Йога-сутра, Кайваля-пада 34

[Брахман]

Purusaarthashuunyaanaam gunaanaam pratiprasavah kaivalyam svaruupapratisthaa vaa citishaktiritiriti //34//

IV. 34. Пурушартха_шуняанам_гунанам прати_прасавах кайвалям сварупа _пратиштха ва чити_шактир_ити


пуруша = чистото съзнание, съзнателният принцип който противостои на материята Пракрити

артха = цел, намерение

„Пуруша Артха” е един от най-важните термини и концепции във Веданта. Той ще бъде обяснено по долу.

шуня(анам) = празен („...анам” – множествено число, именителен падеж)

гуна(анам) = трите основни качества на материята – Пракрити Сатва, Раджас и Тамас („...анам” – множествено число, именителен падеж)

пратипрасава(х) = (прати – противоположен, противостоящ) + (прасава – раждане, растеж, развитие, еволюция) обратна еволюция, обратно развитие, (виж сутрта ІІ-10)

кайваля(м) = крайната цел на йога и самкхя: изолация, отделяне, уединение, абстракция, спиране връзките с всички други неща, отделяне на душата от тялото, блаженство, абсолютна независимост от материалният свят. Произлиза от „кевала” – съвсем сам, единствен, напълно изолиран.

сва = свой, собствен

рупа = форма, състояние

пратиштха = стоя неподвижно, състояние на почивка, „да бъде установен във”, установяване

ва = или

читишакти(р) = (чити – буквално „разбиране”, „схващане” – в йога се употребява в смисъл на „необуслонена будност”, „чисто съзнание”) + (шакти – сила, потенция) – така израза "Чити Шакти" има смисъл на „Силата на Съзнание”, „Потенциалност за Съзнание”

ити = „и така” – често употребявана дума за да се означи краят на някой писание.


ІV-34. Пратипрасава (обратна еволюция) на Гуните, които са Суня (лишени, празни) от Пуруша Артха (първоначалната васана) е Кайваля (абсолютна независимост от материалният свят). (Това) е Пратищита (установяване) (тоест установяване на Пракрити и Пуруша) в Сва-Рупа (тяхнота собствена форма) (която е) Чити-Шакти (потенциалноста на Чити). Ити (и така краят).



ІV-34. Пратипрасава (обратна еволюция) на Гуните, които са Суня (лишени, празни) от Артха (цел) (тоест не се обект) за Пуруша (Единното Общо Съзнание) е Кайваля (абсолютна независимост от материалният свят). (Това) е Пратищита (установяване) (тоест установяване на Пракрити и Пуруша) в Сва-Рупа (тяхнота собствена форма) (която е) Чити-Шакти (потенциалноста на Чити). Ити (и така краят).



Преди да пристъпим към обяснение на сутрата, нека дадем обяснание на едно основно понятие „Пуруша Артха” – „Цел към Пуруша”. Това е известно още под наименованието „Първата Васана” и също „Свободна Воля”.

Пуруша Артха - първата васана.

Васана - това е спящо желание, неизявена наклонност. Васаните са първичното незнание, от което възниква и се проявява целия свят. Нищо не може да се каже за това как възникват и се образуват Васаните. По някакъв мистериозен начин, който е отвъд възможностите на логическото обяснение от Чистото Необусловено Съзнание се отделя първата Васана наречена Пуруша Артха. Това е първата загадка от създаването на света (светът, който е в нашия ум). От една страна писанията (Шастрите) твърдят, че не съществува нищо друго освен Брахман, а от друга страна се казва, че от Него се отделя Пуруша Артха. Това противоречие е една от причините да съществуват различни интерпретации, а оттук и различни Веданта школи. Пуруша Артха - означава стремеж към световното Съзнание (Пуруша Артха - целта е Пуруша, т.е. чистото необусловено Съзнание) - тоест това, което се е отделило се стреми да се върне обратно в или съедини отново с Брахман. В своята най-груба форма Пуруша Артха са проявява като съвест или чувство за отговорност.

Пуруша Артха е като компас. Както компаса показва винаги посоката север юг, по същият начин Пуруша Артха показва винаги посоката към Брахман – Необусловеното Чисто Съзнание. Затова хората винаги знаят какво точно трябва да се направи в даден момент, кое е правилно и кое не е правилно, кое е добро и кое не е добро.

Финият интелект, когато Будхи е свързан с Пуруша Артха е привилегия единствено на хората. Финият интелект е ангажиран единствено с Вивека - различаване между чистото, необусловеното съзнание и вечно променящата се Пракрити, материя. Единствено човек може да схване идеята за Брахман и да различи проявите на Пракрити от Пуруша. Когато Пуруша Артха е свързана с интелекта Будхи, ние знаем кое е правилно и кое не, кое е морално и кое не

Манас бива два вида - чист и нечист. Манас е от нечист вид, когато е свързан с Индриите - органите на осезание и органите на действие. Това води до образуването на нови Васани (желания). Манас е от чист вид, когато е свързан с Пуруша Артха (първата васана - желание за връщане обратно в Необусловеното Съзнание). За това свързване на Манас и Пуруша Артха, във Ведите поетически се казва, че Йогинът следва гласа на сърцето. А то води до освобождение. Фактически това означава да имаме силно емоционално желание за себе познание В резултат на свързването между Пуруша Артха и Манас възниква Мумукшутва - желание за себе реализация.

Ако Пуруша Артха не се слее обратно с Брахман, тогава се създават нови Васани. Пуруша Артха се нарича още “свободна воля”. Тя е извън време, пространство, причина и следствие. И поради това ние имаме възможност във всеки един момент да изберем дали да бъдем емоционално, интелектуално и физически въвлечени в игрите на Мая, (на света на относителността) или да останем просто свидетели (Сакши). Позволим ли да бъдем въвлечени в игрите на света, тогава ставаме подвластни на Карма, на закона за причинно-следствената връзка и всяко наше състояние става в значителна степен детерминирано от миналото, от нашите предишни действия и мисли, а също така и от нашите очаквания за бъдещето. И ако нямаше свободна воля, тогава ние щяхме да бъдем обречени на една безкрайна верига от мисъл - действие - резултат от действието без да има никаква възможност да се отклоним от предварително начертания път. Ако нямаше Пуруша Артха цялото наше бъдеще щеше да бъде предопределено.

Благодарение на Пуруша Артха – свободната воля, ние имаме възможност да избираме дали да се въвлечем в дадено действие, или да останем безучастни наблюдатели

Всички Васани имат естествения стремеж да се изявяват на по-грубо ниво. Преминаването на Васаните към по груба форма на проява става на няколко степени. Първоначално Васаната или склонността се проявява като единична мисъл или усещане. Ако мисълта не бъде контролирана посредством Вивека (тоест не бъде различена като “не-Брахман” и не бъде отхвърлена и игнорирана) тя повлича след себе си други мисли и се образува поток от мисли. Този поток от мисли се нарича „желание”. Всяко желание е резултат от Авидя - невежеството, защото в момента на възникването на първата мисъл в нас е липсвало будност, ние сме пропуснали да извършим различаването (Вивека) и да санкционираме, отстраним мисълта още в самото начало. Били сме въвлечени в действието, отъждествили сме се с желанието.

Потока от мисли или желанието води до действие от страна на физическото тяло, което се изразява във възприятие на материалния свят и съответна реакция. Когато това действие се повтаря неколкократно, то се превръща в навик. Повечето от нашите действия, мисли, желания и дори възприятия са навици, които се извършват автоматично. Поради тази автоматичност има непрекъснато образуване на нови желания, на нови Васани в нас без нашето знание и без нашата будност. И така се затваря омагьосаният кръг на Самсара.

Нека да преминем към интерпретация на сутрата.

Пратипрасава – „обратна еволюция” това е процесът на преминаване на обусловеното съзнание обратно в необусловено. Това е процесът на освобождаване от желанията. Това е процесът на спиране идентификацията с желанията. В този процес настъпва момент в който дори гуните губят своята цел. Целта на Гуните, и целта на Пракрити е Пуруша тоест да помогнат на Пуруша да Осъзнае Себе си. Това също е желание, и като всяко желание, означава двойственост. Когато дори и това желание изчезне, когато и това желание бъде потушено, тогава възниква Кайваля – абсолютната независимост, абсолютната самостоятелност. Тогава съзнанието се освобождава от материята Пракрити и нейните безброй форми.

На технически език на веданта се казва че Пуруша Артха се е сляла отново с Брахман. Когато това стане, Чистото Съзнание вече не е обусловено от никакви желания, и така да се каже пребивава в своята „собствена форма” – Сва Рупа или „собствена природа”. Тази собствена форма се нарича Чити Шакти – Потенциалност за Съзнание. Пуруша в нейната най чиста форма дори не е съзнание, а само една потенция, една възможност за съзнание.

Същото се отнася и до материята Пракрити. Тя повече не се „различава” от интелекта Будхи, и поради това в нея няма повече двойственост „имена и форми” – Нама Рупа. Липсата на двойственост означава че Пракрити също се установява в своята „собствена форма” – Сва Рупа.

[Източен]

В случая ползвам вашия превод. Съгласен ли сте със следното:
Последната самскара (I-50 и 51) от гледна точка на стойността и ценността за конкретния човек не се отличава никак от Пуруша Артха.
Между тях двете във времево отношение са "разположени" Прарабда Васаните.
Т.е. целият процес на осъзнаване и изчистване на ума е напълно автоматичен, защото Последната самскара има свое основание във възприятието, разбирането и слушането на учението, но какво е основанието на Първата самскара, която не се съмнявам всеки от нас ясно помни. Нейното основание и произход в ранните ни години е нищото.

[Raja]

Тук под пуруша артха по-скоро се има предвид целта на пуруша да постигне кайваля, да се освободи от самйога. "Цел" и "постигане", разбира се, условно казано, понеже пуруша сам по себе си няма цели. Така пуруша артха шуня букв. означава "празнота на целта на пуруша", т.е. целта вече я няма, кайваля е постигната.
А първа васана не може да се проследи, понеже кармата няма начало. Иначе причината за всяка васана е авидя.

[Източен]

Защо тези публикации не се фиксират като "днес" на челната страница?

[Източен]

Така пуруша артха шуня букв. означава "празнота на целта на пуруша", т.е. целта вече я няма, кайваля е постигната.

Целта вече я няма, кайваля е постигната още с първото желание в живота за постигане на някакво особено, тогава неразбираемо знание - в първия случай, когато всеки от нас е пожелал такова знание?!
Последната самскара също, разбира се, трябва да се надживее, но тя принципно и качествено не се различава от първоначалното обсебващо желание за някакво особено знание.

[Източен]

Последното мое го считайте за празно поле. Написах глупост, разбрах!

[Imago]

Стандартно положение от гледна точка на ранния будизъм, където последната санскара (патисандхичитта) съвпада с първата.

[Източен]

Нещо подобно имах предвид. Първата санскара е истинското чудо, защото не е възможно да се индуцира по никакъв начин познавателно желание у друг човек. Тези, които са опитвали чрез чудотворство са произвеждали суеверия.
Милиарди живеещи, но защо точно аз искам това?! Не виждам нищо у себе си, което е повече от това, което имат други и то в по-голяма степен от мен.
Това, което следва след последната санскара е вече известно от първата.