Сиддхите в ЙС

[rtsvet]

В книгата си "The K?p?likas and K?l?mukhas"  Дейвид Лоренцен изказва следният аргумент. (и го обосновава) ... "Въпреки обилните обръщения към различни сиддхи в класическите Йога текстове, много съвременни индииски и подобни западни  учени, се захващат за една единствена сутра в ЙС (3.38) за да докажат, че магическите сили били второстепенни или даже пречки за крайното освобождение и по този начин недостойни за понататъчно разглеждане. Макар това отношение  да е основно в Ведантистките и Буддхистките кръгове и в момента популярно сред практикуващите, надъхани с духа на реформистките хинду движения, това не е било виждането на Патанджали и със сигурност не на  средновековните последователи на Хатха Йога"

Удивително е защо наистина Патанджали се занимава с толкова сиддхи и отделя почти цялата 3 глава на тях. Сиддхите както изглежда и от самото название са били в ранните векове от  новата, знак на постигането на йога.

От друга страна сутрата 3.38 (te sam?dh?v upasarg? vyutth?ne siddhaya?) иглежда се отнася само до предходните 2 сутри. Тази гледна точка се поддържа и от P.V. Kane. Виж. G. White in "Prehistory of the Chakras"

[Imago]

Не разбрах какво е характерно за ведантистките и будистките кръгове - отричането на инструменталността на сиддхите в постигането на окончателно освобождение или уповаването на сиддхите като средство за постигане на освобождението.

За Патанджали е ясно - Йога-сутра 3.37 просто няма начин да бъде изтълкувана погрешно

?? ? ? :

te sam?dhau upasarg? vyutth?ne siddhaya?

Те, т.е. пратибха и останалите свръхестествени възможности, са съвършенства (сиддхи) за надигащото се разсеяно съзнание (вюттхана), но пречки (упасарга) за самадхи (т.е. за съзнанието, намиращо се в плоскостта на еднонасоченото съзнание).

Още по-категоричен е Вяса:

?? ?: ?? ? ?: : ?? ?? ??

Те, ясновидството и т.н., са постоянно възникващи пречки за съсредоточеното съзнание поради факта, че възпрепятстват философското съзерцание (даршана) на висшата истина (Тат); за разсеяното съзнание те са нескончаеми съвършенства.

[rtsvet]

Лоренцен.казва, че съответните кръгове ги смятат за второстепенни (несъществени за постигането на крайната цел) и даже пречки. Може да се пита автора как вижда той класификацията на това пречене в частност.

Цитианият коментар на Вяса  явно  потвърдава изказаното от Лоренцен. Последният ги смята за пречки, което твърди и Д. Лоренцен.

За сутрата:
Не става въпрос за прочита(превода) на сутрата и дали да се тълкува по друг начин! Съответно цитираните учени смятат, че сутрата (3.38) се отнася за преходните 2 сутри, а не за описваните сиддхи като цяло. Последното не изглежда изключено (даже е относително логично) като се погледне ЙС. ( и послеващите сутри продължават да описват прекрасни хубавинки-сиддхи )

Все пак трява да има известно научно разграничение между Йога Сутра и какво Вяса разяснява за смисъла й. Дели ги няколко века, по мнението на Е.П. Островской и В.И. Рудого и не само на тях. Макар последните в началото (Ведението) да обявяват, че няма да се занимават с ЙС сама по себе си а с смисъла ий и с това, което тя е станала по времето на Вяса.

[Imago]

Местоимението "те" (което си означава те и на български) обикновено се отнася за това, което се е говорело в предишната сутра или пък за тези неща, които са били обсъждани в единен списък преди настоящата сутра. Тоест, те - "пратибха и другите" свръхестествени свойства, изредени в 3.36. Самата пратибха е обяснена в 3.33 като озарение, т.е. такова състояние на ума, за което е характерно всезнание и което предшества появата на различителното знание за Пуруша и Пракрити. Останалите сиддхи са свръестествени сили на петте външни сетива, пратибха е свръхестествената способност на манас да отразява точно собствената форма на всички обекти във вселената, независимо от данните на външните сетива. Ясно е, че протягането до луната например е сиддхи, която е производна от ведана, проникването в структурата на атома е способност, производна от 1adar2sa (свръхестественото зрение) и т.н. Всички сиддхи в края на краищата опират до способностите на едно или друго сетиво, на една или друга индрия, в това число и манас (умът). Следователно "те" се отнася за всички сетивни и умствени свръхспособности. Нямам представа дали това се отнася за двигателните и репродуктивните органи, но не мисля, че способността да правиш секс в течение на 2 часа е условие за еднонасочеността (самахитатва) на съзнанието, в която единствено е възможна самадхи. От друга страна, физическите свръхспособности изискват свръхенергия (раджас), а самадхи не може да вирее в съзнание, което е доминирано от раджас. Така че определението на сиддхите като пречки за самадхи определено засяга всички сиддхи, а не само изредените в ЙС 3.36. Смятам, че описаните като резултат от практикуването на самяма свръхспособности са именно такива енергийни разсейки, извержения (вюттхана) на съсредоточеното съзнание, а не положителен резултат от медитацията. Защото те не допринасят за постигането на вивека-кхяти, различителното познание. Напротив, еруптивният (вюттхита) самадхин започва да си мисли, че придобитите свръхспособности го правят богоподобен, а следователно и пурушоподобен, с други думи, затъва в илюзиите на асмита (самоотъждествяването с пракрити).

[rtsvet]

Мнението за описаната от Патанджали традиция, изказао от тези учени е интересно, нали?

Разбира се за обяснението - какво са сидхите, как действат  и има ли ги въобще е отделна тема. Сигуро различните школи м/у които ведантистки, будистки, тантристки имат различно мнение.

Лично, на мен ми харсва тезата, че съответните описания са включени от рекламният отдел, при по-късна редакция на изданието на Йога Сутра От мен ако зависеше Патанджали можеше да си спести мастилото. Разбира се това е само едно гледище, "защо на описанието на сиддхите е отделено толкова много място и въобще защо са включени в сутрата".

 

[rtsvet]

Както съм казвал по-рано описанията на сиддхите винаги са ми изглеждали твърде ефтектично вмъкнати в Йога Сутра. Макар че могат да се видят и в арабският превод на ал-Бируни.
Тезата, че те отразяват съществуването традиция в рамките, на която те са имали пропорционален смисъл ми изглежда логична. Още повече, че такива традиции и вярвания определено могат да се проследят сигурно до доарииските ритуали в индия. С други думи някой ги е смятал за важни и затова Патанджали ги е включил. Сигурно има и такива дето ги отхвърлят - той е включил и тяхната система.
Трета възмовност е описаните шлоки да имат друг смисъл, обаче никой досега не ми е показал консистентен такъв.

[Imago]

Ефтектично означава... еклектично?...

Наистина съществува хипотеза, че голяма част от сутрите не са присъствали в оригиналната композиция на Патанджали, но това се отнася най-вече за Кайваля-пада.

За мен цялата Йога е синтетично и възможно най-дълбоко обяснена в Самадхи-пада.

[rtsvet]

Ефтектично означава... еклектично?...

Извинявам се за зле исписаният термин от металургията. (eutectic mixture) Имах предвид сплав от отделни (различни) неща имаща особенни свойства. 
Но и еклектично ми харесва - това описва смисъла на отделни неща, които трудно ги свързаш заедно.

P.S.  Но винаги остава съмнението, а защо Патанджали  е описвал толкова сиддхи?

[rtsvet]

Има и друга възможна интерпретация на сиддхите в ЙС.  Четейки шока 
4.1 janmau?adhimantratapa?sam?dhij?? siddhaya?
човек неминуемо остава с впечатление, че това са каточели всички принципно възможни начини да получи халюцинации и изменено състояние на съзнанието. Особенно показателно е включването на билки (хим. вечества) и тапас. Известно е че при въздържане от вода, сън или храна  т.н.т. могат да настъпят халюцинации и със сигурност се променя състоянието на съзнанието.

Ако по-горе описаната хипотеза да е вярна интерпретация, това не умаловажава сиддхите. Напротив това им придава смисъл като състояния или способности на проктикуващият, при които той се запознава с функционирането на собственият мозък и съзнание. Това е своего рода експериментална неврология от преди 2 хилядолетия. Съвременната неврология не прави нищо по-различно, но гледа на нещата  и от другата страна - на само като субективно преживяване, а и спрямо страничен наблюдател.

Спрямо изказаната хипотеза. сиддхите стават нещо доста важно за практикуващият в патанджали традицията. Т.е дават възможност за субективно преживяване на самкхйа, относителността и изкривяемостта на перцепциите и субективността на действията и усещането за време. Чак след постигането на такова ниво на контрол или разбиране за собственият ум (мозък) може да се продължи към крайно екстрахиране на висшата функция на съзнанието.

В посоченият контекст обясним е и непопулярността на билките и друи способи за преживяване на сиддхи. Другите методи освен самаддхи не дават възмозност за трезва оценка, евентулано водят до пристрастяване и/или структурни промени. При сиддхи по рождение, в съвременнит за такива хора човек често се пита дали е наред всичко с нормалните висши нервни функции. (Т.е. евентуално не може да се постигне физически състояни на кайвалйа ). Екстремният тапас за да се постидгнат сиддхи също ми се вижда като опасен и с отноителна ценност за постигане на еманципация на съзнанието, т.к често предизвикват и други нежелателни промени - като намаляване способността да се помни, логически съобразява т.е. да се интегрира полученият опит.

[Imago]

Такива са били по същество и възраженията на Буда срещу крайния тапас.

Между другото алхимичните трансформации също са резултат от придобиването на сиддхи в домовете на асурите (в демонските обиталища, асурабхаванешу), където главно се практикува приемането на сома, амалока и др. психоделични средства. С две думи, bad connotation.