Ясни и Пусти

[rtsvet]

Направи ми впечатление, че в някои буддистки (ати-) тантри върху предметите се медитира като ясни/лъчисти по природа и празни в своята собствена същност. Докато това има обяснение (което ми е само смътно ясно), то забележителна е приликата с йога сутра 1.43 и 3.3. Там обаче превеждаме нещата по-различно. Там обекта/нещото (артха) бива ясен (нирбхАса). Защо?

В дзогчен субекта медитира върху тялото си също като ясно/сияйно по природа, но празно в същността си. Това замества собстената визуализация като божество от ати-йога.

Но, темата ми беше: В приемствените традиции имаме 2 характеристики на медитацията - 1.яснота/сияйност и 2. пустота. В йога сутра превода излиза, напълно извън контекста на приемственостите традиции. (Т.е. лингвистично "изсмукан от пръста")

Ще се радвам на всички коментари, които ме научават не нещо ново. (Откъде произлиза будисткия контекст, дали санскрита на ЙС позволява друго четене, коментар на коментарите и пр.  )

[Imago]

http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,482.msg4491/#msg4491

[rtsvet]

Да, препрочитам го. Като, че ли Бходжавритти най-добре обяснява двета характеристики. Но, се надявам и на коментар в/у буддистката интерпретация. (които май са разлини в махаяна и ваджраяна)

[Imago]

На мен повече ми допада Бхаваганеша.

В Махаяна тръгва някаква изключително сложна метафизика тъкмо защото основите на будизма отричат метафизиката.

http://www.google.com/search?q=sambhogakaya+clear+light

[dagpo]

Не съм компетентен да коментирам, но накратко това е същото като "Пустотата е форма, формата - пустота" и т.н. Яснотата се отнася до възприятието на обектите, които са пусти. Отнася се до Дхармакая и Рупакая... Но наистина е необходим автентичен учител, за да си изясните въпроса.

[Pelin]

Направи ми впечатление, че в някои буддистки (ати-) тантри върху предметите се медитира като ясни/лъчисти по природа и празни в своята собствена същност. Докато това има обяснение (което ми е само смътно ясно), то забележителна е приликата с йога сутра 1.43 и 3.3. Там обаче превеждаме нещата по-различно. Там обекта/нещото (артха) бива ясен (нирбхАса). Защо?

В дзогчен субекта медитира върху тялото си също като ясно/сияйно по природа, но празно в същността си. Това замества собстената визуализация като божество от ати-йога.

Но, темата ми беше: В приемствените традиции имаме 2 характеристики на медитацията - 1.яснота/сияйност и 2. пустота. В йога сутра превода излиза, напълно извън контекста на приемственостите традиции. (Т.е. лингвистично "изсмукан от пръста")

Ще се радвам на всички коментари, които ме научават не нещо ново. (Откъде произлиза будисткия контекст, дали санскрита на ЙС позволява друго четене, коментар на коментарите и пр.  )

Това за което сега се сещам по този въпрос е:

Пустата същност на ума - Амитабха - дхармакаевия ум;
Лъчезарната, ясната природа на ума - Авалокитешвара - самбхогакаевия ум;
Всичките мисли, възникващи в ума - Падмасамбхава - нирманакаевия ум;

Кунга Тензин

Също така - Дхармадхату и осемте присъщи качества.

Друго, като паралел, мога да посоча това:
http://www.youtube.com/watch?v=4UPbJG2VO4A&feature=player_embedded
 

Не съм компетентен да коментирам...

Чудесно е да се наблюдават цветовете на дюлята...

[dagpo]

T

Това за което сега се сещам по този въпрос е

Добре би било да разбирате нещо преди да го цитирате. А и от този ужасен превод, човек остава с впечатление, че има три ума. Както и да е...

[dagpo]

Сега видях, че ще дали линк към Дънов... Без коментар.

[Imago]

http://dharma.org.ru/board/topic404.html

[Pelin]

Сега видях, че ще дали линк към Дънов... Без коментар.

Че какво му е на Дънов, бре?
Верно е по-добре за вас самия да не коментирате неща, с които ич не сте запознат - нал тъй сам вие съветвате!?:-)
Предубеденото оплюване, което често се върши от невежество и слепота, създава карма.:-)