Разлики между Самадхи, Просветление и Освобождение

[dagpo]

Тъкмо обратното, зависимото възникване е съдържателен интерпретатор на пустотата. Наличието или отсъствието на субект е предмет на метафизически спорове, докато зависимото възникване е непоклатим емпирически установен факт.

Леле-мале - "съдържателен интерпретатор на пустотата" За Вас Imago Prajna е, както казват французите C'est simple comme bonjour или както казваме у нас "просто като фасул"... При Prajna (She rab) се използва концептуален подход, за да се мине отвъд него, както вярвам знаете. На тибетски значението на Prajna буквално е "искам да изразя с думи, но не може да се обясни". Боя се, че подвеждате и другите участници:

От друга страна познанието не може да бъде недискурсивно. Така смята Кант например.

Чел съм КЧР & КПР. Кант е велик философ без съмнение, но в случая не става дума за философия, която ако трябва да използвам думите на Imago e "игра на стъклени перли". Джецюун Ринппоче Драгпа Гялцен (един от големите Сакя учители) казва:

"Понятието "свободно от концептуални крайности" минава отвъд възможностите за изразяване. Така думи като Мадхямака, Читаматра и останалите са дейност на изразяването, а всички мисли възникващи в ума са концептуализации."

Мога да приведа безбройни подобни цитати, но те имат смисъл само за хора, които практикуват Дхарма.

[Източен]

Философията легитимира състоянията отвъд възможностите за изразяване. Няма какво друго.

[Imago]

Тибетците по принцип имат много превратна представа за концепциите. Според тях концепцията е само превратна и никаква друга. Това е така, защото погрешно превеждат викалпа като концепция.

И става манджа с грозде - праджня била лишена от концепции мъдрост.

Но вината не е толкова в тях, колкото в класификацията и общата характеристика на праджня като санскара.

Това се вижда и без да практикуваш дхарма. Не го виждат само онези, които са заслепени от практикуването на някакви вербализирани и следователно "концептуализирани" инструкции.

[dagpo]

Преносът на Буда-Дхарма от Индия в Тибет се осъществява в течение на три века. Това е най-цялостното усвояване на Сутра и Ваджраяна, без разбира се да подценяваме Китай. Затова считам следното твърдение за нелепо:

Тибетците по принцип имат много превратна представа за концепциите. Според тях концепцията е само превратна и никаква друга. Това е така, защото погрешно превеждат викалпа като концепция.

Никой не отрича нааличието на правилни и погрешни представи на конвенционално ниво. Ще обясня както мога, без да претендирам, че разбирането ми е точно. Ролята на аналитичното изследване е да отстрани крайните (етерналистични и нихилистични) схващания относно истинския модус на съществуване на явленията (зависимото възникване) и тяхната природа (липсата на присъщо съществуване - пустотата). Но от там насетне анализът се превръща в пречка. То е като да влачим след себе си лодката, с която сме преминали реката. Погрешните представи възпрепятстват правилния възглед, но самият той отива отвъд понятийното мислене. Той е недуален, докато понятийното мислене по необходимост е винаги дуално. Затова в своите Махамудра указания Тилопа казва: "Не си припомняй, не размишлявай, не планирай, не медитирай, не анализирай - остави умът в неговото естествено състояние." Пълното значение на това може да бъде разбрано само след получаване на нготро (въведение в природата на ума).