Тетралектика,вяра, истина и доказателство

[чери]

Интересна тема, статия, разсъждения.

http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=3642.msg40220;topicseen#msg40220

Човек не вярва, че ще го сполети лошото

Вяра значи нещо да се приеме за истина, без да е доказано, че е истина. Или да се приеме, че нещо ще се случи, без да има доказателства за това. Ето защо възможността да се осъществи или да е истина това, в което вярваме, е въпрос на случайност.
И все пак всички хора се уповават на вярата, кой повече, кой по-малко. Защото вярата не е съвсем неоснователно интелектуално явление. Тя се основава на известни връзки, белези, желания, представи, идеи, мечти, чувства, които човек има в своето съзнание или „подсъзнание”. В този случай във вярата има много повече субективизъм, отколкото в разума. Защото поведението, убежденията и отношенията, които човек изгражда на основание на вярата не се основават на същността на процесите и явленията, а са основание на тяхната форма и външни белези, традиции и социални внушения, които вярващият единствено взима за достоверни.
На вярата се разчита толкова повече, колкото човек по-малко знае или знае колко много не знае. Обикновено човек не обича да вярва в лошото, мрачното и злокобното. Човек вярва в неща, които по-скоро са позитивни или му носят приятни изживявания. С вярата човек се опитва да намери истината директно, без да разсъждава, докато с разума си човек намира истината индиректно след много расъждения, понякога изключително сложни. Аз също мисля и държа на истината. Но колкото и да се придържаме към истината, виждам, че във всяка истина има вплетена някаква илюзия, мечта и суета, които са посестрими на вярата и са плод на човешките страсти. Вярата, илюзията, суетите и мечтите са допинг за човешката мисъл. Те заместват онова, което не сме още опознали и без което истината не може да бъде пълна. И едновременно с това те са израз на нашето желание и немощ да знаем и да можем всичко.
Д-р Любен АСТИНОВ

С тази кратка статия за вярата Д-р Астинов стига до най-доброто нейно определение, до нейната истинска същност. Да тръгнем към нещо с вяра е необходимост, но да стигнем до него може само като подплатим вярата с доказателство. Вървим ли само с вяра в своето търсене на истината, вярата се превръща в заблужаение, ограничение и става отрицание на обективната истината поради своят субективизъм. Точно в това се състои диалектичното раздвояване на вярата да служи и за добро, и за зло или да бъде и положителна, и отрицателна, което е тетралектичен принцип на всички противоположности да се раздвояват, за да се удвоят. Затова само като вярваме в нещо, то може да се осъществи или да стигнем до истина съвсем случайно, но такова постигане на истината е прекалено рядко. Същото се случва и ако не вярваме в нещо. Постигаме истината случайно и прекалено рядко. Пак опираме до всеобщия тетралектичен прицип за раздвояване и удвояване на противоположностите при вярване и не вярване.
Всички сме подвластни на вярата, но стигат до истината само тези, които тръгват с вяра към истината и ървят бкъм нея с вяра, за да я постигнат с доказателство като обективно съществуваща и се освободят напълно от субективизма на вярата. Това е пътя на мислещия разум, пътят на расъжденията, който е изцяло субективен и труден.
Ако не съществуваше обективната истина за процесите, явленията, структурите и формите на материята, светът и човека не биха могли да съществут и да се развиват. Не би имало субект, който да мисли, да търси и доказва обективната истина на съществуващия и развиващ се материален свят, не би могло изобщо да има познание. Така че мисловните процеси поради своя субективизъм са идеални процеси, родени от материалата реалнаст и подвластни на нея като нейно отражение. Без материалната обективна действетелност не биха могли да съществуват субективните процеси на мисленето, защото обективната материална реалност се основава на качества изградени от количество, форма и посока, което е възможност за обективно съществуване. Субективните процеси на мисленето са идеални защото нямат количество и форма. Те не могат да съществуват без обективните системи на материалните структури и форми, които са отразени от човека и са послужили за изграждането на символи, термини, понятия и категории като думи за вярно мислене и общуване. Затова материална обективна реалност съществува извън човекът и независимо от него. Разумният човек не би могъл да съществува без материалната обективна реалност или извън нея, но може вярно да я отразява, за да изгради своят мисловен апарат, с който да разкрива истината да я доказва и да я прилага в практиката. Така че това вярно отражение на действителността от човека е основата за вярно намиране, доказване и прилагане на истината за съществуването, развитието и управление на света, която е относителна.
Вярата е основание за търсене на истината от знаещия човек и се превръща в катализатор на това търсене при него. За незнаещия човек вярата замества търсенето на истината и се превръща в основание на заблуждението. На знаещия човек вярата му дава сила да намери истината, а на незнаещия силата на вярата му пречи да стигне до истината. Само с вяра е невъзможно намирането на истината. Ето защо всички мистични и религозни учения забраняват разумното търсене на истината, забраняват мисленето като ги подменят със сляпата вяра, за да могат да маниполират вярващите и ги отклонят от търсенето на истината. И колкото вярващия е по-незнаещ, толкова по-лесно се маниполира, толкова по-лесно се заблуждава. Затова, за да намерим истината е необходимо вяра,знание и доказателство.
Склонни сме най-често да вярваме в доброто, което също е закономерен процес, който ни води към успешен край при търсене и развитие на нещата. Не може да постигаме, каквото и да е, ако не нярваме, че нашето постижение е възможно. Защото в заобикалящия ни и развиващ се свят преобладава злото поради неговата неразумност и ще трябва да преминем през прекалено много трудности, за да постигнем определена истина като цел. В човешкото общество също преобладаващо до момента е злото, което увеличава още повече трудностите около човекът. Намаляването на трудностите може да постигнем само с точно и доказано познание като винаги тръгваме с вяра и завършваме с доказателство за истината. В това се състои смисълът както на нашето развитие, така и развитието на цивилизацията ни. Да постигаме и трупаме познание от доказани истини за съществуването, развитието и управлението на света, за да оцеляваме и продължаваме напред.
При доказаната обективна истина отпада всякакъв субективизъм, защото се узаконява нейното съществуване, но въпреки това тя си остава относителна, което означава крайна, ограничена и цялостна. Това ще рече, че истината за едно нещо може да бъде само една или за едно нещо няма две истини. Абсолютната истина не съществува обективно, защото садържа абсолютен субективизъм, което я обезсмисля и отрицава. Затова относителната истина е възможност за смисленото същесвуване, развитие и управление на света, възможност за познание с вечно вървене към съвършенство, което е необходимост за нашето оцеляване и развитие при това вървене.

[чери]

"Първична е материята, а вторичен е духът, което Тетралектиката може да докаже напълно и което ще бъде пълна победа на материализма. Защото света е тетралектичен: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Затова света съществува, развива се и се управлява от неразумни тетралектични системи, които раждат разумът, а не от богове и сатани. Самата Тетралектика е механизма на еволюцията."

от тукМ

http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=3643.msg40238;topicseen#msg40238

[Imago]

А ако четвъртинките се разделят на още две, ще имаме окталектика.

Между другото, във философията на будизма се говори за тетралема (чатуркоти) и тя няма нищо общо с тетралектиката на обсъждания автор.

[Брахман]

...Човек не вярва, че ще го сполети лошото...

…Вяра значи нещо да се приеме за истина, без да е доказано, че е истина....

С вяра се занимават тези които са подвластни на религиозни заблуждения и предразсъдъци. Човекът на здравият разум не говори за „вяра” а по скоро за „вероятност”. Например като ходя има известна вероятност земята под крака ми да не издържи теглото ми и да потъна в някой дупка. Това се случва по някога, защо не? Но в повечето случаи когато човек върви по улицата, това не става. Вероятността да има скрита дупка на паважа е твърде малка. Затова като вървя по улицата се надявам че като си сложа крака на следващата стъпка, земята ще издържи теглото ми. И ако се случи нещо непредвидено, аз не се оплаквам че съм „вярвал” сляпо че еди какво си ще стане или няма да стане. Приемам фактите такива каквито са, търся обективната закономерност.

Аз не вярвам сляпо, че няма да ме сполети нещо лошо. Аз предполагам само на базата на вероятностите. Когато съм млад, „вярвам” че вероятността да ме сполети нещо лошо е по малка. Когато остарея, „вярвам” че вероятността да ме сполети нещо лошо е по голяма. ОЧАКВАМ е по точна дума от ВЯРВАМ!

[lapsus]

С вяра се занимават, искат или не искат всички хора.Тя бива много видове включително и религиозна,но общото за всички видове вяра е чувството на убеденост ,че нещо е така.
Според мен това чувство го има с различна степен на сложност и при животните. В една изключително сложна система каквато е живота и живеенето без чувството вяра живота би бил невъзможен. Ако не вярвахте,че може да вървите безопасно вие трябваше да проверявате като сапьор всеки сантиметър пред себе си и пак няма да сте сигурен понеже някой може пък да хвърли нещо отгоре точно там където смятате да стъпите. Всъщност вярата на човека е толкова голяма,че често и 80 годишни трудноподвижни старци излизат в най-голямата поледица и си чупят костите без от това излизане да зависи живота им.Ако човек няма и минимална вяра той просто не може да предприеме никакво действие защото ще бъде разяждан от съмнения и това е основната причина за песимизма и черногледството.Човека или хората просто не правят нужното и "лошата" им прогноза се сбъдва. Тогава идва едно "ама аз ти казах,че нищо няма да стане"
А очакването като чувство е доста по изнервящо и неприятно от увереността така,че просто не ви вярвам ,че докато си миете зъбите очаквате те да паднат:-)

[Брахман]

С вяра се занимават, искат или не искат всички хора.Тя бива много видове включително и религиозна,но общото за всички видове вяра е чувството на убеденост ,че нещо е така.

Това е или игра на думи, или неразбиране, или религиозно подвеждане, или не знам какво.

Не всички хора се "занимават с вяра". С вяра се занимават само религиозните хора, на които им липсва здрав разум, които не могат да бъдат самостоятелни и търсят подкрепа цял живот от майка си и баща си и от техният заместител "Бог", хора  които са заблудени, които не могат да направят разлика между научно мислене и религиозен фанатицизъм.

В научното мислене няма вяра, там има вероятност.  Някъде има по голяма вероятност, някъде има по малка вероятност. Когато вървя по улицата има много изключително малка вероятност като стъпя на земята и тя да не ме издържи и да хлътне под мен. Затова вървя смело и не мисля какво може да стане. Но това не е вяра, това е просто пресмятане на вероятности. Вървял съм по същата улица хиляди пъти, други хора също вървят там, знам че вероятноста е твърде малка за да хълтна в някой скрита нова дупка.

Ако съм обаче в пустинята, където има "движещи се пясъци" ще бъда по внимателен. Или ако съм войник в Афганистан, кдето слагат бомби по пътя, пак ще внимавам и то доста.

Истината е че абсолютно всички хора действат на принципа на вероятностите. Дори и идиотите вярващи. Ако изпратите някой вярващ в Афганистан, той може да да се моли колкото си иска на своят "бог" но когато излезе на улицата, ще гледа къде стъпва и ще иска минотърсачите да проверяват всяка негова стъпка. Няма да се моли на бога да провери а на минотърсачите. Защото "вярата" е бош лав работа...

Когато един вярващ стъпи на мина в Афганистан и изгуби кракта си той мълчи като пукъл и не обелва нито дума за тъпата си "вяра". Ако не стъпи на мина обаче, той казва че се е оповавал на бога, вярвал е, имал е чувство за сигурност и затова му се е разминало.

Има голяма разлика между религиозната сляпа вяра и ВЕРОЯТНОСТТА която се използва в науката. В науката човек може да изчисли да речем че в Афганистан се правят средно 1000 бомби на месец и тези бомби се слагат точно там където минават войниците. Като се изчисли каква е тази територия и може да се направи сметка дори колко войници ще си изгубят живота   И това го правят в Пентагона, там не се занимават с вяра

[Брахман]

Това е допълнение към горният постинг.

Защото някой хора все още не могат да направят разликата между ВЯРА и ВЕРОЯТНОСТ а такава има и то огромна.

Ако човек отиде при някой поп или при папата в Рим още по добре и го пита:

- ИМА ЛИ БОГ ИЛИ НЯМА?

Папата или попа ще отговорят твърдо:

- Вярваме че има чадо мое, няма съмнение в това.

Тези религиозни тарикати няма да ти кажат нещо от рода на:

Има вероятност чадо мое, около 47.12 % има вероятност!

Това не може да се чуе от вярващите. За тях вярата е 100 процента.

Няма дори да кажат "Надяваме се че има бог, чадо мое, надяваме се че има!"

Вярват хората  

[Imago]

Faith is an enhanced mode of hope.

[Брахман]

Faith is an enhanced mode of hope.
Вярата е подсилена форма на надежда.

Превода е мой.

Вярата и надеждата си приличат така както захарта и подсладителят. И двете са сладки но химическият им състав е корено различен.

Дори и в християнството се прави разлика между "вяра" от една страна и "надежда" от друга. Спомнете си историята за Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София!




Надеждата предполага съмнение в крайният резултат. При вярата крайният резултат е сигурен, трябва да стане на всяка цена.

Но аз като практикуващ йога съм против всякакви надежди и вери.

За мен вярата е фанатицизъм, от който идват само бели и неприятности. Единствената полза от вярата е следната. Може да се каже че има два вида "вяра" - едната е позитивна другата негативна. Негативната вяра се състои в това че човек "вярва" че нещо не може да се направи, нещо не може да се постигне. Тази негативна вяра го спира да действа, прави го пасивен, тамас. За да се премахне най бързият начин е да се въведе позитивна вяра че целта може да бъде постигната. Така човек става отново действен. Не казвам че това е най добрият начин, но това е най бързият начин да се излезе от тамас. Толкова за ползата от "вярата".

Надеждата е нещо по добро. Тя се доближава до научният начин на мислене и до този на йога. Но все пак при надеждата има нещо недобро, има пречка. Това е ОЧАКВАНЕТО!! Когато човек се надява, той очаква да се постигне някакъв желан резултат. Това очакване е противно на йога. Човек трябва да действа без да има очаквания. Какъв ще бъде крайният резултат не трябва да бъде преоритет в действието. Човек трябва да прецени кое е правилното и необходимо действие и да се захване с него но не трябва да има очаквания за крайният резултат. Никой не знае, никой не може да гарантира резултатите от което и да е действие. Затова не трябва да има ОЧАКВАНЕ за да няма след това и разочароване. Освен това очакването влошава и самото действие. Вместо да се конценрира човек върху действието, той се конценрира върху крайният резултат и това влошава качеството.

Този чисто психологически принцип е много често използван в съвремената спортна психология, където спортистите ги учат да не гледат напред какво ще стане а да се концентрират само върху непосредственият момент тук и сега. Тогава те изпълняват възможно най добре действието!!

Та аз съм привърженик на чисто йогската и научна теория и отдавам внимание на хладнокръвното пресмятане на вероятността дали едно събитие ще стане или не. Повече нищо. Няма нито вяра, нито надежда  

[Imago]

Любопитното е, че в литературата за Йога не съм срещал досега термина надежда (Аша). Има вяра, която по-скоро трябва да се разбира като увереност в собствените сили, отколкото като религиозна вяра, има и очакване, съобразяване с нещо (апекша), но такъв психологически феномен като надеждата няма. В разговорния език надеждата се вие като бръшлян (ашалата).