Как може да се изчисти кармата?

[Източен]

От традиционна гледна точка тази позиция е разбираема. Но ако премахнем от сметките религиозното целеполагане, защото неговата осъществимост е съмнителна, нещата придобиват друг смисъл. Става въпрос за обикновено дезертиране от задължения.

Преди време един свещеник ми каза (няма да кажа от коя религия е, за да не ме обвините отново в някаква религиозна филия), че мрази монасите. Защото се големеят в духовните и душевните дела, но не знаят що е да носиш отговорност за човешко същество, да го отгледаш, възпиташ...

[pada]

Изпълняването на светските задължения отговаря на следването на собствената дхарма (свадхарма) от Гита. Ако един будист стане монах, без да е изпълнил горното условие, той просто ще следва чужда дхарма и от монашеството му няма да има никаква полза (вероятно в следващия си живот той няма да бъде монах, т.е. няма да бъде привлечен от този път).

Дезертирането от задължения може да се разбира по много начини. Има хора, които живеят на гърба на други хора. Те не бягат от обществото, но от тях няма и полза.

При някои религии няма значение какво правиш - важното е да вярваш в Бог и да очакваш датата на твоето "издигане". Такава религия (и такъв Бог) няма нужда от отшелници, а от все повече и повече поклонници. Знаем го западното отглеждане и възпитаване на децата - едва го чакат да навърши 18г. и го натирват - собствен апартамент, кола и да прави кариера и да създава семейство. Такъв трябва да бъде примерният християнин (например). Българинът не е добър християнин, защото не е индивидуалист - той е стадно животно и не бърза да прекъсва връзките с роднините си. Кариерата пък въобще не го интересува.
Е, това ще се промени с времето...

[Seeker]

Най-важното задължение е да се прояви в теб истинското Себе-Духът.

[Източен]

Дезертирането от задължения може да се разбира по много начини. Има хора, които живеят на гърба на други хора. Те не бягат от обществото, но от тях няма и полза.

Те са от контингента на тези, които се интересуват от класови и съсловни теории, а не от самопознание в най-общия смисъл. Това са класовите терапевти на XX век.

Българинът не е добър християнин, защото не е индивидуалист - той е стадно животно и не бърза да прекъсва връзките с роднините си.

Не го пуска българката.

[Източен]

Най-важното задължение е да се прояви в теб истинското Себе-Духът.

Като се прояви, за да се установи, че е истинското, трябва да го подложиш на медитацията "белене на лук". Какво ще остане от него?

[Seeker]

Има ъпдаейт. Щом Кундлини се издигне и установи, тя автоматично бели лука. 

[Гергана]

Рамана Махариши - Упадеша Манджари или Духовни наставления
Трета глава
Преживяване
(Анубхава)

9. Възможно ли е да преодолеем кармата (прарабдха), дори когато тялото съществува, след като е казано, че тя трае до смъртта на тялото?

Да. Ако агентът (извършващият), от който зависи кармата, а именно егото, което възниква между тялото и Себето, се слее с източника си и изгуби формата си, ще оцелее ли кармата, която зависи от него? Следователно, когато няма “аз”, няма и карма.

http://forum.sahajayoga-bg.org/index.php?showtopic=379

[Imago]

Технически не е така. По време на пралая кармата се съхранява в буддхи, следователно без да бъде в контакт с някакъв Аз, за когото между другото изобщо не се казва къде е - дали витае като свободен атом в пустотата между хилиакосмите или пък е прилепнал като паразит към трансцендентния корпус на Параматма.

[Гергана]

Постигайки състоянието на Атман ние се свързваме/ставаме/ едно с цялото и отъждествяването с фалшивия "аз" отпада, следователно  знаем писаните и неписаните Божий закони,кое е правилно и кое не и т.н.
Параматман е навсякъде от което следва,че и Атман след сливането си с Него е навсякъде...всичко е свързано на Универсално ниво...
Когато се опознаем и погледнем вътре в себе си,виждаме Параматман-Шри Сада Шива...