Разлики между Самадхи, Просветление и Освобождение

[Брахман]

Първо трябва да се има предвид че има два вида схващания за това какво е пълно, тотално и крайно  самадхи.

Според едните това е нещо което може да се постигне ЕДИНСТВЕНО И ЗАЕДНО  с физическата смърт на тялото. Според другите, крайното самадхи може да бъде постигнато преди физическата смърт на тялото. Това схващане е далеч по разпространено и на негова основа давам по долу разликите.

Това са понятия които са много близки то значение и се използват често като синоними. Стриктно казано обаче има разлика между тези понятия и е добре да се знае и да се има предвид.

Крайното Самадхи, (Нирвикалпа) е моментът в който е настъпила Ниродха на всички Врити в Чита, тоест пълното изпразване на съзнанието от мисли и от васани.

Просветлението е така да се каже следствие от Самадхи. Тъй като след Самадхи остават прарабда Васаните, това означава че Йогинът продължава да съществува физически и продължава да проявява умствена дейност. Но Самадхито корено променя неговият светоглед, неговият начин на възприемане на света. Преди самадхито, йогинът е бил в състояние на тъмнина, на невежество, на незнание за себе си и за света. Самадхито е като вид светлина която премахва това невежество. Йогинът започва да вижда нещата такива каквито са, а не изопачени от неговите желания, от неговите васани. Това ПРО-СВЕТЛЯВАНЕ води до един нов философски мироглед. В будизма се употребява думата БОДХИ в смисъл на "събуждане" и просветляване, тоест отново възможност човек да "види" реалността.

Освобождението се отнася до свобода на съзнанието от въздействието на материята върху него. Промените на материята не влияят върху умственото състояние на йогинът, той остава над тях. Нито се радва на хубавите неща, нито страда от лошите неща. Няма значение какви модификации на Пракрити му се случват, той остава над тяхното въздействие. Освобождението (мокша) също така се използва като термин който означава свобода от нови прераждания, нови страдания

[Брахман]

Ако се приеме, че физическата смърт е абсолютно необходимо условие за крайното самадхи, тогава Източен е прав когато казва:

..Освобождението е също строго дефинирано, но не в смисъла, който влагате Вие. Свободният е свободен не от страдание и т.н., а е свободен от всички еволюти на Пракрити, еманципиран Пуруша. Съгласен съм, че такъв би изглеждал и би се държал като напълно умрял.

Но с тази добавка, че всички еволюти на Пракрити са БОЛЕЗНЕНИ и са СТРАДАНИЕ. Така, че Чери също е прав до някъде когато говори за  свобода от страдание.

Но нека вземем теорията, че няма прераждане и развием тезата за просветление и освобождение в този контекст. Просветлен ще е този който има ясното съзнание, че прераждане няма, а освободен би бил този, който приживе (защото нали трябва да се докаже) е свободен от, да кажем, от страдание, т.е от страх от смъртта и има чувство за беззаветна мимолетност, а болестите и старостта приема за естествени, без да се оплаква. Такива дефиниции удовлетворителни ли са?

Сега дали има прераждане или не, значението на думата ОСВОБОЖДЕНИЕ си остава едно и също. (Никой нормален човек със здрав разум не би се оставил да бъде подведен от брадатите гуровци, че има прераждане, това си е вековна заблуда, която е насаждана в хората съзнателно, за да могат да ги манипулират по лесно.) Но факта си е факт, че освобождението се отнася не към прераждането а към страданията което всяко едно прераждане носи със себе си. Ако в следващите прераждания нямаше страдания, а имаше само удоволствие и блаженство, тогава пълното самадхи, което е абсолютна смърт щеше да бъде най голямата трагедия, защото слага край на блаженството.

[dagpo]

Но факта си е факт, че освобождението се отнася не към прераждането а към страданията което всяко едно прераждане носи със себе си. Ако в следващите прераждания нямаше страдания, а имаше само удоволствие и блаженство, тогава пълното самадхи, което е абсолютна смърт щеше да бъде най голямата трагедия, защото слага край на блаженството.

С това съм напълно съгласен... Приемането на прераждането (тук не коментирам дали го има или не), обаче, би трябвало да усили мотивацията на йогина в смисъл, че дори смъртта не би могла да прекрати страданието.

[pada]

Самадхи е едно от средствата (вяра, мъжество, памет, самоовладяване, самадхи). Можем да кажем, че всеки човек, контролиращ сетивата си (а и моторните органи) е в самадхи. "Контролиращият всички тях е съединен в това положение с Мене, Върховния. Устойчива е мъдростта на този, който е подчинил сетивата си." (БГ ІІ.61) Без да влизаме в подробности относно контактното познание (ЙС І.41-46).

Просветлението е мъдрост или, в будизма, мъдро прозрение.
 Според ранния будизъм мъдростта е постигната, когато осъзнаем, че всичко (в света) е "мъчително, преходно и безлично". Според мен можем да кажем, че цялостното разбиране на първата благородна истина дава и просветлението - след като тя бъде схваната, другите три падат като зрели круши.

Просветлението от ЙД е пара-вайрагя (ЙС І.16), т.е. същото като в будизма - безразличие към света (т.е. гуните).

Просветлението от Гита е описано на доста места - първото, което ми идва на ум е БГ ХІV.21-27, "Какви са признаците на този, който е преодолял трите гуни? Как се държи той? Как преодолява гуните?" и т.н.

Освобождението приживе е междинно състояние. Вачаспати говори за него (ЙД, стр. 248).

Освобождението се постига след като индивидуалното съзнание (читта) се разтвори в пракрити. Човек постига истинския Аз (Пуруша), но това на човешки език означава смърт.


Брахман, това са си мои изводи, които имат за основа писанията. Виждам, че съвпадат с доста от това, което вие сте дали, но ако някой не е съгласен с нещо, може да се обсъди - нямам нищо против да си коригирам възгледите.

[Imago]

В крайна сметка човек трябва да се освободи и от щастието (нирананда-самапатти), ако иска да бъде последователен в медитацията.

Но винаги се изниква призракът на сатчитананда... Не може хем да си умрял завинаги, хем да си във вечно притежание на ананда.

Що се отнася до нирвикалпа, схващането за нирвикалпа-самадхи като заключителна форма на самадхи си е типично ведантистко. В Йога-даршана има 4 степени на нирвикалпа-самадхи. Ако откриете какво се говори в ранния будизъм за самапатти, ще се убедите, че и там е същото.

А, и още нещо, според мен просветление може да има и без изобщо да си изпадал в самадхи.

[Източен]

А, и още нещо, според мен просветление може да има и без изобщо да си изпадал в самадхи.

Ако ползваш правилно извода?

[Imago]

Не, ако хванеш жена ти да ти изневерява.

[dagpo]

Според мен можем да кажем, че цялостното разбиране на първата благородна истина дава и просветлението - след като тя бъде схваната, другите три падат като зрели круши.

Не мисля... Освен в контекста на примера даден от Imago, който е много удачен.

[pada]

Да, чрез опита. Мисля, че Imago има предвид точно това:

А, и още нещо, според мен просветление може да има и без изобщо да си изпадал в самадхи.

Животът е най-добрият учител, просто трябва да си наблюдателен и да виждаш страданието както в себе си, така и в другите. "Не питай старило, питай патило!"

В крайна сметка човек трябва да се освободи и от щастието (нирананда-самапатти), ако иска да бъде последователен в медитацията.

А дори и от асмита...

Но винаги се изниква призракът на сатчитананда... Не може хем да си умрял завинаги, хем да си във вечно притежание на ананда.

Не може - има ли индивид, има и страдание.

[Брахман]

А, и още нещо, според мен просветление може да има и без изобщо да си изпадал в самадхи.

Ами по тази точка имаме още доста да изглаждаме различията си с вас.

Ако става въпрос за този род "самадхи" което се разпространява от брадати учители мошенци и секти като Сахаджа йога, тогава съм съгласен. Дори бих казал че е абсолютно задължително да няма никакво "самадхи" за да може да се постигне просветление.

Обаче моето схващане е подобно на това на Карамбелкар и много други отлични познавачи и интерпретатори на Раджа Йога. Според тази интерпретация която е ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНА!!!! всеки път когато човек научава нещо ново, когато открива нещо ново, когато разбира нещо ново, когато му просветва някакво решение, ТОЙ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕМИНАВА ПРЕЗ САМАДХИ!!! Самадхи не е е прерогатив само на брадати мошеници от Индия, а се случва на всеки човек и то многократно през живота му!

При такава интерпретация е явно че просветлението е възможно единствено и само чрез едно голямо количество самадхита !!!

Моето мнение е дори по силно! Аз смятам че няма абсолютно никаква нужда от бог, от вяра в свръхестествени чудесии и измишльотиници и фантазии. Точно обратното, те са голяма пречка за истинско просветление. Всеки който вярва в бог е все още НЕПРОСВЕТЛЕН!!