Джняна и Виджняна

[Imago]

Едно интересно тълкуване на разликата между джняна (знание) и виджняна (познание), което открих в коментара на В. Кришнарадж върху Бхагавадгита 9.

"Jn?na and Vijn?na:  “knowledge of the Self and realized knowledge.” Jn?na is ?abda-Brahman and Vijn?na is Para-Brahman. Another way of putting is to say that Jn?na is the narrow and straight path to God without any detours or diversions, and Vijn?na is the destination itself. Here jn?na is an acquired knowledge of the Self from all sources, but vijn?na is direct experience of God. Jn?na is to come under the magnetic influence of God and Vijn?na is to succumb to the magnetism of God. Jn?na is to know that God exists by one's inner experience; Vijn?na is to communicate and relate to God as a slave, a servant, a child, a friend, a spouse, or a devotee."

Джняна и виджняна означават съответно "знание за Аза" и "осъзнато познание". Джняна е Шабда-Брахман (Брахман-Слово, Логос), а виджняна е Върховният Брахман (Парабрахман). Друг начин за изричане на същата истина е да се каже, че джняна е тесният и прав път към Бога, без никакви обрати или отклонения, а виджняна е самото местоназначение (дестинация). Тук джняна е придобитото знание за Аза от всички източници, а виджняна е непосредственото познание на Бога. Джняна се появява под магнетичното влияние на Бог, докато виджняна означава да изпаднеш под влиянието на магнетизма Божий. Джняна е вътрешното познание, че Бог съществува, докато виджняна означава да общуваш и се отнасяш с Бога от позицията на слуга, дете, приятел, съпруг или предано отдаден.

http://www.bhagavadgitausa.com/bg09.htm

Като примери за просветлени личности, които са достигнали равнището на виджняна, авторът посочва Рамакришна Парамаханса и Рамана Махариши (Mah???i).

[rtsvet]

Ще си позволя малко фриволни спекулации на темата, за да видя къде ще ме отведат:

Сега разбрах защо знаещите бога са малко откачени - те просто не са на себе си. Някои казват,, че човешкият Аз е крехко нещо.  Аз мисля, че в това човек е лесно да се убеди лично във всяка психиатрия.

Това ми изглежда като лудост - да поставя малкия си крехък "аз" принцип, до нещо по дефиниция така мощно като бог, вселената и всичко останало. Нещо подобно би било да се опитам да летя, като скоча от 10 етаж - тялото ми просто не е направено за това. Аз-ът ми не е направен да комуникира с бог.

По-естествен ми изглежда пътят на друго познание - Йога Сутра 1.47 - 51

И най-вече ?tambhаr? tatra praj??

Мисля, че знанието, което е нужно, е познание за разграничаването на пракрити от пуруша. Разграничаване даже докато бог ми се натрапва - ЙС 4.29

[svapna-jana]

'In Jnana (Absolute), there is neither East nor West, neither dawning nor setting, neither
increase nor decrease, neither sitting nor standing, neither life nor death, neither waking
consciousness nor dream state, neither talking nor lecturing, neither thinking nor knowing, neither
light nor darkness. The three—actor (Karta), action (Karma) and instrument (Karana)— will shine
as one in the Self of Jnanis. What an exalted state it is! It is simply marvellous. It is wonderful. One
becomes speechless. It can never be adequately described in words."
"He has consciousness of Brahman as well as consciousness of the world.
He sees the world as a dream within himself. A Jnani is always in Samadhi. There is no ‘in
Samadhi’ and ‘out of Samadhi’ for a Jnani like that of a Raja Yogi."
"When you see an object with your eyes, you know that it is through the light of the sun that
you are able to see it. You have a double Drishti. Similarly, a Jnani has always a double Drishti
when he does Vyavahara. Even when he works, he knows he is not working; he is unattached. Even
though he sees the world, it is all Brahman and Brahman for him."
"The Jnani sees the Atman alone in a scavenger and
a king."

MIND & ITS MYSTERIES
AND CONTROL
By
SRI SWAMI SIVANANDA

http://www.hinduism.co.za/jnani-.htm

[Брахман]

Едно интересно тълкуване...

"Jn?na and Vijn?na:  “knowledge of the Self and realized knowledge.”

Аз пък съм срещал само това тълкуване, друго не знам. Това е казано многократно и в упанишадите.

knowledge of the Self - знание за Атман научено от книгите, от учителите и т.н.

realized knowledge това не мога да го преведа на български защото и на английски е казано неправилно. Разбират го само тези които са свикнали с този "ведантически английски" Преводът на Имаго е може би най близък до английският израз, но самият английски израз няма да бъде разбран от НИТО ЕДИН АНГЛИЧАНИН дори той да е Шекспир Аз бих казал по скоро "знание постигнато от директна опитност"

Ще дам пример. Ако някой чете описание на това какво представлява вкусът на шоколад но никога не го е опитвал, това е ДЖНЯНА.  Един вид книжно знание. Ако някой опита шоколад тогава той знае от първа ръка какъв е вкусът му и всички книжни описания не чинат вече пукната пара. Това е практическото знание ВИДЖНЯНА.

[rtsvet]

Значението на използваните термини е фиксирано само за определена традиция и даже определен коментатор. Ако Кришнарадж прави такова разграничение то е факт, но само за неговите коментари.

Пример ХИП 4.15 свърва възникването на знание (джняна) със самадхи. Давам санскрита с мой примерен превод за да не се разправяме през английски. Обърненте внимание, че контекста (не е даден) е изцяло и еднозначно в разясняването на самади.

jñānaṃ kuto manasi sambhavatīha tāvat
prāṇo'pi jīvati mano mriyate na yāvat /
prāṇo mano dvayam idaṃ vilayaṃ nayed yo
mokṣaṃ sa gacchati naro na kathaṃcid anyaḥ

j~naanam = знание (Acc.sg.n.)
kutas = от къде?
manasi = в ума (Loc. sg.m)
sambhavatiiha = възниква, развива се, възниква
taavat = когато
praa.na.h = прана
api = и, най вече, при
jiivati = живее (3 p. pr)
manas = ум
mriyate = е умрял (3p. passive)
na = не
yaavat = докато (в негативно коррелативно към taavat)
praa.na.h = прана
manas = ума
dvayam = двете
idam = това (показателно мест.)
vilayam = разрушение, изчезване, унищожение
nayet =  ако не е донесено ( направено ) (optative sg. 3)
ya.h = той
mok.sam = освободен
sa = това, туй
gacchati =  провървява, става, получава се (pr .p.  от gam - ходя, вървя )
nara = човек
na katha.mcid = по никакъв начин

Как може знание да възникне в ума, докато прана живее и ума не е умрял? Довелият и двете (прана и ума) до унищожение  е осободен. Това не става по никакъв [друг] начин.


П.С. Приемам с огромно удоволствие корекции по превода.

[Брахман]

Значението на използваните термини е фиксирано само за определена традиция и даже определен коментатор.

Да точно така си е. В случаят термина ДЖНЯНА както е употребен в ХЙП има съвсем различно значение от термина ДЖНЯНА както е употребен в Бхагават Гита. И никакво познание на санскрит не може да помогне в такъв случай, никакви речници, никакви граматически наставления. Още по оплетено е в упанишадите, където думата Атман може да означва или обусловено или необусловено съзнание, тоест или Брахамн или Чита. Единствено познанието на цялата философска доткрина позволява да се вземе правилно решение и да се определи кое значение на термина трябва да се вземе.

[svapna-jana]

Как може знание да възникне в ума, докато прана живее и ума не е умрял? Довелият и двете (прана и ума) до унищожение  е осободен. Това не става по никакъв [друг] начин.

Уау, сега и ако някой ми обясни точно какво се има предвид под прана точно в този текст! Един вид трябва да си умрял докато си жив и тогава си свободен.

[Брахман]

Уау, сега и ако някой ми обясни точно какво се има предвид под прана точно в този текст! Един вид трябва да си умрял докато си жив и тогава си свободен.

Така е когато не се знаят основните принципи в писанията. Никакви познания по санскрит не могат да помогнат в такъв случай. Обяснението е лесно и просто, но.. човек трябва да е запознат с тези основни принципи, тогава писанията стават разбераеми. В противен случай се получава пълно объркване на ума, човек може да се отклони в неправилна посока, да започне да си фантазира какви ли не глупости и никога да не разбере какво точно се казва. Това е в особена сила във Веданта, в упанишадите и Бхагават Гита. Има страшно много пасажи които са ключови и които не могат да бъдат разрани по никакъв друг начин освен ако се знаят основните принципи! При това не е ТРУДНО!!!!

В случаят когато се говори за смърт, се има предвид смърт на ЕГОТО, смърт на отъждествяванията, смърт на заблужденията, смърт на желанията, смърт на очакванията, смърт на намеренията, смърт на всякакви предварително заложени идеи и схващания, и т.н. и т.н. САМО ТОГАВА ЧОВЕК МОЖЕ ДА ВИДИ НЕЩАТА ТАКИВА КАКВИТО СА!! В противен случай той вижда всичко изкривено, всичко изопачено, всичко като в деформирано огледало.

Желанията, отъждествяванеот с предварителните знания, предишният опит и т.н.  правят човек неспособен ПОНЯКОГА да види нещата обективно. Той става пристрастен. Знанието което той получава е относително, съобразно с неговите желания. Той не вижда реалното, вижда онова което му се иска.

Примери могат да се дават с БИЛИОНИ!! Например физиците преди Айнщайн са вярвали че физиката е едва ли не завършена наука. Трябвало е само още няколко формули и готово  Ако човек се отъждестви с това знание, той става жертва на "отъждествяването" и не е способен да види че в същност има нещо повече, нещо отвъд. Айнщайн е успял да види точно това, което другите физици са пропускали. Защото не се е отъждествил с "добре установеното знание". Днес също много физици си мислят че Айнщайн е края на знанието и че той е абсолютен авторитет. В същност водещите физици знаят че Айнщайн е само едно приближение, той не краят. Затова те гледат да не робуват на никакви авторитети, за да получат по нататък знание.

Подобно е положението и в Йога. Човек трябва да се освободи от всичко за да може да види нещата такива каквито са. Хубаво е тези които са начинаещи да се опитат сами да си дадат някой пример в това отношение, за да започнат да разбират този принцип който се опитвам да обясня... С удоволствие ще ги коригирам!! Така както са коригирали и мен, от полза ще бъде!!

[Източен]

Подобно е положението и в Йога. Човек трябва да се освободи от всичко за да може да види нещата такива каквито са. Хубаво е тези които са начинаещи да се опитат сами да си дадат някой пример в това отношение, за да започнат да разбират този принцип който се опитвам да обясня... С удоволствие ще ги коригирам!! Така както са коригирали и мен, от полза ще бъде!!

От всички викалпи, вероятно имате предвид, а не от всичко. А съвършеният йогин няма нужда да вижда, защото потиска истините за предметите и щастието, докато се самодокара до ментална смърт. На такъв близките спокойно могат да даряват органите, ако желаят.

[Брахман]

От всички викалпи, вероятно имате предвид, а не от всичко.

Отговарям от гледна точка на Веданта! Не от моя гледна точка!!

Всичко, абсолютно всичко е вид васана, вид обусловено съзнание вид погрешно знание. Затова се казва всичко, дори от идеята за Брахман, от идеята за освобождение, идеята за бог и т.н.