Асаните и Аюрведа

[Аюс]

Йогически пози за вата конституция

Ватите са обикновено крехки и слаби, с неголеми кости и тънко телосложение. Като млади те са гъвкави и подвижни, но им липсва енергия и издръжливост. Лесно развиват скованост и вдървеност, когато възрастта напредне. Вата управлява костите, така че вата типовете страдат повече от артрит, особено след 50-годишна възраст. Те са студени, със суха кожа и пукащи стави, наред със слабо кръвообращение. Ватите са нервни и страхливи. Те обикновено заемат една защитна поза с повдигнати рамене и прегърбени. Предразположени са към сколиоза. За тях асаните са задължителни. Без тях те едва ли ще бъдат здрави или ще имат спокойствието да медитират.
Ако се вгледаме в различни хора, които практикуват асани, ще открием, че и най-добрите, и най-слабите изпълнители от тях ще бъдат главно от вата типа. Ватите, които поддържат своята гъвкавост чрез дълготрайна физическа активност, ще бъдат най-добрите (макар да е възможно те да страдат от прекалена гъвкавост, която ще доведе до нестабилност, ако са прекалено усърдни в практиката си). Важно е ватите да помнят, че трябва да поддържат гръбнака си гъвкав. Хората от вата типа, които пренебрегват телата си и се концентрират прекалено върху ума си, вероятно са най-слабите в практикуването на асаните. Бидейки донякъде крехки и предразположени към излишни движения, ватите са изложени и на най-голям риск от травми поради погрешна практика или твърде сложни асани. Ватите трябва да подхождат много внимателно към асаните, тъй като лесно се нараняват
На ватите им е потребно да изпълняват асаните по начин, който намалява вата, като започнат с правилна ментална нагласа. Те не трябва никога да избързват в практикуването на асаните. Необходимо е първо да разположат ума си в спокойно пространство и да оставят емоциите си в състояние на покой и почивка. Следва да забавят и задълбочат дишането си, преди да започнат с каквито и да било пози. Ватите трябва да загреят телата си постепенно, като подобрят кръвообращението си и разхлабят ставите си. Те следва да внимават да не допускат прекалено напрягане, както и да пристъпват към асаните само когато телата им са готови. Необходимо е да практикуват само до точката на леко изпотяване и да се погрижат да си набавят достатъчно течности по време на периода на упражняване. Нагласа на мекота и плавни постепенни движения са най-добрите за тях.
При практикуването на асани ватите трябва да наблегнат на тазовата област и кръговидното черво, главните средоточия на вата. Асаните трябва да бъдат насочени към освобождаване от напрежението в хълбоците, в поясната част на гръбнака и кръстно-поясните стави. Обикновено изпълняваните от ватите пози трябва да ограничават движението, за да се противодейства на наклонността на вата към прекомерна активност. Прекаленото движение и разтягане може да доведе до прекомерно разтягане на техните лигаменти и загуба на сила. Обаче когато вата води до вдървеност, тогава практикуването на асани трябва да работи за повишаване на подвижността и праничния поток в скованите области, но с един постепенен и устойчив подход.
Седежните пози са добри за вата, особено тези, които пораждат сила и успокоеност в долната част на коремната област, като сиддхасана и ваджрасана. Тези пози помагат за развитие на спокойствие, повишават стабилността и контролират апана ваю.
Тъй като вата има склонност към натрупване в гръбнака, с което го сковава, ватите трябва да концентрират усилията си да поддържат гръбначния си стълб гъвкав чрез практикуване на неговото огъване във всички посоки. Гръбначните извивки от типа на матсйендрасана са превъзходни, тъй като отстраняват вата от нервната система. Все пак усукванията са добри само докато дишането е пълно – когато дишането бъде намалено дори малко чрез частично прекратяване на дейността на единия от белите дробове, което може да се случи по време на извивките, вата бързо се повишава.
Навежданията напред позволяват незабавно облекчаване от излишната вата, като водят до спокойствие и умиротвореност. Те са превъзходни за освобождаване от вата в гърба, където тя се натрупва като скованост и напрежение. Тези пози отстраняват излишната вата от тялото през ставите. Но не могат да отстранят цялата вата, освен ако не се съчетаят с огъвания назад.
Огъванията назад са превъзходни за намаляване на вата, но трябва да бъдат правени меко и бавно, за да бъдат ефективни.  Обикновено вата причинява кифоза (гърбавост) и кривина на раменете. Тази скованост, ако бъде атакувана твърде агресивно, може да доведе до болки или травми. Силните огъвания назад са симпатикова стимулация – което в телесната биохимия води до промени, характерни за ефекта “бягай или се бий” – и поради това имат един “дезориентиращ” ефект. Огъванията назад, ако са добре стабилизирани и изпълнявани умерено, засилват усещанията у ватите за концентрираност и имат затоплящ ефект, засилвайки апана и кръговидното черво. Леките огъвания назад, като кобра и скакалец, са най-безопасни в това отношение. Само след като те бъдат овладени в достатъчна степен, може да се пристъпи към по-пълни огъвания.
Позите в стоеж, които наблягат на силата, стабилността и спокойствието, са много добри за вата, особено тези, които са насочени към развиване на покой и равновесие като позата на дърво (врикшасана). Но на ватите им е потребно да развият търпение и концентрация, за да могат да ги оценят.
Ватите се нуждаят от меки йогически процедури, които не ги изтощават. Те трябва да ги упражняват само умерено. Всяка динамична асана трябва да бъде последвана от продължителни периоди на седежни пози. За да контролират вата, необходимо е да практикуват пранаяма и медитация в тези пози.
В края на упражняването на асаните ватите следва да си осигурят възможността да починат и да релаксират чрез практиката на шавасана (позата на труп). Те не трябва да завършват практиката си рязко или да бързат да преминат към някаква нарушаваща спокойствието дейност. Ватите трябва да завършват практикуването на асани с усещане за стабилност, затопленост и умиротвореност, с разтоварено напрежение от долната част на коремната област. Техният ум трябва да се усеща умиротворен, а емоциите стабилни и заземени, с пространство и енергия за медитация.

[Аюс]

Йогически пози за хора с питта конституция

Хората от питта типа са със средно телосложение. Нито са твърде високи, нито твърде ниски, нито с много високо или с много ниско телесно тегло. Те обикновено имат добре развита мускулатура и притежават гъвкавост, която се дължи на тяхното добро кръвообращение и маслената природа на питта, осигуряваща смазката за ставите. Когато се посветят на практикуването на асани, хората от този тип стават твърде добри в тази дейност. Все пак те може да са лишени от възможностите на дългокостните вати да правят определени пози. Прекомерната практика може да разхлаби твърде много техните стави, което може да им създаде също толкова големи проблеми, колкото и прекалената скованост на ставите.
В психически план хората от питта типа са агресивни и обичат да бъдат най-добрите и блестящите в онова, което правят. Те могат да пренесат своята умонагласа за високи постижения и в практикуването на асани, където тя не е подходяща. Това ще ги направи добри в техническия аспект на асаните, но в процеса те могат да изгубят духовния аспект на практиката, който зависи от умиротвореността на ума. Хората от питта типа често са твърде амбициозни, раздразнителни или импулсивни. Йогическите пози трябва да бъдат използвани за тяхното охлаждане както на физическо, така и на емоционално равнище. Това ще им помогне да насочат интелигентността си навътре, където те могат да я използват, за да разберат себе си.
Хората с питта конституция трябва да изпълняват асаните по начин, който е охлаждащ, подкрепящ растежа, разширяващ и релаксиращ. Силовите асани трябва да се редуват с релаксиращо дишане и спокойно седене, за да се разтовари всякакво напрежение, което се е появило и се е натрупало. Те трябва да внимават да не превръщат практиката си в напрегната тренировка, в която да се генерира допълнителна топлина в тялото или в която се причинява прекалено голямо изпотяване. Трябва да избягват прегряването на кръвта или внасянето на твърде много топлина в главата. Това не означава, че те не могат да практикуват интензивно, а че трябва да се погрижат да компенсират всяка генерирана топлина със завършек от охлаждащи пози и охлаждаща пранаяма.
 Според йогическото разбиране за тялото слънчевият принцип е концентриран около пъпа, мястото на храносмилателния огън, който носи топлина на тялото. Лунния принцип е локализиран в областта на мекото небце, където постоянно се отделят слюнчени секреции с охлаждащ и овлажняващ ефект. Възходящата топлина на слънцето работи за намаляване на активността на луната в мекото небце. В този смисъл редовното практикуване на раменна стойка или позата на рало предпазва лунния принцип от изтощаващата топлина на слънчевия принцип и поражда охладеност. Подобни пози помагат да се обърнат позициите на слънцето и на луната в тялото, като внасят равновесие. А това е особено полезно за хората от питта типа. Гръбначните усуквания от типа на Матсйендрасана са също много добри за защита на лунния принцип, без да се намалява агни, или силата на храносмилането.
Хората от типа питта извличат полза от пози, които разтоварват напрежението от средната част на коремната област, тънкото черво и черния дроб, където питта се натрупва. Такива са позите лък, кобра, лодка и риба. Те дават възможност да бъде излъчена излишната питта от тялото, особено чрез низходящо изтичане през храносмилателния тракт. Стойката на глава генерира питта и не трябва да бъде правена, с изключение на случаите, в които практикуващият знае как да балансира генерираната от нея топлина.
Навежданията напред са, общо взето, добри за питта, защото те носят повече енергия на средната част на коремната област и имат охлаждащ и заземяващ ефект, ако се правят плавно и меко. Огъванията назад са загряващи и трябва да бъдат правени само умерено и последвани от охлаждащи пози. Усуканите пози в седеж помагат за прочистването на черния дроб, за очистването на питта от токсини. Хората от питта типа следва да излизат от практиката на асани с усещане за охладеност, удовлетвореност и успокоеност, с разтоварено напрежение от средната част на коремната област. Техните умове трябва да бъдат ясни и релаксирани, емоциите им в покой, без никакви чувства на състезателност или възбуденост. Те трябва да бъдат с медитативна нагласа, леко разсеяна и без  прекалена изостреност.

[Аюс]

Йогически пози за хора с капха конституция

Хората от капха типа са ниски и набити, лесно трупат килограми. Обикновено са по-ниски от средното, но понякога са и високи. Тяхното телосложение обаче е винаги обемно, с къси кости и общо взето лоша гъвкавост. По тази причина капхите не трябва да се напрягат в пози като лотоса, които не са подходящи за хора с техния тип стави – иначе могат да си навлекат травми. Капхите не трябва да се виждат във въображението си като едни високи мършави йоги. Не е този техният телесен тип и не е възможно да го поддържат, дори ако временно успеят да го постигнат.
Жените от типа капха могат да бъдат слаби, докато са млади, но лесно натрупват килограми с напредване на възрастта, особено след раждане. Това често ги разстройва и ги подтиква да се впускат в програми за отслабване (включително чрез йогически пози), в които рядко постигат успех. Те трябва да се научат да приемат собственото си телосложение и да не правят опит да вкарат телата си в неестествена за тях форма. Обаче капхите трябва да се стремят да избягнат затлъстяването, което означава да поддържат умерено телесно тегло, а не да правят опити да се уморят от глад.
Наднорменото тегло при капха типовете води до натрупване на тлъстини, особено в областта на стомаха и в бедрата. Това измества центъра на тежестта надолу, което води до приведени рамене, прегърбена стойка и други проблеми с телодържанието. Капхите генерират и слуз в областта на гръдния кош, която след това се придвижва към различни места в тялото, особено надолу. Слузта пречи на движението по каналите поради своята тежка и влажна природа. Тя увеличава тлъстините около ставите и по повърхността на тялото. Kатрупва се в ставите като прекомерна синовиална течност. Такава излишна капха води до подути жлези, доброкачествени тумори и костни нарастъци (шипове). Мнозина от капхите развиват артрит като усложнение от наднормено тегло или лошо кръвообращение.
Капхите са склонни към заседнал начин на живот и рядко са физически активни, освен ако не са подтиквани или смушквани да го правят, особено след детството. Потребни им са повече динамични упражнения, които да стимулират тяхната обмяна на веществата и да подобрят кръвообращението им. Капхите обаче трябва да увеличават упражняването бавно и постепенно, особено ако имат сериозни проблеми със затлъстяването. Тъй като капхите са податливи на сърдечни болести и висок холестерол, трябва да внимават да не претоварват сърцето си в каквато и да е  програма за спортуване.
Капхата е като замръзнала река. Нейното движение е възпрепятствано от студа. Когато върху нея бъде въздействано чрез топлината от упражненията и дълбокото дишане, ледът започва да се топи. Тогава тя се разчупва на ледени блокове и започва да тече надолу. Подобен род капха, когато се движи извън областите, в които се е била натрупала, може да причини проблеми на всяко място, ако се изтласква твърде силово.
За капхите са полезни упражнения, които ги карат да се изпотяват, дори обилно, и ги изтласкват отвъд онова, което те са смятали за граница на своите възможности (освен ако не са прекомерно затлъстели, в който случай е необходимо да се внимава). Общо взето, необходимо е капхите да бъдат подтиквани да правят тренировки, които са по-интензивни, отколкото на тях им се иска, и трябва да бъдат научени да приемат предизвикателства към себе си.
Асаните в седеж, като всяко състояние на ограничено движение, предизвикват увеличаване на капха. Не е трудно за капхите да се почувстват изморени или да изпаднат в дрямка, когато заемат седежна поза. За да имат полза от седежните пози, които са потребни за медитация, капхите трябва да практикуват загряваща пранаяма.
Винясите от рода на поздрава към слънцето с тяхното непрестанно движение са стимулиращи за капха конституцията. Позите в стоеж общо взето са добри за тях, особено ако са комбинирани с движения и разтегляне. Вирабхадрасана и нейните варианти са добри, особено ако са насочени към разширяване на гръдния кош, мястото, в което капха се натрупва в тялото. Огъванията назад обикновено са добри за капхите, защото те отварят гръдния кош и повишават кръвообращението към главата, където слузта лесно се натрупва, блокирайки сетивата и затъпявайки ума. Навежданията напред, които свиват и стесняват гръдния кош, не са добри за тях, освен когато са обхвани от емоционален дистрес и се стремят към някакво краткосрочно успокояващо влияние.
Капхите обикновено имат бавно храносмилане и слаба обмяна на веществата. За да се стимулира техния храносмилателен капацитет, много полезни са техниките (като наули), които действат върху пъпната област (където е разположен агни). По тази причина позата на лодка е една от най-благотворните йогически пози за тях. За да се противодейства на задръстването или застояването на капхата, превъзходни са правилни йогически пози в съчетание с пранаяма. Това води до засилена циркулация в тялото и ума, така че те могат да променят живота си в положителна посока. Позата на рало е една от най-добрите за отваряне на белите дробове при капхите.
Капхите трябва да излизат от тренировката ободрени, затоплени и с усещане за лекота, с увеличена циркулация и отворен гръден кош и бели дробове. Техният ум и сетива трябва да бъдат остри и ясни, с разтоварена и забравена емоционална тежест.

[Аюс]

Добри асани за дошовите типове

По-надолу изброявам пози, които обикновено са добри за различни дошови типове, но отново напомням, че конкретните характеристики на индивидуалната телесна структура и натурата са по-важни при практикуването на асаните, отколкото дошовият тип.

Вата

Ключови думи за практикуването
? Спокойно, бавно, стабилно, заземяващо, засилващо и неотклонно

Асани*
? Седежни пози  като лотосова, диамантена (ваджрасана), поза на лъв, вирасана.
? Поздрав на слънцето, изпълняван бавно и осъзнато.
? Пози в стоеж като врикшасана (поза на дърво), триконасана (триъгълник), вирабхадрасана (поза на воин), паригхасана (поза на резе на врата) и всички навеждания напред от стоеж.
? Обърнати пози като стойка на глава, випаритакарани (облекчена обърната поза).
? Кобра и скакалец (прости огъвания назад), правени осъзнато и внимателно.
? Навеждания напред от всякакъв тип, особено джану-ширшасана (главоколянна поза) и пашчимоттанасана (пълно навеждане напред).
? Поза на зародиш, курмасана (костенурка), паривритта-джану-ширшасана (извита главоколянна), навасана (поза на лодка), йога-мудра (йогически печат).
? Гръбначни усуквания, особено лежешком – бхарадваджасана ІІ (извивка на мъдреца Бхарадваджа), пашасана (примка).
? Поза на труп: ватите се нуждаят от дълга и приятна релаксация от поне 20 минути.

* При назоваване на асаните авторът се придържа към най-популярната на Запад система на Б. К. С. Айенгар (представена в книгата му “Светлина върху Йога”), с леки различия в превода на санскритските имена на позите. – Бел. прев.

[Аюс]

Питта
 
Ключови думи за практикуването
? Охлаждащо, релаксиращо, отдадено, опрощаващо, нежно, меко, дифузно

Асани
? Всякакви седежни пози, с изключение на поза на лъв.
? Поздрав на луната (чандра намаскар).
? Пози в стоеж, особено отварящи тазобедрената област пози като позата на дърво, триконасана (триъгълник) и ардха чандрасана (полумесец).
? Навеждания напред от стоеж с разтворени крака като Прасарита Падоттанасана І (поза с изпънати разтворени крака).
? Раменна стойка, випаритакарани, поза на лодка, риба, кобра, лък, зародиш.
? Всички навеждания напред от седеж, особено упавищха конасана и курмасана (костенурка), пашчимоттанасана.
? Извивки като ардха матсйендрасана ІІ и маричясана.
? Йога-мудра (йогически печат), позата на труп.

[Аюс]

Капха

Ключови думи за практикуването
? Стимулиращо, подвижно, загряващо, олекотяващо, зареждащо с енергия, разтоварващо

Асани
? Поза на лъв или седежна поза с пранаяма.
? Поздрав на слънцето, интензивни виняси или “подскоци”.
? Вирабхадрасана, уттхита хаста падангущхасана (хващане на палеца на крака с изпъната ръка), урдхва прасарита екападасана (високо изпънато ходило), ардха чандрасана (поза на полумесец).
? Адхо мукха шванасана (поза на протягащо се надолу куче), урдхва мукха шванасана (поза на протягащо се нагоре куче)
? Напълно обърнати равновесни пози като стойка на ръце (адхо мукха врикшасана), пинча маюрасана (поза на паун с разперена опашка).
? Стойка на глава и раменна стойка с техни варианти.
? Поза на рало, всички огъвания назад като поза на горен лък, камилска поза (ущрасана) и скакалец, джатхара паривартанасана (извивки на алигатора) или маричясана, последвани от кратка шавасана.