Връзка на асаните с ...

[rtsvet]

Да, това е един текст, който всеки би било добре да прочете, преди да започне да се занимава с хатха йога.

Бих искал само да подчертая факта, че няма известни съчинения, които да описват хатха йога асани в съвременният им смисъл преди Хатха Йога Прадипика, или поне преди този период. Преди това асаната е начин да седнем стабилно и удобно за медитация. (Като щоп бих спорил защо да не легна ;-). Разбира се остава съмнението, как така тези мъдреци, които така смело са изследвали психическата вселена не са знаели за психофизиологичното действие на различните позиции на тялото. Сигурно е, че не са им обръщали много внимание иначе с сигурност щяхме да имаме оцелели манускрипти.

Въпроса, който повдигнах в началото засягаше именно, конкретната обосновка в рамките на предложеното от тантра устройство на финото(..) тяло.  Кокретен источник досега не съм намерил. Затова мога да правя само спекулации. Примерно майурасана е позицията, която увеличава максимално интраперинеалното налягане. (виж.  Anatomy of Hatha Yoga Dr. David Coulter ) Натиска на огъня в корема е основно средство за събуждане на кундалини. Т.е. тантра предполага наличие на някакъв огън в корема (Бхану или Джатарагни или ...  :-), който трябва да се усили за да се събуди кундалини, или направо да се притисне кундалини както съветва Хатха Йога Прадипика. ( виж. ХЙП 3.114-116 или  Щри Яджнавалкхъа Самхита 4.23; Щандилйа Упанищад 1.15, 1.54; Йога Кундалини Упанищад 1.44-45 и др. )
По някое време чудещите се как да направят това са достигнали до тази най-добра за целта позиция. Освен това лактите притискат от двете страни на корема и така осъществяват една друга цел от "фината" анатомия - притискат каналите стоящи от двете страни на сущумна. което би могло да има за резултат насочването на прана в центъра. Но както казах това са вероятни разсъждения и не съм видял, кокретен текст преди 17 век, който да описва подобна обосновка.

[Quiet]

Мисля, че да можеш да кажеш че владееш дадена асана трябва да можеш да я задържиш някъде около 3часа и 45минути

Популярната на запад концепция за специфичния времеви лимит от 3ч.45м. е дошла от "Йогасана Виджнана" на Дхирендра Брахмачари, макар че самият той не указва източника на тази информация. В неговия ашрам се преподава друго, че седящата статична телесна поза е овладяна "когато престане да бъде неудобна". Има един праг на чувствителност, при преодоляването на който изчезва чувствто за неудобство, така че може да се остане в позата за неопределено дълъг период от време. Това е което наричат "анга меджа ятва" (не зная как точно се пише, вероятно Imago ще помогне). Преминаването на този праг изисква толкова време колкото е необходимо, според индивидуалните особености.
Това е критерия за овладяване на асана в смисъла който използвате тук.

В Ришикеш съм чувал израза че ако човек може да остане неподвижен в една поза за 5 мухурти (1 мухурта = 48мин.) той може да остане в нея завинаги. Има садус които смятат че това е истинският смисъл на асанам - "натрупването" на кая стхайрям (телесна неподвижнст в по-широк смисъл).

Важно е да се отбележи, че освен статичните седящи пози (т.нар. "медитативни" пози) има крия практики, упражнения за лекуване на болести и недъзи (кая чикица), упражнения за поддържане на тялото (виняси и виаями) и др., много от тях съдържащи в наименованието си асана или пък със статут на асани. В този смисъл aсана е нещо повече от статична телесна поза. Вижте определението в Уикипедия:

"Asana is Sanskrit for "seat". The plural is used to describe yoga postures; "seat" in this context refers not only to the physical position of the body, but to the position of the spirit in relation to divinity. This idea is often referred to as the "one seat", by yogis and Buddhists"

Що се отнася до кевали кумбак вероятно е по-добре да се направи нова тема.

[Imago]

За мухурти и "нощни стражи" се говори и в Йога-даршана.

Ниродха-стхити е потиснато състояние на съзнанието. Неговата времева последователност се осъзнава (изпитва) именно в тази последователност – в рамките на благоприятния интервал, наречен мухурта (48 минути), половин стража (час и половина), една стража, а може би цяла нощ и т.н. Интензивността на потискането зависи от интензивността на упражняваната безметежност (вайрагя), която йогинът изпитва в течение на една мухурта, половин стража и т.н. И тъй като миговете на безметежност не се появяват последователно свързани във времето, то и потискането не притежава способността да надхвърли рамките на един или друг специфичен момент. Желателно е акумулирането на нагласата да се разбира като енергетичен резервоар, породен от натрупването на отделните мигове безметежност.

Бхасвати І.51

[rtsvet]

:-) съвсем бях забравил за този коментар. Мерси

[Imago]

Като се замисля върху смисъла на последното изречение, се очертава нещо много интересно като методически указания.

Желателно е акумулирането на нагласата (става дума за потискащата нагласа, обяснена в І.50) да се разбира като енергетичен резервоар, породен от натрупването на отделните мигове безметежност.

[rtsvet]

1. Някой да е чел:
Hatha Yoga: The Hidden Language, Symbols, Secrets & Metaphors
Swami Sivananda Radha
?
Има ли основателни и интересни теории или е поредният ню-ейдж? Или се разяснява нещо, което вече отдавна предъвквано?

2. Мога ли да намеря някъде в нета, коментарите Джйотсна на БрахмАнанда в/у ХатхаЙогаПрадипика?

[Imago]

Джйотсна май трябва да се поръча директно от библиотеката
http://www.ts-adyar.org/catalogue.asp
виж раздела Йога

Междувременно открих един много интересен превод от немски
http://www.yoga-age.com/pradipika/part1.html

[rtsvet]

Има и други:
с коментарите и превода (на руски) на Сатянанда Сарасвати и санскритският текст:

http://www.yogaru.com/lit/lit.html

Но по цитатите който имам от Джйотсна, ми се иска да се запозная точно с тях.

[rtsvet]

Междувременно открих един много интересен превод от немски
http://www.yoga-age.com/pradipika/part1.html

След като прегледах този коментар и превод установих, че той дори си позволява да цензурира оригиналният текст!
Автора решил, че някой шлоки не били чисти и благопристойни и ги пропуснал.  Останалият текст носи също известно префасониране на оригиналният текст. (Сравних с преводите на С. Сарасвати и Б. Д. Акерс издание на  Йога Видйа) Ограниченият ми санскрит позволи да забележа изпускането на известни думички или непълен опит за превеждането им.
Всичко това ме кара да се съмнявам в нуждата на горепосоченият коментар и превод при сериозно изучаване на текста. Да не говорим, че така той изважда много от Хатха Йога Практиките извън контекста им.

От едно време се изприщвам от цензури.