Citta като понятие

[Quiet]

И какво означава това на български?

че границите на логиката не са границите на Всичко
че границите на логиката са границите на Всичко
че границите на логиката и са и не са границите на Всичко
че границите на логиката нито са, нито не са границите на Всичко
...сещате се

[Гергана]

Всъщност, това на което реагирах повече е саматa идея за Брахман, като чисто и необусловено съзнание, защото ако има таковa, то трябва да бъде  видимо и проверино някъде някой видял, усетил ли е, докоснал ли се е, постигнал ли е Bрахман, доказано ли е, че го има и какво би bило доказателството, че го има на практика.

Да.
На практика,чрез практика.

[Plotin]

че границите на логиката не са границите на Всичко
че границите на логиката са границите на Всичко
че границите на логиката и са и не са границите на Всичко
че границите на логиката нито са, нито не са границите на Всичко
...сещате се

Във всички сериозни диалектически системи: будизма, даоизма и философията на Хегел съществуването на "отвъдното" се допуска, а "съществуващото" и "несъществуващото" са свързани и се преливат помежду си. Поради това:

"всичко едновременно е "е" , "не е"  и нито "е", нито "не е"".
Нигарджуна

"Всяко нещо се създава от съществуващото, а съществуващото от несъществуващото"
"Съществуващото и несъществуващото взаимно се пораждат".
Лао Дзе

"Битието "е" и "не е", и поради това битието толкова "не е", колкото небитието "е".
Хераклит

В диалектичното мислене формалната логика наистина е ограничена, а диалектическата се опира на интуицията, защото оперира на границата между реалното и трансцендентното.

При диалектичното описание развитието на всяко нещо се основава на собственото отрицание на това нещо и то не в един начален момент, както в модела, който ни се предлага за връзката на Пуруша с Пракрити, а във всеки момент.Това Хегел е нарекал "единство и борба на противоположностити" или "закон за отрицание на отрицанието". Според "книга на промените" когато Ин започне да нараства тя създава от това потенцията за трансформация в собствената си противоположност "Ян". Поради това в шестограма 63 хармонията води до хаос, а в шестограма 64 хаосът се стреми към хармония. От "смесването" на хаоса (аналогия с Пракрити) и хармонията (аналогия с Паруша)се поражда реалността.  

Еволюцията на Пракрити очевидно не е диалектична, поради което сътворението от Махат до грубите елементи логически виси. Липсва Небитието и преливането Отвъдно - Реално (небитие - битие). Липсва "отрицанието на отрицанието" - трансформащията на Ин в Янг и обратното.

Тогава това, което остава е поредица от еманационите преходи, вместо еволюция (от Махат до грубите елементи). Очевидно е че гласно това не се признава, но по същество е така. Метафизика, метафизика и нищо друго.

А може би Капила е мислел по различен начин от свойте интерпретатори!

[Plotin]

Помислих малко и прецених, че в някакъв смисъл е правилно да се каже, че будхи е санскар, при условие, че има някакъв носител на сансарите и на будхи. Първоначално реагирах така, защото имам друга предства, но се замислих, че това не противоречи. Ако санскарите се приемат като отпечатъци които се натрупват с времето, то и интелектът също се развива с времето, но възниква въпросът кога се формира първоначално, защото се вижда, че дори детето има някакъв детски интелект. Кога и как човек се учи на интелект и кога се формира това, даденост ли е, или не.
 

Чери,  въпреки, че Имаго изказва понякога във форума най-разнобразни мнения, истинската му позиция за самскарите е изказана в неговата книга "Йога  Даршана", на 276 стр. а тя е "самскара = нагласа, диспозиция (склонност, предразположение)". Сега си помисли, дали нагласите могат да съществуват другаде освен в субекта. А в ЙС, а и ние единодушно възприехме във форума, че самсарите и васаните са резултат от минал опит - "отпечатъци" в  съзнанието на минали събития.
Сега помисли и върху това, че за Махат (будхи) времето започва със самия него и за него не може да съществуват нито минало, нито минали събития, нито нагласи.

Самскарите не оправят нещата. Логическата криза свързана със сътворението и с възникването на съзнанието в самкхя е дълбока! Разбира се в постановката, в която ги третираме във форума!

Във филосохията на Хегел първо се постановяват универсални "принципи за борба между противоположностите и трансформациите им едни в други". С тези принципи подобно на даоизма се формулира диалектично развитие.
В началото съществувала, в собственото си време една "Абсолютна обективна Идея". В първия миг на сътворението тя еманира в своята противоположност - Природа, в която тази идея е въплатена като природен Дух (Логос). Този Дух овременява първичната безструктуна материя, придавайки и разнообразие от форми и развитие. С течение на времето природният дух евлюира в своята противоположност - субективния дух, който е осъзнаващ и съзнаващ дух. Чрез философията, религиите, искуството, науките и държавното устройство субективният дух, все повече и повече се освобождава от своята субективност и се превръща в "Абсолютен дух", стремежът на който е да се "слее" със своя идеал - "Абсолютната идея".  

[Quiet]

"всичко едновременно е "е" , "не е"  и нито "е", нито "не е"".

Не, защото временността "е" реципрочна на съществуването/несъществуването. Именно затова "е-нето, не-енето, и е-нето и не-енето, нито е-нето, нито не-енето" са "екстремни" възгледи, защото о-проявяват безкрайностната липса, безкрайностното О-граничаване, безкрайностното създаване на граници самопораждащо се от потенциала на мерната съзнателност (О-пропорционализируемостта, "Мая"). Екстремни възгледи, защото всяко самофокусиране на съзнателността по която и да е от посоките (създава и) клони към безкрайност: към безкраино безкрайно съществуване, към безкрайно безкрайно несъществуване, към безкраино безкрайно съществуване и несъществуване, към безкрайно безкрайно нитосъществуваве нито несъществуване. Субектът е в границата между взаимновъзникващото съществуване / несъществуване. Решаването на парадокса за "наличието" на такава е възможен само с установяването на границата на съществуване/несъществуване в "нещо" различно от "самото" съществуване и несъществуване. Т.е нито"това", което е "нито". Посока, която не е посока, но нито това. Чуване на чуването, виждане на виждането...съзнаване на съзнаването. Нито това на нито това. Нито нитото. "Средният Път".

[чери]

Във филосохията на Хегел първо се постановяват универсални "принципи за борба между противоположностите и трансформациите им едни в други". С тези принципи подобно на даоизма се формулира диалектично развитие.
В началото съществувала, в собственото си време една "Абсолютна обективна Идея". В първия миг на сътворението тя еманира в своята противоположност - Природа, в която тази идея е въплатена като природен Дух (Логос).

Философският въпрос който се отваря е какво е имало преди идеята. Идеите преминават трансформации, търпят развитие, както и вселената, природата, материята. Всяко състояние е предхождано от друго, и от друго, затова е разумно обяснението за повтарящ се цикъл, на който началото, средата и края се въртят, краят става начало, началото продължава през средата до края, и пак отначало, и пак отначало и никога не е имало време преди това или няма да има време след, защото вечността не може да бъде създадена, нито предшествана, нито последвана от нещо. Това е обезпокоителна идея да се приеме постоянността на съществуването, пред която всяко мъжество на това да напуснеш и никога да не се завърнеш бледнее. Според мен е необходимо човек да се примири, че изход няма.  Изхода е, че забравяме и си спомняме, т.е. усещането за вечност не битува у нас постоянно и това е илюзията с която се развличаме, иначе ако постоянно бихме били в състояние на съзнание за себе си като на неизменен, неунищожим, аз, ако това състояние не се нарушаваше от нещо, нямаше да го има това движение, което наблюдаваме, познание, незнание, спомен, забравяне, истина, илюзия. Някой казва истината е, че сме временни, и се заблуждаваме, че не сме за да го приеме по-леко. Но да си временен е леко. Заблудата е необходима, когато искаш да избягаш от нещо и на практика не можеш и затова си изработваш отдушници и компенсаторни механизми.

[Plotin]

Субектът е в границата между взаимновъзникващото съществуване / несъществуване. Решаването на парадокса за "наличието" на такава е възможен само с установяването на границата на съществуване/несъществуване в "нещо" различно от "самото" съществуване и несъществуване.

Парменид и Хераклит били съвременници (в края на VІ и началото на V в.пр. н. е.)
Това което ги отличавало било отношението им към Нещото и Нищото.

Според Парменид: “само битието е, а нищото съвсем не е”.

Според Хераклит: твърдението, че “битието “не е”, е вярно точно толкова колкото е вярно и твърдението, че небитието "е”. Той приемал, че битието и небитието, разглеждани всяко по отделно, са само абстракции, лишени от истинска същност. Според него "Разсъдъкът" ги прави крайности и ги разглежда сами за себе си. От друга страна обаче"Разумът" ги разглежда само в тяхното единство – като преход на едното в другото. Този преход е: “ставането, раждането, случването, възникването, изчезването, гибелта , изменянето, …., движението и т.н.”.[/b]
Според Хераклит граница между битието и небитието е "сега-то". В сега-то битието и небитието взаимно се трансформират едно в друго.


Американските астрономи заснеха явление, което се случва веднъж на 100 млн. години – изчезването на звезда в черна дупка.




Звездата не е била просто погълната, а и „разкъсана” на части.

[Observer123]

мен ме интересува по темата самяма на сърцето: "Хридай чита самвит".
Моля интерпретации - авторитетни.

[Imago]

Малко ортопедия няма да бъде излишна
http://www.orientalia.org/dictionary-Yoga_Dictionary-definition17709-CITTA.html

[Seeker]

Да бъдем съзнателни, чрез сърцето, а не чрез мозъка.