. Може би вече не е така, защото хора и времена се измениха. Днес все повече хора виждат отвъд твърдата материя/формата.
Преди малцина търсеха духовното, но тук искам да отбележа нещо много важно - и материалното и духовното са полюси, полярности/крайности.

Мислите и безмислието - това пак са двете страни на една и съща монета:

Това са "ин" и "ян":

Та първоначално, може да се каже, че човек залита по едната крайност - материята, тялото, формите, сетивните удоволствия..., в последствие, познавайки страданието, той се превръща в своего рода беглец, скривайки се зад духовното изживяване и наслаждавайки се на екзистенциалните удоволствия, тип "Нирвана"/"Самадхи".
По този нелек и дълъг път, човек първоначално има за враг всичко, което го отдалечава от материалните блага и което разрушава формата му. По-нататък, след като е преместил центъра на своето съзнание в другата крайност, човек вижда като враг мислите например, или външните дразнители, или което и да е материално нещо, дето му пречи да изживява финните си кефове.
Накрая, вървейки още по пътя, човек разбира, че между форма и дух няма разлика, нито има разлика между Сансара и Нирвана, нито между ези и тура, нито между ин и ян, нито между мисли и бизмислие/пустота на ума. Във всичко това човек накрая съзрява едно единствено нещо -
себе си и от тази позиция вече нищо не му се явява враг. Което и да е - и горното, и долното, му става благо, любовно.
Тъй пред човека се разкрива недвойствения свят/Любовта това да не пренебрегваш, игнорираш, или отхвърляш нещо, като вредно/ненужно.

Средният Път не е нито само в пустотата на ума, нито само в мислите. Средният Път е баланс.
Учителят Беинса Дуно не напразно говори за силата на правите/чистите/светлите мисли.
Мислите може да са светли, но може и да са тъмни. В същинската си дълбочина и произход те са едно и също нещо.