Непоносимата лекота на битието като критика на хиндуизма

[rtsvet]

Страданието си е страдание и въобще не е илюзия. Когато то дойде, просто трябва да го изтърпиш и там вече Йога не помага, защото тя има само превантивни функции. Точно това е законът на карма.

Трябва да се уточни, за какво страдание се говори. Може да им екзистенциално страдание, а може да има и физическа болка или страдание причинено от невроза.

Мисля, че Будда говори за екзистенциалното страдание. Т.е. нещо заложено в Битието само по себе си. (някои до наричат и с думи като ужас, отвращение и ... но май страдание е най-точно)

За физическото страдание-болка: Ние хората имаме различни трикове за изтърпяване на болка. Йога в общия ежедневен смисъл има редица трикове и похвати за борба с страданието като болка.

[pada]

Мисля, че Будда говори за екзистенциалното страдание. Т.е. нещо заложено в Битието само по себе си. (някои до наричат и с думи като ужас, отвращение и ... но май страдание е най-точно)

Може би с пречистването на съзнанието човек започва да вижда страданието във всички форми на съществуване. В Милинда-панха се казва, че когато мъдростта дойде, човек осъзнава, че "всичко е преходно, мъчително и безлично."

В ЙД е същото. Най-напред се постига безметежност към предметите (низша безметежност), а после човек става безразличен и към гуните.

Когато е налице различително знание за пуруша, когато е налице схващане на истината за пуруша, се появява безразличие към следствията на всички гуни, а дори и към всезнанието и т.н. (Бхасвати І.16)

Добре се вижда, че в този цитат от ЙД спокойно можем да заменим "пуруша" с "нирвана" и смисълът да се запази.