Активно "безразличие"

[Imago]

Една интересна интерпретация на самата (samata), според която човек трябва не просто да гледа еднакво на всичко, но да превърне тази еднаквост (самата) в активна нагласа с три основни съставки:

1. Активно разпределен вкус (сама раса),

2. Активно разпределено наслаждение, в смисъл на познание и опит (сама бхога), и

3. Активно и равномерно блаженство (сама ананда).

Тази тройна нагласа ще ни помогне не просто да се оттеглим от света в гордо уединение или пък да му се противопоставим в непрестанна борба за съществуване и самодоказване, а да живеем в него и да го променяме с умиротворен дух и ясно съзнание за крайната цел.

[mimi]

Това е състояние на съзнанието, което е необходимо да се поддържа, нали?
Срещах някъде от Кришнамурти, че препоръчва състояне на ума "пасивно внимание"
Аз го разбирам като будно съзнание, наблюдателност, но въщото време умът е съвсем спокоен.
За това ли става дума?

[Imago]

Пасивното внимание е много добър термин за описване на състоянието, в което йогинът се оказва, след като постигне нирвикалпа-самадхи, т.е. крайната степен на медитация. Това е състоянието на чистия субект, т.е. Пуруша, когато Съзерцателя се е установил трайно в собствената си форма, както казва Патанджали. Ведите твърдят за този Параматман (Пуруша), че е Кутастха (непоклатим и незасегнат от световните неволи), но същевременно той е отворен към света, вниманието му (ако може изобщо да се говори за внимание) е насочено към света, но съзнанието му не е оцветено със собствената форма на световните обекти. Тоест, налице е безобектна съзнателност. Насочеността на съзнанието към обектите се нарича интенционалност. В нашия случай интенционалността е празна, защото обектният полюс на интенцията (насоченото внимание) е с нулева стойност, "шунятизиран" (от шунята, празнота). Може да се каже също и пасивна интенционалност.

При Шри Ауробиндо обаче става дума за уравновесена активна интенционалност, което според мен е свързано с възможността все пак да бъдем засегнати от светските разправии, колкото и да сме напреднали в практиката.

[mimi]

Зависи Ауробиндо какъв смисъл влага. Може да искал да каже същото.
Затова казват, че езика е беден и недостатъчен за описание на тези състояния, осовено като се знае, че той е продукт на ума, а той във всеки човек си е субективен. Но все пак като се разясни, се изясняват нещата.

\а ти пробвал ли си това състояние? Аз не съм подготвена толкова теоретично по тези въпроси.
Но ми се струва, че след определен момент наученото вече започва да пречи. Защото ако се опитваш да бъдеш в такова съсояние на ума (съзнанието), то умът ти веднага ще започне да се намесва със своето знание и да казва "ето, това е самата, и т.н. - и ти ведната излизаш от това състояние.
Ти как се справяш с тоя проблем (намесата на ума, да квалифицира състоянието според наученото знание)

[Imago]

Не съм стигнал и едва ли ще стигна в този живот, защото отстраняването на знанието има смисъл само когато си овладял цялото знание, т.е. когато си станал сарваджня (всезнаещ) и над теб постоянно се изливат благодатни истини от Облака на дхарма. А за тази цел човек (практикът, садхака) трябва да бъде съвършено просветлен (реализиран).

От друга страна, зависи от наученото. Когато наученото не отговаря на собствената форма на обекта, тогава то е пречка, която се отстранява с изтриването на наученото, за да може истинската форма на обекта на медитация да се настани в съзнанието.

Трябва да си даваме ясна сметка какво искаме - изпразване на съзнанието от всякакви мисли и съответно от всякакви обекти, т.е. превръщането му в куха лейка, или почистване на огледалото на съзнанието, така че обектите на медитация да могат правилно да се отразяват в него.

Ако решим този въпрос, ще можем да направим и свой избор на Йога - в първия случай това ще бъде асампраджнята-йога (непознавателна йога), а във втория - сампраджнята йога (познавателна йога).

За съжаление обаче редът е обратен. Не може да има истинска асампраджнята йога, ако не сме напреднали по осморния благороден път на сампраджнята йога. Преждевременното изчистване на ума от всички знания е подобно на аборт. Ще убием в зародиш плода на Йога, т.е. окончателното освобождение.

[mimi]

е, щом за теб е преждевременно изчистването на ума (което не е равнозначно на изпразване!) - трупай още

[Imago]

Почистването (полирането) на ума никога не е преждевременно. Изпразването му обаче може да се окаже ненужно, особено в случаите, когато умът и така си е празен. 

[mimi]

Изрично ти казах, че изчистване не значи изпразване.
И никъде не е казано да се изпразниш от мисли - ако някъде го пише, то е лъжа
Нали не искаш да останем без ум (безумни)

въобще, голяма каша е в главата ти от твоето "знание"

[Imago]

Мими, ти изобщо разбираш ли това, което четеш, или просто пишеш каквото ти дойде на ум? Ето какво беше казано само два поста по-нагоре:

Преждевременното изчистване на ума от всички знания е подобно на аборт. Ще убием в зародиш плода на Йога, т.е. окончателното освобождение.

Айде сега се опитай да направиш разлика между "изчистване на ума ОТ всички знания", което означава именно ИЗПРАЗВАНЕ на ума, и изчистването на ума от лъжливите представи, петна по огледалото, което означава ПОЧИСТВАНЕ на ума. Къде, скъпа, съм казал, че трябва да се откажем да чистим огледалото?! Напротив, човек трябва непрекъснато да трие огледалото.

Сега да те попитам, за сампраджнята и асампраджнята йога разбра ли, или пак да ти го обясня с по-прости думи, за да го схванеш? Не се притеснявай, кажи си, ако не си разбрала нещо, няма да те изям...

[mimi]

то се вижда кой не разбира
никъде не е казано, че трябва да изхвърляш нещо от ума си
процеса на изчистване е много по-фин и по-сложен
и започва от Сърцето

май с това ще приключи участието ми в този "форум"
не ми се занимава с хора със закоравели сърца и обремемени умове (дебели глави)