Адвайта Веданта и Рамана Махариши

[svapna-jana]

Здравейте,
надявам се да има хора, които са навътре в теорията на Aдвайта, а може би и в практиката. Бързам да ви попитам, в какво се състои една конкретна практика и по-точно така нареченото self-inquiry? Доколкото зная, Рамана Махариши е авторът и става дума за най-прекия път към себепознаването, а именно търсенето на отговора на въпроса: "Кой съм аз?" или "Какво съм аз?". Някакви коментари?

[Брахман]

Няма нужда от коментарии, това е основна истина във Веданта. Най вероятно е че сте запознат от скоро с тази истина и си мислите че тя не е добре известна във веданта. Ако е така, трябва да ви уверя, че това е азбучна истина във веданта и е абсолютно задължителна да се знае от самото начало. Може би в България тя не е позната не знам!?

... така нареченото self-inquiry? Доколкото зная, Рамана Махариши е авторът

Това не е вярно, Рамана не е авторът! Терминът "self-inquiry" е стар колкото веданта, хилядолетия!! 

[svapna-jana]

Не разбирам, кое е абсолютно задължително да се знае във Веданта? Коя истина? Конкретно, с думички, моля. Започваме от първта буква А. Втората сигурно е З. И все пак?
Радвам се да чуя, че self-inquiry e древно колкото света! Някакъв показалец за материал, който да не е на Рамана Махариши. Или просто е всеизвестна истина, че задавайки си въпроса стигаш до истината?
Съжалявам, но е явно, че има объркване при мен.

[Imago]

Азът винаги лъже себе си - например, че съществува. Брахман обаче не лъже.

[Източен]

Може би в България тя не е позната не знам!?

И на Рамана не е била позната, когато му е хрумнало това за Аз-а. Тогава е бил на 16 години, по собствени признания, а 16-годишните не вярвам да са прочели и една книга за Веданта.

[чери]

Азът винаги лъже себе си - например, че съществува.

Лъженето е доказателство за съществуване. Нещо което не съществува не може да се лъже. Лъженето е за това каква е същността, такава или друга. Господинът предлага, че можем да разберем каква е, чрез селфинкуайъри. Споделям това мнение само до толкова, че селфиняуайъри може да бъде проверка, но също така, може и да е насадена заблуда. На някой му казват ти си такъв и такъв и той започва да се приема така и да вижда себе си така. Все пак ясно е, че има някакво нещо което е аз и нещо което не е. Ако азът изцяло е илюзия, то няма да има никаква заблуда за това какво е той и какво не е, той просто не е, нищо не е. Щом има илюзия за него значи има и истина за него. Ако истината е, че го няма, въпросът е как нещо което го няма осъзнава собствената си липса. Абсурдно е подлагането под съмнение на очевидности, те нямат нужда от доказване, а и няма как, поради своята очевидност.

Иначе считам, че истината за аза се основава на правилно познание за аза. Със силата на този разграничителен потенциал, интелектът, чрез интроспекция може да го провери, като го изпита с логика и възприятие и авторитетно слово. Не мога да кажа защо един човек приема за чиста монета някаква теория и не приема друга. Може би това се основава на личната предразположеност, на определени санскари, предразсъдъци, но дали те са привнесени или присъщи.

Ако азът е продукт, то илюзията, че азът съществува би трябвало да може да бъде произведена у всеки. Но някъде тя хваща корен, някъде не или по-трудно. Ние не можем да избяхгаме от себе си, но все пак се променяме и така можем да предположим, че има някаква присъща, изначална, оригинална природа на аза и има и придобита. Придобитата сякаш по-лесно се разпознава, а търсенето на присъщата природа, винаги е било предизвикателство, притегателна тема и занимание и повод за спекулации. В търсенето ни може би ще намерим повече какво не сме и ще се увлечем по пътя на отречението който е също толкова абсолютен като и чувството, че всичко ти е ясно, там пътят и търсенето спира. Търсенето не спира когато има съмнение и дори да знаем истината, тя винаги подлежи на съмнение в името на застраховката от заблуди.

Търсещият ум търси да намери и интензитетът на търсенето е пропорционален на удовлетворението от намирането. Обещанието за безкрайно удоволствие и опиянение от истината е причина това да е интересна тема, но може да се приведат аргументи, че ако се чувстваме намерили истината, значи сме я намерили. Така че, сигурно, уникалността на всеки е неизменна. Унифицирането на това, че за всички аз няма е всъщност потискане на индивидуалността. Обективно, за сега има много богове, много видове аз, някой казват, че аз няма, това е тяхната истина, някой казват, азът е едно, други казват друго.Ако приемем, че всички са прави, въпреки притиворечивите тези, ще видим свят на многообразие. Поглед виждащ и разбиращ една и съща истина или принцип навсякъде е обратен поглед на многообразието. Според мен, в съчетанието на двата принципа, ние имаме една и съща същност, но пак сме различни светът се върти и е създаден така, но нашият избор или предразположеност ни карат да гледаме и виждаме едно или друго.

Интровертността, самоизследването, като противопоставено на екстровертността е път който може да ни доведе до някъде. Степента на ценност и удоволствие от пътя и постигането е мярката за това кой път да изберем. Ако намерим себе си, ако разберем себе си, какво по важно от това, да намерим нещо което винаги сме имали и сме били, което никога не можем да изгубим. Опиянието от светското знание, фактологията за външния свят описва преходността и това познание се съсухря и се изменя, както се изменя външния свят. Временното удоволствие от това е рекламата, написана във всеки учебник и университет. Но ако имаме система и набор от знание, но ги използваме за вреда, или объркваме целта и средството и се затворим в системата и обожаваме познанието а не резултатът от познанието, което трябва да е щастието, то ние винаги ще сме половинчати, неудволетворени, с чувство за непостигнатост.  Ако самата подмяната служи за цел, то нейното развенчаване, отделянето на истината от лъжата е постигане. То е и постоянното средство за придвижване. Дори веднъж да знаем кои сме, винаги можем да се заблудим.

[svapna-jana]

Self-inquiry е да се потърсиш сам кой си. В процеса на търсенето на „аз”-а се осъзнава, че той не може да бъде определен конкретно като такъв или друг някакъв. Липсата на точно определение за „аз”-а бива осъзната.  
Истинската същност на човек не е неговия „аз”, защото за мен „аз”-а е егото. Уточнявам, че под его тук разбирам, предстaвата на един за самия себе си, което няма нищо общо с истината, която той търси. Истината за „аз”-а се открива вследствие на правилното познание за истинската същност на човека, чрез търсенето на това, кое е истина за самия него, по-точно за неговия "аз".
Ако приемем факта, че истината е абсолютна и вечна, нищо, което е трайно и временно не би трябвало да е истина. Тук се задaва въпроса „Кое е истина?” или „Кое е истинско?”.
Подлагайки на проверка кое е истинско в или извън променливостта на „аз”-а, се стига до извода, че той е нетраен и фалшив и оттам следва осъзнаването. С други думи, правилното познание за „аз”-а, като представата на един за себе си би било, че той е илюзия.
При осъзнаването на нереалното остава само реалното, което бива директно видяно, възприето и разбрано.
Процесът на търсене на истината по-скоро може да бъде наречен self-demolition, в него има постепенно разпадане на фалшивия "аз".
Веднъж видяна истината за същинската природа на „аз”-а, търсенето спира, защото на въпросите ”кой съм аз?” или „кое е истина?” е отговорено завинаги. Това всъщност е себереализацията или себепостигането.
От една страна има „аз”- егото, което бива разпознато като нереално и несъществуващо, и тук човек би казал „Аз съм нищо или никой”, или „Аз съм само предствата за себе си, сбора от своите мисли, чувства и тяло и т.н.”. Този „аз” бива видян като фалшив, не бива вземан повече за истински въпреки продължаването на неговото съществуване. Тук е фалшивата част.
От друга страна има „Аз съм”, като единствена, абсолютна, вечна и истинска реалност, и тук човек би казал „Аз съм всичко”, „Светът е в мен, но аз не съм от него”. Този "аз" бива разпознат като същинската природа на човек, чистия му потенциал един вид. Тук е истинската част.

[Брахман]

И на Рамана не е била позната, когато му е хрумнало това за Аз-а. Тогава е бил на 16 години, по собствени признания, а 16-годишните не вярвам да са прочели и една книга за Веданта.

Винаги съм се учудвал на наивността на хората и на тяхната склонност да приемат за верни глупави твърдения. Специално в Индия това е като закон. Там приемат за вярно всякаква фантазия, стига тя да е от религиозно естество. Специално за Рамана Махариши и Рамакришна се разпространяват легенди, че те никога не са изучавали никакви писания и в същото време имат невероятни познания в тази област. Това е мнение което е прието сред суеверните баламурници от цял свят.  Един вид виждате ли, на тях знанието им е дадено свише, от горе им е пуснато на готово. Не са учили нищо, ей така им се е присънило всичко изведнъж. Същото се говори и за всички големи светци, Кришна, Буда, Мохамед, Христос и т.н. И лапнишараните се хващат на въдицата и вярват в подобни измисшльотиници…

Ако се погледне реално обаче се вижда,  че и Рамана и Рамакришна когато са се родили не са можели да обелят дори една дума. Напикавали са се и са се посирали като всички бебета, и е трябвало да ги подмиват, пискали са за да им дадат да сучат и са ги учили как да кажат „вода”, „гладен”, „моля”  и т.н.

Тъй като и двамата са родени в Индия, те са били зарибени още от бебета в индуизма. Слушали са приказките от Махабхарата, Рамаяна и Пураните още когато са били на възраст 2-3 години. И двамата са ходили в различни храмове, срещали са се с разни садху – скитащи йоги. Мечтаели са още от десетгодишна възраст за просветление, за постигане на бог, за себепознание. Но всичко това са го научили от другите, чули са го от другите.  Има една биография на Рамана прочетете я малко за да видите фактите! Рамана е бил лош ученик, мързелив, предпочитал е да играе във местният храм Бхуминатешвара и да говори с  другите лентяи САДХУ – скитащите йоги в Индия. От тях е научил всичко. Така както и Рамакришна който цялото му знание се дължи на тези Садху.

[Seeker]

Self-inquiry е да се потърсиш сам кой си. В процеса на търсенето на „аз”-а се осъзнава, че той не може да бъде определен конкретно като такъв или друг някакъв.

Самото търсене пречи на процеса.
Трябва Кундалини да го прояви.

[Брахман]

Не разбирам, кое е абсолютно задължително да се знае във Веданта? Коя истина? Конкретно, с думички, моля. Започваме от първта буква А. Втората сигурно е З. И все пак?
Радвам се да чуя, че self-inquiry e древно колкото света! Някакъв показалец за материал, който да не е на Рамана Махариши. Или просто е всеизвестна истина, че задавайки си въпроса стигаш до истината?
Съжалявам, но е явно, че има объркване при мен.

Трябва да започнете от самото начало, от АБ-то на веданта. Фактът че задавате дори подобен въпрос означава че не сте запознат дори с най основните неща във Веданта.

 Self enquiry или „Запитване за природата на това какво е Аз” на санскрит се нарича Атма Вичара е в основата на Веданта! Ученикът трябва да разбере какво е това неговото „АЗ”, какво е това в него което гледа през очите му, което слуша пред ушите му, което мисли, което се радва, което плаче, което се смее, което помни ,което забравя и т.н. Идеята е да се стигне до заключението че това АЗ в човек не е нищо друго освен самият бог. (под бог в индуизма се разбира нещо съвсем различно от това във християнството!!) Атма Вичара е основният въпрос в упанишадите!!

Според едно традиционно предание в началото на съзиданието, когато хората били душевно чисти, учението (на Веданта) се е предавало много лесно от Учител на ученик. Начинаещият отивал при Учителя с наръч дърва за огнището и с молба да бъде приет за ученик. Наръчът дърва символизирал готовността на Садхака (практиканта) да служи вярно на своя наставник. След като ученикът прекарвал съответен период на предена служба, Гуруто му предавал цялото учение на Веданта, което се състояло само от четири изречения. Ученикът размишлявал върху тяхното значение и не след дълго постигал просветление. По-късно, когато душевната чистота на хората намаляла заради многобройните им желания, (васани) станало невъзможно само с четири изречения да се предаде цялото учение. Налагало се да се напишат обяснения към тези четири изречения. Така били написани четирите Веди. Още по-късно, когато душевната чистота на хората отново се влошила се наложило да се напишат обяснения към четирите Веди. Така били създадени Упанишадите, философията на Веданта, Брахма Сутра. А когато хората не можели вече да разбират и значението на Упанишадите се наложило да се напишат двата велики епоса на Индия, Махабхарата и Рамаяма, Пураните - сборници от множе-ство предания и митове. От тогава насам се появяват от време на време гиганти на мисълта, като  Ади-Шанкара-Ачария, които да обяснят всички тези писания.
Дали това предание е истина не е важно, но е факт, че ядката, сърцевината на Ведите и Веданта са четири велики изречения или изявления - четири Махавяки. Те са:


1. Прагнянам Брахма - БРАХМАН ТОВА Е ВИСШИЯ ПРИНЦИП НА ПОЗНАНИЕ (Айтрея упанишада - 5.3.)

Това изречение или изявление - Вакя - е основата на Риг Веда. Тя се нарича още Лакшана вакя - дефиниционно изявление. Тази Махавакя дава дефиниция на висшата обективна реалност наречена Брахман. Брахман или Бог не може да стане обект на познание, тъй като е познавателния принцип, с който може да се познае всичко. Например, маса или стол са предмети, които могат да станат обект на възприемане от очите; очите могат да станат обект на възприемане от ума; ние можем да бъдем съзнателни, да сме будни по отношението на това какви мисли, възприятия, настроения или чувства има в ума ни. Но ние не можем да сме будни за нашата будност, не можем да сме съзнателни, за нашата съзнателност. Тази Чиста Будност, това чисто съзнание е това, което се нарича Брахман.

2.Тат Твам Аси - ТОВА СИ ТИ (Чхандогия упанишада - 6.8.7.)

Тази Вакя е основата на Сама Веда. Тя се нарича още упадеша вакя - изявление на съвет. Думата “това” се отнася за индивидуалното необусловено съзнание наречено Атман. Това е нашето истинско Аз, това е чистото индивидуално съзнание, това е онази будност в нас, която е незамърсена от каквото и да е желание, стремеж, оценка, сравнение и т.н.

3.Аям Атма Брахма- ТОЗИ АТМАН Е БРАХМАН (Мандукя упанишада - 2.)

Тази Вакя е основната ядка на Атхарва Веда. Тя се нарича още абхяса вакя - изявление за практикуване. На този етап ученикът чрез шравана, манана и нидидхясана открива идентичността между индивидуалното необусловено съзнание Атман и общото космично съзнание Брахман.

4.Ахам Брахма Асми - АЗ СЪМ БРАХМАН (Брхадараняка упанишада - 1.4.10.)

Тази Вакя е сърцевината на Яджур Веда. Това изречение се нарича анубхава вакя - изявление от опитност. Постигайки крайната цел просветлението, откриването на истинското Аз, ученикът заявява с увереност идентичността си с Брахман (Бог).