24-те Таттви - продължение, втора последна част

Това е продължението на 24 те таттви. Тяхното познаване е абсолютно задължително, за да може да се разберат и практикуват йога техниките, а и за да може да има изобщо някакви резултати. Без тяхното познаване е невъзможно да се върви напред в йога. Та който не ги знае, горещо му препоръчвам да направи малко ТАПАС:) да седне и да ги понаучи:) За тези, които ги знаят, все пак хвърлете едно око, не е излишно, кой знае, може да научите нещо ново. И разбира се, накрая, ако някой има да допълни или да дискутира нещо, моля чудесно ще бъде, нали затова е форум:)

ЧЕТИРИТЕ СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА АНТАХКАРАНА (вътрешния орган) - 1. Манас (ум), 2. Будхи (интелект), 3. Чита (памет), 4. Ахамкара (егоизъм)

МАНАС - Ум (значението на българската дума ум не съвпада с оригиналната санскритска дума манас) - това са онези умствени активности, които са свързани с изпитването на желания, чувства, емоции, отношение на пристрастност и привързаност, любопитство, отношение на интерес към определен предмет, отношение на Рага-Двеша - харесване - нехаресване. Манас е онова, което предизвиква прикрепването на дадено сетиво към определен предмет, явление или мисъл. Когато има създаден интерес към нещо, съответното сетиво се насочва към него и ние възприемаме предмета. Интересът, любопитството предизвикват (пораждат) въпроси като: Какво е това? Може ли? Трябва ли? Интелектът и егото се намесват и чрез контакта на индриите с обекта се опитват да отговорят на въпросите или пристъпват към съответното действие. Когато Манас не е под контрола на Будхи (интелекта), той изпълнява две основни функции:

Санкалпа и Викалпа

Тези думи имат няколко различни значения. Санкалпа се употребява в смисъл на позитивни, праведни мисли, а Викалпа като негативни не добри, лоши мисли.

Санкалпа се употребява също и в смисъл на проява на воля, желание, и съответно Викалпа се употребява в смисъл на съмнение, неувереност, неспособност да се определи какво точно е дадено възприятие.

Санкалпа означава да се възбуди някакво желание, да с подтикне към нещо, да се прояви някоя васана. Викалпа се употребява в смисъл на отрицание на това желание, на връщане обратно на желанието в непроявена форма, във спяща васана.

Санкалпа е също оцветяване на сложна умствена конструкция - например, когато анализираме едно действие, цел, сложно възприятие и т.н., ние го категоризираме като приятно или неприятно, желано или нежелано, добро или лошо и в зависимост от това ние формираме положителна или отрицателна емоция. Това води до образуване на желание, решение - за или против. Викалпа - Оцветяване на единично възприятие - същото, но за единично осезание. Например, чувството за топло или студено ние категоризи¬раме като приятно или неприятно, желано или нежелано, добро или лошо. В резултат на това се образува желание - за или против. (Сложна умствена конструкция е тогава когато ние виждаме съставните части на едно възприятие или идея. Когато не се замисляме за съставните части на това възприятие или идея ние го схващаме като едно неделимо цяло, без да отдаваме значение на това че то е в същност едно множество от отделни съставки.)

Манас бива два вида - чист и нечист. Манас е от нечист вид, когато е свързан с Индриите - органите на осезание и органите на действие. Това води до образуването на нови Васани (желания). Манас е от чист вид, когато е свързан с Пуруша Артха (първата васана - желание за връщане обратно в Необусловеното Съзнание). За това свързване на Манас и Пуруша Артха, във Ведите поетически се казва, че Йогинът следва гласа на сърцето. А то води до освобождение. Фактически това означава да имаме силно емоционално желание за себе познание В резултат на свързването между Пуруиша Артха и Манас възниква Мумукшутва - желание за себе реализация.
Казва се че умът е този който управлява индриите и праните. Бог Индра е олицетворение на Манас. Индра е господар на девите – боговете. Индрия означава принадлежащ на Индра. Органите за действие и органите за възприятие когато са заети с дейност водеща към просветление се наричат Деви – богове. Когато индриите са ангажирани в дейност която води до въвличане в материалният свят, и образуване на нови васани, тогава те се наричат Асури – демони. Когато умът е зает със дейности които са греховни, противоречащи на писанията, тогава се казва че Индра е свален от неговият престол и някой от демоните е взел председателското място и ръководи индриите.

Управляващото божество на ума е Чандра – луната. Луната е символ на чувствата, емоциите, мимолетните настроения.

Манас се проявява като Кама – страст; Вичикитса – съмнение; Шрадха и Ашрадха – вяра и недоверие едновремено; Дхрити и Адхрити – вземане на някакво решение и след това отказване от решението; Хри – срам; Дхи – увереност за знание; Бхи – страх.

БУДХИ (Интелект - значението на българската дума интелект не се покрива напълно с оригиналната санскритска дума будхи) - Будхи (интелекта) в най-чистия си и не проявен вид е Желание за Съществуване. Джива (индивидуалната душа) е отражение на Брахман върху Будхи. На по-грубо ниво Будхи се проява в онези умствени активности, които са свързани със различаване, дискриминиране, сравнение, отрицание, логическо съждение от всякакъв вид, вземане на решение. Интелектът е от два вида - Стхула (груб) и Сукшма (фин). Интелектът или Будхи е от груб вид, когато е ангажиран с разграничаване, разпознаване, дискриминиране на обекти от материалния и умствен свят. Такъв интелект притежават животните. Едно обикновено куче, например, може да различи своя стопанин сред стотици други хора.
Финият интелект, когато Будхи е свързан с Пуруша Артха е привилегия единствено на хората. Финият интелект е ангажиран единствено с Вивека - различаване между чистото, необусловеното съзнание и вечно променящата се Пракрити, материя. Единствено Човек може да схване идеята за Брахман - Бог и да различи проявите на Пракрити от световния Дух.
В Катха Упанишада (гл. 3 стих. 3 и 4) се дава следното сравнение: “...Познай Атман като пътник (господар) на колесницата, тялото е колесницата, знай Будхи като колисничар и Манас като юздите. Казва се, че Индриите са конете, а обектите на познание са пътищата по пасищата...”
Това сравнение е много известно, защото обяснява основни във Веданта понятия, за какво служат, какви са взаимовръзките им. Атман или истинското себе е като господаря на колесницата в смисъл, че той е само Сакши, пасивен безпристрастен наблюдател, свидетел и не взема участие в управляването на колесницата. Той просто отива от едно място на друго като пътник. В момента, в който се намеси в управляването на колесницата, той се превръща в колисничар, тоест в Будхи. Будхи или интелекта е този, който управлява колесницата по кои пътища и накъде да вървят конете. Колиснича¬рят не може директно да управлява конете, той си служи с юздите. По същия начин Будхи (интелекта) не може да управлява директно Индриите - органите за осезание и действие. Будхи си служи с Манас тоест ума, емоциите, чувствата. Само, когато има създаден интерес към даден предмет или явление, само тогава ние пристъпваме към действие. И накрая конете ако не бъдат управлявани ще ходят безразборно насам натам, а това неизбежно ще доведе до разрушаване на колесницата и пътникът ще трябва да търси нова колесница за да продължи пътя си. По същия начин, ако органите за осезание не бъдат контролирани интелигентно и се отдадем само на чувствени удоволствия ще се стигне до разруха на тялото и ума, в крайна сметка.
Будхи контролира Манас посредством Вивека и Вайрагя.
Тук ще дадем няколко примера за да се разбере по-добре разликата между манас и будхи. Тези примери не трябва да се вземат в дълбочина, тоест да се правят сравнения докато се изчерпят всички подобия. Всеки пример само показва отделна разлика. В своята същност манас и будхи са само отделни мисли, идеи, ментални функции. Все пак е важно да се прави разлика между тях, защото се използват твърде често във веданта и йога философията.
1. Манас или умът може да се уподоби на обикно¬вен чиновник в дадена фирма, който взема всички документи и ги обработва без да взема решения. Директорът на фирмата е този който взема решенията. По подобен начин, манас приема и обработва всички възприятия идващи от органите на осезание, но будхи - интелекта е този който взема решенията.
Умът е този в когото възниква желание и след това въпроса дали да бъде преследвано това желание или да бъде изоставено. Например: Трябва ли да отида до Дехра Дун или не?
Будхи тоест интелекта решава: Да аз ще отида!
Ахамкара, егото преписва всички действия на себе си.
Чита, която е склада на Васаните, тоест желанията, прави подготовка и дава на разположение всички знания които са на разположение. Индриите започват да действат, очите гледат, краката вървят, ушите слушат и т.н. След като човек стигне до Дехра Дун, активираната васана която ви е подтикнала да се захванете с това действие бива успокоена и задоволена, и вие връщате ума в неговото първоначално състояние на спокойствие и уравновесеност, което е в същност състояние на блаженство. Вие погрешно обаче си въобразявате че щастието което сте постигнали се дължи на това че сте пристигнали в Дехра Дун.
2. Ако всяка отделна мисъл се сравни като водата в кофата, то умът може да се сравни като водата в реката. Умът или Манас това е един безспирен поток от мисли. Докато будхи може да се сравни с бреговете на реката. Така както бреговете на реката определят посока¬та, в която реката тече, по същия начин будхи определя посоката, в която се движат нашите мисли.
3. Манас може да се сравни като хранилището на всички емоции и чувства като любов, радост, страст, доброта, милост, състрадание, завист, омраза, ревност, ненавист и т.н. Будхи може за се сравни като хранилището на всички идеи и разбирания за добро и лошо, на всички идеологии за свобода и демокрация, на моралните и етични разбирания, на всички концепции от политически и социален характер за организация на обществото и държавата, на всички философски идеи за това какъв е смисъла на съществуването на вселената и индивида, и т.н.
4. За Манас се казва, че той може да ходи само на места, които са познати от нас, ума може да възприема само онова, за което имаме знание. Докато за интелекта се казва, че той може да отива отвъд границите на знайното, тоест в незнайното. Будхи е този, който влиза в контакт с незнайното и създава новите понятия, новите разбирания и разрушава старите знания.

5. Манас е винаги в състояние на съмнение и несигурност - той е "Тома неверник". Винаги задава въпроси и не може да вземе решение. Когато има колебание във предприемането на дадено действие тогава се казва, че господствува манас. Например, когато някой не може да вземе решение дали да бъде вегетарианец или месоядец Но когато решението бъде взето тогава това е действие на интелекта, Будхи. Разбира се в много случаи, когато Будхи не разполага с достатъчно информация се налага да се изчака за да се събере необходимата информация. Това не е колебание. Колебанието е когато информацията е налице, но въпреки това не може да се вземе решение. Това показва липсата на определена насока, човек няма цел към която да се движи, безцелно се лута в кръг. Това е състояние на Тамас.

Контролирането на Манас е от много важно значение в Йога и Веданта, в същност може да се каже, че контрола на ума е основна практическа задача на Йога. Манас може да стане препятствие за изпълняването на определено действие. Например, ако поставим на земята една дъска с дължина 15 метра и широчина половин метър. Почти всички хора ще могат без особена трудност да преминат от единия до другия край на дъската. Ако обаче същата дъска се постави между покривите на два десет етажни жилищни блока, повечето хора биха отказали да преминат до другия край на дъската. Това е така, защото ума Манас се намесва в действието и ние не сме в състояние да го изпълним.

Във всекидневните си дейности често вместо да се концентрираме върху работата, която извършваме в момента нашия ум започва да странствува в миналото или в бъдещето. Ние си мислим за неща, които нямат пряко отношение към поставената ни задача, мисълта ни блуждае в очаквания за награда или поражение и в крайна сметка резултатите са незадоволителни. Така дори, когато имаме възможност да си почиваме или да се насладим на нещо ние не сме в състояние да почиваме или да се наслаждаваме, защото ума не присъствува “тук и сега”, не е в настоящето.

Как се контролира Манас? Във Веданта има един принцип, според който по-грубото се контролира от по-финото. Най-грубото са сетивата и те се контролират от ума, Манас. Той пък се контролира от Будхи. Има различни йога практики, които водят до частичен контрол на Манас, но пълния “контрол” на ума се постига само след унищожаването на ума. В Рамаяна има една история, която чудесно илюстрира това. (Рамаяна е един от най-известните епоси на индийската древност.) Това е историята на принц Рама, който неправилно лишен от престола е принуден да живее в изгнание; Докато той е в изгнание жена му Сита е отвлечена от царя на Ланка - Равана, и Рама се отправя за да я освободи. Царят на маймуните, Сугрива, се сприятелява с Рама и обещава да му помогне във битката с Равана, ако той пък му помогне да си възвърне престола, узурпиран от брат му Бали. Но Бали е дарен от боговете със способността да взема половината от силата на противника си, когато застане лице в лице с него. Поради тази причина Бали бил непобедим. Въпреки това, Рама обещава да помогне на Сугрива. Той казал на Сугрива да отиде и да предизвика брат си на двубой, като го уверил, че когато Бали се появи, той от прикритие ще го убие от засада със стрелата си. Сугрива предизвиква брат си на двубой, но Рама не стрелял, както било уговорено. Двамата братя си приличали толкова много, че било невъзможно да бъдат различени от разстояние. В резултат на това Бали победил Сугрива и го пощадил само, защото бил негов брат.

Сугрива се върнал при Рама и попитал отчаяно защо Рама не му е помогнал и го е оставил да бъде пребит. Рама обяснил на Сугрива защо не е стрелял и успял да го убеди, за втори път, да отиде да предизвика Бали. Сега, обаче, той поставил на Сугрива гирлянда от цветя, така че да може да го различава от брат му. Сугрива отишал втори път да предизвика брат си на двубой и Бали отново излезнал от палата си. Този път обаче той бива поразен от стрелата на Рама.

В последните минути на живота си Бали попита Рама защо не е излязъл да се бие почтено, вместо да стреля скрит коварно зад дървото. Рама отговорил, че знае за дара на боговете. Тогава Бали изтъкнал, че е верен поклонник на Рама и не е трябвало да бъде убиван. Рама признал, че действително разпознава в лицето на Бали свой почитател, но подчертал, че Бали се държи като верен съюзник само, когато е под прякото му наблюдение, но в мига, в който Рама престане да го наблюдава, Бали се държи като негов враг.

В тази история Сугрива символично представлява ума - Манас, когато е ангажиран с дейност водеща до себе познание, тоест добри и позитивни мисли. Бали олицетворява ума, когато е ангажиран с дейност не водеща до себе познание, тоест лоши, негативни мисли. Рама представлява финия аспект на интелекта - Будхи, когато извършва Вивека - различаване между дух и материя. Така от историята лесно се запомнят основните правила за контрол на ума.

1. ПЪРВОТО правило е, че ума не може да се контролира. Всеки опит да се борим с ума е обречен на неуспех. Ума като Бали има “дарбата” да отнема половината от силата на противостоящата му мисъл. Ако искаме да се въздържим от някое удоволствие например от голям шоколад по какъвто и начин да се опитваме да се борим с ума ние сме обречени на неуспех. Щом като мисълта за шоколад е възникнала, щом като е възникна¬ло подобно жела¬ние, единствения начин за контрол е желанието да бъде убито, отстранено.
2. ВТОРО правило - не можем директно да се противопоставим на ума. Така, както Рама се крие зад дървото по същия начин ние не трябва да се противопоставяме на мисълта-желание директно, а да я убием от засада. Следната весела история показва защо не е възможно да се убие една мисъл директно.
Имало едно време един човек, който не бил беден, но бил алчен и искал да бъде много богат. Той отишъл при един мъдрец и почнал да му досажда с въпросите си как да забогатее. Накрая мъдреца му дал една вълшебна дума (Мантра), която човека трябвало да повтаря всяка сутрин по 10 пъти в продъл¬жение на една седмица.
- Това ли е всичко, което трябва да направя, само това ще бъде ли достатъчно? - попитал човека
- Това е всичко. Само че, когато повтаряш мантрата не трябва да си мислиш за метла. Можеш да си мислиш за всичко друго но не и за метла - добавил учителя
Човека си отишъл щастлив в къщи и рано на другата сутрин след като се събудил започнал да повтаря мантрата. И разбира се още при първото произнасяне на мантрата пред ума му се появила метлата. “Аз няма да си мисля за метла, аз няма да си мисля за метла.” и колкото повече се опитвал човекът да изгони от главата си всяка мисъл за метла толкова по-невъзможно ставало това.
3. Единствения начин да се убие дадена мисъл е индиректно от засада. На практика това означава да се ангажира ума с някаква друга странична дей¬ност. Това е ТРЕТОТО правило.
4. При първия двубой между двете маймуни Рама не изстрелял стрелата си. Той бил толкова далеч от двубоя, че за него било невъзможно да различи кой, кой е. От тук следва и ЧЕТВЪРТОТО правило. Будхи или различаващия принцип трябва да използва методи и похвати, които да го отдалечат от двете воюващи тенденции. Например, ако едната тенден¬ция е да се въздържим от големия шоколад, а другата тенденция е да се отдадем на удоволствието Когато Будхи се отдалечи достатъчно от двете тенденции няма значение дали ще се отдадем на удоволствието или ще се въздържим от него. От достатъчно голямо разстояние, т.е. от позицията на не двойнствения Атман няма значение дали сме изяли шоколада или не, дали ще сме на диета или не, дали ще сме дебели или слаби, дали ще сме в добро или лошо здраве, дали ще живеем още сто години или само няколко месеца, и т.н.
5. ПЕТОТО правило е, - контрола на ума се извършва от интелекта - Будхи. Когато започнем да прилагаме Вивека, ние изграждаме нови ценности И виждайки тривиалността на своите желания, създаваме отношение на безпристрастие - Вайрагя. Безпристрастието е това, което убива всяка мисъл. И така чрез Вивека се оставят само водещите до себе познание мисли, а всички останали се унищожават чрез Вайрагя.
Битката или двубоя между Манас и Будхи тоест между интелекта и емоционалния ум е почти непрестанна. От една страна ние винаги искаме да постигнем нещо от друга страна ние винаги искаме да извършваме нещо друго, което не допринася с нищо за постигане на поставената от нас цел. В друг случай ние имаме някаква идея за това кое е правилно или за това кое е неправилно, кое е морално и кое неморално, кое е полезно и кое вредно, какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави, и т.н., но в същото време постъпваме противно на тези наши знания. Това са все примери при които има двубой между ума и интелекта. В някой случаи егото – ахамкара се свързва със манас – ума и използва за своя сметка будхи за да “оправдае” дадено действие или постъпка. Такова “оправдаване” е много добре замаскирано от привидно логически доводи и е нужна висока степен на будност и създаване на дистанция от действието за да можем да видим сами себе си в какво нелепо положение сме изпаднали, подобно на лисицата, която като не могла да стигне до гроздето казала, че е кисело. Например, ако трябва да се отиде на зъболекар и в същото време има страх, ума взема на заем логически доводи от интелекта, че уж сме имали някаква неотлож¬на работа, че все още нямало нужда да се ходи при зъболекар, че нямало добри зъболекари и т.н. Друг пример за “оправдание”, когато имаме наме¬ре¬ние да се откажем от някакъв вреден навик и решаваме, че “само още веднъж”, “ за последен път”, “само по изключение” ще направим нарушение на правилата и ще угодим на навика си.
В подобна ситуация изпада Арджуна на бойното поле в момента, ко¬гато започва битката между двете армии. Той не може да види абсурдността на положението, в което е изпаднал. Той и неговите братя са се готвили в продължение на години за настоящата битка и са направили всичко възмож¬но за да я избягнат. След като всички опити за да се избегне войната се оказват непреодолими, и след като всичко е подготвено Арджуна изпада в страх и неувереност. За да “оправдае” страха си той започва да си измисля различни логически доводи, за да се откаже от правилното действие, което е да влезе смело в бой.

ЧИТА (обусловено съзнание, умственото вещество, от което са сътворени всички умствени активности) - Това е паметта. Всяка една активност на ума е свързана с паметта. Всяка една мисъл е изградена от отделни единици информация запаметени от нас в миналото. Всяка една представа, емоция, логическо съждение са сбор от информация поставена в определен ред. Всички тези единици от информация са модификация на Чистото Съзнание, което когато влиза в контакт с материалния свят се обуславя и се превръща в памет. В такъв смисъл може да се каже, че Манас, Будхи и Ахамкара са направени от Чита.

АХАМКАРА (егоистичния принцип – „аз правене”). И тук българската дума егоизъм не покрива напълно оригиналната санскритска дума Ахамкара.

Его принципът има две главни прояви: 1.Картритва Бхавана - “аз” съм вършителя на действието; и 2.Бхоктритва Бхавана - “аз” съм този, кой¬то се наслаждава. В същност тялото и ума не са тези, които са вършителите на действието, а са само инструментите. Истинския вършител на действието е Атман, който се е отъждествил с Индриите, органите на осезание и действие.

Будхи погрешно определя тялото, ума, интелекта и паметта за “аз” и разгра¬ничава от тази идея всичко останало като “не аз”. Например, маса стол, кола, къща, животни, хора и т. н. се разграничават като “не аз”. От тук произлиза чувството за “мое”, чувството за притежание. Егото е напълно проявено, когато сме в будно състояние, частична проява на егото има, когато сме в сън със съновидения, а когато сме в сън без съновидения, егото е в не проявена форма.

Най грубата проява на егото е когато слагаме на външни предмети етикета „мое”. Най-фината форма на изява на Ахамкара, това е различаването между “аз” и “не-аз” когато се извършват висшите форми на медитация. Защото тогава все пак продължава да съществува дуалност, тоест продължават да съществуват трите: различаващият, различаваното и процеса на различаване.

Коренът на егото е в невежеството Авидя. Това е незнанието или липсата на достатъчно будност и прозрение в нашите мисли, и ние автоматично се идентифицираме с тялото умът и интелекта. Когато интелекта бъде прочистен достатъчно от нашите желания – васаните, ние може да „видим” как в мислите си се отъждествяваме с едно или друго възприятие. От това знание, ние се освобождаваме от илюзията на егото. Ахамкара може да се премахне единствено само с премахване на невежеството Авидя. Онова което противостои на невежеството е знанието Видя, за нашето истинско аз Атман. Когато придобием това знание тогава Ахамкара изчезва от само себе си.

Това е все едно един майстор дърводелец, който работи с различни инструменти да започне да се отъждествява с тях, тоест да започне да си въобразява, че той е чука и длетото. Не можем да кажем, че дърводелеца е добър ако сечивата са добри, нито пък, че дърводелеца не си разбира от работата, защото сечивата му не са добри. Също така чука и длетото не могат да претендират, че те са тези, които са направили къщата, нито пък, че те са собствениците на къщата, или че къщата е направена специално за тях.
По същия начин стоят нещата и когато спим и сънуваме, че сме някой друг. В съня си тази друга личност извършва различни дейности, но истинския вършител на дейностите това сме ние. Когато се събудим фиктивната личност изчезва и ние разбираме, че всъщност не е имало изобщо никаква дейност. Но от гледна точка на фиктивната личност в съня има действия и те се извършват от човека в съня. Този човек приписва на себе си всяка една дейност и това се явява като негово его. От тази погрешна идентификация следват шестте основни пречки или дефекта:

1.Кама-похот, 2.Кродха -раздразнение, 3.Лобха-алчност, 4.Моха-заблуда, 5.Мада-гордост, 6.Матсаря-завист.
Интересно е да се отбележи, че в западната етика егоизъм и алтруизъм са противоположности. Докато във Веданта и Йога и двете категории са форма на егоизъм. Алчност и щедрост, гордост и скромност, завист и доброжелател¬ство и т.н. всички тези качества са форма на егоизъм, защото има идентифика¬ция на Атман със действието или качеството. Истинското Себе - Атман е отвъд двойките противоположности (Дван-Двас), отвъд добро и зло. Нещо повече Атман е един и същ във всички живи същества и е не притежава, никакви качества. Вярно е, че когато йогинът действа от позицията на Атман, тоест без Ахамкара, неговите действия се проявяват като алтруистич¬ни и той изглежда на другите хора като скромен и доброжелателен човек пълен със състрадание, винаги готов да помогне на другите. Но това не са качества на неговата личност. Той не полага усилие да бъде честен и благонравен. Това е неговото естествено състояние. Йогинът винаги действу¬ва според конкретните обстоятелства, а не воден от предписания и догми. Никога не прави компромиси с чувството си на отговор¬ност. Интересува се от мнението на другите хора само за да се коригира, но ако е нужно, като не се засяга емоционално от техните поощрения или порицания. Винаги е с отворен ум и с готовност да се промени ако здравия разум сочи по-добра алтернатива. Живее според Юга Дхарма, законите действащи в момента тук и сега, но стои над тях, не ги следва сляпо и от привързаност към тях.

От казаното следва, че изкореняването на егоизма в Йога и Веданта се състои не във формирането на дадени качества, а в способността да се отиде отвъд тези качества, тоест да не се идентифицираме с тях. За да могат тялото ума и интелекта да съществуват на материален план, те трябва да притежават някакви качества, за някой хора тези качества ще изглеждат като положителни и за други като отрицателни. Но Йогинът трябва да ги трансцедентира, тоест да отиде отвъд тях. Всяко едно качество принадлежи на илюзорния свят Мая и поради това е подчинено на закона на относителноста. В даден момент то може да се счита от хората за положително, а след време или в друг контекст за отрицателно. Всяка епоха и всяко време имат своите морално етични правила и норми за поведение. Йогинът се придържа към общоприетото законодателство и норми на поведение - Юга Дхарма, като в същото време наблюдава всичко с безпристрастност на Сакши.

Например, отмъщението се е смятало за положително качество в духа на старозаветните традиции. Според християнството и според индуизма това е негативно качество, което не трябва да се допуска. Христос учи, че ако някой ни удари по едната страна да не отвръщаме на насилието с насилие. А Махатма Ганди, проповядвал принципа за не насилие и пасивна съпротива (за сатяграха) в борбата срещу Англичаните е казва: “ ...ние сме готови да дадем живота си за каузата на истината и свободата, но не сме готови да отнемем живота дори и на едно живо същество в името на тези цели...”.
Според Йога и Веданта всяко качество трябва да се трансцедентира - тоест да се отиде отвъд това качество. В Махабхарата, в войната между Кауравите и Пандавите, един от главните герои Арджуна по съвет на Кришна убива чрез измама най-опасните си врагове. Въпреки това, според Веданта, неговите действия не се определят като насилие или измама, а неговият основен враг - цар Дурйодхана, управлявал страната дълги години и проявяващ се като “правдив” и “честен” владетел, който се грижи за благото народа си, се класифицира като егоист.

Всяка идентификация с положително или отрицателно качество е форма на егоизъм и може да стане пречка на извършване на някое действие. Например, през епохата на Великите Могули в Индия, когато се е водила война между исляма и индуизма, мюсюлманите са слагали пред себе си живи крави като щит. Кравата е свещено животно в Индия и индусите от страх да не нанесат вреда на животните са изгубили войната.

И така, да обобщим, според Веданта, когато видим даден предмет, ума взема формата на този предмет. Например, когато видим ваза с очите си, ума взема форма, която е уникална и съответствува единствено на тази ваза. Когато Антахкарана стане абсолютно сигурна в съществуването на тази ваза (т.е. различи вазата като ваза), тогава тя се нарича Будхи, но когато ние не можем да определим със сигурност дали това е ваза или не, тогава това се нарича Манас. Когато Антакарана запомня особените характеристики на вазата тя се нарича Чита. И накрая когато вазата се разграничи като “не аз” и се характеризира като “моя” или “не моя”, тогава Антакарана се проявява като Ахамкара.

Чита, Будхи, Манас, Ахамкара действуват винаги едновременно. Във всяка една мисъл могат да се намерят прояви на четирите трансформации Антакарана като обикновено една от тях е доминираща. Например, ако чувството е доминиращо тогава казваме, че тази мисъл е проява на Манас. Ако доминиращо е логическото съждение тогава казваме, че тази мисъл е проява на Будхи, ако егото е доминиращо в дадената мисъл тогава казваме, че има проява на Ахамкара.

	Моля, влезте или се регистрирайте. 24 Май, 2012, 09:50:13

Новини: Желаещите да участват във форума трябва да изпратят мотивационно писмо до имаго@абв.бг. Конвертор. Правила на форума.