Йога-сутра, Садхана-пада 4

[Plotin]

Да, смисълът е такъв. Авидя е основната пречка (мулаварана или мулаклеша) по пътя на йогина, но тя в никакъв случай не е непреодолима.

Тъй като не съм коментирал сутри ІІ. 4,5,  моля за сравнение да използувайте коментарите на Вяса.

Сутрата ІІ.4 се до обяснява в сутра ІІ.5 и от последната се вижда, че става дума за невежество, което пряко засяга Яма и Нияма. Т.е в ІІ.4,5 невежеството е на по-ниско ниво от интелекта – липса на знания или погрешни знания. Това е невежество свързано с афектите – проява на егоизъма, злоба и др. подобни, засягащи –емоционално – мисловната сфера. Дори много образовани и много умни хора могат да са егоисти, злобни и завистливи. Тук в сутрата това е  невежество, от което произтичат афекти, примерно  егоизъм. Тук нешата са на по-ниско от интелектуалното ниво.

В друг понятиен смисъл авидия се ползува в ІІ.24. Тук Вяса предварително обяснява смисълът, така както ще я използува в ІІ.25 . Тук нейният понятиен смисъл е лъжливо познание, свързано с погрешни представи, т.е. на нивото на интелекта. 
Наистина в сутра ІІ.25 се казва, че “невежеството се отстранява с йога”, но в смисъла на думата авидия определена в сутра ІІ.24.

Иначе, живота непрекъснато показва, че понякога Йога е средство за още по-голямо затъпяване.

Господа да не злоупотребяваме с думите и квалификациите. Нека запазим висота.
Да не изпадаме в състоянията, присъщи на людете за които се отнася сутра ІІ.5.

[Imago]

публиката иска нещата да и се поднасят в синтезирана форма.

Публиката иска нещата да й се поднасят на нивото, на което е тя. А тя е на много ниско ниво, направо отчайващо. Пълна функционална неграмотност и културна неосведоменост.

P.S. Май малко злоупотребих с квалификациите.

[Plotin]

Прекаленно много!

[Imago]

Но за съжаление е така. Един на хиляда пише правилно на български, а за останалите 999 културата се изчерпва с това, което може да се открадне от Интернет.

[Imago]

Тъй като не съм коментирал сутри ІІ. 4,5,  моля за сравнение да използувайте коментарите на Вяса.

Добре, да се обърнем към Вяса. Първото нещо, което виждаме в коментара на Вяса, е думата атра, тук, т.е. в контекста на предишната сутра, която изброява основните клеши и на първо място сред тях е авидя. Естествено е следващата, 4-а сутра, да започне именно с изясняването на това какво е явидя, и така

अत्र अविद्या क्षेत्रं प्रसवभूमिः

Тук (сред тези пет клеши, които са изброени също и в Самадхи-пада) авидя е поле (кшетра), т.е. прасава-бхуми - почва, в която избуяват

उत्तरेषां अस्मितादीनां चतुर्विधविकल्पानां

останалите (уттара) клеши, а именно асмита и другите четворно проявени викалпи (превратности).

С други думи, имаме класическо развитие на сюжета. Това означава, първо, изброяване в сутра 3, след това общо обемно определение на първата категория в сутра 4, последвано от съдържателното й конкретизиране в сутра 5.

[Raja]

Едно уточнение. Прасупта състоянието е когато клешите присъстват като потенциал в читта, но нямат възможност да се разгърнат, поради липса на контакт с обектите. А това, което Брахман е описал отговаря на пето, "обгорено" състояние на клешите.

[Imago]

Не толкова с обектите, защото контакт с обекта липсва и когато затворим очи, но това състояние дори не е супта. При супта сетивата нямат контакт с обектите, но са в контакт с ума, докато при прасупта умът прекъсва връзките и със сетивата.