Йога Е самопознание

[rtsvet]

Защо йога е самопознание:
Дадено: Перцепцията се осъществява като читта "приема формата" (рефлектира) върху даден обект. Така, тя "познава" обекта - оцветявайки се от неговите качества. (или с друга алюзия - приемайки формата му)
Когато, тя не рефлектира върху нищо тя остава във собствената си форма. Т.е. "познава" себе си. Значи йога е себе познание 

П.С. Е сега, някои твърдят,че след като читта не рефлектира върху нищо материално, то тя рефлектира върху не-материалното. (но но след като не е обект не променя формата на читта) Т.е., че след като читта не рефлектира върху нещо - то тя рефлектира върху рефлектирането. Други твърдят, че след като тя не рефлектира върху нещо, тя рефлектира върху нищо. 

Себе-референцирането е огромен проблем в теориите. Като погледнем математиката - През 19 век за малко не пропадна цялата след както себе-референциращите се множества са допуснати. (Това е познато като парадокс на Ръсел или парадокса на бръснаря) Б. Ръсел се опита да пренапише цялата математика с Типове, които не позволява себе-референциране. (Това не му помага особено както показва Гйодел - М/у другото знаете ли как се справя съвременната математика с проблема Непълнотата?

[Imago]

Когато читта рефлектира върху себе си, това е медитация върху грахя, схващаното, което бива грубо и фино. Когато медитира върху процеса на схващане (ананда), това също не е саморефериращо се познание. Когато има за обект Аза, това пак не е чиста самореференциалност, тъй като читта (съзнанието) има природата на инструмент, а Азът (Атман) е субектът на познанието, т.е. на наслаждението, бхогин. Оттам идва и думата Бог и Богиня.

[Imago]

Да направим въпроса по-удобен за дискутиране. Правилно ли е твърдението, че окото вижда, ухото слуша, носът умирисва, кожата осезава, езикът вкусва, а умът мисли?

[rtsvet]

Не съм съглсен с първот разглеждане. Казах - "тя не рефлектира върху нищо" Т.е. когато читта няма никакъв ОБЕКТ  (било то самата себе си)  или не възприема никакакъв обект

Правилно ли е твърдението, че окото вижда, ухото слуша, носът умирисва, кожата осезава, езикът вкусва, а умът мисли?

Пак е не. Окото не вижда, .... окото  влиза в контакт със обекта чрез съответната му стихия и елемент.

Страничен въпрос: какво казват класиците, може ли читта да рефлектира върху себе си?

[Imago]

В Йога медитацията е винаги върху някакъв опорен обект (аламбана). Той може да бъде три вида - грахя, грахана и грахитри (схващано, схващане и схващащ). За безобектна медитация се говори в будизма, нираламбана - но това се дължи на техния антисубстанциализъм, тъй като субстанцията като опора се обявява за несъществуваща.

[Брахман]

Защо йога е самопознание...

Аз също ще се включа в дискусията. "Самопознание" означава и се употребява в смисъл  "да познае човек сам себе си". Използва се също и думата "Себепознание" което означава "да познае човек себе си" - тоест отново същият смисъл.

Какво означава да познае човек себе си? В смисъл на думата която се употребява в йога и  веданта, за разлика от Будизъм, значението е следното:

В тези системи се твърди че има два вида "аз". Единият е висш, другият е низш.

Низшият аз е този който обикновеният човек познава във всекидневието. Това е аз-ът на обусловеното съзнание, това е аз-ът на идентификациите. Обикновеният човек, когато го попитат: „Кой си ти?” – той отговаря горе долу по следната схема. Според него под „аз” се разбира тялото, умът, знанията които имаме, желанията които имаме, нашият светоглед, нашата философия, нашите материални притежания, всичко онова което наричаме „мое”, нашето образование, нашите близки, роднини, името което имаме, нашата народност, нашата сексуална принадлежност, нашата религиозна принадлежност, нашето положение в обществото, нашите емоции, нашето мислене, нашата възраст и т.н. и т.н. Цялата тази смесица от материални и душевни и умствени качества, характеристики, съставни части се нарича „аз”  - от обикновеният човек.

Съгласно йога и веданта  обаче, всички тези идеи за „аз” са чисто и просто неправилни идентификации. Съгласно тези системи има друг ВИСШ „АЗ” – който се нарича Атман. Този висш „АЗ” е свободен от всички тези „съставки”. Всяка една от тези съставки са преходни, мимолетни. Днес ги има, утре ги няма, или обратното – днес ги няма но утре се появяват. Но този АЗ е винаги един и същ, винаги неизменен.

Този  АЗ е онова което се нарича ЧИСТО НЕОБУСЛОВЕНО СЪЗНАНИЕ. Какво означава това? Когато човек се роди, той НЕ ЗНАЕ дали той е мъж или жена, дали е богат или беден, дали с образование или не, дали е стар или млад и т.н. Такъв човек има така да се каже „чисто съзнание” незамърсено от знания или от желания. Когато човек расте, той постепенно натрупва знания по тези въпроси, научава че е Българин или Китаец, научава че е Християнин, Евреин, Будист, Индус и т.н. Човек развива различни желания, да притежава едно нещо или да избягва друго. По такъв начин, човек се отдалечава от своето истинско АЗ, от това незамърсено съзнание което е имал като бебе да речем.

Целта на Йога и на Веданта е да може човек да открие отново това „чисто съзнание” в себе си, и да се идентифицира отново с него. Когато човек се идентифицира отново с чистото съзнание, той престава да обръща внимание на желанията си, на идентификациите си. За него повече не е важно дали той е Християнни, Евреин, Индус или Будист, дали е млад или стар, дали е богат или беден, дали е с образование или не.

Такъв човек който разбира това се казва, че той се е САМОПОЗНАЛ или СЕБЕПОЗНАЛ.
 

[Imago]

Много оптимистично обяснение. Може да се използва и като терапия срещу стрес, депресия или философска интоксикация.

[Източен]

Бягство от рационално проверимата истина за характера на медитирания обект, макар целта на медитацията да е именно истината за обекта. Следователно терапията срещу стрес... се основава на лъжи. В такъв случай правилното самопознание касае нисшия, а не висшия Аз.

В Йога медитацията е винаги върху някакъв опорен обект (аламбана).

Как им хрумва да обявят медитирания азов обект за субект, при това субстанциално различен?

[Imago]

Именно, материята като субект на всички изменения, в това число и фините, на ниво съзнание и самосъзнание.

Висшият Аз не може да се познае правилно с положителни характеристики, катафатично. Поради което всяка логика (методология на правилното Азово познание) в крайна сметка се зауства в морето на апофатичния мистицизъм.

[Брахман]

Много оптимистично обяснение. Може да се използва и като терапия срещу стрес, депресия или философска интоксикация.

С коя част на обяснението не сте съгласен? Ако има много места с които не сте съгласен, дайте само едно или две като за начало, ще ги разнищем...