Асаните и Аюрведа

[Аюс]

Асана и Аюрведа

Най-важната препоръка на Аюрведа относно начина на живот в частта му за упражняване на тялото са асаните. Тя предписва асани и като значимо лечебно средство при различни болести. Половината от аюрведичното лечение  е свързано с онова, което влиза в тялото – предимно храна. Другата половина е свързано с изразяването на тялото – главно чрез упражнения. Асаните се занимават именно с това. Следователно асаните и храненето са двете най-важни физически лечебни мерки в Аюрведа.
На равнището на прана билки са храната, а пранаяма е упражняването. За да действат адекватно те, трябва да бъде заложена основата на правилната поза и правилната диета. Множество различни асани са необходими за упражняване и за удовлетворяване на терапевтичните изисквания при различните индивидуални конституции и техните променливи дисбаланси.
Асаните помагат при лечението на всички болести, но рядко сами по себе си водят до пълно излекуване. Тяхното действие е главно непряко, с изключение на мускулно-скелетни или свързани с телесната структура проблеми. Асаните работят за засилването на кръвообращението в засегнатите от болестта области, за да ги освободят от токсините и за да се подобри лечението и растежа на тъканите. Това ускорява изцелителния процес в тялото на няколко равнища.

Целта на асаните

Асана е основният йогически инструмент за балансиране на физическото тяло. Този член на Йога се състои от различни статични пози и телодвижения, изпълнявани за освобождаване от напрежението, подобряване на гъвкавостта, максимално увеличаване на потока от енергия и отстраняване на триенето. Целта на асана е да създаде свободен поток от енергия, за да помогне вниманието ни да се насочи навътре. Но този енергиен поток може също да бъде концентриран върху тялото за лечение на неговите болести.
Нашето телодържание влияе на здравето, жизнеността и съзнателността ни. Комплексът ум-тяло се състои от различни взаимосвързани канали – от пренасящите храна до онези, по които протичат мисли. Тези канали се удържат като една цялост на физическо ниво от мускулно-скелетната система, формата на която е определена от нашата поза.
Погрешната телесна поза създава различни стресове, причинява свивания и стягания, които възпрепятстват или блокират правилния ток през каналите. Тя пречи на циркулирането на енергията и полезните хранителни съставки, като същевременно допуска натрупване на отпадъчни материи и токсини в организма. Подобни блокирания причиняват неудобство, притеснение и отслабено функциониране, което води до болки и болести.  Тъй като умът и тялото са взаимосвързани, физическите блокирания се преплитат с ментални и емоционални задръствания и задържат различни пристрастености, натрапливостти и привързаности.
(Д. Фроли. Йога и Аюрведа)

[Аюс]

2
Физическото тяло

Центърът на физическото тяло (аннамая коша) е в храносмилателния тракт. Ако телодържанието ни е погрешно, тогава движението през храносмилателния тракт бива затруднено. Това разстройва или снижава функционирането на агни, храносмилателния огън, което на свой ред отслабва или нарушава храносмилането, а това води до различни заболявания.
Напрегнатостта в горната част на гърба и гръдния кош отслабва апетита, който се определя от прана в главата и устата. Напрегнатостта в средната част на гърба и в средата на коремната област отслабва храносмилателния огън в тънкото черво, което може да се задръсти от натрупаното напрежение, като причини по този начин лошо усвояване на питателните съставки на храната. Напрегнатост или разслабеност в долната част на гърба и корема свива и отслабва колона (кръговидното черво). Това води до образуване на газове и раздуване, както и разстройва отделянето на отпадъчните продукти, което води до запек или диария и други проблеми с апана ваю.

Праничното тяло

Праничното тяло (пранамая коша) работи главно чрез дихателната и кръвоносната система на физическото тяло. Кислородът, физическото съответствие на прана, се пренася чрез кръвта, за да зареди с енергия всички тъкани. Ако нашето телодържание е погрешно, тогава белите дробове функционират със снижен капацитет. Дишането става плитко и се понижава усвояването на кислорода. Слуз и застоял въздух се натрупват в дробовете, което води до задръстване, възпаления и алергии. Намаляват съпротивителните сили срещу пренасяните по въздуха болестотворни микроби, наред с цялостното влошаване на имунните функции. Естествено, че телодържанието на горната и средната част на гърба силно повлиява белите дробове и кръвообращението, особено вяна ваю.
Погрешното телодържание пречи на естествената възходяща прана (удана ваю), която ни дава възможността да поддържаме изправена стойка, да се чувстваме щастливи и с положителна нагласа, да се стремим към израстване и развитие в живота си. То кара апана, низходящата енергия, да се повишава заедно с усещането за натежалост, потиснатост и снижаване на енергията.

Ум/Нервна система

Менталното тяло работи главно чрез главата, мозъка и нервната система. Ако телодържанието ни е неправилно, тогава нервните импулси биват разстройвани. Напрежението в шията намалява притока на кръв към главата и снижава умствената енергия. Това допринася за появата на главоболия и синусови алергии, както и на други проблеми не само на ума, но и на праничното тяло.
Нервната система е тясно свързана със скелетната система и, според аюрведичните възгледи, нервната тъкан се развива от костната тъкан. Прана се задържа в нервите, а апана – в костите. Нервната система е свързана по-конкретно с вата доша, биологичната въздушна хуморална основа, която е началник или водач на другите две доши.
Погрешното телодържание следователно утежнява предимно вата и разстройва целия комплекс тяло-ум. Вата се натрупва като студенина и сухота в костите и ставите, което води или до скованост и ограничена подвижност, или до тремори и некоординирани движения. Това напрежение се предава на нервите, което води до безсъние, тревожност и емоционална нестабилност. Нервната система се управлява от гръбнака, така че всички гръбначни изкривявания причиняват съответно нервно напрежение и проблеми, главно с ватична природа. Разхлабването на ставите чрез йогическите пози освобождава натрупаната вата и по този начин подобрява здравето и съзнателността на всички равнища. Не е трудно да забележим как страхът и стресът карат тялото да се стяга и изопва. Такива емоции се задържат в костите и пречат на свободното движение на нашата енергия.

[Аюс]

Значимостта на Асана

Асаните имат невероятен лечебен ефект върху тялото, праната и ума, върху нашата телесна структура, жизнената енергия и творческите способности. За съжаление, повечето от нас в днешно време пренебрегват своето телодържание и полагат малко усилия, за да станат по-гъвкави. Каквито и упражнения да правим, те обикновено са от напрегнат или стресогенен тип – аеробни упражнения, като тичане или вдигане на тежести, които водят до последващо натрупване на напрежение и в най-добрия случай до едностранчиво развитие.
Всеки, който работи седнал зад бюро, особено в днешния компютърен свят, е предразположен към развиване на лоша стойка. Всеки човек, чиято работа го принуждава да извършва еднообразни движения, ще има изкривена стойка съобразно типа на своята работа. Често и най-удобните наши кресла също изкривяват телодържанието ни в часовете на почивка или гледане на телевизия.
Хората на интелектуалния труд, които обикновено спадат към вата типа, пренебрегват телата си и ги държат в сковано положение, което намалява гъвкавостта им. Това може да ги направи свръхчувствителни, вследствие на натрупаната вата в костите. Пътуването също утежнява вата при хората, чиято работа налага често да летят или да шофират.
Все пак е възможно дори и хората, които всекидневно правят асани, да не ги изпълняват по най-добрия начин. Асани, изпълнявани с насилване или със съсредоточеност върху целта, а не върху процеса или пътешествието – в опити да се разположи тялото в някаква идеална поза, която не е естествена за него, – могат да доведат до напрежение или травми. Асани, правени без култивиране на безстрастие, дори и да са полезни на физическо ниво, могат да доведат до повишено фиксиране върху тялото и скованост на ума и емоциите.
Прекаленото наблягане на асаните също не е добро. То може да повиши съзнанието за телесност и да засили физическото его. Ако ние действително желаем да навлезем в цялостната система Йога, времето, което отделяме за асани, не трябва да замества времето, изразходвано за по-висшите практики на пранаяма, мантри и медитация.

[Аюс]

Асаните и възрастта

Бебетата са природно гъвкави и могат да правят движения, които дори много гъвкави възрастни не са в състояние да извършат. Децата са естествено дейни и атлетични, обичат да играят и да тичат, като използват целия потенциал на телесните движения. Детството е жизненият стадий, в който трябва да се започне практикуването на асани, за да се заложат за цял живот основите на правилната стойка и гъвкавостта.
Старостта, която започва на около 65-годишна възраст, е периодът на вата. Телесните ни течности постепенно пресъхват, заедно с намаляването на жизнеността. Ставите започват да се вдървяват, като загубата на гъвкавост води до артрит. Асаните са едно от най-добрите лечебни средства за противодействие на процесите на стареене и за предотвратяване на натрупването на вата.
Динамично изпълняваните асани (виняса) са предимно за младежите, у които преобладава раджас, или активността. На тях им е потребно да развият телата и умовете си, тъй като са все още незрели. След 24-годишна възраст такива динамични асани трябва постепенно да бъдат заменени с една по-вътрешна форма на практикуване на асани, с наблягане върху развитието на ума, особено върху проникването в духовните учения. След 48-годишна възраст човек навлиза в периода, когато се развива вътрешният ум, тъй като физическите енергии се оттеглят. По това време медитацията става по-важна от асаните. След 72-годишна възраст умът продължава все още да се развива, а физическата енергия започва да намалява. Този трябва да бъде периодът на дълбока медитация, като при това е наложително да се продължи с практикуването на асани за противодействие на процесите на стареене. Практикуването на асани трябва да бъде неотменна част от нашия начин на живот на всеки етап от живота ни, дори когато престане да бъде главното ни занимание в Йога.

[rtsvet]

От практическите наблюдения, които имам, си мисля,  че кога ще се прекрати с динамичната практика зависи от предхождащата прктика и лична телесна конструкция  Много йоги запазват гъвкавост и сила и след 65 години. В интернет ( http://www.youtube.com/watch?v=cd_eTupTCbI )  има филм с Кришнамачаря над 50 години. Забележително как е запазена силата и гъвкавостта му. Това е нагледен пример колко относителни за т.нар. жизнени възрасти. Гледах и един друг документален филм за садху в Индия, един хатха-тип имаше такава гъвкавост и сила и на ок. 70 години!

[Аюс]

Филмчето с Кришвамачаря е интересно, още повече е чак от 1938 г. Иначе и в България има немалко практикуващи над 60-годишна възраст, които са по-гъвкави от непрактикуващи нищо 20-годишни младежи. Само че Дейвид Фроли преценява нещата от гледна точка на Аюрведа, чиято главна грижа е опазването на здравето и способстване за дълголетието (при максимално удължена младост) на редовия, средностатистическия, масовия човек, а не на интензивно практикуващия йогин. Аюрведа гледа максимално да съобрази, пригоди, хармонизира вътрешната с външната среда, което не може да се каже за Йога, която принципно не се съобразява, а търси независимостта от външната среда, автономността. В този смисъл масовата представа, че Йога е система за природосъобразен живот е погрешна -- тя е антиприродосъобразна. Особено хатха-йога си е система за надхитряне или най-малкото заобикаляне на естествените процеси, на изискваното или налаганото от природата.
Та, от гледна точка на Аюрведа, в който основен принцип е "подобното увеличава подобното", динамичните упражнения увеличават Вата-доша (която е лека и подвижна, ветрена). А тя и без друго, с напредването на възрастта, се увеличава автоматично. Това влече след себе си куп неблагоприятни последици, които могат да се обобщят с една дума - състаряване. Този процес не може да бъде спрян (както личи и от снимките на 90-годишния Кришнамачаря), но може да бъде забавен, младостта да бъде поразтеглена във времето. Ето защо се прилага анти-Вата стратегия, при която се следи да не се увеличава тази доша, защото веднъж излязла от контрол, тя трудно се балансира. Затова и вероятно Фроли препоръчва статичните асани пред динамичното изпълнение с напредването на възрастта.

[Imago]

масовата представа, че Йога е система за природосъобразен живот е погрешна -- тя е антиприродосъобразна.

Съществува дори точен термин, който отразява това положение на нещата: пратилома.

[rtsvet]

Ммм да Инволюция така да се каже, към състоянието когато Пуруша и Пракрити са били едно.

Това е и смисъла на т.нар издигане на кундалини. Когато грубите елементи се разтварят в все по финни. Земята се разтваря в вода, водата в огъня ... И накрая  ...

Едновременно с това йога се опитва да обърне наопаки естествените процеси на стареене и съсипване на телата.

[Аюс]

Асани и масаж

Масажът е важен инструмент за изчистването на токсините от мускулно-скелетната система. Масленият масаж разхлабва ставите и подхранва костите и нервите. Свързаните с масаж лечебни техники като парните терапии, сауни и потилни стаи подобряват гъвкавостта и отстраняват токсините през кожата. След маслен масаж по-лесно се изпълняват асани. Съчетаването на маслен масаж с парна терапия е също добро за практикуването на асаните. Една пълна програма за аюрведично очистване от токсини чрез панча карма, в която се прилагат тези процедури, може да изведе нашата практика на асани на ново равнище. Обаче масажът никога не може да замени асаните. Редовното практикуване на асани е крайно необходимо за дългосрочно добро здраве. Те самите са като своеобразен масаж и могат да бъдат правени по-редовно и в течение на по-продължителни периоди.

[Аюс]

Асани и конституция

Асаните са полезни за всички конституции, макар по различен начин, и изпълнявани правилно, работят за балансиране на всички доши. Всеки трябва да практикува поне по половин час на ден асани, за да предотврати увеличаването на дошите. Най-много се нуждаят от асани ватите, които са най-податливи на изкривявания в телесната стойка. Капхите, които са предразположени към заседнал живот и се движат бавно, извличат полза от по-активни форми на упражняване, включително по-раджасичните динамични асани (виняси) или подскоци. На хората от питта типа им са потребни асани за охлаждане на техните огнени и целеустремени темпераменти.

Кои асани да правим или как да изпълняваме асаните?

Съществуват два главни фактора, които трябва да бъдат вземани предвид при практикуването на асаните. Първият е начинът и нагласата, с която асаните се изпълняват. Вторият е подборът на конкретните асани. Първият фактор е по-значим. По-важно е как изпълняваме дадена асана, отколкото коя асана конкретно правим. Правилно избрана асана, изпълнявана по погрешен начин, няма да бъде полезна. От друга страна, дадена асана, която може би не е най-добрата съобразно конституцията на човека, ако се изпълнява правилно и като част от една цялостна система на практикуване на асани, може да бъде полезна.
От книгите по Аюрведа можем да добием впечатлението, че природата на дадена асана е главното, а не начинът, по който я правим. Там се изброяват разнообразни асани за различните конституции или заболявания, като че ли човек просто трябва да прави подходящата асана за съответното заболяване, за да бъде то излекувано. Макар определени асани да са свързани с конкретните конституции, те при всички случаи трябва да бъдат изпълнявани както трябва, за да се натрупат положителни ефекти от тях.
Понякога книгите по Аюрведа препоръчват асани, които могат да се окажат твърде трудни за изпълнение и по силите само на напреднал практикуващ. Равнището на последователя не трябва да бъде забравяно в такива случаи. Начинаещият може да си навлече проблеми в опит да изпълни трудна поза, за която се предполага, че е добра за неговата конституция, но пък той не е достатъчно гъвкав, за да я изпълни както следва. Необходимо е телата ни да бъдат подготвени за новите движения и различните мускулни натоварвания, които ще изпитаме, когато правим непознати ни асани. Например стойката на глава, която има множество полезни ефекти, може да бъде опасна, ако се прави неправилно или тялото не е надлежно подготвено за нея. Неразумен е всеки опит за насилено навлизане в която и да е асана.
Изборът на дадена асана не е просто въпрос на психотелесна конституция. Стойката на глава например е в общия случай добра за капха, но може да навреди на човек от капха типа, който е с наднормено тегло и слаби вратни мускули. Не трябва да бъдат забравяни конкретните характеристики на индивидуалната телесна структура и състоянието на организма. По-добре е да се предпишат асани съобразно индивидуалното състояние и да се видоизменят според аюрведичните съображения, отколкото да се препоръчват асани въз основа на аюрведичната конституция като решаващ фактор.
Освен това хората от една дошова конституция могат да страдат от болести, които се дължат на друга доша. Човек от вата типа може да има капхично заболяване – например хрема. Или човек от питта типа може да развие вата заболяване, като безсъние, от твърде много пътуване и прекалено много работа. В тези случаи лечението се насочва към дошата, която е извън равновесие, а не към преобладаващата по принцип доша в психотелесния тип на човека.
По-важно е как навлизаме в дадена асана и как задържаме в нея, отколкото техническото съвършенство на формата, която може би сме в състояние да удържим, докато сме в позата. Главното е да използваме асаната като преносител за насочване на праната към частта на тялото, която се стремим да подобрим и излекуваме. Лечебното въздействие идва от прана, не от самата асана! За да навлезе праната в позата, се изисква свързване на дишането с позата, което обикновено изисква движение при издишване.
Навлизането и нагласяването в една асана, докато сме се концентрирали предимно върху дишането, е много по-добра практика, отколкото съсредоточаването върху телесната техника. Този тип изпълняване изисква да се движим с прана, което означава да сме съсредоточили вниманието си върху свободния поток на енергия, а не върху насилственото задържане на тялото в определена поза. Статичността на асаната трябва да дойде в резултат на освобождаване от напрежението, а не чрез изкуствено задържане на дадена поза .
Едни и същи асани могат да бъдат приспособени за различни дошови типове. Асани, изпълнявани бавно, стабилно и меко, ще намалят вата. Изпълняваните с хладина, разсейване на енергията и релаксация ще намалят питта. Практикуваните с бързина, жар и усилие ще намалят капха. Ние можем да прилагаме различни форми на пранаяма към асаните, за да ги направим по-загряващи или по-охлаждащи, в по-голяма степен увеличаващи или пък намаляващи определена доша, като по-този начин видоизменяме тяхното въздействие върху дошите. Прилагането на асаните при различни дошови типове следователно изисква адаптиране и не може да бъде сведено до твърди правила.
Асаните рядко се правят поединично, а като част от някакъв комплекс. По време на един комплекс асани човек може да прави различни асани заради техните благотворни ефекти при упражняването на различни мускули и стави, дори ако не всички изпълнявани асани са идеални от гледна точка на конституционалния тип. Комплексът като цяло ще намали дошата. Например хората от типа питта могат да правят загряващи асани, дори стойка на глава, но в тяхната практика трябва да преобладават охлаждащи асани и комплексът следва да завършва с тях. Цялостната практика ще покрива целия диапазон от телесни движения и всички основни типове асани, макар всеки дошов тип да изисква наблягане на едни асани, а не на други и всички те да се правят по начин, който да редуцира неговата доша.