Citta като понятие

[Plotin]

Цитат на Брахман
чита =  обусловеното съзнание съставено от три категории мисли, ахамкара, манас и будхи
 

Тук не е ясно дали
чита = обусловено съзнание съставено от три категории мисли + ахамкара + манас + будхи

или
 
чита = обусловено съзнание съставено от три категории мисли: ахамкара + манас + будхи

Ако се приеме първия вариант, тогава въпросът е кои са тези три категории мисли?

Ако се приеме втория вариант би могло до се направи следния коментар:
За манас изобщо не може да се говори като за мислещо съзнание,
а ахамкара като I - maker, в психичен аспект, може да се отнесе към нагласите (самскари и васани), но не и към мисленето.

Разглеждането на чита в най-общ аспект като съзнание е в рамките на "ежедневната" й употреба. В ЙС обаче тя се изгражда като понятие и поради това нещата остават незавършени ако не се очертаят границите на понятийния й смисъл.

[Imago]

 В ЙД на няколко пъти е подсказано, че читта има четири функции, детерминирани от буддхи, аханкара, манас и четас.

[Plotin]

В ЙД на няколко пъти е подсказано, че читта има четири функции, детерминирани от буддхи, аханкара, манас и четас.

Добре, тогава нещата ще станат още по-хубави ако смисъла и "формите" на тези функции се споделят.
Четас има много измерения: intellegence, insight, mind, consciousness, thinking soul и други. Мисля, че в ЙС се среща само в І.29 като съзнание в смисъл на интелект.
Тук не се разкриват обаче споменатите три категории мисли!
Четас не се ли припокрива в голяма степен с буддхи?

[Imago]

Четас е другото име на манас-саттва, но понякога се казва, че когато Съзерцателят постигне собствената си природа, природата на това постижение (самапатти) е в крайна сметка обусловена от буддхи, т.е. манас-саттва и буддхи са едно и също в субстанциален план.

[Plotin]

Четас е другото име на манас-саттва, но понякога се казва, че когато Съзерцателят постигне собствената си природа, природата на това постижение (самапатти) е в крайна сметка обусловена от буддхи, т.е. манас-саттва и буддхи са едно и също в субстанциален план.

Да натам отива.
Струва ми се, че изказахте една много интересна идея за чита като контейнер за модификациите на съзнанието. Не съм сигурен, че се изразявам точно?!

[Imago]

По-скоро буддхи като контейнер на кармичните семена.

[Plotin]

По-скоро буддхи като контейнер на кармичните семена.

Имах предвид това:

Отговор #135 : 17 Май, 2011, 07:27:46    
Самите модификации са читта. Което ни заставя да разглеждаме читта повече като контейнер (друго възможно значение на думата), отколкото като съзнание в нашия смисъл на думата.

В информатиката т.н. "кеш памет" се използва за ускоряване обмена на данни между различните нива в йерархията на паметта на компютъра. Ускоряването се постига чрез поддържане на копия от избрани части от данните върху носител с бързо действие, близко до това на горното ниво на паметта.
Всъшност кеш паметта изобщо не е памет в смисъл на информация за събития в минало време, а на информация избрана като приоритетна, която се предоставя на разположение на процесора в реалното "сега".

Ако се направи аналогия с психиката, "кеш паметта" в психичното е селектирана важна информация, която е налична на ума в реално време (горното ниво на паметта) - осъзнавани усещания, емоции, мисли, идеи и т.н. Селектор на "кеш паметта" в психичното е вниманието!

Става дума за известна аналогия, а не за отъждествяване!

[Imago]

Да, контейнер, но не на модификациите, защото модификациите са форми на съществуване на читта и в този смисъл са самото съзнание. Първото значение на глагола чит е трупам, акумулирам, събирам на едно място.

[Брахман]

Тук не е ясно дали… чита = обусловено съзнание съставено от три категории мисли + ахамкара + манас + будхи…    или

Ще се опитам да обясня по добре. Всичко което не е Чистото Съзнание, тоест Брахман е Обусловено Съзнание. Чита е обусловено съзнание, манас е обусловено съзнание, ахамкара е обусловено съзнание, всяка мисъл е обусловено съзнание, самскарите или васаните също са обусловено съзнание. „Обусловеното съзнание” е модифицирано „Чисто съзнание”. Чистото съзнание е само потенциалност за осъзнаване. „Обусловеното съзнание” е „съзнание за нещо друго”.  Например ако имаме чисто съзнание Брахман която е една потенциалност за осъзнаване и ако тази потенциалност за осъзнаване ОСЪЗНАЕ някакъв предмед, например „маса” тогава имаме „обусловено съзнание – маса” което е производно от чистото съзнание Брахман.

В този смисъл чита е обусловено съзнание и  нейните съставни части будхи, манас и ахамкара са също обусловено съзнание.

Ако се приеме втория вариант би могло до се направи следния коментар:
За манас изобщо не може да се говори като за мислещо съзнание,  

Не разбирам каква ви е логиката за да пишете това но няма значение как сте стигнали до това заключение. Важното е да разберете че грешите. Ако се говори за „мислещо съзнание” то това е задължително и трите взети заедно Манас, Будхи и Ахамкара. Те сами не могат да действат, винаги действат в комбинация като една от трите съставки е ДОМИНИРАЩА. Тоест Чита като цяло може да действа и мисли. Нещо повече – „мислещо съзнание” може да бъде само „обусловеното съзнание”!! Чистото Съзнание не може да мисли. В момента в който Чистото Съзнание започне да мисли, то автоматически става обусловено.

а ахамкара като I - maker, в психичен аспект, може да се отнесе към нагласите (самскари и васани), но не и към мисленето.

Запомнете това отново, важно е!! Ахамакара е просто една манифестация, едно проявление на самскарите или на васаните. Така както и манас е също една манифестация или едно проявление на самскарите. Така както и Будхи е едно проявление и манифестация на васаните на САМСКАРИТЕ!! Абсолютно всичко е вид васана, вид  самскара! Онова което виждаме, което изпитваме, което чуваме, което осъзнаваме АБСОЛЮТНО ВСИЧКО Е САМСКАРИ!!!!!!! Няма нищо което да не е самскара!!

Самскарите или васаните са вид спящи тенденции които когато се проявят приемат съответната форма на едно или друго нещо. Будхи не е нищо друго освен един сбор от самскари. Така както и Ахамкара или Манас или Чита. Те не са нищо друго освен сбор от различни самскари.

Разглеждането на чита в най-общ аспект като съзнание е в рамките на "ежедневната" й употреба. В ЙС обаче тя се изгражда като понятие и поради това нещата остават незавършени ако не се очертаят границите на понятийния й смисъл.

Чита когато се разглежда като средство на човек за действие в света, е съставена от Будхи, Манас и Ахамкара. Чита когато се разглежда като обусловено съзнание се нарича „памет”. Защото Будхи, Манас и Ахамкара не са нищо друго освен сбор от различни „запаметени” неща, от различни самскари.

[Plotin]

Ще се опитам да обясня по добре.

Наистина е обяснено много добре.
Няма никъкво съмнение, че ако чита е реално съзнание то следва да е обусловено, защото чистото съзнание в измеренията на реалността е празното "нищо".

Самскарите или васаните са вид спящи тенденции които когато се проявят приемат съответната форма на едно или друго нещо. Будхи не е нищо друго освен един сбор от самскари. Така както и Ахамкара или Манас или Чита. Те не са нищо друго освен сбор от различни самскари.
Чита когато се разглежда като обусловено съзнание се нарича „памет”. Защото Будхи, Манас и Ахамкара не са нищо друго освен сбор от различни „запаметени” неща, от различни самскари.

Чита когато се разглежда като обусловено съзнание се нарича „памет”. Защото Будхи, Манас и Ахамкара не са нищо друго освен сбор от различни „запаметени” неща, от различни самскари.

И други изследователи освен Брахман разглеждат чита като памет.
Предварителната ми хипотеза, която в бъдеще време трябва да обосновя или да опровергая, въз основа на анализ на останалите сутри е, че чита са самите модификации на съзнанието, които се индуцират от нагласите (самскарите и васаните)и се селектират от вниманието (по приоритети) в кеш памет, която се подава за обработка на ума във всеки реален момент.