Адвайта Веданта и Рамана Махариши

[Quiet]

догма и теория Намигване

догмата е таковост, която притежава неналичие на допускане на друга таковост
теорията е таковост, която притежава наличие на допускане на друга таковост
(по отношение на 'обекта' на отаковостяване)

[svapna-jana]

Имам един любим автор и мислите, които ще напиша са негови, но аз ги споделям изцяло.
Учението на Рамана би било перфектно, ако беше останало само в същността си – такова каквото е. А именно: задай си въпроса „Кой съм аз?” и се вгледай навътре. С други думи: „Познай себе си” както е казал Сократ. Само това е абсолютно достатъчно и цели точно в десятката, точно в центъра, за да се достигне краят на търсенето на така нареченото „просветление”. Отговора на въпроса „Кой съм аз?” е най-прекият път към него.
Неуспеха на Рамана се дължи на факта, че е отговорил на хилядите въпроси с хиляди отговори и това е била метафорично следната ситуация:
Ученикът пита: „Напредвам ли? Правилно ли се движа? Правилно ли търся?”
И отговорът винаги е един и същ: „Да, движиш се правилно, продължавай да търсиш.”
И през цялото време става дума за външният, а не за вътрешният план на търсенето.
Ако Рамана не беше отговарял на хилядите въпроси с хиляди отговори, а на всеки въпрос, продължаваше да задава въпроса: „Кой си ти?”, „Погледни навътре и си задай въпроса: „Кой съм аз?”, тогава би било различно. Но тогава нямаше нито да сме чули, нито да знаем за Рамана Махариши, а знаем за него благодарение на неговите поклонници.
Мисълта, че повечето духовни учения, ни карат през по-голямата част от времето ни да се стремим към външен резултат, външна изява на благополучие, външна демонстрация на успех, престиж, щастие... Модерната New Age, която ни съблазнява да бъдем творци на живота си, без дори да знаем в крайна сметка кои сме, е доста повърхностен начин да се гледа духовно на живота.