Раджа Йога - Патанджали йога сутри

[Брахман]

Нещо като предговор или въведение само.
Ще започнем текста на Сутрите на Патанджали.

Има страшно много преводи на Йога сутрите. Добрите преводи са също голям брой. Онова което прави впечатление на човек в началото е че въпреки че тези преводи са отлични, все пак те се различават (на места доста) един от друг. Причината за това е че сутрите са писани в съвсем икономичен стил, много лаконично, много кратко, без обяснения, без всякакви интерпретации. Това е съвсем в духа на упанишадите.

Много от термините които се използват в текста, имат различно значение в различните философски традиции и школи. В зависимост кой от коя школа идва, си дава свои интерпретации. И всички те имат някаква логика, правят смисъл, имат практическо приложение. Затова има и доста спорове сред пандитите, какво точно е искал да каже Патанджали в тази или онази сутра, няма пълно съгласие. И така ще си остане, никога няма да знаем със сигурност, какво точно е искал да каже Патнаджли. Това обаче не значи че сутрите са неизползваеми, и няма смисъл да ги учим. Бих казал че при тяхната интерпретация е в пълна сила правилото, че две и две може да прави четири или пет, но никога шест.

Този текст въпреки че е много популярен на запад, в Индия не му се отдава толкова голямо значение. Има доста йоги, които само са чували за текста и дори не му обръщат внимание. Причините са доста, и най вероятното е, че този текст се разглежда главно от Шиваистите Йоги. Последователите на Веданта също не отдават голямо значение на този текст. Има един текст който коментира въпросните сутри, и се приписва на Шанкарачария. Много от пандитите обаче изказват съмнение за достоверността на подобни твърдения. Самият текст е открит от двама Мадраски пандити, които в продължение на 20 години „подреждали” и разгадавали старият текст. До колко те са вложили от „себе си” в текста е въпрос? До колко пък първоначалният източник автентичен, и наистина идва от Шанкарачария също стои под съмнение.

Самият текст има за предназначение, да насочи йогинът към висшите практики на медитация, с които се постига абсолютното познание. За разлика от други видове йога, които акцентират по скоро върху ежедневните практики, с които се намалява силата на Васаните. Така този текст е високо специализиран, има много тясна област, занимава се главно и само с последните няколко стъпки в йога. Всичко е дадено съвсем схематично и системно, без много претрупване и обяснения.

За разлика от Сутрите в други видове йога, се акцентира върху различни техники, прийоми, съвети, за това как да се намалят силата на Васаните.

Превода който ще давам тук, е направен първоначално от 15 английски издания, преди повече от 18 години. В последствие е претърпял множество промени, допълнения, поправки и т.н. Дори и в сегашният си вид не може да се каже че е съвършен, тоест все още не съм доволен от него.

На много места съм употребявал санскритската дума, вместо българска. Мисля че е по добре да се използват санскритските термини, и да се заучи тяхното значение, от колкото да се използват български. Ако използваме българските думи, и ги обясним в нещо като малък речник, тогава да, възможно е да се направи добър превод. Но специално за мен е трудно да чета такъв превод, защото всеки път подсъзнателно започвам да бъркам оригиналното значение, със това на българското. Мисля че е много по добре да се заучат санскритските оригинални понятия. Още повече, че когато те се познават, е възможно да се говори на по интернационален език, и да се разбират текстове, книги и т.н. В края на краищата йога е вид, философия, наука, изкуство, и т.н. няма значение как ще го наречем. То е съществувало хиляди години, изградило си е своя терминология, най добре е да сме запознати до някъде с нея.

Непосредствено след или преди санскритските термини има превод на български. След самите сутри ще давам и малък коментар или обяснение. Повечето от интерпретациите на сутрите които съм избрал са в съответствие с ведантическата гледна точка, а не тази на Санкхя. Първо защото аз самият не познавам Санкхя добре, и второ защото всички интерпретации които съм ползвал са все писани от Ведантисти. Пък и самата Санкхя е вид интерпретация на Ведите, и е много близка до веданта.

Има различни теории и предположения за това кога е писан текста и от кого точно. Разликите са огромни, от няколко хиляди години. Аз се придържам към мнението, че те са писани по времето на упадъка на Будизма, и в тях има също критики на някой будистки концепции. Не бих се учудил също ако е вярно твърдението че първоначалният текст е бил само първата глава, а втората третата и четвъртата са добавени в последствие.

В заключение, ще се радвам на всякакви предложения за допълнения поправки, коментарии и т.н. Знам че има хора хора които също са правили свой превод, и ще бъде добре да си помогнем взаимно за по добро разбиране на текста.

Тук посочвам някой от книгите които съм ползвал за моя превод.

Самият аз стоя на много „материалистически” позиции. Мисля че интерпретациите на Вяса, и останалите от компанията са в духа на тяхното време. Мисля също че и самият Патанджали е неясен на доста места поне и дава възможност за интерпретиране от гледна точка на мистицизъм, суеверия, или религиозни вярвания. За мен беше важно да извлека от текста, това което е рационално и приложимо. Тоест вид психологическа програма, техника, с която да се постигне вътрешното "щастие и блаженство".

Изобщо всеки път когато видя че се говори за Бог, или религия, или нещо подобно аз се отнасям с изключително съмнение и предпазливост. Знам че може да има нещо вътре което да ми хареса, но знам, че има и много суеверия, противоречащи на съвременната наука.

Затова не съм, и няма да правя пълен превод на Вяса, нито пък на другите класически коментарии на Сутрите. Ползвал съм ги при моя превод, но не бих си правил труда да ги превеждам целите.

Иначе по принцип всички съвременни интерпретации на Патанджали са ползвали класиците малко или много. Ако четем Шивананда, или Вивекананда, или дори Шибендо:) всички те пряко или косвено ползват Вяса, Вачаспати Мишра, Виджнана Бхикшу и т.н. При моят превод съм се старал да схвана главните идеи в сутрите, и тези които са най популярни, най общоприети. Когато съм се изправял пред избор, коя интерпретация да избера винаги съм бил склонен да приема тази която най малко противоречи на съвременната наука и съм избягвал тези които клонят към мистицизъм, суеверие, и всякакъв вид чудесии:)


Patanjali’s yoga sutras with the comentary of vyasa and the gloss of vachaspati misra.
Translated by Rama Prasada
ISBN 81-215-0424-9

The Yoga system of Patanjali
James Haughton Woods
ISBN 81-208-0570-4

Shankara on the Yoga Sutras
Trevor Leggett
ISBN 81-208-1028-7

Yogavartika of Vijnanabhiksu
T.S.Rukmani
4 volumes


The Yoga sutras of Patanjali
Christopher Chapple and Yogi Anand Viraj
ISBN 81-7030-244-7

The yoga sutras of Patanjali
M.N.Dvivedi
Madras 1930

Enlightened living. New interpretative translation of Yoga sutras of Maharsi Patanjali
Svami Venkatesananda
South Africa 1975

Light on the Yoga sutras of Patanjali
BKS Iyenger
ISBN I 85538 225 3

Patanjali yoga sutras
Swami Prabhuvananda and Christopher Isherwood
Sri Ramakrishna Math

Yoga: The Alpha and the Omega
Discourses on the Yoga Sutras of Patanjali
Osho Rajnish
10 volumes

Raja Yoga
Swami Vivekananda
Sri Ramakrishna Math

Raja Yoga
Swama Shivavananda

The Yoga sutras of Patanjali
Swami Satchitananda
ISBN 0-932040-38-1

Patanjala yoga sutras
P.V.Karambelkar
Yoga mimamsa mudranalaya
Lonavla

The Science of yoga
I.K.Taimni
ISBN 0-8356-0023-8

Ползвани речници:

Yoga Kosa. Yoga terms explained with reference to context
Swami Maheshananda Director of research
Philosophico Literary research department of Kaivalyadhama
SMYM Samiti
Lonavla

Encyclopaedia of Yoga
Ram Kumar Rai 1982

A sanscrit English dictionary
Monier-Williams
ISBN 81-208-0069-9

Encyclopedic Dictionary of Yoga,
Georg Feuerstein. Paragon House, 1990.

[Брахман]

За да не става претрупано ще използвам предишни обяснения на понятията Будхи, Манас, Ахамкара, Чита и Васана. Това са основни понятия, които ако не се познават добре, не може да се разберат писанията. Разбира се принципите на йога може да се разберат без да се знае което и да е от тези санскритски думи. Но в случая става въпрос за един труден технически текст, и затова препоръчвам да се научат тези думи с тяхното точно значение. Двадесет и четирите Татви – Продължение втора част
Концепцията за Васаните


Yogashcittavrittinirodhah //2//

I. 2. Йогаш читта_вритти ниродхах


йога = йога

читта = обусловеното съзнание съставено от три категории мисли, ахамкара, манас и будхи

вритти = каквато и да е модификация на съзнанието, всякакъв вид мисли. Те са резултат от проява (манифестация) на Самскарите (тоест васаните). Всяка мисъл е проява на спящо желание - самскара

ниродха = подтискане, преустановяване, спиране, не позволяване на възникване и проява

І-2. Йога това е Ниродха (подтискане, задържане) на Врити-те (всички възможни мисловни форми и модификации) на Чита (обусловеното съзнание).

В тази Сутра Патанджали дава цялата истина, цялата философия, цялата тайна на Йога. Така както и в много от упанишадите, цялото учение се дава наведнъж в едно кратко изречение.

Йога се определя като състояние на пълна безмисловност, пълно изпразване на ума от всякаква мисъл. Това на вид съвсем просто определение е много подвеждащо, и обикновено начинаещият читател би стигнал до заключение че е разбрал „всичко”. В по следващите сутри става ясно, че нещата са далеч по сложни.

Няколко думи за Ниродха.

Ниродха не е цел, която може и трябва да се постигне. Когато се постави като цел, тогава това само по себе си става препятствие и пречка. Нито пък това е процес, който може да се извършва по определена схема.

Ниродха е бездействено действие, което е спонтанно и затова свободно от „себесъзнание”. Нека да обясним:

Какво означава „бездействено действие”? Това е такова действие, при което няма очакване на някакъв „резултат от действието”. Затова то се нарича още „спонтанно” действие. Има доста неразбиране на запад, пък и не само на запад за това какво означава „спонтанно”. Обикновено се казва че нещо се случва от само себе си, без усилие. Това се разпространява от много лъжливи учители, и от Индия дори. Те казват че било достатъчно човек да легне и да чака нещо да се случи. Поради това се е разпространило мнението че Йога учи на мързел. Подобна интерпретация за „спонтанност” води йогинът в точно обратната посока.Спонтанността е изключително важно нещо не само в Йога но и във всички останали учения на изтока.

Спонтанност има тогава когато действието и мотивите за действието съвпадат, когато те са едно и също нещо. Например ако един студент решава математическа задача. Неговите мотиви могат да бъдат най различни. Той може да прави това за да получи похвала от преподавателите. Може да го прави за да се подготвя за изпитите. Може да го прави това с цел да завърши образованието си и да си намери подходяща работа. Може да го прави с цел да тренира ума си. Може да го прави с цел да впечатли други студенти които са го предизвикали и т.н.

Но може да решава задачата защото просто му е интересно да решава тази задача, интересен му е проблемът, приятно му е да дълбае с ума си в тази материя. Това е случаят в който мотивът и действието съвпадат. Когато едно действие се извършва по този начин, се казва че то е спонтанно.

Друг пример: ако човек отиде в планината, той не ходи за да отиде еди къде си. Той ходи, защото му се иска да ходи, защото му харесва да ходи. Целта не е да отиде от тази точка до онази точка. Просто ходи защото иска да ходи.

Или ако човек пее. Ако човек пее за пари, или за да развлича другите хора, това не е спонтанно действие. Но ако той пее, просто защото му се иска да пее, тогава действието е спонтанно. (Ако той иска да развлича другите хора, той може да прави това с пеене, но тогава действието не е пеене, а развличане на другите хора. Просто той ги развлича с пеене. Тогава това ще бъде спонтанно действие.)

Когато действието се спонтанно, тогава деятелят е свободен от „съзнание за себе си”.

Обикновеното действие, което не е спонтанно, е придружено от „себесъзнание”. Човек се идентифицира със своите желания. Неговото „аз” стават тези желания. Такъв човек действа от позициите на тези желания, от позициите на тази идентификация. Например когато човек извършва нещо с очакване, той се притеснява от това, дали ще постигне очакваният резултат. Смущава се, обърква се често, изпада в положения които изглеждат комични за другите хора, и крайно нежелани за него самият.

И така Ниродха не може да се прави, да се извършва, да се постига. То може само да се случи. Йогинът може само да създаде благоприятни условия в които това състояние да се случи. Но никакви действия, умствени или физически не могат да станат причина за настъпването на Ниродха.

Умственото състояние което се постига с Ниродха е „Естественото състояние” на нашето съзнание. Когато йогинът постигне това състояние и се отъждестви с него, той излиза от това състояние с едно ново разбиране за това какво е неговото Истинско Аз.

Един път след като изпита това „просветление”, това себепознание, йогинът започва да живее със съвсем различно отношение към заобикалящият го свят. Тогава йогинът е свободен от всякакви стремежи и желания за бъдещето, без всякаква мисъл на съжаление или мелодраматична радост насочена в миналото, без оценки, без да осъжда и порицава, без да проявява привързаност, няма рага двеша, предубеждения и предразсъдъци в настоящето, когато възприятието спира със самото възприятие и т.н и т.н.