Кундалини Йога

[Брахман]

СИМВОЛИЗЪМ В ЛАЯ ЙОГА,
КУНДАЛИНИ ЙОГА,
ХАТХА ЙОГА


Кундалини Йога или Лая Йога, както често се нарича, е доста популярна в днешно време сред последователите на йога на запад. В Индия тя се пренебрегва от пандитските среди и се смята за придатък или притурка към някой от основните видове Даршани – философски системи. Във вида, в който я познаваме днес, кундалини йога се е формирала между първи век преди новата ера и 15-16 столетие от новата ера, през така нареченият късен период на създаване на упанишадите. Основният предмет на Кундалини Йога е символичното представяне на основните философски принципи и практически техники посредством диаграми, графики, рисунки, обреди. Различните школи по йога, будизъм, веданта и други даршани са създавали свой метод и интерпретация, свои символи и свои церемонии и обреди. Тези от школите, които са били добре установени, са успели да разпространят чрез своите последователи идеите си, които често се различават, а понякога дори и си противоречали една на друга. Дори такива дребни неща като името на дадена чакра се извеждат от различен корен и с различно значение. Тези различия трябва да се имат предвид, когато се чете определена упанишада и да не се правят опити за пълното обединение на упанишадите. Трябва да подходим с разбиране към древните мислители, които са имали различни гледни точки при представянето на универсалното йога учение. Трябва да се има предвид също и че всяко едно понятие, всяка една идея са мултидименсионални категории (категории с много измерения).  Все пак в Кундалини Йога има една обобщаваща тенденция да се представя в символичен вид учението на древните упанишади. И, разбира се, Кундалини Йога си служи и с традиционните средства на Хатха, Карма, Бхакти и Джняна Йога.

В тази глава ще се спрем на основните принципи за интерпретиране и подход към Лая Йога, главната посока, в която трябва да се върви, когато се следва този път. В Хатха Йога Прадипика се казва:

(гл.4 ст.34)  -  “Хората казват “Лая, Лая” но каква е природата (същността) на Лая? Лая това е да не възниква отново в ума споменът за обек¬тите на осезание, което се дължи на не-повторение на предишно придобити впечатления и склонности -  васани.”

Това е едно определение на Кундалини йога. Нека обясним. Всяка опитност оставя следи в нашето съзнание, някакви впечатления или склонности, за нещо приятно или неприятно за сетивата. Когато това впечатление или склонност се повтори в ума, когато възникне чувството на удоволствие или неудоволствие, заедно с това чувство възниква и спомен за съответния обект оставил това впечатление или склонност. От този спомен възниква желание за повтаряне на тази опитност (или за нейното избягване ако е била неприятна за сетивата). А желанието е това което предизвиква разстройство на ума, и отклонение от неговото естествено състояние на блаженство. За да не се повтарят васаните е нужно будност, себесъзнание на йогинът. Той трябва да „знае” какво става в главата му, и когато умът се отклони в неправилна посока да го връща отново в релсите. Много често ние се „установяваме” умствено в дадена тема, мислим за нещо, повтаряме мислено някакъв спомен, проиграваме го отново и отново без да има нужда за това. С кунадалини йога се прекъсва този процес.

Този постоянен контрол обаче има един недостатък, това изисква много енергия, много усилие, води до фрустрация и до обратни резултати в крайна сметка, ако се практикува твърде дълго. За да не се повтарят васаните (тоест впечатленията и тенденциите) най-добре е да се унищожат, да бъдат изгорени в огъня на мъдростта. Така от тази сутра се вижда ясно, че Лая йога по същество не е различна от останалите философски системи, които се стремят към същата цел - окончателно и пълно изкореняване на васаните.

Лая Йога, която може да се представи като учение за чакрите, е изключително богата и разнообразна и е невъзможно да бъде представена в пълния си вид дори в една отделна солидна книга, а камо ли в една малка глава от книга. В зависимост от източниците от които се черпи информация тя може да се интерпретира основно по три начина.
1. Обяснение според Пураните.
2. Обяснение според късните упанишади.
3. Обяснения според тантрическите писания.
Тъй като има различия в тези обяснения не е възможно да се изгради единна представа за чакрите и да има пълна съгласуваност. Но основните принципи, които ще изложим в тази глава, са едни и същи навсякъде и това трябва да се имат предвид. Само тогава е възможно да се върви напред и да се практикува правилно този вид йога. В противен случай се попада в мътните води на крайното сектантство, различни магьосничества, вярвания в нереални измислици, попадане под пълното влияние на предразсъдъци и суеверия, и дори пълна загуба на реалността и здравия разум. Тук ние няма да даваме практическо ръководство по Кундалини Йога. И това, което е представено по-долу е само основна насока, компас, който да служи на тези които искат да тръгнат по пътя на Кундалини Йога.

Нека започнем с Хатха Йога. Това е тантрически подход към йога и е предназначена за подготовка на садхака – ученика, с цел да се успокои ума му, като го направи годен за медитация. В Хатха Йога Придипика се казва:

(Гл.1 Ст.1)  -  Поздрави към първоначалният Господ (Шива), който е учил (Парвати) на знанието Хатха Йога, което е стъпало по пътя за тези, които желаят да постигнат висшата Раджа Йога.

Самият термин най-често се свързва с известното произведение Хатха Йога Придипика.   Думата Хатха е съставена от две части, ХА и ТХА, Слънце и Луна. Така Хатха Йога се интерпретира като мистично сливане на слънцето и луната. Какво точно означава това? За помощ ще се обърнем към древните упанишади. Там слънцето е символичен знак на Будхи или интелектът. Защо? Слънцето е източник на светлина. Светлината е необходима за да можем да виждаме и да различаваме един предмет от друг. Ако се намираме в стая в която прозорците са затъмнени, ние няма да можем да различим абсолютно нищо, ние не знаем какво има в стаята. В момента в който дръпнем завесите и слънчевата светлина влезе в стаята, ние ще бъдем в състояние да различим отделни предмети, столове, маса, кресло, мебелировка и т.н. По същият начин с интелекта (Будхи) ние можем да различим едно нещо от друго. Интелектът е тази способност на ума с помощта, на която различаваме, разграничаваме. Без тази способност ние не ще можем да различим предметите във външния или вътрешният светове, един вид ще бъдем на тъмно. Едва когато светлината на Будхи изгрее можем да различим един предмет от друг. По този начин Слънцето е станало символичен знак на интелекта будхи.

Луната от своя страна символизира Манас, чувствения ум и емоциите. Тази символика е характерна не само за древно индийската философия, но и за всички култури по целия свят. Луната, лунните нощи с тяхната потайност, винаги са били средство за изразяване на емоции и чувства. (Тази символика за луната и слънцето е обяснена най добре във Веданта Сара – Трактат по Веданта - 1510, едно прозиведение на Садананда Сарасвати. Той е Шанкарачария живял през 15 век)

Обръщаме  вниманието на читателят върху тези две обяснения за слънцето и луната и тяхното символично значение. Те се употребяват многократно в писанията и е добре да бъдат запомнени и разбрани правилно. Ние ще ги използваме и по-нататък в текста без да повтаряме горните обяснения.

Нека да се върнем отново на това мистично “сливане” – йога, между луната и слънцето, тоест между манас и будхи и, какво точно означава това. Отново ще се обърнем към упанишадите. В едно от определенията за Йога се казва че Йога това е сливане на манас и будхи.

Нека обясним това определение. Всеки човек действа с единствения мотив да постигне щастие. Всичко каквото правим го правим за да постигнем щастие. Целта на всяка йога е постигане на щастие, постигане на вътрешен мир и блаженство.

От друга страна щастието според йога е състояние на съзнанието, състояние на безконфликтност. Всеки конфликт в съзнанието на човек е конфликт между манас и будхи, конфликт между чувствения ум и интелекта. Интелектът дава обяснение, различава и разграничава, действа на базата на здравия разум, на базата на моралните правила и етиката. Чувственият ум от друга страна се ръководи от желанията, от органите за осезание и действие – индриите. Например човек, който иска да отслабне. С помощта на будхи (интелекта), той знае че трябва да е на диета за да постигне целта си, но от друга страна неговият манас го подтиква да посегне към любимите храни. Така се получава конфликт между ума и интелекта. Ако има единство между чувствения  ум и интелекта, то човекът няма да посяга към лакомствата, защото няма да се интересува от тях или пък няма да се вълнува от собственото си наднормено тегло. И в двата случая няма да има вътрешен конфликт.

Друг пример. Ако се случи някаква злополука с даден човек неговият будхи (интелект, здрав разум), му казва да приеме нещата такива каквито са - станалото е станало и не може да се поправи, от друга страна чувственият ум – манас му казва, че това е голямо нещастие и че то не е трябвало да се случи, тоест отказва да приеме това, което е факт. И отново се получава вътрешен конфликт.

Друг пример – студент, който обича да ходи на забави с приятели е изправен пред избор: дали да отиде на забавата или да учи за предстоящия изпит. Интелектът будхи, който има способността да различава между необходимото, нужното и ненужното, безполезното му казва че трябва да седне да учи за изпита. Докато Манас (чувственият ум) подтиква към задоволяване на непосредствените желания, тоест да отиде на забавата. И отново имаме вътрешен конфликт.

Това са само няколко примера, но по принцип всеки вътрешен конфликт, когато се анализира се вижда, че е резултат от противоречие между манас и будхи. Всеки път когато сме в състояние на вътрешен конфликт, всеки път когато не знаем в каква посока да поемем поради вътрешен конфликт, това се дължи на противопоставяне на манас и будхи. Така виждаме, че от “сливането” на манас и будхи се постига състояние на безконфликтност в съзнанието, когато човек прави това, което му се иска и иска това, което прави. При това състояние на безконфликтност на съзнанието човек е най-продуктивен, върви уверено по пътя на йога и може да постигне възможно най-високите резултати. Така Хатха Йога е йога на постигана на вътрешна безконфликтност. Хата Йога означава че има „сливане” в едно на чувственият ум и интелекта, няма противоречия между тях двете. Това сливане може да стане чрез азани, пранаяма, и т.н. чрез които манас или будхи, биват управлявани.

Хатха Йога Придипика е едно от основните тантрически произведения, в които се дават основните принципни положения на Кундалини йога. Самите техники на асаните и пранаямите описани в Хатха Йога, са широко използвани във всички други йога системи, включително и в Карама, Бхакти, Гняна, Кундалини и т.н. и не само в тях, а дори и в будизма и  джайнизма. Но основно това е тантрическо произведение посветено на Кундалини йога. Тъй като тази книга е най известна на запад, ще използваме някой цитати от нея, по скоро от колкото от други писаня.

Първо ще започнем с обяснение на някой основни термини и понятия и които ще използваме за да предадем основните идеи включени в Кундалини Йога. Тези понятия трябва да се разбират така както са ги разбирали в древността. Само така ще може да се разбират правилно древните писания. Не може и не трябва да им придаваме съвременно значение. Едва след като се разбират древните идеи и принципи, може да се направи връзка с това което е казано от съвременната наука. Аз съм се старал да не правя такава връзка тук, и оставам всеки да го направи сам за себе си.

1. ПРАНА. В основни линии този термин има същото значение, с който се употребява във Веданта и в Раджа Йога. Древните индийци са обяснявали света по начин съвсем близък до съвременния научен подход. Те забелязали, че за всяко действие, за всяко движение, за всяка трансформация е нужна енергия и тази енергия те назовават с думата Прана. За да може тялото да се движи е нужна енергия, за да може да се поеме храната от тялото е нужна енергия. Разбира се те не са имали нашите съвременни представи за това какво точно е енергията. Но те са стигнали до важно заключение - всичко, абсолютно всичко се нуждае от някакъв вид енергия за да може да стане съответната трансформация и движение.

Този принцип го пренесли и в областта на психичното. За да можем да мислим е нужна енергия, тоест прана. За да имаме желания трябва да има енергия, която да подхранва тези желания. Мотивите и подбудите също се нуждаят от прана. Всяко движение на мисълта, всяко възприятие, всяка мисловна реакция също се нуждае от някакъв вид енергия, някакъв вид прана.
 
Нека да обясним с пример. Ако човек иска да си вдигне дясната ръка за да поздрави някого, за това са нужни два вида енергии, от една страна чисто физическата енергия на мускулите, за да се извърши движението, от друга страна енергията необходима за умственото решение, умствената обосновка, енергия на мисловната дейност. Човек трябва да има някакъв вид енергия, която да му осигури извършването на умствено решение, че трябва да си вдигне ръката за поздрав. Тук се явява една разлика с днешните разбирания. Древно индийските мислители – Ришите, не са разделяли тези две енергии, не са ги разглеждали отделно. За тях това е било изява на една единствена енергия прана. Днешният човек би разделил енергията на топлина, химична, електрична, магнетична, гравитационна, ядрена и т.н. Древните Риши по-скоро са разделяли енергиите на различни видове според това каква точно дейност се извършва. Например прана, която осъществява процеса “храносмилане”, или прана осъществяваща ходенето, мигането, хълцането и т.н. И така енергията за да си вдигне човек ръката е грубата прана която извършва движението, и фината прана с която се дава мисловна заповед на ръката да се движи. При това грубата форма на прана е същата каквато е и фината форма. Ако трябва да се направи паралел с днешното мислене, може да се каже че прана това е мотивът. Мисълта която имаме в ума си, желанието което имаме в ума си, това е самата енергия която движи ръката. Това е разбирането което са имали Ришите.

Но какво точно представлява тази енергия. Отново не трябва да се въвеждат съвременните представи за молекулярно и атомно ниво, за движение на електрони и елементарни частици, за взаимодействие на кислорода с други елементи като водород, въглерод и т.н. и т.н. Тези неща не са били познати и не е правилно да се опитваме да интерпретираме древните упанишади в светлината на съвременната наука. Какво точно тогава са имали предвид индийските мислители, когато са говорили за Прана?

Като са извършвали  самонаблюдение, ришите забелязали, че преди да се извърши едно физическо действие трябва същото това действие да се извърши в ума. За тях външните действия са само една изява, една манифестация на умствените процеси. Това е характерно за всички видове даршани. Едва когато съществува някаква мисъл заповед отправена към ръката, едва тогава ръката се вдига.  

Но какво представляват мислите, какво представляват самите умствени процеси? Те не са нищо друго освен едно съчетание на петте фини елемента - танматрите. (погледнете за танматрите петте фини елемента в 24 татви) Танматрите това бяха идеите които имаме за цвят, вкус, допир, звук и мирис. Например идеята за звука „а” е онова което е заложено в нашият ум, с което разпознаваме звукът  „а” когато го чуем, и го различаваме (вивека) от всички останали звуци! Думите са съставени от звукове, мислите са съставени от думи. Цялото наше мислене се основава на идеите и на представите, които имаме за допир, вкус, мирис, цвят и форма, звук  (виж главата за веданта).

Повтаряме пак, това е изключително важно да се разбере! Самите фини елементи  произлизат един от друг:
Танматрата Мирис, произлиза от танматрата Вкус.
Танматрата Вкус произлиза от танматрата Светлина и Форма.
Танматрата Светлина и Форма произлиза от танматрата Допир.
Танматрата Допир произлиза от танматрата Звук.

Най-първичната танматра  от тях е “идеята за звук” с неговата характеристика за “пространството” акаша. Какво означава това “идея за звук”. Ако аз чуя звукът “Аааа” аз мога да го разпозная и да го различа веднага от другите звукове, за които аз също имам предварително заложена идея, “Оооо”, “Уууу”, “Ииии” и т.н. Звуковите идеи от своя страна са основа за образуване на думи и словесни съчетания и в крайна сметка мисли и разсъждения. Така се вижда, че всяка наша мисъл не е нищо друго освен един вид “фин звук”.

Тъй като идеите или мислите са тези, които ни подбуждат към действие те се разглеждат като вид енергия или прана. И така този вид прана не е нищо друго освен вид “фин звук” или “фина вибрация”, когато се разглежда на умствено ниво. Тази вид енергия е типична за всяко живо същество и затова прана е известна като енергия на живота.

Ще продължим с въвеждане на още някой основни понятия скоро:)

[Брахман]

2. НАДИ. За да може Праната да тече в дадена насока и да бъде разпределена на дадено място, според древните индийски мислители, тя е трябвало да тече по определени канали. Тези канали са били наречени НАДИ (Да не се бърка това понятие с думата “Нада”, която ще бъде обяснена по-късно. Нади е дума в единствно число!!) Различните нади имат различно предназначение и способстват за извършване на определена дейност от определена енергия. И тъй като броят на различните дейности е извънредно голям, то и броят на надите е извънредно голям. Според някой източници техният брой е около  72000, според други над 350000, а според трети надите са безбройни. ( В китайската медицина запушването на някоя от надите води до болестно състояние и нейното отпушване става посредством иглообождане.) Ще разгледаме само трите най-важни и основни нади наречени Ида, Пингала и Сушумна. Със тях са свързани всички останали нади.

ИДА, ПИНГАЛА и СУШУМНА. Това са трите централни канали. Когато тече по един от тях Праната, тоест енергията на възприятията и реакциите,  се проявява съответно от един от трите вида на емоционална, рационална или неутрална мотивация. Звучи малко сложно, но след кратко  обяснение ще стане съвсем просто и разбираемо.

ИДА това е така нареченият лунен канал (започващ от лявата ноздра). Това е каналът, по който тече праната – енергията на възприятията и реакциите, които са от емоционално-чувствен характер, тоест от природата на манас. Когато прана тече по лунния канал, тогава  възприемаме обектите и реагираме спрямо тях на емоционална, чувствена основа.  Тогава сме по-емоционални, възприемаме, движим се, реагираме и т.н. под въздействието на нашите настроения, чувства, въз основа на това, което харесваме или не харесваме, което е приятно или неприятно на нашите сетива. Това са онези моменти, в които посягаме да ядем от шоколадовия десерт, когато знаем че трябва да сме на диета. Когато се отдаваме на моментното удоволствие, без да му мислим много за последствията. В такива моменти ние действаме импулсивно, необмислено, прибързано, под влияние на моментна възбуда или мисъл, без да мислим за последствията. Когато прана тече по Ида, тогава Манас е ръководещият принцип, а Будхи – интелектът е помощникът, слугата. Желанията които се удовлетворяват в този случай са от най нисък и примитивен характер, по скоро от животинско естество. Когато Манас е водещ, тогава действието е от възможно най егоистичен характер. Всичката енергия е насочена към задоволяване на малкото „аз”.

ПИНГАЛА е така нареченият слънчев канал (започващ от дясната ноздра). Това е каналът, по който тече праната – енергията на възприятията и реакциите, които са от природата на интелекта будхи. Когато праната тече по тази нади тогава ние действаме водени от рационалното, или така да се каже от позициите на здравият разум. Всичко, което възприемаме е добре огледано и преценено и нашите реакции спрямо възприятието са адекватни и добре пресметнати. Действията са целенасочени, обмислени. В такива моменти ние се отказваме от моментното удоволствие, за да постигнем една по-висша цел. Това не означава, че сме прави или сме на страната на истината. Разбира се че може да сме в заблуждение. Но просто ние действаме  съгласно нашето знание, нашите възможности. Това са онези моменти в които ние „се въздържаме” да не ядем от шоколадовият десерт, и успяваме да си наложим диета. Хладният рационален ум, успява да се наложи над моментното емоционално желание. Желанията които се задоволяват в такъв случай са по комплицирани и се отнасят до наши бъдещи планове, свързани са със нашите разбирания за идеал, водят до постигането на нашите най съкровени цели. Те разбира се може да са от положително и негативно естество, водещи до добро или лошо. Когато прана тече по пингала тогава водещият елемент във нашите действия е Будхи, и Манас е подчинен служител. Когато Будхи е командващ тогава действието е по малко егоистично, по малко е насочено към малкият „аз”.

В писанията се казва, че при обикновените  хора праната тече по три часа в Ида и по три часа в Пингала (в разни писания се посочват по един час или по двадесет минути, явно е че продължителността на времето не е важна), тоест човек е три часа импулсивен и действа по-необмис¬лено и три часа действа рационално. При йогите обаче, които са успели да събудят кундалини (това ще бъде обяснено по-късно) праната тече по централната нади - Сушумна.


СУШУМНА е централният канал, по който праната тече, когато няма нито емоционалност, нито преднамерена обмисленост и рационализъм, тоест няма нито доминиране на манас нито доминиране на будхи в нашите възприятия и реакции. В такива моменти ние сме сакши, безпристрастни наблюдатели на външният свят и на собствените си мисли и реакции. В такива случаи ние гледаме на желанията като на забавна игра - Лила, без да им отдаваме сериозно значение. Дали дадено желание – Васана ще бъдат задоволени или не няма голямо значение за нас. Ние не очакваме резултати от нашата дейност. В такива случаи ние се дистанцираме от действието, проявяваме „абсолютната обективност”, не вземаме ничия страна.  Когато праната тече по сушумна нади, човек проявява своите творчески заложби, действа спонтанно, изявява най-доброто, на което е способен. Неговите васани (тоест желанията), биват реализирани и задоволени, без при това да се образуват нови васани. Единствено и само когато Прана тече през Сушумна, човек действа неегоистично.  

Ето няколко цитата от Хатха Йога Придипика :

(гл.2 ст.42)  - “ Когато Прана тече през Сушумна умът става стхира (устойчив, стабилен, мисълта не бяга безразборно насам натам). Тази устойчивост се нарича Манонмани.”

При обикновените хора, които не практикуват йога, мисълта е като луда маймуна подгонена едновременно от разярен лъв и от рояк оси. Тя скача от клон на клон, от дърво на дърво и не се спира дори за миг. Умът на обикновеният човек е необуздан, движи се безразборно от една посока в друга, отскача от една идея на друга, движен от безброй желания, подтикван от чувственият ум (манас) или от хладнокръвно пресметливия груб интелект. Обаче, когато прана тече през Сушумна, човек живее в настоящият момент, СЕГА И ТУК. Умът не бяга в миналото или бъдещето, йогинът е адекватен на настоящият момент. Когато праничните токове (тоест мотивацията за дадено действие), текат през Сушумна, тогава йогинът не бива въвлечен в действието, нито емоционално нито интелектуално. Той е безпристрастен наблюдател, не действа от позицията на рага-двеша,  “аз харесвам това - аз не харесвам онова”. Той действа от позицията на изпълняващ действието като дълг и в духа на жертвоприношението, ягня.

(гл.4 ст.20) - “Когато прана тече през Сушумна, (умът) е в състояние Манонмани. Ако не (тече през Сушумна) тогава останалите практики са безполезно усилие за Йогина.”

В тази сутра се подчертава колко е важно праната да тече през Сушумна. Ако ние не може да действаме от позициите на безпристрастен наблюдател – Сакши, тогава всички останали йогически практики, упражнения, церемонии, обреди и т.н. стават само безполезно бреме за йогина.

Ще илюстрираме казаното с три примера, но преди това ще използваме едно сравнение, което е много важно и което трябва добре да се запомни и разбере от читателя.

Нека си представим традиционна филмова прожекция, която се прожектира върху екран. Ако екранът е бял тогава той отразява вярно картината и е лесно да се наблюдава филма. Ако екранът е съставен от множество многоцветни триъгълници, квадрати и разни други фигури, които са в постоянно движение, тогава ще бъде много трудно и дори невъзможно да се наблюдава филмовата прожекция. Ние няма да знаем какво точно става, няма да виждаме правилно картините и действията. По същият начин ние виждаме светът от позицията на нашите васани, на нашите желания, мисли, настроения чувства. Екранът, това е съзнанието, върху което нашите сетива, индриите, прожектират филмът на външният свят. Колкото повече мисли имаме в ума си толкова по-трудно ще бъде за нас да отразяваме външния свят правилно. За да се намалят мислите е нужно да се намалят самскарите или васаните –  спящите тенденциите, които когато се проявят се явяват като мисли и след това като действия и възприятия. Нека сега отново се върнем на трите примера и да разгледаме какво означава прана да тече през ида, пингала и сушумна.

Ако прана тече през Ида нади (лунният канал), тогава човек отразява светът от позицията на своите чувства и настроения. “Белият екран”, тоест онова, с което съзнава, в този случай е оцветен от неговите емоции. Тогава човек е импулсивен, себичен и егоистичен, и действа воден от моментното си настроение. Понякога някой хора се опитват да се оправдаят, че не са себични, когато действат от позицията на чувствата. Те дават при¬мер с майка, която действа от любов към своите деца. Казват, че тя не е себична, защото действа в интерес на децата си, а не за свой личен. Това на пръв поглед е така. Но ако анализираме това твърдение ще се натъкнем на следното противоречие. Нека зададем въпроса: “Защо тя действа в името на НЕЙНИТЕ деца?” Зад думата “нейните” се крие себичността и егоизма. Ако децата не бяха “нейни” дали тя щеше да проявява същата алтруистична дейност? И ако това не бяха деца, а възрастни хора? Всеки може да обича собствените си деца, собствените си вещи, всеки може да обича тези неща, които му доставят удоволствие, и т.н. Всеки може да действа “неегоистично” в името на “своите” любими неща. Вижда се лесно, че егото е скрито зад думите “мое” и “свое”. Истинското безкористно, безусловно и неегоистично действие не може да бъде осъществена посредством манас, посредством лунният канал Ида.

Нека анализираме и втори пример, когато прана тече през слънчевия канал Пингала. Тогава “белият екран”, тоест съзнанието, будността на човек по отношение на светът е оцветен от неговите убеждения, неговите идеали, неговите разбирания за това кое е добро и кое е  зло, кое е правилно и кое не.  Тогава хората действат по пътя на разумната, рационална необходимост, следвайки собствените си убеждения. Такива хора често се кичат с титлите като “борец за свобода”, “хуманист”, “махатма”, “светец” и т.н. Действително те действат правилно, тъй като се придържат към своите собствени убеждения. Човек трябва да постъпва така както мисли че е правилно, няма друг критерий. Но същите тези “хуманисти” проявяват невероятна пристрастност към “СВОИТЕ” убеждения, към “своите” разбирания за морал и етика, към своите изградени представи за добро и зло. Достатъчно е само да хвърлим поглед назад в историята за да се убедим с хиляди примери как представите за това кое е добро и кое е зло са се променяли постоянно през хилядолетната история на човечеството. Онова, което се е считало за правилно и целесъобразно преди днес се смята за погрешно. Схващанията на една група от хора се смятат за неправилни от друга група от хора. Сляпото придържане към убеждения и разбирания е фанатизъм, който води до лоши последици.  Когато прана тече през Пингала (слънчевият канал), когато нашите действия са основани на принципите на интелекта Будхи, тогава ние отново действаме егоистично от позицията на пълна привързаност към собствените си убеждения. Преодоляването на подобни  действия и привързаност е много по трудно от емоционално-чувствената привързаност, защото е много по-трудно човек да види, признае и коригира собствените си грешки.

Когато праната тече през Сушумна, тогава човек действа на фона на своето “чисто съзнание”, не проявява привързаност към своите убеждения нито към своите чувства и настроения. Действа спонтанно, творчески, съгласно своите убеждения и съгласно своите чувства, но е готов да поправи своите грешки, защото може да ги види и защото не проявява сляпо и фанатично придържане към своите идеи, стойности, концепции. Такъв човек вижда нещата такива каквито са. Той проявява абсолютна обективност спрямо всичко и всички, безкомпромисно се придържа към истината, дори тя да е насочена против него самия. Живее в реален свят, ТУК И СЕГА, а умът му не блуждае безполезно в миналото и бъдещето. Разбира се, когато е нужно да се анализира миналото и да се извлекат полезни изводи от него, или когато е нужно да се направят планове за в бъдещето може да се позволи на ума да се отклони от настоящето. Но подобно отклонение е само необходима предпоставка за да се живее правилно в настоящето. Йогинът, при когото “праната тече през сушумна”  е свободен от себични мисли, адекватен е на настоящето и всяко едно негово действие е целесъобразно. Той умее истински да се наслаждава на настоящият момент и само той е способен да изпитва истинска радост, удоволствие от дадена дейност независимо каква е тя. Само за такъв човек може да се каже, че живее пълноценно.

Единствено с такъв ум йогинът може да се освободи от своите васани или самскари и само тогава йогическата практика е плодоносна. Точно това е което казва и сутрата в Хата Йога Придипика.

(гл.3 ст.4) - “Сушумна, Суня-падави, Брахмарандхра, Маха-патха, Смасана, Шамбхави, Мадхя-марга, всички тези се отнасят към едно и също нещо. (означават едно и също нещо).”

В тази сутра се слага знак на равенство между множество термини, с които се означава едно и също състояние на съзнанието, употребявани от различните философски школи и учения по времето, когато е била писана Хатха Йога Придипика.

Суня-падави – “Голямата празнина” - това е будистки термин, с който се означава състоянието на безмисловност.

Брахмарандхра – “Вход към Брахман” – това е поетически израз означаващ вход към абсолютното необусловено съзнание.

Маха-патха – “Великият път” – термин използван, както от някой будистки школи така също и в други философски учения.

Смасана – “Земя за изгаряне”,  много силен поетически израз. Смасана е мястото, където се изгарят труповете на умрелите. В шастрите често се споменава за васаните или самскарите, които трябва да се изгорят в “огъня на мъдростта”, така че да не дават нови кълнове. Така за сушумна се говори като за мястото където се изгарят васаните. Тоест когато човек действа с умствена нагласа на безпристрастност и неидентифициране с действието неговите васани изгарят.

Шамбхави – “принадлежащ на Шамбху”, Шамбху е едно от имената на Шива. Последователите на Шива се обръщат към него с това име за да подчертаят, че той предвещава добро. За шиваистите Шива е Брахман или чистото съзнание. Така отново се подчертава, че сушумна е онази форма на функциониране на съзнанието, не само води до чистото необусловено съзнание, но и представлява Чистото съзнание.

Мадхя-марга – “Централният път” – отново известен будистки термин. С “централният път” в будизма се означава учението на Буда. Но в по-късните векове след като будизмът вече не играе съществена роля в Индия, този термин получава по-универсално значение и се употребява от много други школи за да означи правилният начин на живот и следване на основните правила на съответното учение. Друг е въпросът, че характерната черта на всички учения – даршани в Индия и тяхна най-съществена характеристика е постигането на уравновесеност, контрол на ума. Прекратяването на неконтролираните му забежки по чувствени обекти, както и блуждаенето му в преследване на себични цели.

3. КУНДАЛИНИ. Във своята “Аналитична Психология” К. Юнг дефинира кундалини като “процесът на индивидуализация” или “инстинктът на индивидуализация”. Мисля че това е възможно най-близкото определение „с една дума” до истинското значение на думата, което съвременната психология е дала досега на Кундалини Шакти – мистичната сила Кундалини. Но в същото време трябва да се отбележи, че това в никакъв случай не е пълно определение на понятието. За да се разбере напълно значението на тази дума е необходимо да се познава философията на йога и тантра, а също така и да се има практическа опитност в медитацията. И разбира се трябва да се употребят повече от няколко думи. Това правило важи за всички ключови термини в Индийската Философска мисъл. Обясненията, които даваме по-долу, изискват предварително знание, внимание при  четенето и усилие да се вникне и разбере този предмет.

Когато се говори за Кундалини в Шастрите се използват хиляди наименования и това е доста объркващо за този, който за първи път се сблъсква с тази материя. Най-общо казано, всичките тези наименования се използват в две основни значения. 1. От една страна с Кундалини се означава Чистото Необусловено Съзнание, или Брахман. 2. От друга страна това е тоталната сума от всички прояви на обусловеното съзнание. За да има правилно разбиране на писанията е много важно да се има предвид кое от основните две значения трябва да се подразбира във всеки конкретен случай.

Кундалини в нейното неизявено или статично състояние представлява васаните (или самскарите). Нейното изявено състояние представляват васаните в тяхната проявена форма. На езика на тантра, това е динамичната Кундалини, чиято проява е Прана, тоест всички функции на тялото и ума. Тук се включват и всички обекти на външният материален свят. Защото по определение всичко което виждаме, чуваме, усещаме и т.н. не е нищо друго освен проява на нашите собствени васани. Дори идеята за Брахман или Бог, или чисто съзнание е също само васана! Така целият свят, всичко от миналото, настоящето и бъдещето, проявеното и не-проявеното, тоталната сума от всички действия на тялото и ума,  е Кундалини в нейните два аспекта, динамичен и статичен. Физическото тяло е изява на Кундалини. Неговите нужди, страдания, радости се отнасят към кундалини. Кундалини е творческата еманация на Брахман - Чистото Съзнание, изявяваща се като ум и материя в живото тяло и като сила и материя във видимата вселена. Всяко нещо е проява на Кундалини, всяко нещо е самата Кундалини, и поради това всяко нещо е едно от имената на Кундалини.

В Тантра, с думата Парама Шива се нарича Брахман. (Парама означава - отвъд, най-високият, първоначалният, най-видният и т.н.) Това е чистото, непроявено съзнание. Парама Шива е извън всякаква умствена концепция или определение, той е лишен от качества или някакви субстанции, които да го отличават – Нирупадика. В същото време в него се намират всички качества и субстанции в непроявена и недиференцирана форма. Това привидно противоречие се дължи на гледната точка, от която се излага концепцията за необусловеното съзнание. От гледна точка на абсолюта няма нито дуалност нито множество. От гледна точка на сътвореният свят, той притежава силата да осъзнава. Тази сила се нарича Шакти. Тази сила съществува само като потенциалност  в Парама Шива. Дори не е правилно да се каже, че съществува като потенциалност. Парама Шива и неговата сила, Шакти, са едно и също нещо. Затова той се нарича Нишкала – без отделни части. На това най-висше ниво Шакти няма отделно съществуване от Нишкала Шива. Всичко което сме казали за Брахман, тук то се отнася и до Нишкала Шива.

Как става тогава проявата и разделянето на тези две главни субстанции. В шастрите има множество различни обяснения, принадлежащи на различни школи, които не трябва да се обединяват в една единствена схема. Всяко едно обяснение трябва да се разглежда само за себе си, отделно, самостоятелно и да се разбере отделно. Защото всяко обяснение представлява описание на една цялостна йога-практика, описание на едно медитационно развитие, на един медитационен път, който е бил извървян от определена школа последователи. Така както човек може да се изкачи и слезе от планината по много различни пътеки, по същият начин човек може да достигне по много различни умствени пътеки до необусловеното съзнание и обратно. Обясненията, които следват дават са само общата схема и имат за цел да служат като ключ при разбиране на отделните шастри, или да са  като компас за човека, който иска да върви сам по такива пътища.

Най-общото правило е че в Парама Шива (тоест в чистото съзнание, в което няма мисъл) възниква първо желанието – Ичча, от желанието възниква знанието или мъдростта за това как да бъде постигнато това желание – Джнана и накрая възниква действието водещо до задоволяване на това желание – Крия. Тези трите са проява на Шакти и се наричат Ичча Шакти, Джнана Шакти и Крия Шакти. Всички те са проява на Кундалини.

ШАКТИ (което е едно от имената на Кундалини) – това е способността и силата на Съзнанието да различава отделните материални и умствени обекти и да им дава (звуково, визуално или друг вид) означение. В процеса на преминаване на Чистото Съзнание от Необусловено към обусловено то губи своята способност да отразява светът точно, без изопачаване. То се индивидуализира, отъждествява се със собственото си знание за светът и действа от тази гледна точка. Например съзнанието на християнин е обусловено от знание придобито от Библията или други книги свързани с това учение. Такъв човек възприема, действа, реагира в съгласие с знанието, което е придобил. Съзнанието на мохамеданин отразява светът по различен начин. Съзнанието на човек изповядващ хиндуизм е различно от това на човек следващ будизъм, и т.н. Всички тези различни „обусловени съзнания” виждат светът по различен начин. Всяко обусловено съзнание вижда светът в зависимост от своите собствени васани. Нашите желания, нашите знания са тези, които ни правят различни един от друг, и спомагат да виждаме и реагираме на светът по различен начин. Колкото повече тази сила - Шакти се обуславя от мисли идеи и т.н. толкова повече тя се идентифицира със своето собствено знание за светът.

Това обуславяне на Кундалини не става изведнъж, а постепенно. За да се създаде по-ясно графично представяне на този процес са създадени седем нива или седем степени. Тези степени на преминаване на съзнанието от обусловено към необусловено и обратно, са широко известните на запад като Чакри. Процесът, при който Куналини преминава от Необусловено към обусловено съзнание се нарича слизане на Кундалини по чакрите. Обратния процес се нарича изкачване на Кундалини по чакрите.

Значението на думата Кундалини се извежда от Кундала или Кунда,  което означава “спирала” или “намотка”. Кундалини се описва символично, като спяща змия, намираща се в Муладхара Чакра, завита на три и половина намотки, а в някой източници намотките са осем или дори са 100 в други източници. Всяка намотка съответствува на различна степен на обусловеност на чистото съзнание. Трите намотки съответствуват на трите състояния на съзнанието на будност, сън със съновидения и дълбок сън без съновидения. Половината намотка съответствува на четвъртото състояние турия. Осемте намотки съответсвуват на осем степени на съзнанието на осем основни чакри. Първите пет чакри са чакрите седалища на петте основни елемента, останалите три са седалището на ума – манас, егото – ахамкара и интелекта – будхи.  Стоте намотки или спирални навивки на кундалини съответствуват на безбройните метаморфози, преобразувания и степени на съзнанието или на Кундалини. Казва се, че когато Кундалини се събуди, тя се развива от нейните намотки, тоест освобождава се от обусловените състояния на съзнанието.

При обикновените хора Кундалини “спи” в муладхара чакра. Тогава токовете на прана текат по Ида и Пингала и човек действува или с емоционалният или с интелектуалният ум. Такъв човек се идентифицира със своите васани, със своите желания. Когато му се зададе вечният въпрос “Кой си ти” - той отговаря за съответните си идентификации: Аз съм млад, аз съм стар, аз съм учен аз съм неук, аз съм богат, аз съм беден, аз съм християнин, аз съм мюсюлманин, аз съм силен, аз съм слаб, аз съм известен, аз съм неизвестен и т.н. и т.н. Когато Кундалини се събуди той започва да наблюдава безпристрастно и обективно, възприема нещата такива каквито са, не се идентифицира със своите желания, със своите знания със своите тяло, ум и интелект. Ако на такъв човек му се зададе въпроса : “Кой си ти?” – той би отговорил аз съм Чисто Съзнание, което е непроменливо и едно и също във всички същества, и т.н. Тогава се казва, че прана тече през сушумна.

Разбира се всеки човек в различни моменти действува или от позициите на емоционалната необходимост или от позициите на интелектуалната необходимост и макар и много, много рядко действа като безпристрастен наблюдател, т.е. без да осъжда, порицава, поощрява и т.н. Казва се, че във всеки човек токовете на Прана текат или през Ида или Пингала или Сушумна. Но човекът, при който Кундалини е събудена притежава възможността да наблюдава с пълна обективност определена категория събития независимо от това дали личните му интереси са засегнати. Тогава токовете на кундалини, текат главно през Сушумна. Такъв човек възприема, реагира от позициите на безпристрастен наблюдател и не позволява на ума да взема надмощие над него. Той не действа импулсивно, не е марионетка на своите желания и се превръща от роб на своите желания в техен пълновластен господар.

4. ШАБДА – звук. Преди да дадем определение на това понятие нека да обясним отново един принцип във процесът на преминаване от обусловено към необусловено съзнание и обратно, какъв е точно механизмът и да припомним отново какво е било разбирането на ришите (мъдреците от старото ведическо време) по този въпрос.

Обикновеното съзнание, с което работим, действаме, вземаме решения и т.н. се състои от възприятия, съждения върху тези възприятия, вземане на съответното решение и накрая ответна реакция.

Всичко това беше вече казано е едно съчетание на петте фини елемента - танматрите. (погледнете за танматрите петте фини елемента в 24 татви) Танматрите това бяха идеите които имаме за цвят, вкус, допир, звук и мирис. Например идеята за звука „а” е онова което е заложено в нашият ум, с което разпознаваме звукът  „а” когато го чуем, и го различаваме (вивека) от всички останали звуци! Думите са съставени от звукове, мислите са съставени от думи. Цялото наше мислене се основава на идеите и на представите, които имаме за допир, вкус, мирис, цвят и форма, звук  (виж главата за веданта).

Повтаряме пак, това е изключително важно да се разбере! Самите фини елементи  произлизат един от друг:
Танматрата Мирис, произлиза от танматрата Вкус.
Танматрата Вкус произлиза от танматрата Светлина и Форма.
Танматрата Светлина и Форма произлиза от танматрата Допир.
Танматрата Допир произлиза от танматрата Звук.

Най-първичната танматра  от тях е “идеята за звук” с неговата характеристика за “пространството” акаша. Какво означава това “идея за звук”? Това е онзи модел за даден звук, който стои в съзнанието ни като запис и с който ние може да сравним и различим различните звукове. Ако аз чуя звукът “Аааа” аз мога да го разпозная и да го различа веднага от другите звукове, за които аз също имам предварително заложена идея, “Оооо”, “Уууу”, “Ииии” и т.н. Звуковите идеи от своя страна са основа за образуване на думи и словесни съчетания и в крайна сметка мисли и разсъждения. Така се вижда, че всяка наша мисъл не е нищо друго освен един вид “фин звук”.

 И така всички тези възприятия и ответни реакции стават “осъзнати” само, когато бъдат облечени в мисъл и съждения идеи, хрумвания и т.н. Всяко едно от тези неща се състои от думи, понятия, звукови означения. Всяка дума се състои от звуци. Тоест всичките наши мисли дейности и т.н. могат да бъдат представени като сбор от звуци. Тоест цялата вселена, абсолютно всичко е само сбор от звуци за нашето съзнание. И това, което във всекидневният език наричаме съзнание не е нищо друго освен сбор от различни звукове.

Така звукът е проява на съзнание, а съзнанието е звук. Това е важно заключение и то играе най-съществената роля в обяснението и разбирането на Лая или Кундалини Йога. (Това тук са размишления от мен в които не съм абсолютно сигурен! Чел съм май някъде:) Интересно е че хора, които са се родили абсолютно глухи не могат да развият същата форма на съзнание както останалите хора. Те развиват съзнание на основата на другите сетива, които притежават. Човек, който се е родил абсолютно глух не може да се развие интелектуално повече от нивото на 5-6 годишно дете. В същото време хора, които са се родили слепи могат да се развият съвсем нормално интелектуално ниво. Дива  Орхидея истина ли е това???)

Самият звук има две прояви, съгласно теорията на ранната Веданта, груба и фина. Грубата проява, това е звукът, който чуваме. Фината проява това е идеята за звук която имаме. Например тонът “до”, когато бъде възпроизведен на пиано представлява груба проява на звук. Фината проява на същият звук е нашата идея, която имаме за тонът “до”. Ако ние нямахме идея, представа за този звук, ние не бихме могли да го различим като “до”. Фактът че го различаваме означава, че някъде дълбоко в нашето съзнание има някакъв “фин звук”, някаква идея, с която можем да сравним възприеманият звук и да кажем с увереност, да това е тонът “до”. Тази идея за звук, която съществува в нашият ум е изява на финият елемент “пространство” – акаша. От този фин елемент са съставени голяма част от нашите мисли и разсъждения. Разбира се останалите фини елементи също играят важна роля в нашата мисловна дейност.

В Тантра и Лая Йога тази опростена форма на Веданта бива усложнена до невероятна степен и въпреки, че идеята е една и съща има значителни разлики в детайлите на това представяне на теорията за звука. В тантризма е общоприето, че звукът има четири основни форми на проява, четири степени, през които звукът преминава от по-фина към по-груба форма на проява. Тези четири форми на звук, представляват четири форми на съществуване на обусловеното съзнание. Между тези основни четири степени се дават множество други междинни състояния от различните писания. Различните школи на Тантра дават различни междинни подразделения и е невъзможно да бъдат обединени в едно. Поради това ние ще ги пренебрегнем  и ще се спрем само на основните четири, универсални форми:

1.   Пара - върховна
2.   Пашянти - лъчезарна
3.    Мадхяма – сюблимно фина
4.   Вайкхари – акустична.

Няколкото цитата, които сме взели от шастрите по-долу, споменават за тези четири форми:

“Звукът съществува в четири форми. Брамините, които напълно контролират своя ум, познават тези четири форми. От тях първите три са скрити и незнайни (за обикновеният човек). Четвъртата форма на звук се използва от хората.”  -  (Ригведа Самхита – 1.22.164.45.)

 “Звукът е в състояние като (напоено с вода семе) точно преди да покълне, когато е в Пара форма; той става дву-листен (кълн) (при първоначалната си проява) в Пашянти форма; напъпва в Мадхяма форма; разцъфтява във Вайкхари форма. Звукът който се е развил по този начин ще стане отново не-проявен в обратна посока. (Йогакундалини упанишада 3-18. 3-19.)

“Махешвара казал: Това, което наричат Шабда-Брахман, чиято природа е Нада (причинният и не-проявен звук), е само една от формите на Върховното Безкрайно Същество. Когато Шабда-Брахман се проявява като Шакти, той е във формата на Бинду (крайно концентрирана сила на съзнание); когато е в Муладхара тази шакти се нарича Кундалини. От нея възниква Нада, като кълн от малко семе, наричано Пашянти, с чиято помощ йогинът съзерцава вселената. В областта на сърцето (анахата чакра), той (звукът) става по-лесен да се определи като произношение, наподобявайки гръмотевица. Тук той се нарича Мадхяма. Отново той става Свара (гласово произношение) с помощта на издишването и това се нарича Вайкхари. (Йогашикхопанишад – 3.2, 3.3, 3.4 и 3.5)

“Шива казал: Източникът на Нада (не-проявеният звук), който се нарича още Пара (каузален или върховен) възниква в Муладхара; същият този звук в Свадхистхана чакра се проявява като Пашянти; този звук нагоре в Анахата се отразява в принципа на съзнателност и се нарича Мадхяма; после като отива нагоре във Вишудха, в областта на врата, посредством инструментите на ларинкса, небцето, коренът на езика, върхът на езика, зъбите, устните, носовата кухина... той става Вайкхари.” (Тантрараджатантра – 26-5,6,7,8,9)

“Тази вечна Кундалини, в нейният аспект като Шабда-Брахман, е източникът на силата, в която Дхвани (сила, енергия във вид на крайно префинен звук) се развива като Нада (по-груба форма на звук, но също изключително префинена); после следват (по пътя на по-грубо проявление, следващите стъпала на проява) Ниродика, Ардхенду, Бинду, и Пара; и от Пара произлизат Пашянти, Мадхяма, и Вайкхари звукове.” (Шарадатилакатантра – 1.108-9)

Преди да разгледаме отделните четири форми на звука ще дадем обяснение на три други ключови думи. Бинду (точка, капка), Нада (Звук. Тази дума е различна от думат нади която определихме по-горе!) и Биджа (семе). С тези думи се обяснява един тристепенен трансформационен процес, който се наблюдава навсякъде и във всичко. “Всичко което съществува има свое начало и свой край, няма нищо вечно на този свят” тази стара истина на пураните е всеобщо приета от всички култури по света. Става въпрос за  процесът на зараждане, съществуване и разрушение. Но този процес в сравнение с Веданта е разгледан от по-друга гледна точка, в Тантризма и Лая Йога.

Всяко нещо преди да възникне, преди да се прояви, съществува в едно латентно състояние, съществува в някакъв вид зародишна форма, която все още не се е развила. Тази форма на първоначален, непроявен зародиш се нарича Бинду. На тази степен причината съществува без да се е проявила.  Настъпва момент, когато под влияние на външни и вътрешни сили “нещото” възниква. Това е момента на съзидание.  След като определеният обект възникне или се появи от своя зародиш – Бинду, той преминава в активно състояние на съществуване, и на някаква бавна трансформация, като при това запазва своята цялост и една постоянна функция. Това е втората част на тристепенният трансформационен процес на която отговаря на Нада. И накрая на този процес настъпва прекратяване на съществуването на даденият обект, той престава да изпълнява своята функция,  като от него остава някаква следа, било то материална или нематериална. Остатъкът се нарича Биджа. Биджа означава семе. Нарича се така защото всеки остатък се явява като нов зародиш за възникването на нещо ново. Например: Семето е краят на един процес на пъпка, цвят, плод и семе. От семето ще възникне ново разстение например дърво, със смъртта на дървото ще се получи дървен материал, от който може да се направи статуя и т.н и т.н. Получава се един безкраен процес на Бинду  Нада  Биджа.  Това до тук е обяснение на грубият, материален аспект на проявление на тристепенният трансформационен процес.

Финият аспект на процеса Бинду  Нада  Биджа е по-труден да се разбере, и е нужно повече внимание от страна на читателя. Всеки материален процес, който е осъзнат от нас ние означаваме, обличаме със съответните мисли и понятия, т.е. с думи и звукове. Всъщност ако ние не сме определили даден процес с думи той не съществува за нашето съзнание и за самите нас. Едва, когато го назовем ние осъзнаваме и различаваме дадено нещо. Това е проява на силата – Шакти, да означава с думи различни обекти. Всяка мисъл в своя зародиш е една спяща васана, едно спящо желание. Това е Бинду. Когато васаната  се прояви като мисъл това е Нада. Когато мисълта загуби своята доминираща сила тя остава някакви впечатления, които се превръщат в нови васани. Това е Биджа.

Всяка мисъл от своя страна е съставена от думи. Същият тристепенен трансформационен процес се отнася до отделните думи. Всяка дума в своя не-проявен вид е скрита дълбоко в съзнанието във вид на Бинду. Когато изплува от своята латентна форма и се прояви тя изпълнява ролята на Нада. Когато изпълни своето предназначение като играе определена роля в мисълта – изречението, тя става зародиш, семе или Биджа, от който възникват други думи.

И накрая всяка дума се състои от звукове. Същият тристепенен трансформационен процес се отнася до отделните звукове. Всеки звук съществува като идея, в не-проявена форма, дълбоко в подсъзнанието и се нарича Бинду. Когато възникне и бъде осъзнат се нарича Нада, когато стане причина от него да възникнат други звукове той се превръща в Биджа.

Този процес на преминаване от Бинду към Нада и след това

[Брахман]

Нека да се върнем отново на тези четири форми на проява на звука, които са основни и всеобщо приети в Кундалини Йога.
Пара - върховна
Пашянти - лъчезарна
 Мадхяма – сюблимно фина
Вайкхари – акустична.
 И разбира се да имаме предвид че когато говорим за звук, трябва да разбираме проява на съзнание. (Звук не в смисъл физическото трептене, а танматрата звук!!!)

І. ПАРА – (върховна) форма на звук. Това е най-непроявената, най-слабо изявената форма на звук. Тук “идеята” за звук съществува в спяща, каузална форма. Например ние знаем какво точно е звукът “до”, но ако в момента не мислим за този звук той е в не-проявена форма. Думата “стол” също не е изявена ако ние не мислим за “стол”. Едва, когато думата завладее съзнанието, едва тогава тя е в изявена форма. Самите думи, вече казахме, са съставени от звуци, “А”, “Б”, “В” и т.н. В санскритския език разбира се азбуката е различна, но принципът е същият. Всяка буква и нейният съответстващ звук произхождат от един първоначален звук, Пранавата ОМ-кара. Самият ОМ също произхожда от едно неизявено или причинно състояние. Това причинно състояние, от което произлиза ОМ се нарича Пара. Това е идеята за звук, независимо какъв е той. Тази идея, когато не е проявена е най-фичната проява на Съзнание. Когато всички видове идеи за звук са сведени до тази спяща или неизявена форма, тогава имаме Пара Шабда.

На практика това означава, че втората сигнална система е напълно изключена, няма никаква мисъл в ума на йогина. В Нада-Бинду Упанишада се казва: “Умът съществува до тогава докато има звук, но след неговото (на звука) спиране настъпва състоянието Унмани... (тоест състояние на съзнанието отвъд умствено, или над умствено)”.  На тази степен Чистото съзнание, Брахман се е отъждествило със зародишната форма на “идеята за звук” и се нарича Шабда-брахман. Всички идеи мисли съществуват в своята зародишна форма. В тази степен Кундалини и Шабда-брахман са едно и също нещо. Тук нейната сила или шакти се нарича дхвани. Това е звуковата субстанция, от която по-късно ще се развият по-грубите форми на елемента пространство - акаша и останалите елементи.

В Шабда-Брахман вече съществува една организираност, но в латентна форма на бъдещият звук. Тази организираност или Принцип на Актуализация на звука, се нарича Камакала.  Върховният Бинду (най-висшата и концентрирана сила или шакти), преди неговата проява като творческа сила, съществува в една потенциална, тройна организираност, символично изобразявана като триъгълник в муладхара чакра. Това са: 1. Второстепенният Бинду - обусловеното съзнание в своята концентрирана и не-проявена форма   2. Нада - енергетичната точка на звукова радиация, от която ще произлязат различните звукови матрични форми  3. Биджа – звуковите спецификационни точки, които са се обособили от Нада.

ІІ. ПАШЯНТИ – лъчезарна. Когато обстоятелствата са подходящи, за проявата на васаните, концентрираната енергия в Върховният Бинду, избухва в едно ново-създаващо творческо начало, един първоначален звук, обединяващ в себе си всички останали звуци. Тази “звукова сила” – шабда-шакти се нарича Пранава. Това е звукът Ом в неговата най-първоначална форма, която може да се “чуе” от йогина, чиито нади са пречистени. (Пречистване на надите, означава, че по тях не текат енергиите на праните на себичните желания, на идентификация със собствените мисли, няма привързаност, няма харесвам и не харесвам – рага-двеша и т.н.)

Какво представлява този звук? Според множество съвременни интерпретации това е звук с много висока честота. Трудно е да се докаже подобна теория. Древните риши едва ли са имали технологията за да изчисляват броят на трептенията и едва ли са разделяли звукът на инфразвук и ултразвук. Когато човек се намира в състояние на медитация, тоест мислите са сведени до минимум и йогинът се намира в пълна тишина, дори и да не е много напреднал, той започва да “чува” вътрешният звук ОМ. Каква е причината за да се “чува” такова бръмчене или пищене ? е въпрос на медицината и психологията да разгадаят тази “тайна”.

От моята личната опитност ми се струва, че може да се направи едно сравнение с електрическия усилвател на някаква звукова уредба. Нека си представим, че имаме към нея включени тон-колони, и силата на усилвателя е доведена до крайност. Ако се подаде някакъв сигнал към  усилвателят, то той ще бъде усилен многократно и ще се чуе от високоговорителите като силно звучаща музика например. Ако обаче няма захранване с абсолютно никакъв сигнал, тогава се чува едно бръмчене от тон-колоните. Това бръмчене или “брум” е добре известно на специалистите електротехници и то се дължи на факта, че вътре в усилвателя въпреки че няма сигнал за усилване, все пак има слаби токови напрежения, които биват усилени многократно и  предизвикват този шум.

Възможно е нещо подобно да става и в мозъкът на човек. Мозъкът по принцип не може да бъде изключен, в него винаги има някакви огнища на възбуда. Тоест винаги човек може да чуе един вид “бръмчене” или “брум” на мозъка. Когато има външни звуци е невъзможно да се чуе подобен звук от начинаещ йогин. Но когато йогинът се намира в обстановка на пълна тишина тогава е възможно да се чуе това вътрешно “бръмчене”. Причината поради, която обикновеният човек, който не трениран в йога, не чува този вътрешен звук е много проста. Този “брум” на мозъка звучи непрестанно, защото мозъкът никога не се изключва. Поради това ние сме свикнали до толкова с него, че не го забелязваме. Мозъкът се е научил да “компенсира” и “коригира” постоянното бръмчене и то не само, че не ни прави впечатление, но ние дори и не можем да го забележим. Разбира се когато човек има високо кръвно, или някакво болестно състояние, това бръмчене на мозъкът е лесно забележимо и е добре известно на медицината. Но ако човек е в съвършено здраве е необходимо да се концентрира и за “забележи” че този звук е винаги там вътре в съзнанието.

(По подобен начин ние не можем да забележим сляпото петно в очите си. Във всяко око, почти в самият център има по едно “сляпо петно”, с което не можем да виждаме. Това е все едно да имаме постоянно пред очите си едно препятствие. Ние до толкова сме свикнали с тези “слепи петна” в нашите очи, че е нужна специална тренировка и упражнения за да можем да ги “забележим”, тоест да осъзнаем тяхното съществуване. Мозъкът се е научил да компенсира и въпреки че ние постоянно “недовиждаме” с очите си, ние не сме в състояние да повярваме дори, че подобен недостатък съществува.)

По същият начин възможно е със специални упражнения и тренировка човек да се научи да “чува” вътрешният звук на мозъка си. Онова което е интересно е, че този звук може да мени своята чистота. Може да чуваме звука с висок тон, или с нисък тон. Колкото по малко мисли има в ума, колкото е по-успокоен човек, толкова е по-висока честотата на този звук. Това става като мерило за практикуващият Йогин. Когато звукът който той чува е с ниска честота, това означава че в него все още има много мисли звучащи в подсъзнанието му. И обратно, когато този звук е с висока честота това означава е в неговото подсъзнание има по малко активности.

Обикновено е лесно човек да забележи когато на повърхността на ума бушуват много мисли, но когато те бушуват в подсъзнанието е много трудно да се забележи такава активност. Но йогинът след като се “научи” да чува вътрешният звук, този звук става като мерило за него. Колкото по-висока е честотата толкова по-спокоен е умът. В Нада-Бинду упанишада се казва:

“В началото този звук е като шумът на океана, след това е като шум на буреносни облаци, след това е като шум на Мриданга –двоен тъпан, като звук на Мардала или Бхери – единичен тъпан, на камбана, на тромпет, на Тала - чинели, на флейта, на Вина, на жужене на пчели...”

Колкото по спокоен става умът толкова звукът става с по-висока чистота докато изчезне напълно, тоест Пранава се връща обратно в не проявеното Бинду. Аз съм имал възможност с кратка тренировка да обуча множество хора на тази йогистка практика и без изключение всички ученици са успявали да “чуят” вътрешният звук. Но мисля че дори и без пряк контакт с ученик е възможно да се усвои тази практика. Упражнението което се препоръчва е Йони Мудра.

Когато този звук се проявява все повече и повече, в него се обособяват трите фази, или трите Биджа (семе) на “А”, “О” и “М”. На това ниво силата – шакти, звукът – шабда и неговото означение Брахман са слети в едно и не се различават като отделни обекти, отделни единици.

Много много много важно е да се запомни, разбере практикува и да се почувства накрая  в медитация следното твърдение:

Ом е едновременно обекта на означение, означаващата дума и силата на съзнанието да дава означение на предмети и обекти.

Всички останали думи са знак на даден предмет или явление. Думата „маса” не е масата! С нея означаваме само предмета маса. Има голяма разлика между предмета и думата която го означава. Но при Ом не е така. ОМ е едновременно и предмета и неговото означение. Ом е Брахман и ом е означението на Брахман. Това е споменато на много места в писанията, включително и в Йога сутрите на Патанджали които ще разгледаме по късно.


ІІІ. МАДХЯМА – сюблимно фина. Това е следващата, трета степен на развитие на звука в по-груба и материална форма. Разбира се това е и следващата степен на обусловеност на съзнанието. Тук Пранавата ОМ преминава от единна, унифицирана звукова форма в едно диференциране и разделяне на множество отделни различни звукови форми. Тези звукови форми са основните звукове – Матрика, от които се обособява азбуката на санскритския език. Звукът на ОМ в своята втората степен на изява  - Пашянти, се явява като Бинду,  тоест „зародиш” от който възниква диференцираното разнообразие на множеството отделни звукове – Нада в третата степен – Мадхяма.

Древните индийски граматици са създали на тази основа азбуката на санскритския език и са отишли до самата крайност, като са създали букви за звукове, които на практика не съществуват и не се употребяват във всекидневната реч. (Дългото “Лр” например е изкуствено въведено за симетрия и не се използва никъде другаде освен за съставянето на мантри.)  Самите тези звукове стават Биджа  тоест „семе” за следващото проявление на звукът, в по-грубите форми на звукосъчетания, думи, възприятия, разсъждения и т.н.

Матрика-та, тоест звуковата единица, (отделната буква) е съставена от трите фундаментални части, Биджа, Нада и Бинду. Биджа-та това е специфичният звук на отделна буква, който е пречистен и не е смесен с останали звукове. Когато се медитира върху дадена Матрика Биджа, посредством Нада, става едно префиняване на звука и той стига своята каузална форма на Бинду. Така се казва че Биджа винаги се съпровожда от Нада-Бинду.

Например дългата гласна „А”. Тя като чист звук може да бъде биджа (тоест семе) от което се образуват други звукове. В същото време повтаряме (мисленно) звука „А” ние може да префиним този звук, правим НАДА и посредством наблюдение да видим че той произлиза от късият звук „А”. Късият звук „А” се явява като Бинду – каузална причина за възникването на дългият звук „А”.

За да се обясни по добре произхода на буквите една от друга, трябва да се познава граматиката на санскритски език и как се образуват буквите. Например има някой основни гласни от които се образуват останалите гласни. Съгласните пък се образуват като се сложи преграда на дъха. Самите съгласни не могат да бъдат изречени без помощта на гласна. Всички тези букви произлизат една от друга по познатият цикъл Биджа, Нада, Бинду. За правилната медитация върху произхода на звуковете е абсолютно необходимо да се познава добре санскрит. Тук по долу даваме само бегла представа за произхода на буквите една от друга по цикъла Биджа, Нада, Бинду.

Матрика Биджите или Шакти както още се наричат, са 50 на брой толкова колкото са буквите на санскритската азбука и те се разде¬лят на две групи: принципни и подчинени. Принципните Биджи това са гласните, Свара – буквално тон, звук. Гласните  притежават силата да активират съгласните. Самите съгласни пък се използват за декорация на гласните и затова се наричат – Вянджана – буквално “декорация”, “украса”. И действително без помощта на гласна буква, не е възможно да се изрече съгласна буква. Това е важен принцип в санскритския език, на който се обръща специално внимание от древните граматици. Съгласните могат да бъдат изречени, само когато до тях има гласна, която да ги акти¬вира. Това е вярно дори и в тяхната фина форма на проява като мисъл. Ние не можем да си мислим за съгласна буква без при това да употребим гласна, която да я активизира. (Тук трябва да отбележим, че има доста разлика между българската граматика и санскритската, където например звуковете “Р” и “Л” се смятат за гласни).

Самите принципни гласни са и се разделят на къси - Храсва, дълги - Диргха и удължени – Плута (които се използват повече във ведите).  Три от тях са основни: “А”, “И”, “У” и на тях съответствуват дългите “А”, “И”, “У”.  От основните гласни се образуват съставните гласни “Е”, “АЙ”, “О”, “АУ”. Има още две прости гласни, които също имат дълга и къса форма “Л” и “Р”. Към тези четиринадесет гласни се прибавят още две: Анусвара, буквално “след гласна”   - образува се от гласна като към нея се прибавя “М” накрая и устните се затварят напълно като “М”-то става носово. Например към “А” става “АМ” към “О” става “ОМ” и т.н.  Висарга – буквално “емисия” и се образува от гласна като към нея се прибавя накрая едно безгласно придихание “Х”. Например към “А” става “АХА”, към “У” става “УХУ” и т.н. Последните две се използват по-скоро за благозвучие на речта. Така броят на всички гласни са 16. Това са 16 Шакти или Матрика. Или 16 форми на съзнание, или 16 прояви на Кундалини.

Съгласните от своя страна се разделят на пет групи в зависимост от това къде точно са произведени: 1. Гутурални - Кантя – произведени от допира на задната част на езика към най-вътрешната част на небцето 2. Палатални - Талавя – възпроизведени от небцето. 3. Церебрални - Мурдханя – възпроизведени от подгъване на езика към небцето. 4. Дентални - Дантя – възпроизведени от зъбите. 5. Лабиални - Оштхя - възпроизведени от устните. Техният брой е 25. Има също четири полугласни – Антахастха, пет сибилант – съскащи – Ушман две, от които практически не се използват. И накрая последната съгласна “ХА”. Теоретически броят на санскритските букви е 52, но на практика за писане и говорене се използват само 48 от тях. Останалите се срещат много рядко или никога. В кундалини Йога и в системата за чакрите се използват обикновенно 50 от буквите.  

Най-важните характеристики на Матрика – Биджите са:

1.   Матрика – Биджите съдържат в себе си трите гуни. Бинду е проява на Сатва, Нада на Раджас и Биджа на Тамас.

2.   Матрика – Биджите могат да отидат отвъд трите гуни, когато биват сведени до принципната идея за звук, неизявения Ом-кара.

3.   Матрика – Биджите притежават трите сили на осъзнаване, желание и действие.

4.   Матрика – Биджите се състоят от Нада, Бинду и Биджа.

5.   Матрика – Биджите имат като съответствие петте форми на Деви, божества на съответните пет елемента: Брахма, Вишну, Рудра, Иша, Садашива. Те ще бъдат обяснени по-долу когато разглеждаме Чакрите.

6.   На Матрика – Биджите съответствуват петте форми на жизнена и мотивационна енергия: Прана, Апана, Самана, Удана, Вяна.

7.   Матрика – Биджите са основата на четирите форми на знание: 1. Духовно знание от най-високото ниво на Бинду. 2. Знание за Танматрите и Махабхутите. 3. Свръхсетивно или интуитивно познание. 4. Знание на нивото на сетивните органи.

Тези звуко-форми не са безжизнени букви. Те са от природата на съзнание и сила: “Варни-те (буквите) са от “А”  до  “Кша” (азбуката) и те са Шива (съзнание) и Шакти (сила). Тези Варна са Брахман и те са вечни.”  -  (Канкаламалинитантра – 1.1.)

“Матрика е жива сила и е във формата на Мантра.” (Камадхенутантра 10. 12.)

“Петдесет Матрика възникват от Нада в правилен ред” (Вишвасаратантра 1. 4.)

“Звукът “КА” е самата Кундалини. Кундалини е във формата на 50 Шабда-Матрика.”  (Гаятритантра 3. 148.)

“Кундалини е във формата на 50 звука; тя е Нада и Бинду; тя е от природата на съзнание, тя е пракрити” (Гаятритантра 3. 132.)

“Петдесетте Матрика-Шакти се наричат Джнана-Мала (герлянда или броеница на духовното знание)” (Гаятритантра 3. 149.)
      
ІV. ВАЙКХАРИ – акустична. Това е последната най-груба форма на звукът Шабда. Този  звук може  да се чуе от ухото на обикновеният човек и той се разделя на пет групи:

1. Групата на различните езици, на говорното изразяване с думи на философско и духовно ниво, на нивото на светските науки, изкуство, поезия, песен със думи и обикновен всекидневен разговор.

2. Звук от музикални инструменти или пеене без употреба на думи.

3. Звукове произведени от животни.

4. Звукове в природата.

5. Изкуствено произведени звукове.

Едва накрая ще се върнем отново на определението за Шабда – звук. Всичките горни понятия, които разгледахме, като Нада, биджа, бинду, прана и т.н. са вид Шабда. При това Шабда е съзнание. От това се вижда че Шабда е много комплексно и широко понятие и съвсем не подхожда да се преведе само с думата звук. Подобно е положението с всички ключови понятия в индийската философия и затова е по-добре да се заучат в тяхната санскритска форма.

[Брахман]

СИСТЕМАТА НА ЧАКРИТЕ

Преди да започнем с кратко описание на всяка чакра по отделно, ще посочим някой общи неща за всички чакри, ще обясним още някой важни основни понятия. Но преди това мисля че е нужно да се спомена някой отклонения от кундалини йога, които са широко разпространени и стават не само пречка в йога, но в същност отклоняват и връщат йогинът в обратната посока.

В днешно време има много учители по Йога, особено на запад, които разпространяват някакъв вид мистична интерпретация на системата за Чакрите без да имат дори бегла представа за тяхното истинско значение и техният символизъм. Не е правилно обаче да бъдат порицавани, тъй като тази заблуда, това погрешно тълкуване има своята дълга история и започва още от най-древни времена. Тайните тантрически практики които са предизвиквали учудване, отвращение, страх и суеверие в хората от всички времена е трябвало да бъдат скривани и да не бъдат показвани направо на обикновеният човек.

В тантра например често се е използвал метода на директна противопоставяне с проблема. Ако човек изпитва някаква фобия например страх от насекоми, на него може да му се препоръча да ги  държи в ръцете си. След като той изпита многократно директен контакт с насекомите, той ще може да „види” причините за своите страхове и да се освободи от тях. В Тантра има разработени 64 тайни практики които целят човек да се срещне директно със абсолютно всички видове фобии, изкривени вярвания наложени от обществото, психически разстройства, а също така цялата гама от привързаност които обикновено човек развива в живота си. Някой от тях целят предизвикване на отвращение, други на халюцинации, трети на страх, четвърти на любов и привързаност и т.н. Когато йогинът успее да ги преодолее, тоест да не се влияе от тях, нито да изпитва отвращение, нито пък да изпитва желание за да ги притежава, тогава той като че ли „израства” над тях, „освобождава се” от тяхното влияние.

За съжаление обаче, по често на тези практики се е гледало от мистичната страна, като вид магьосничество, вид религия. Обръщало се е внимание на халюцинациите като на средство да се контактува с „отвъдният свят”, начин да се правят „магии” и т.н.


От друга страна в продължение на хиляди години, за тях се е говорило по символичен начин. Символът е помагал да се запомни по лесно смисъла и значението на техниката. Самото знание, което тези практики разкриват е също обект на символизъм. Не защото трябва да се пази в тайна. Тук причината е съвсем друга. Това знание просто не може да бъде предадено с обикновени езикови средства. Това е знанието за Абсолюта, знание което не може да бъде описано или предадено с думи. Така отново се е наложило да се употребяват символи. След като дадена практика бъде усвоена и правилно приложена се разбира нейното истинско значение, постига се целта, и символът се саморазкрива на ученика.

Когато със зараждането на масовизираната теософия на запад от Блаватска, започва едно свободно разпространение на “тайните знания на изтока” (преди нея индуските философски идеи са били достъпни само за високо ерудирано малцинство от хората на запад), заедно с това разпространение започва и една масова заблуда и погрешни тълкования в днешно време. Всичките символи, всички състояния на халюцинация които се използват в тантра стават обект на неправилно тълкуване и злоупотреба.  

Блаватска и нейните съидейници, “откриват” един нов вид бизнес на запад, бизнеса на масовия спиритуализъм, от който се трупат огромни печалби на основата на принципа “по малко, но от много хора”. Разбира се тези големи печалби донасят със себе си и борба за влияние, борба за последователи. За да могат да привлекат повече и повече последователи на своя страна тези пионери в масовото разпространение на спиритуализма се подават на изкушението да залъгват с фантазии и свръхестествени “факти” своите ученици. Започва едно съревнование между „учителите” кой колко чудеса може да прави. Това разбира се има бързи резултати, привлича много хора които се обособяват в разни секти и т.н.  Но резултатите  са нетрайни, хората насочват вниманието и усилията си в погрешна посока и рано или късно се разочароват. В края на своята кариера Блаватска с горчивина признава, че нищо не нанася по-тежки поражения на чистотата и духовната извисеност тези философски системи от скриването, изопачаването, погрешното интерпретиране на истината и особено украсяването им със свръхестествени чудесии. За съжаление тя след като отваря един път „кутията на Пандора” и дава път на масовия мистицизъм връщане назад няма. След Блаватска по света се ширят безброй „гуру” които вършат какви ли не чудеса и привличат лековерни последователи.

Този масов бизнес на духовна основа, отново се засилва през 60-те години когато хипитата нахлуват в Индия. Поощрявани от небезизвестни гуровци (например Махараши Махеш Йоги, чийто прякорът е бил Махараши Хашиш Йоги, който открива известния фестивал в Уъдстоук в САЩ.)  те “преоткриват” някой от “тайните практики” на тантризма за използването на различни опиати.

Тук ще се отклоним за малко за да кажем няколко думи за използването на опиати. Тантрическите учители от древни времена са знаели, че ако се даде някакъв опиат на ученика, когато той е готов психически, това може да му помогне да се освободи от някакъв умствен проблем или разстройство. Някой древни тантрически школи са използвали различни химически вещества да сведат движенията на ума до минимум, да спрат идентификациите на чистото съзнание с васаните, с желанията, да помогнат по този начин на ученика по-бързо да отхвърли илюзиите за собственото си “аз” – ахамкара, да надрасне илюзиите си и пристрастяванията си. В същност вземането на наркотични вещества за постигане на “вътрешен мир” и промяна на начина на мислене е било използвано от всички древни народи и примитивни и племена.  

Тези факти не са убягнали от  модерната западна психология. През 60 години използването LSD е редовна практика в модерното психиатрично лечение. На пациента давали известна доза LSD, а след това разговаряли и обсъждали личните му проблеми. Например пристрастяване към алкохол. По време на разговора тъй като умът на пациента е напълно отпуснат, той като че ли успява да “види” собствената си грешка, да стане по-обективен спрямо себе си,  и дори само се една единствена визитация пациента е успявал да се освободи от вредният навик. Докато ако е трябвало да се посещава обикновена визитация при психоаналитик са били нужни месеци, и дълги часове разговор с лекаря, за да се получат същите резултати. Тъй като резултатите не винаги били налице и главно, заради създалото се негативно отношение към използването на наркотици, поради опасностите свързани с появата на съответната наркотична зависимост и пристрастяването към тях, тази практика е била забранена в началото на 70 години в САЩ и другите западни страни. Едва напоследък се препоръчва да се поднови този вид практика, но има голяма съпротива от мнозинството от медицинските лица, за да не се злоупотребява от лекаря с пациента, който е в изключително деликатна позиция, лесно се подвежда във всяка посока и т.н.

Както и да е,  когато хипитата през 60 години нахлуват в Индия и се срещат с безбройните Садху, пушат Ганджи (марихуана) с тях, и започват да употребяват различни наркотици за да изпитат “духовно издигане”. Болшинството от тях не познават изобщо ученията на йога и веданта. Те са насърчавани от неуките си учители да „практикуват” като наблюдават своите халюцинации. Тези видения които те получават в следствие на наркотиците стават предмет на техните духовни търсения. Колкото повече видения и халюцинации те имат, толкова повече те се смятат за напреднали. (Същите тези състояния могат разбира се да се получат и в следствие дълга практика на Хатха Йога техниките, но само след дългогодишна практика на азаните и пранаяма!) Хипитата, намерели лесният път, започват да тълкуват тези състояние, и техните индийски Гуровци ги насърчават в това по начин, който е характерен за теософското общество на Блаватска. Например след вземането на наркотици, промяната на цветовете, ореола около различните предмети и т.н. те обясняват като развита способност да се наблюдавало „аурата”. В зависимост от интензивността на излъчването пък можело да се определи какво е здравословното състояние и т.н. Те се обучават да „виждат” различните чакри, губят часове в наблюдение на тези видения, и се стремят да ги „интерпретират”.

В днешно време последователите на Ню-Ейдж се явява едно продължение на хипитата от 60-те години. Всички те водят безсмислени спорове за това къде точно и какъв цвят има дадена Чакра или Нади, какво става като се събуди дадена чакра, какви видения човек има, как може да се предскаже бъдещето, как могат да се придвижват с помощта на ума предмети и т.н. Много от тези “учители” си приписват свръхестествени способности и много хора наивно им вярват. Най-добрият пример за това е Юри Гелер, който става милионер благодарение на “способността” си да извива лъжици само с помощта на ума. На запад особено има голямо число хора, сред тях и такива супер звезди като Майкъл Джаксън които вярват на господин Гелер и неговите трикове да спира часовници, да извива лъжици, да променя посоката на компаса т.н.  Пишат се дебели томове литература и се издават в голям тираж, защото има добър прием сред читателите. Самите читатели търсят тези неща, четат и вярват в тях така, както четат и приемат новините и сензациите в медиите. Този глад за мистичното и свръхестественото се подхранва от нови и нови вълни от гуровци от Индия, които разпространяват лесният начин за духовен напредък.

Какво е правилното отношение към тези “чудесии” и свръхестествени явления? Има две възможности - те или са истина или са заблуда. Но дори и да приемем, че такива твърдения са истина те не са, и не трябва да стават обект на Лая йога или на какъвто и да е вид йога. Целта на йога не е да се занимава с чудеса. Ако са истина те вече са обект на изследване от частните науки и рано или късно техният механизъм ще бъде разгадан.

Кундалини Йога, както всички останали видове йога има за цел постигане на знание за Брахман, същинският АЗ, Абсолютната Реалност. Това е Чистото Съзнание, което не може да бъде обект на познание. То е онова което познава, то е принципа на познание. Така както клещите могат да хванат всичко, но не могат да хванат самите себе си, по същият начин Брахман може да познае всичко, но не може да познае сам себе си. Всичко, което йогинът вижда, осезава, чувства, и т.н. дори тези “свръхестествени” явления, всичко това принадлежи на света на Мая – на илюзорният свят на двойките противоположности. Затова всичко, което виждаме усещаме, възприемаме, със сетивата или по интуиция принадлежи на светът на двойките противоположности. С Йога се изследва не „Онова което се вижда”.  С йога се изследва „Онова СЪС което се вижда” Дори тези неща, които “виждаме” в състояние на самадхи, не са нищо друго освен комбинация на фините елементи, танматрите. И следователно всичко, което виждаме може да стане обект на изследване на частните науки. Но то не трябва да бъде предмет на Йога. Някой казват, че виждат, Буда, или Кришна или Христос, различните чакри, астралното тяло и т.н. и т.н. всички тези видения нямат нищо общо с истинската духовност. Те са сбор от фините елементи, игра на ума. Онова, с което виждаме тези неща, съзнанието, то е което трябва да стане обект на изследване и духовност.

С това предисловие, което е абсолютно необходимо, за правилно разбиране на чакрите (за да се различи от широкоразпространените интерпретации споменати по-горе) нека да преминем към тяхното обяснение. Тук ще се спрем на седемте основни чакри,  въпреки че броят на чакрите споменати в писанията е по-голям. Самото описание на Чакрите ще бъде съвсем схематично и бегло, тъй като това не е предмет на тази книга. Тук даваме само ключа за тълкуване и разбиране на “чакра” системата, за подробното им описание и начин за практикуване читателят не трябва да ползва дадения тук материал, а да се насочи към специализирана в това отношение литература и да намери учител. И още нещо в допълнение. Кундалини йога не е йога с която да се гледа аурата, наблюдават цветовете на  чакрите и т.н. Теоретически това е сериозно изучаване на санскритски език, изучаване на символизма, изучаване на философията. Практическата страна на Кундалини йога е изключително сложна и не трябва да се пристъпва към нея без опитен учител. Употребата на специални дихателни упражнения, на азани, мудри и бандхи, както и употребата на наркотични вещества не трябва да се прави без учител.

Най-важният принцип при обяснение на Чакрите е да се има предвид, че те са степени на съзнанието, което преминава от обусловено към необусловено и обратно. С тази основна мисъл трябва да се четат всички обяснения по нататък.

Първо ще изброим някой характеристики, които са общи за всички чакри.

Във всяка чакра има споменати по две главни, господствуващи божества, мъжко и женско. Мъжкото божество това е пасивният елемент в чакрата. То е представител на степента на пречистване на съзнанието, което йогинът може да достигне на нивото на тази чакра. Онази степен на изпразване на съзнанието до което може да достигне йогинът в медитация. Във всяка чакра йогинът може да постигне различна степен на пречистване или изпразване на обусловеното съзнание от различни мисловни вибрации. Това е мъжкото божество. То служи като екран,  върху който може да се прожектира филма на външния свят от индриите - сетивата. Колкото по-бял и чист е екранът, толкова по-точно може да се прожектира филма. Ако екранът е замърсен или върху него има някакви фигури, то при прожекция върху такъв екран ще бъде трудно да се различи и разбере каква е точно картината. По същият начин от тази степен на пречистване на съзнанието се създава дистанция между феноменалният свят и идеята за Брахман. Молим читателите да забележат разликата. Става въпрос не за Брахман, а идеята, която йогинът има за Брахман. Това е Мъжкото божество - само едно приближение към Чистото Съзнание. От това ниво на съзнание йогинът може да наблюдава безпристрастно, без да се идентифицира, без да осъжда, без да създава концепции, без да разделя и умножава двойките противоположности.

Женското божество е активният елемент в чакрата. Това е онази степен на освобождение на  съзнанието, което йогинът е постигнал и  с което той мисли, действа, възприема. Това е  представител на Шакти, силата на съзнанието да означава с думи различни неща от недиференцираната Реалност. Шакти е проява на Кундалини, тоест на обусловеното съзнание. На всяка чакра съответства определена обусловеност на съзнанието, с което йогинът се идентифицира и не може да различи феноменалният свят на двойките противоположности от Брахман. Това е тоталната сума от идентификации, онези позиции, от които йогинът взема решение, различава, действува, и т.н. Всички негови преднамерени действия биват контролирани от Шакти в тази чакра. Това е обусловеното съзнание на йогинът, успял да издигне Кундалини до съответната чакра.

[Брахман]

Преди да започна пак искам само да напомня ако не сте чели 24-те татви моля обърнете внимание първо на тях. Не е възможно да се разбира тази материя без да се знае какво е това груб елемент и фин елемент, карма и джнана индрии, манас, будхи, аханкара, чита.

Преди да продължим тук ще дадем един от най основните принципи на веданта, който е универсално приет от всички останали философски системи на Индия. Този принцип има важни практически приложения затова е добре да се запомни. Това е принципа за Финото и Грубото. Съгласно този принцип татвите са подредени по степен на тяхната грубост и възможност да проникват. Редът е следният.

Най-виното, и най всепроникващото това е Атман. По груби и по малко проникващи от него са както следва:

- Авякта това е непроявеното, тоест васаните - спящите тенденции

- Будхи – интлектът
- Ахамкара – егоистичният принцип
- Манас – чувственият ум

фините елементи

- Танматрата Шабда – идеята за звук
- Танматрата Спарша – идеята за допир
- Танматрата Рупа – идеята за форма и цвят
- Танматрата Раса – идеята за вкус
- Танматрата Гандха – идеята за мирис

грубите елементи

- Акаша – пространство
- Ваю – въздух
- Агни – огън
- Апас – вода
- Притхви – земя

Джнана индриите – осезателните органи

- Шротра – уши и слух
- Твак – кожа и допир
- Чакшу – очи и зрение
- Джихва – език и вкусово осезание
- Гхрана – нос и обоняние

Карма индриите – органите за действие

-.Вак – език за говор реч
- Пани - ръце
- Пада - крака
- Упастха - органи за възпроизвеждане
- Паю - анус и органи за отделяне на урина

Съгласно този принцип има две условия:

1. Първо условие:

От по финото произлиза по грубото. Общите правила са:

От  сатвичната част на петте   танматри (фините елементи) се обособява: антакарана (вътрешния инструмент) = чита (памет) + ахамкара (егоистичния принцип) + манас (ума, емоции, чувства) + будхи (интелект, дискриминиране)

От  раджастичната част на петте  танматри се обособяват петте прани: прана, апана, вияна, удана, самана

От  сатвичната част на всяка  танматра се обособява нейната съответствуваща жнана индрия (осезателен орган)

От  раджастичната част на всяка  танматра се обособява нейната съответствуваща карма индрия (орган на действие)

От  тамастичната част на всяка танматра се обособява всяка следваща по-груба:

От Тамастичната част на Шабда се обособява Спарша;
От Тамастичната част на Спарша се обособява Рупа;
От Тамастичната част на Рупа се обособява Раса;
От Тамастичната част на Раса се обособява Гандха.

2. Второ условие:

По грубото ТРЯБВА се контролира с по финото. На практика се вземат под внимание само трите главни: тялото, умът и интелектът -  кая, манас и будхи. Това означава, че тялото трябва да се контролира от манас тоест ума. Ума – манас трябва да се контролира от Будхи интелекта. Много често обаче става обратното. Разумът и ума служат на тялото и сетивата. Сетивните удоволствия са тези които са водещите в нашите мотиви и нашите действия. Разумното остава на заден план, за сметка на дребни сетивни удоволствия. Човек попада под контрола на собствените си сетива. Умът и разумът започват да служат за тяхното задоволяване.

В Катха Упанишада (гл. 3 стих. 3 и 4) се дава следното сравнение: “...Познай Атман като пътник (господар) на колесницата, тялото е колесницата, знай Будхи като колисничар и Манас като юздите. Казва се, че Индриите са конете, а обектите на познание са пътищата по пасищата...”

Това сравнение е много известно, защото обяснява основни във Веданта понятия, за какво служат, какви са взаимовръзките им. Атман или истинското себе е като господаря на колесницата в смисъл, че той е само Сакши, пасивен безпристрастен наблюдател, свидетел и не взема участие в управляването на колесницата. Той просто отива от едно място на друго като пътник. В момента, в който се намеси в управляването на колесницата, той се превръща в колисничар, тоест в Будхи. Будхи или интелекта е този, който управлява колесницата по кои пътища и накъде да вървят конете. Колиснича¬рят не може директно да управлява конете, той си служи с юздите. По същия начин Будхи (интелекта) не може да управлява директно Индриите - органите за осезание и действие. Будхи си служи с Манас тоест ума, емоциите, чувствата. Само, когато има създаден интерес към даден предмет или явление, само тогава ние пристъпваме към действие. И накрая конете ако не бъдат управлявани ще ходят безразборно насам натам, а това неизбежно ще доведе до разрушаване на колесницата и пътникът ще трябва да търси нова колесница за да продължи пътя си. По същия начин, ако органите за осезание не бъдат контролирани интелигентно и се отдадем само на чувствени удоволствия ще се стигне до разруха на тялото и ума, в крайна сметка.

Колкото човек е по напреднал в йога, толкова повече неговият разум Будхи е в контрол над ума и сетивата. Колкото по въвлечен е човек в света, толкова повече неговата колесница е оставена на произвола на конете да ходят където си искат. Тоест сетивата са тези които ръководят целият живот на човек.

В всяка чакра има по един от петте елемента и съответстващите на него карма индии и джнана индрии а шестата Аджна Чакра е седалище на ума. Те са подредени по степента на тяхната финост. В Муладхара чакра се намира елементът Земя, и съответстващите на него танматра, карма и джнана индрии. В Свадхистхана чакра се намира елементът Вода и неговите вкус, полови органи, език.

Във всяка чакра има по една първична енергия биджа, която съответствува на този елемент. Тази основна Биджа се явява като Бинду, от която произлизат останалите Шакти (Матрика Биджи) или звукове действащи в тази чакра. Тези енергии - Шакти, съответстват на звуковете на различ¬ните букви на санскритската азбука. Те са проява на Кундалини и представляват първично единично съзнание. Те са прана. Това са първичните тухли, от които ще се изградят по-нататък в процеса на обуславяне на съзнанието, думи, съждения, възприятия и цялата видима вселена. Те са най-основните съставни елементи, от които се изгражда картината на света.

Самият видим свят е само отражение на Абсолютната Реалност – Брахман, в една илюзорна структура на отделни предмети и явления. Цялата тази организираност на видимата вселена е започнала от различаването или разграничаването с Будхи интелектът. От една страна интелектът разграничава от общото неделимо цяло отделни предмети и явления. От друга страна Будхи  първоначално различава  на нивото на звука. От единият всеобщ звук, Пранавата - Ом, посредством Махат – великият принцип на различаване се обособяват или различават различните звукове. Те са в тяхната фина форма на Танматра. По-нататък се обособяват различните думи, с които Шакти означава различни предмети и явления от Хомогенната недиференцирана Реалност,  докато възникне цялата вселена.

Възниква въпросът, как по-какъв начин и защо на различните чакри съответстват различни букви? На каква основа, на каква логика древните риши са решили да прикрепят към дадена чакра съответстващите и букви?
 
Концепцията за Дхату.

Древните риши изследвали различни думи, които имат подобно звучене и подобно значение и установили, че мнозинството от думите могат да се групират, защото имат един и същ корен. Например в българския език думата “ход” се явява общ корен на множество различни думи, които все пак имат и нещо общо по между си: ходя, подхождам, изхождам, дохождам, произхождам, доход, преход, изход, находка, произход, възход и т.н.

В санскритския език положението е сходно. Коренът на дадена дума се нарича Дхату. Древните риши са отдавали огромно значение на Дхату. За тях той е бил по-важен от отделната дума, била тя глагол, съществително и т.н. Дхату сам по себе си няма определено значение, но той е основа на цяла редица от думи. Съществуват различни списъци на корени, дхату - гана, изброяват се около 2000. Дори и днес във традиционните санскритски училища в Индия на младите ученици се дава за задача да наизустят  Дхату и да ги рецитират – Дхату Патха. Те ги заучават заедно с тяхното правилно склонение и кратки сведения за тяхното универсално значение и употреба. (Дхату често се употребяват за образуване на мантри). (За всеки който се интересува от повече подробности за дхату можете да си даунлодвате безплатна програма която ви дава всички дхату от този сайт - http://www.taralabalu.org/ )

След като направили списъка от дхату, ришите групирали корените по елементите.

Нека да вземем за пример Муладхара Чакра. Тя е седалище на елемента “земя”, който има за танматра идеята за мирис, с джнана индрия носът, и карма индрия отделителният орган анус. В този случай, тези Дхату които са свързани с елемента “земя” и съответстващите на нея карма и джнана индрия, биват отделени в една отделна група. След това отново въз основа на подробен анализ върху тази група дхату, се създава един общ произход за всички тях, и всичко се свежда накрая до четири основни звука, или енергии – шакти, които са четирите Матрика в тази чакра. Отново чрез анализ или концентрация и медитация те успели да стигнат до заключението, че тези четири звука имат един общ произход от един единствен звук, който от своя страна се явява биджа мантрата на тази чакра в случаят ЛАМ.

Подобно е положението и с останалите чакри. За всяка чакра е било установено кои точно са най-общите Дхату, отнасящи се до тази чакра и след това всичко е било сведено до няколко най-общи звука.

[Брахман]

Концепцията за Дхату.

Древните риши изследвали различни думи, които имат подобно звучене и подобно значение и установили, че мнозинството от думите могат да се групират, защото имат един и същ корен. Например в българския език думата “ход” се явява общ корен на множество различни думи, които все пак имат и нещо общо по между си: ходя, подхождам, изхождам, дохождам, произхождам, доход, преход, изход, находка, произход, възход и т.н.

В санскритския език положението е сходно. Коренът на дадена дума се нарича Дхату. Древните риши са отдавали огромно значение на Дхату. За тях той е бил по-важен от отделната дума, била тя глагол, съществително и т.н. Дхату сам по себе си няма определено значение, но той е основа на цяла редица от думи. Съществуват различни списъци на корени, дхату - гана, изброяват се около 2000. Дори и днес във традиционните санскритски училища в Индия на младите ученици се дава за задача да наизустят  Дхату и да ги рецитират – Дхату Патха. Те ги заучават заедно с тяхното правилно склонение и кратки сведения за тяхното универсално значение и употреба. (Дхату често се употребяват за образуване на мантри). (За всеки който се интересува от повече подробности за дхату можете да си даунлодвате безплатна програма която ви дава всички дхату от този сайт - http://www.taralabalu.org/ )

След като направили списъка от дхату, ришите групирали корените по елементите.

Нека да вземем за пример Муладхара Чакра. Тя е седалище на елемента “земя”, който има за танматра идеята за мирис, с джнана индрия носът, и карма индрия отделителният орган анус. В този случай, тези Дхату които са свързани с елемента “земя” и съответстващите на нея карма и джнана индрия, биват отделени в една отделна група. След това отново въз основа на подробен анализ върху тази група дхату, се създава един общ произход за всички тях, и всичко се свежда накрая до четири основни звука, или енергии – шакти, които са четирите Матрика в тази чакра. Отново чрез анализ или концентрация и медитация те успели да стигнат до заключението, че тези четири звука имат един общ произход от един единствен звук, който от своя страна се явява биджа мантрата на тази чакра в случаят ЛАМ.

Подобно е положението и с останалите чакри. За всяка чакра е било установено кои точно са най-общите Дхату, отнасящи се до тази чакра и след това всичко е било сведено до няколко най-общи звука. Тези звуци са символично изобразени като листенца на чакрата. Те самите са произлезли от един основен звук – Матрика която е в центъра на чакрата и се нарича Биджа. Биджа означава семе. Това отново символично показва че от този звук произлизат останалите звукове в тази чакра.

Биджата на всяка чакра е танматрата на тази чакра. Например биждата в Муладхара чакра е ЛАМ. Това означава, че най обобщената идея, която имаме за осезанието МИРИС това е ЛАМ. Ние може да имаме „идеи” за ухание на роза, ухание на виолетка, ухание на лотос и т.н. И благодарение на тези „идеи” когато помиришем истинска роза, веднага я разпознаваме и различаваме от уханието на виолетката. Ние имаме идеи за неприятни миризми също, изобщо цяла гама от различни идеи за миризми. Но в основата на всички тези идеи има една единствена идея за МИРИС. Звуковото означение на тази идея е биджата на Муладхара чакра.

И така да обобщим, листенцата на чакрите това са буквите на санскритската азбука. Те произлизат от 6 основни звука, които са Биджа мантрите на всяка чакра. Те пък самите произлизат от най-пръвоначалният звук ОМ. От звуковете произлизат всички думи, от думите всички изречения, всички мисловни конструкции с които разграничаваме, дистанцираме, идентифицираме и осъзнаваме. Така звукът Ом се явява съзнание, и той е в основата на всичко за което имаме съзнание, тоест на цялата вселена.

Изкачване и слизане на кундалини по чакрите.

Ще си послужим с едно сравнение с което е лесно да разберем някой основни принципи. Моля не разбирайте сравнението буквално и не се опитвайте да видите подобни неща в медитация. Сравнението служи само като помощно средство. Нека да си представим за по нагледно Кундалини като едно огнено кълбо от енергии, едно кълбо от звукове, думи, мисли, като едно кълбо от съзнание. Нека се представим, че това кълбо се движи нагоре и надолу по надите и от него излизат и се вливат различни енергии, които идват от всички възможни посоки на всички нади. Това са прояви на праната. Тези енергии символизират различните мисли, различната мотивация, различните възприятия.


Бяхме отбелязали преди, че събуждането на Кундалини на практика означава, че йогинът е изпитал вече поне един път състоянието на безмисловност и чиста будност. Нещо повече, той е осъзнал тази опитност и благодарение на тази опитност, може да наблюдава безпристрастно поне до някъде светът около него и собствените си мисли. Тогава се казва че повечето от токовете на Прана текат по централният канал Сушумна. Когато огненото кълбо кундалини започне да се движи нагоре по Сушумна  – тоест цялото обусловено съзнание започне да се движи към безпристрастност, първата чакра която се активира, това е Муладхара. Когато Кундалини преодолее тази чакра, тогава йогинът получава власт над елемента Земя и танматрата Мирис.

Това означава, че йогинът не се влияе повече от никакви миризми или ухания. Той става независим от тях, става свободен. Лошите миризми не му развалят настроението. Независимо къде се намира, той може да запази своя здрав разум. Неговата преценка не се влияе от миризмата. Например западняци когато отидат в Индия, едно от първите неща което им прави впечатление това е неприятната миризма на някой обществени места. Някой от тях до толкова тежко го преживяват че не могат да „издържат” бягат и се връщат дори обратно на запад. Това е известно като „Culture shock”.

Друг пример на зависимост от елемента „Земя” е с някой по заможни хора, които така са свикнали с употребата на скъпи парфюми, че дори не могат да си представят да излязат  сутрин от къщи без да са си сложили значителна доза от любимият „Шанел 5” например.

Когато Йогинът овладее дадена чакра, той успява също така да стане господар на съответните карма индрии. Например ако той овладее Манипура Чакра, това означава че той има контрол над краката си. Това не означава че той може да стане олимпийски шампион по бързо бягане, или по маратонско бягане както някой погрешно тълкуват това. Овладяването на чакрата означава само че той става „независим” от движението си, дали може да се придвижи или не, дали е бързо или не, дали е на време или не, дали е уморен или не, и т.н. тези неща не го смущават.

И така когато огненото кълбо кундалини започне да се издига нагоре по чакрите, съзнанието на йогинът постепенно се освобождава от зависимостите, и започва да наблюдава безпристрастно. Това не означава че йогинът не изпитва никакви удоволствия или пък че не изпитва болка и страдание. Изкачването на кундалини означава само че той става по независим, неговото състояние на вътрешен мир не бива нарушавано от външните промени в света.


Запушване на чакрите и надите, Болести по чакрите.

Всяко едно умствено разстройство, всяко едно отклонение на психиката което е описано в модерната психология и психиатрия, всички фобии, страхови неврози, фрустрации, и т.н. се наричат запушване или блокиране на надите. Но в кунадалини йога се отива далеч по нататък от това което се смята за болестно състояние от съвременната наука. Всяко желание, всяка идентификация с която и да е мисъл се смятат за блокировка на надите. Онова което се нарича нормално съзнание в мнозинството от хората, в Кундалини йога се смята за пълно задръстване на канала на Сушумна.

Кундалини се описва като змия която е захапала отвора на Сушумна Нади. Змията е символ на желанието. Само едно ухапване от змия и човек може да загуби дори живота си. Същото  е и с желанията. Само едно желание ако ни „ухапе” и това може да коства живота ни. Всички знаем какво става с живота на хора които са алкохолици например. Укротената змия, (тоест желанието което е овладяно) са символ на мъдрост. Кундалини захапала отвора на сушумна и блокирала пътя на безпристрастното наблюдение, е символ на желанието което блокира пътя към освобождение.

Казахме че надите това са канилите по които тече Прана тоест  мотивите или обусловеното съзнание. Често някой Васани са в състояние да „запушат” някой канал. Някой страхова невроза може да спре човек от извършване на определени действия например. Развиване на някой качества като алчност, отмъстителност, лицемерие, завист, и прочие, може да стане причина за ограничаване на потока на прана и дори пълното спиране на мотивацията в някой отношения. И обратно развитието на качества като алтруизъм, честност, състрадание, щедрост и т.н. могат да отпушат съответната нада.

На основата на групиране Дхату, ришите са установили връзка между чакрите и съответстващите на добродетели и пороци. Тъй като разликите между различните източници са много големи, не мисля да давам тук на коя чакра кои добродетели съответстват. Пак на същата основа ришите са установили че има връзка между различните чакри и съответните части и органи на тялото. Те са заключили че ако има запушване на някоя нада, от това може да възникне болестно състояние. Според тях например ако човек е много алчен, той има склонност да развие артрит.

(Моето лично мнение е, че повечето от тези „заключения” болестите и чакрите са неправилни и няма пряка връзка между тези неща. Мисля че съвременната наука дава истинското и правилно обяснение на тези болестни състояния. От срещите си със различни гуру в Индия, останах с впечатление че те самите вече не вярват и не отдават значение на древните методи за лечение, и предпочитат да се осланят на съвременната медицина. Древните методи на Аюрведа за лечение са правилни до толкова до колкото обикновеното билкарство. Моят съвет е да се търси помощ в съвременната медицина, и към Аюрведа да се прибягва само като допълнение, за съвет за по целесъобразен и здравословен живот.)

Активиране на чакра

Казва се че една чакра е активирана, когато съзнанието работи с танматрите на тази чакра. По принцип всички чакри са активирани в една степен или друга като някой от тях е доминираща. Активирана чакра означава, че решенията които вземаме са зависими от тази чакра, взети са под влиянието на силите действащи в тази чакра. Когато Кундалини започне да се изкачва по чакрите и да ги преодолява, чакрите които е оставила след себе си не могат да бъдат активирани отново. Това означава че решенията които вземаме, реакциите които имаме не са зависими от тези чакри.

Чакрите - пресечни точки за надите

Чакрите са пресечни точки, кръстопътища в които различните нади се срещат една с друга. Това означава на практика, че в тази точка енергетичното ниво на Праната течаща по Ида и Пингала  е едно и също. Мотивацията в двата канала е една и съща. Затова човек може да смени своята мотивация от рационална в емоционална в някоя от чакрите. Това е причината също Ида и Пингала да бъдат изобразени като вълнообразни линии които свързват различните чакри и се пресичат една с друга в самите чакри. Не така обаче е положението със Сушумна. Пресечните точки на Ида и Пингала със Сушумна е само в три от чакрите. Това са така наречените Грантхи – основни възли в които може Кундалини да навлезе в сушумна.

[Брахман]

ТРИТЕ ГРАНТХИ. В три от чакрите съществуват така наречените Грантхи. Брама Грантхи, Вишну Грантхи и Шива Грантхи, които се намират съответно в Муладхара, Анахата и Аджна Чакра. В тези чакри се пресичат в една точка ида, пингала и сушумна нади. За тях се казва, че те са вратата, през която Куднадилини може да влезе в сушумна. След като огненото кълбо на кундалини навлезе в Сушумна, от там то може да продължи да се издига до сахасрара чакра. Казва се че Кундалини  трябва да прониже и трите Грантхи за да може да достигне и се слее с Върховният Шива, тоест Чистото Съзнание.

Какво означават точно тези Грантхи? Това са прагове на преминаване на обусловеното съзнание в Чисто Съзнание. Искам да припомня първо, че трите божества Брахма, Шива и Вишну са господстващите божества над трите универсални сили, силата на създаване, силата на поддържане и силата на разрушение. Тези сили действат както в грубият материален свят, така и във финият материален свят на съзнанието.

Първата Брахма Грантхи, както се вижда от името й, е тази при която обусловеното съзнание, тоест Кундалини, надраства така да се каже над силата на Сътворение. Това означава, че йогинът, който е достигнал тази степен, вече не е подвластен на тази сила. Силата на сътворение не може да разтрои неговия умствен баланс на равновесие. Неща, които биват създадени в грубият материален свят не влияят на неговото вътрешно равновесие на ума. Той не изпитва нито радост нито страдание когато нови обекти биват създавани. Нито пък неговият вътрешен мир бива нарушен ако някой неща не биват създадени. От гледна точка на вътрешният фин материален свят, тоест умствените процеси, йогинът достига степен на пълен контрол над образуването на нови васани. Той може да се спре така да се каже, и да не позволи на себе си, да се въвлича в нови обвързаности, да не позволи на нови желания да възникват в ума му.

Брахма Грантхи

Първата Грантхи се намира в най-нисшата Чакра – Муладхара. Това е мястото където се срещат в едно различни Нади - Сушумна, Ида, Пингала или  Ямуна, Ганга, Сарасвати. Затова се нарича възел – Грантхи. Нека припомним на читателя, надите това са каналите, по които текат различни енергии нужни за функционирането на тялото, но най-важното е че по тях текат енергиите на мотивите. Онова, което мотивира дадено действие. Онова, което ни подтиква към извършването или избягване на извършването на дадена дейност. Там където надите се пресичат в едно единственно място означава че мотивите и енергиите са едни и същи в тази точка. И тъй като в това място тези основни нади се пресичат заедно със Сушумна Нади това означава че в тях тече “безмотивният мотив” тоест това е енергия на безпристрастното наблюдение и действие. В тази чакра йогинът е способен да се освободи от идентификациите и да започне да наблюдава безпристрастно.
 
Действително първото най-важно качество на Йогина, успял да събуди кундалини, тоест да тръгне по пътя на безпристрастното наблюдение, е че той става обективен към своите житейски опитности, и може да забележи кога има опасност за него да бъде въвлечен емоционално, или интелектуално към даден предмет или дадено събитие. Самата чакра е седалище на елемента земя. Този елемент е последният елемент, който бива създаден, от останалите четири елемента. Когато Кундалини се събуди и влезе в Сушумна, , йогинът получава господство над елемента „Земя” и над Муладхара Чакра. Заедно с господството над елемента той получава и господство над силата на сътворение. Силата на сътворение се нуждае от всичките пет елемента. Когато единият от тях липсва не е възможно повече силата на сътворение да действа.

Кундалини може да навлезе в Сушумна, когато е в Муладхара чакра чрез практикуването на карма йога, йога на действие без очакване на резултати от действието, като всяка активност се извършва в духа на жертвоприношението Ягня. (За карма, бхакти и джнана йога ще пусна специална серия от постинги, те са в основата не само на веданта, но и на абсолютно всяка йога практика. Техните основни елементи могат да се намерят дори и във будизма и джайнизма.)


Вишну Грантхи

Следващата Грантхи е тази на Вишну, тоест на силата на поддържане. Тя се намира в Анахата Чакра. На това ниво Йогинът става господар на тази сила. Неща, които съществуват в грубият материален свят, такива, които са възникнали в миналото и в момента са с утвърдено присъствие във външният свят, повече не смущават ума на Йогинът. Във него не възникват мисли от вида: „Това нещо тук ми пречи много” или „Това нещо тук ми помага много”. Онова което го заобикаля не предизвикват в него рага-двеша, харесвам - нехаресвам, удоволствие - не-удоволствие, привличане – отблъскване отвращение).

 Кундалини може да навлезе в Сушумна, когато е в Анахата чакра чрез практикуването на Бхакти йога, йога на универсалната всеобща любов. Когато Кундалини прониже Вишну Грантхи, тя не може да изпадне по надолу от тази чакра.

Универсалната любов когато е насочена към сексуален обект е любовта на Ромео и Жулиета!

Универсалната любов когато е насочена към другите хора е чувство на доброжелателство!

Когато е насочена към тези които са в страдание, е отношение на състрадание, желание да се помогне, да се сподели.

Когато е насочена към тези които се радват, е отношение на съпричастност, а не на егоизъм и завист!

Когато е насочена към света в който живеем, е отношение на готовност да приемем всичко което става около нас. От което следва радост.

Когато е насочена към това което ни е познато, се изразява в радост и наслада.

Когато Универсалната любов е насочена към знанието Джнана, тогава тя се провявява като отношение на желание да се научи, и като отношение на благодарност към това което е изиграло ролята на учител, затова има гуру пурнима!

Когато Универсалната любов е насочена към незнанието Авидя, което е причината за всички страдания, тогава тя се изразява като желание да се премахне незнанието, и състрадание към невежеството на другите.

Когато е насочена към това което не е познато за нас, е чувство на възхищение,  преклонение, благоволение. (подобно чувство което имаме когато наблюдаваме небето със звездите в безмълвна лятна нощ например:)

Когато сме в медитация, и умът е насочен към Атман,  тогава любовта се изразява във Сат Чит Ананда.

Когато има Нирвикалпа Самадхи, тогава няма дуалност, няма различаване, и тогава просто Е!


Шива Грантхи

   На третата степен на освобождение на съзнанието от неговата обусловеност, Кундалини пронизва третата Шива Грантхи, която се намира в Аджна чакра. Тогава йогинът постига господство над силата на разрушение. Това е най-висшата степен на освобождение на съзнанието, след която йогинът постига пълно освобождение. По отношение на външният груб материален свят, тази сила се изразява в смисъл, че йогинът не бива смущаван от спирането или прекратяването на дадено събитие, от унищожаването на даден предмет или обект. Това не му донася нито радост нито печал, това не нарушава вътрешният баланс на неговият ум, той остава в състояние на вътрешно спокойствие и блаженство.  

   По отношение на вътрешният фин материален свят, тоест мисловните дейности, йогинът достига знанието не само да подтиска васаните, но и да ги унищожава в огъня на мъдростта и знанието. Това е отварянето на така нареченото “трето око” на Шива, наречено още Джнана Чакшу, тоест око на мъдростта. Защо се нарича око на мъдростта? Защото висшата мъдрост, висшето знание, това с което йогинът наблюдава светът, има свойството да изпепелява и унищожава всяка привързаност към и всяка идентификация с наблюдавания обект или явление.

Нека да обясним. Децата са привързани към разни видове играчки, например коли, влакове, пистолети, мечове, кукли и т.н. Те имат силни желания да притежават тези играчки и те се идентифицират с тях. Когато те станат възрастни, те натрупват знание за света. Това “знание” за света им помага да надраснат своята привързаност към играчките. Стават безразлични към всички кукли, влакчетата, корабчета, самолетчета и т.н. и могат да влезнат в магазин с играчки без това да предизвика най-малко желание във възрастният да ги притежава. Ако някой му даде някаква играчка това няма да го зарадва, ако друг му вземе играчката това няма да го натъжи. Той не и придава ценностна стойност. Във възрастният няма вече васани за играчки. В него съществуват васани от друг характер, той се интересува от истински коли, истински самолети и т.н. Когато възрастният придобие повече знание за външният свят, той променя своята система от ценности и загубва интерес за по-нисшите и по-примитивни материални обекти. Нещо повече, един път след като възрастният е изградил нова система от ценности, която е по-висша от старата, той никога не може да се върне обратно към старите си желания. Каквото и да става възрастният никога не може да започне да си играе отново с играчките.  

   По същият начин се получава и в йога, когато Кундалини прониже третият възел, Рудра Грантхи. Йогинът няма вече интерес към обектите на материалният свят. В него няма желания да притежава даден обект или да изпитва дадено състояние, нито пък да избегне даден обект или състояние. Така както във възрастният човек знанието за света изгаря малките желания за играчки, по същият начин знанието за Атман, унищожава дребните желания за светски удоволствия. Васаните на йогинът са напълно изгорени в огъня на мъдростта и знанието и той пребивава в света, така както възрастният в магазина за играчки, неговият ум не се възбужда от желания и нежелания. Йогинът придобива знание за Брахман, знание за философията на йога, и това знание променя неговата система от ценности. Той загубва интерес към материалният свят и умът му остава фиксиран на Абсолютната реалност – Брахман. След като един път е изградил новата система от ценности йогинът никога не проявява отново интерес към материалният свят. Той придобива знание за Брахман чистото съзнание и за истинската същност на Васаните. Вижда как всяко едно желание е илюзорно, фиктивно, умствено създадена илюзия, празна от всякакво съдържание. За него подтискането на желанията или тяхното задоволяване вече не представлява проблем, защото няма какво да се подтиска, нито пък има какво да се задоволява.

Подобно на оазисът-мираж в пустинята. Пътникът, който знае, че това е мираж нито съжалява, че другите са по-близо до оазиса, нито пък се стреми да отиде в оазиса. Така в огъня на висшето знание биват изгорени васаните. Това е тяхното истинско разрушение, и това е пълен контрол над силата на разрушение, която се придобива чрез пронизването на Рудра Грантхи от Кундалини.

Кундалини може да навлезе в Сушумна, когато е в Аджна чакра чрез практикуването на Джнана йога – йога на истинското знание. Първоначално Джнана йога се изразява в изучаване на писанията. Когато се натрупа достатъчно опит и знания тогава може да започне да се практикува същинската Джнана йога. Нейната  същност е чудесно предадена в една много известна фраза повтаряна в писанията: НИТЯ АНИТЯ ВИВЕКА ВИЧАРА. Нитя означава Вечното, Анитя означава не вечното, Вивека означава разграничаване, Вичара означава обмисляне. Така цялата фраза може да се преведе като - Размишление върху разликата между Вечното и преходното.

 Джнана Йога е непрекъснато съзерцание и разграничаване на вечното от преходното във всяко едно действие или състояние на Йогина, във всяка една обстановка. Различаване на феноменалния свят на имена и форми (нама рупа) и Вечния Единен, който е скрит зад тях. Кое е проявеното и кое не. Кое е реално и кое илюзорно. Кое е обусловено съзнание и кое необусловено. Кое е идентификация и кое е свобода. Когато различава така непрестанно, Джнана Йогинът успява да запази своето състояние на невъвличане в действията и материалният свят, и една част от него остава винаги безпристрастен наблюдател.

[Брахман]

ОПИСАНИЕ НА ЧАКРИТЕ.

Още веднъж ще отбележим, че това е общо описание без да се следва някоя определена система на тантра, будизъм, йога или веданта. Различните системи дават различно описание и дори броят на венчелистчетата, тоест листенцата, техният цвят, положението, господстващите божества и дори броят на чакрите е различен според различните източници. Само в тантра школата съществуват стотици различни представи за системата на чакрите! Тук сме взели общото за тези, които са най-популярни и разпространени в днешно време.

Всяка чакра е представена символично като цвят на лотос. Броят на венчелистчетата на лотоса е равен на броя на шактите, тоест Матрика - буквите и техните съответствуващи звукове.

Във всяка чакра има геометрична фигура със съответна форма и цвят наречена янтра, която съответствува на елемента характерен за тази чакра. Янтрата представлява негов символ.

Във всяка чакра има по едно господстващо божество, чиято проява е Биджата на тази чакра. Този първоначален звук не само символизира всичко останало принадлежащо на тази чакра. Този звук – биджа мантрата, това съзнание за този звук е всъщност първоизточника, от който са създадени всички атрибути принадлежащи на тази чакра. Това е основното съзнание (сила, вибрация, звук) в тази чакра, от което произлизат или на което са подвластни всички останали съзнания действащи в чакрата. От това съзнание произлизат две други форми на съзнание, които са представени като мъжко и женско божество в чакрата. За тях вече стана дума в примера с екрана и филмът, който се прожектира върху този екран.

Мъжкото божество представлява идеята, която йогинът има за Чис¬тото съзнание – Брахман. Колкото по-висша е чакрата, толкова по-пречистена е тази идея за Брахман от васани и идентификации с тях, толкова по-близко и по-истинско е съответствието между идеята за Брахман и самият Брахман. Това е белият екран, върху който индриите прожектират света на двойките противоположности. От тази позиция на съзнанието йогинът се дистанцира от своите действия, мисли, дела. От тази позиция на съзнанието той може да наблюдава безпристрастно без да се идентифицира със собствените си васани, да бъде обективен, с една дума да бъде Сакши.

Женското божество представлява филмът, който се прожектира върху белият екран. Това е действащата Кундалини, обусловеното съзнание, с което йогинът възприема, обмисля възприятието, взема решение за съответна реакция и самото изпълнение на действието.

По традиция всяко божество от пантеона на индийската религия има свое возило - Вахана, свой носител. (Само между другото да отбележим че има звуково съответствие между българската дума “возило” и санскритската дума “вахана”. Интересно е, че на английски се използва думата “виикъл” – “vehicle” което е отново близко подобие!) Например, носителят на бог Вишну е митичната птица Гаруда, символизираща с двете си крила баланс между двойките противоположности, ден и нощ, добро и зло, създаване и разрушение. Баланс между двойките противоположности означава устойчивост, неизменност, постоянство, тоест това е силата на поддържане, това е функцията която изпълнява Вишну.

На Брахма, Вахана-та, тоест возилото е лебед – Хамса, символизи¬ращ мъдрост. Според преданията в Индия се вярва, че лебедът е много мъдра птица, защото може да отделя мляко от вода. За да има творение, за да има съзидание, първото нещо което е необходимо, това е да има знание. Затова лебедът – хамса е возилото на бог Брахма. Но това има и по-дълбоко значение. Хамса е производна дума, четена в обратен ред от СоХам – известна мантра, която се използва за медитация. Нейното значение е “Аз съм Той”, тоест “Аз съм Брахман”. Йогинът си повтаря мислено при всяко вдишване и издишване Со – Хам и се идентифицира с чистото необусловено съзнание. От тази идентификация възниква най-висшата мъдрост. С тази мъдрост, с това знание йогинът може да “види” как от чистото съзнание в процеса на идентификации се образува обусловеното съзнание, тоест как възниква видимият свят. Това е функция на създаващата сила, тоест на бог Брахма.

Вахана-та на бог Шива е бикът с име Нанди. Бикът е силно животно, което когато е разярено носи разрушение и поражение. Той е също символ на създаващата сила. Самото име “Нанди” означава “щастливеца” (от ананда – щастие, блаженство). Най-грубата проява на Ананда – щастието или блаженството е Кама – сексуалното удовлетворение и страст. Бикът е символ на Кама. Шива яздещ Нанди символизира, че той има пълен контрол върху тази сила. За да се създаде нещо ново, е необходимо да се разруши старото. Например ако трябва да построим дървена къща, за целта е необходимо да отсечем няколко дървета. Тоест когато сътворяваме, ние разрушаваме също. Създаващата сила е тази, която разрушава старото за да даде начало на новото. Така бикът се явява символ на силата на разрушение, която е функция на бог Шива.

В случая различните енергии в чакрите, които са едновременно и божества – Деви имат свой носител, нещо което да ги пренася да ги придвижва от едно място на друго. Носителят на божествата е обикновено животно, което има най-добро владеене на съответният елемент. Например в Муладхара Чакра, носителя на елемента земя е слон. Слонът е най могъщото и силно животно на земята, затова на него е дадена тази функция да бъде Вахана на елемента Земя.

Елементът във всяка чакра е изобразен символично с геометрична фигура наречена янтра. На съответните елементи съответства и съответен цвят, затова янтрата е оцветена с отговарящият на елемента цвят. Интересно е, че в модерната психология е установено че има съответствие между петте възприятия. На определен тон съответства определен цвят, на който съответства определена форма, на който съответства определен мирис, на който съответства определен допир, на който съответства определен вкус. Има хора които могат да кажат нещо от рода например, че тонът "до" има син цвят, на вкус е солен, има овална форма, и е грапав и хладен. Така че напълно е възможно да има съответствие между биджата на дадена чакра, тоест основният звук на чакрата, и янтрата в тази чакра. Възможно е да се използва за медитация определена янтра и мантра като по този начин се въздейства върху много фини нива на съзнанието.

На трите Грантхи съответствуват три системи от символи:

На Брахма Грантхи – Сваямбху Линга,
на Вишну Грантхи – Бана Линга ,
на Рудра Грантхи – Итара Линга.

Тези системи от изображения са символично представяне на три блокировки за издигането на Кундалини. Думата линга според Мукерджи произлиза от Ли – да попия, да разтворя и от Гам – да се проявя, излаз навън. Така линга означава нещо, от което обектите се проявяват и се връщат обратно. Линга е също фалически символ на бог Шива. Линга има формата на продълговат овал. В Индия има множество храмове посветени на бог Шива, в които задължително има Шива Линга, продълговат овален камък който е поставен в йони, символ на женският детероден орган.

Преодоляването на Сваямбху линга намиращ се в Муладхара чакра, означава, че йогинът се е установил в тоталността, той се идентифицира с всички и с всичко. Той престава да прави разлика между “аз” и “не-аз”. Вижда себе си в другите и другите в себе си. Той е във всичко и във всички и цялата вселена е вътре в него.

С преодоляването на Бана Линга намиращ се в Анахата Чакра, йогинът успява да види единството, да види наличието на Единен принцип на живот съществуващ във всички същества. Разбира, че Брахман е онова, което е общо за всички и за всичко. Неговата проява е сат-чит-ананда, и този единен принцип на живот действа във всичко и всички посредством трите сили на: проява, поддържане и унищожение.

С преодоляването на Итара Линга намиращ се в Аджна чакра, йогинът се установява в идеята за недуалността - Адвайта. За него престават да съществуват границите между отделните предмети и явления. Той постига господство над великият Махат – великият принцип на различаване. Умът му престава да работи с автоматично концептуализиране. Например при обикновеният човек, умът автоматично различава между “стол” и всичко останало, което е “не стол”. Така човек създава подсъзнателно концепции (или възприятия в частните случаи). В Дзен Будизъм се казва: “Един грам различаване и раят и адът биват създадени.” С преодоляване на Итара Линга, автоматичното концептуализиране спира.

Когато се прави концентрация върху рисунката на дадена чакра е далеч по-плодотворно когато се има разбиране на символичното значение на различните елементи и компоненти в чакрата. Затова препоръчваме на читателите които искат да правят подобна практика да намерят рисунки, които са придружени от подробни обяснения за тяхното значение. Отделните школи по тантра издават подобна литература и най-добре е да се следва някоя определена школа. Тук не давам подобни рисунки. Причината е, че различията между различните школи са много големи, и аз не познавам в детайли тези практики.

За всяка чакра са дадени по няколко различни илюстрации. Различията се дължат на това че са рисувани по препоръките на различни школи. Някой школи дори предлагат че ако човек има развито трето око, тоест вътрешното око, той ще може да ги види така както са нарисувани. Разбира се това са крайности които не трябва да се вземат на сериозно, и ако читателя се опитва да „види” подобни рисунки по време на медитация, това ще бъде безмисленна загуба на време и в „най-добрия случай” ще доведе до загуба на здравия разум. Виждането на подобни видения е много често срещано твърдение сред тантристите, особено в Индия. Между другото, те използва много наркотични и упойващи вещества. Самите практики са много съмнителни и не бих препоръчал на никой да се впуска в тях. Спомням си едно предупреждение на самият Джавахарлал Неру – първият министър председател на Индия. Той казва че има множество йоги които си губят разума напълно и предупреждава за осторожност към този вид практики.

Искаме да предупредим отново ненужно „старателният” читател, който може да се опита да „види” чакрите в медитация, заедно с изображенията на всички божества вътре. Чакрите това е символично представяне на различните степени на съзнанието когато то преминава от обусловена към необусловена форма и обратно. Всеки опит да се „видят” подобни неща във медитация е или обречен на неуспех, или показва, че има нещо нередно в психическото здраве на медитиращият. Самите илюстрации тук са взети от множество различни източници от интернет. Разполагам с някой по стари изображения на чакрите, които са доста по различни от днешните съвременни изображения. Аз не знам точното значение, което са вложили различните школи в илюстрациите, нито пък мисля, че една школа е по-близо до истината от друга. Самите рисунки са изпълнени от художници, които не винаги са се придържали стриктно към описанията на школите, добавяли са неща или са пропуснали други. Дори има и „съвременни” рисунки, които са генерирани на компютър. За техните „интерпретации и обяснения” е нужно специално внимание и предпазливост.

Има доста „теории” на пазара, които препоръчват да се наблюдават изображенията на чакрите, защото това спомага за правилното духовно развитие, ускорява го, възбужда чакрите и може да им въздейства. Има теории които учат как човек да се концентрира за да може да „види” собствените си чакри и тези на другите хора. Действително е възможно да се въздейства на съзнанието когато то възприема различни форми, цветове, звуци и т.н. Подобни рисунки може би могат да „успокоят” ума в известна степен. Възможно е също да се помогне за излизане от дадена идентификация. Или поне е възможно да засилят концентрацията на ума, и по време и по интензивност. Но само това е крайно недостатъчно, нужно е също и знания, с помощта на които да се насочва правилно концентрацията, да се подбира внимателно обекта на медитация, и да се движи мисълта в посока към необусловеното съзнание – целта на всички видове йога. Разбира се ако ученика има достъп до добър учител, който има знанията, не е нужно да се чете изобщо. Достатъчно е да се вярва на учителя и да се следват указанията му. Ако учителят е добър, той ще съумее да води ученика, да насочва медитацията му в правилна посока, и да постигне в крайна сметка познание за своето АЗ – Атман.

И така ще следва самото кратко представяна на чакрите.

[Брахман]

Муладхара чакра.

Местоположение – перинеума.

Четири венчелистчета на лотоса с червен цвят.

Съответствуващи енергии - прани (или първични съзнания, или букви - Матрика) на листенцата на лотоса са:

Vam Sam Sham Ssam

Това са четирите съзнания в тази чакра, съзнание за четири основни звука. От тези звуци се образуват корените на думите – Дхату, които имат отношение към елемента земя и неговите фина и груба прояви. Разбира се не трябва да се търси стопроцентово покритие на такова твърдение, има думи които са смес от различни звукове принадлежащи на други чакри, има дори такива които изобщо не съответствуват на елемента земя.

Биджа мантрата, от която произлизат останалите шакти е Лам.

Това е онзи най-първоначален звук, от който се зараждат останалите четири звука споменати по-горе. От тях се зараждат дхату, а от дхату се зараждат думи, идеи, мисли, действия, възприятия и т.н., които имат пряко или косвено отношение към елемента земя. Биджата на чакрата това е божеството на чакрата. Това е съзнанието за най-основният звук в тази чакра. Йогинът, който е успял в медитация да проследи зараждането на мислите и идентификациите си по обратен ред и е достигнал до това ниво постига господство над тези мисли, действия, възприятия и т.н. тоест те не нарушават неговото състояние на умствено равновесие. Биджата на чакрата е главното божество на чакрата.

Носител или возилото – вахана, на Биджата е животното слон. Слонът е най-силното животно на земята и следователно е най-подходящо да бъде избрано за носител на Биджата Лам. В Муладхара чакра има огромна сила, която да създава и поддържа обикновеното човешко съзнание. Така като земята поддържа и създава всичко и всички на нея, по същият начин тази огромна създаваща сила в Муладхара, бог Брахма, има за опора слон.

Господстващото божество е Брахма и неговата съответствуваща богиня е Дакини. Господстващото божество това е идеята за чистото съзнание - Брахман, което йогинът може да достигне, когато се намира в тази степен на освобождение на съзнанието. Това е екранът, върху който се прожектира филма на външният свят от индриите. Той има практическа опитност да не се идентифицира с каквито и да е миризми. Той бива незасегнат от промените в този елемент, не се радва нито разочарова от присъствието или липсата на някаква миризма или ухание. Няма нужда да полага усилие за да има умст¬вено равновесие. По отношение на другите елементи той има само интелектуалното разбиране, което му е било дадено от неговият Гуру. Той трябва да полага усилие, за да не се идентифицира с останалите елементи. Господстващата богиня Дакини е тази форма на съзнание от чиито позиции йогинът наблюдава, взема решение и действа. Това е самата прожекция върху екрана.

Господстващ елемент или татва е земя. Както знаем вече танматрата, тоест финият елемент съответстващ на земята е мирис. Когато йогинът функционира с съзнание съответстващо на тази чакра, неговата читта или Кундалини се идентифицира с божествата в тази чакра. Той получава пълно господство над елемента земя. Това означава, че йогинът става независим от миризми и ухания. Когато мирише на лошо, това не го изкарва от умствено равновесие, когато има някакво приятно ухание, това не предизвиква в него извънредна радост и привързване.

Янтрата на тази татва е квадрат символизиращ четирите посоки.

Цветът на татвата е жълт. Така квадратът е изпълнен с жълт цвят.

Танматрата, тоест финият елемент съответстващ на тази татва е мирис.

Джнана индрията, тоест съответстващият орган на осезание е носът.

Карма индрията, тоест съответстващият орган на действие е анусът.

В резултат от концентрация върху тази чакра се получават здраве и знание.

Тука е Брахма Грантхи.
На Брахма Грантхи съответства система от символи наречени Сваямбху Линга. Тя е представена от триъгълник. Трите страни на триъгълника могат да символизират:

трите състояния на съзнанието будно, сън и дълбок сън;
трите свята бхур бхува сваха;
трите веди Сама Веда, Риг Веда и Яджур Веда (Атхарва Веда се пропуска);
трите основни сили на създаване, поддържане и унищожение;
трите етапа към просветление Джнана – знание, Дхиана – концентрация и Пракаша – просветление;
трите гуни – тамас, раджас и сатва;
тялото – кая, умът - манас и интелекта – будхи;
трите времена минало, настояще и бъдеще; и т.н.

Така триъгълника се явява символ на обусловеното съзнание Чита. Обусловеното съзнание се явява като утроба от която се проявява целият свят, светът който имаме във нашият ум. То е изобразено със триъгълник. Триъгълника е символ на Йони – детеродният орган на жената и затова той е обърнат с върха на долу.

Вътре в триъгълника е изобразен Сваямбху Линга. Линга това е продълговат овал, символ на мъжкият детероден орган и също фалически символ на бог Шива.

Линга намиращ се вътре в Йони е символ на обединението на мъжкият и женският принципи, обединението на двойките противоположности, и по този начин преминаването от дуалност към недвойствеността на адвайта. Линга се изобразява обикновено с черен, червен или зелен на цвят. Сваямбху – “роден от само себе си”, това е едно от имената на Шива. Самата линга се описва, че не е в покой, а се върти около оста си или в други източници, че линга е като водовъртеж в реката. Това е индикация, че в непроявеното има движение, и когато проявените неща се върнат към непроявеното те продължават да се модифицират, без при това да има пълно различие между непроявеното и цялото. Така както водовъртежът не е отделен от водата в реката, но все пак е различен.

Около Линга има увита змия. Тя символизира кундалини. Змията спи увита около линга, което символизира, че Кундалини все още не е събудена от сънят на световната илюзия Мая. Обусловеното съзнание е изцяло идентифицирано с васаните, тоест желанията. Линга вътре в Йони е символ на тоталната сума от всички наши васани, от всички наши желания, всички наши идентификации. Човек на това ниво е напълно въвлечен в светският живот и не е способен дори да разбере концепцията за Сакши - безпристрастно наблюдение, без да се осъжда, категоризира, определя, поощрява, подкрепя, порицава, без да има пристрастност, и т.н. Змията Кундалини е захапала отвора на Сушумна. Сушумна е пътят на различаване на обусловеното и необусловено съзнание. Когато Кундалини спи, тоест когато нямаме необусловена будност в йогинът, не е възможно за него да навлезе в пътя на йога.

Когато Кундалини се събуди, тоест когато йогинът се научи да наблюдава светът без идентификации, тогава змията влиза в Сушумна. За йогинът се казва, че е тръгнал по пътя водещ до освобождение – Мокша.


Опитайте се да намерите различните характерни черти по чакрата, Матрика, Янтра, Биджа, Брахма Грантхи, Кундалини, Бхута и т.н. Това е един вид концентрация, помага за лесното запомняне и разбиране на материала.

[Брахман]

Свадистхана Чакра.
• Местоположение – основата на сексуалните органи.
• Шест листа на лотоса с ярко червен цвят – цинобър.
Съответствуващи енергии или шакти на листенцата на лотоса са:

Bam, Bham, Mam, Yam, Ram, Lam

• Биджа мантрата, от която произлизат останалите шакти е Вам -
Това е господстващото божество в тази чакра.
• Носител на Биджата е Макара – митично същество приличащо на крокодил и на китайски дракон. Макара е също возилото на бог Варуна, богът на водите. Това което слонът е на земята, мощ и пълно превъзходство над всички останали същества, това е Макара във водите, пълен господар.
• Двете Господстващи божества са Вишну и неговата съответствуваща богиня е Ракини. Тук мъжкото божество е идеята за чисто съзнание – Брахман, която йогинът е успял да постигне на това ниво на освобождение на съзнанието си от обусловеност. Тук той е свободен от влиянията на два от елементите, земя и вода, тоест той има пълен контрол над вкусовите и мирисовите възприятията, мисли, реакции, действия, което е следствие на практическа опитност. Белият екран е напълно пречистен по отношение на Васаните свързани с земя и вода. Йогинът може да наблюдава с това съзнание безпристрастно, без предубеждения и без предварително създадени мнения, всичко което се отнася до васаните на двата елемента. Той не е привързан към вкусни храни, или приятни ухания, нито пък се гнуси от неприятни храни, или лоши и зловонни миризми. За останалите три елемента той има само интелектуално разбиране, че не трябва да се идентифицира с възприятията, мислите, реакциите и действията които имат за основа тези елементи. Богинята Ракини, отново това е филмът, който се прожектира от сетивата върху този екран. Тоест това е действуващото обусловено съзнание на йогинът в тази чакра. С това съзнание йогинът действува в света.
• Господствуващ елемент или татва в тази чакра е вода – Джала.
• Янтрата тоест геометричната фигура съответствуваща на тази татва е полумесец.
• Цветът на татвата е бял затова полумесецът е с бял цвят.
• Танматрата тоест финият елемент съответствуващ на тази татва е вкусово осезание.
• Джнана индрията тоест съответствуващият орган на осезание е езикът като орган за вкусово осезание.
• Карма индрията, тоест съответстващият орган на действие са половите органи мъжкият пенис или Линга и женският влагалище или Йони.
• В резултат от концентрация върху тази чакра се получават развитие на поетичните сили и на йогическите сили сидхите.