Да, но в края на краищата даршана има за задача да предизвика лично преживяване, в противен случай нейната роля е неясна. Свещените книги биха били обикновени текстове.
Очевидно те не са такива, защото имат способността да индуцират някакво познавателно напрежение и желание. В Свещените книги живеят наистина живите мъдреци и вече съм си давал сметка, че имам повече любими приятели, с които мислено си беседвам измежду мъртвите, отколкото сред живите. Явлението сливане на съзнанието между ученик и гуру, за което се говори на изток - не се съмнявам - е възможно. Мога да мисля с мислите на свои любими автори, но никога мисленето не е буквално плагиатство и винаги привнасям нещо свое, което е само еклектика от други автори. Наистина нямам нищо свое и нямам никакво априорно знание. Каквото знам - знам от една или друга прочетена книга и го знам, защото съм го открил съществуващо у себе си.
Тези, които имат сиддхи, с изключение на мошениците и факирите, не се изживяват като носители на необикновени способности и литературата е пълна с примери и предупреждения от този род.
Imago, вие имате ли, за вас съществуват ли тайни в йога? Възможно ли е някой да изчерпи до дъно едно хилядолетно учение и да е наясно с всичко? Необходимо ли е изобщо подобно изчерпване при положение, че никаква последователност от познавателни натрупвания не води към абсолютно знание, а напротив - отдалечава?
Неминуемо трябва да се мине през някаква форма на кенозис и саможертва, когато нищо не помага и всякакво упование и знание стават смешни.
А ако има такива, които са си добре в битието на учени или специалисти в някаква философска сфера - такива получават моите чистосърдечни овации.
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор