Непоносимата лекота на битието като критика на хиндуизма

[rtsvet]

Под "хиндуизъм" имам предвид общата идея за прераждането и "ТЕЖЕСТТА" на постъпките,  техните последици и прераждане основна и обща за болшинството философии породени в тази част на света. Но беше много дълго да го опиша в заглави не форум...

Накратко, "Непоносимата лекота на битието" е роман. В него е разгледана контра-тезата на "ницшеанската идея" за "вечното пораждане и повторение" в света и на света. Именно, че каквото се случва в света е единствено и неповторимо. Ние живеем само веднъж. Каквото се е случило може и въобще да не е станало и факта, че е станало само веднъж е достатъчно показателен за неговата пренебрежима незначителност. Както се казва на несмски - Einal ist keinmal. Още повече каквито и да са последствията те са също толкова пренебрежими и незначителни за света в своята неповторима ефимерност. Личните ни избори не носят "тежест". Така личният живот е също единствен и неповторим, до толкова, че би могъл да не се е случил въобще в рамките на вселената. Така погледнато "лекотата" на личните избори и битие не би трябвало да ни носи страдание, поради своята ефимерна незначителност. И въпреки това точно тази ЛЕКОТА на битието е това, което ни създава най-голямото екзистенциално страдание. Хората обичаме живота и действията ни да имат трансцедентално и всеобхватно значение и тежест ...

От друга страна може би точно в наличието на тази критика се крие вица - чрез откриването на тази ефимерна лекото Будда обяви своята нирвана - незавръщане в потока на самсара. Не е ли смешно, че той откри нирвана точно там?

П.С. Честно ще се радвам ако забележката се окаже забавна поне за един/на

[Imago]

По-забавното е изследваме основанията, които са го накарали да търси нирвана. Уникалното и неповторимото правят невъзможни кармата и прераждането.

[rtsvet]

По-забавното е изследваме основанията, които са го накарали да търси нирвана. Уникалното и неповторимото правят невъзможни кармата и прераждането.

Всички дхарми са празни - т.е. кармата и прераждането - не касаят НИКОГО. Уникалността и неповторимостта е твърде близка до вечната промяна на анитйа. 

[Imago]

Цялото ни съществуване е едно перманентно прераждане - поне докато не умрем.

[rtsvet]

По същия начин може да се каже, че цялото съществуване е едно перманентно умиране -- от миг в миг.

[pada]

Всички дхарми са празни - т.е. кармата и прераждането - не касаят НИКОГО.

За обикновения човек е по-важно да разбере какъв е произходът на страданието. Или то (страданието) също е илюзия?

Четирите благородни истини са повече от ясни.

[Източен]

Хората обичаме живота и действията ни да имат трансцедентално и всеобхватно значение и тежест ...

Нелеп антропокосмизъм, който вижда в обикновения човешки живот, разбира се, страдание.

[Quiet]

Или то (страданието) също е илюзия?

(е) страдание <=> (има/е) причина <=>...
(е) илюзия <=> (има/е) причина <=>...
(нито) страдание = (нито) причина
(нито) илюзия = (нито) причина

[pada]

Страданието си е страдание и въобще не е илюзия. Когато то дойде, просто трябва да го изтърпиш и там вече Йога не помага, защото тя има само превантивни функции. Точно това е законът на карма.

Докато има (усещане за) "аз", ще има и страдание. Сталин е напълно прав - "Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы."

Нелеп антропокосмизъм, който вижда в обикновения човешки живот, разбира се, страдание.

Очевидно нямате предвид учението на Буда. Не че и там няма да намерите кусури...

[Seeker]

Страданието си е страдание и въобще не е илюзия.

Страдание има, когато не се разбира божествения план.