Четейки откъси и рецензии за една детска книжка за халюционогенните наркотици (да! има и такива!), попаднах на едно добро изказване имащо отношение към сиддхите. По-точно имащо отношение към сиддхите, като към тренажор за разбирането (и овладяване) на сетивата (вътрешни и външни, т.е. и манас)
An important lesson that hallucinogens teach us is that our senses and emotions are *always* fallible to some degree. That a small amount of a chemical substance can disrupt those processes can illuminate how those processes work normally. Some find this enjoyable, others don't, and to some this is dangerous. Don't trust your senses (completely), and don't trust the absolute truth that others try to sell you.
Това е като обобщение на това обяснение за сиддхите.
Допълнението за манас, като вътрешно сетиво подлежащо на халюцинации и действие на халюционогени е от мен, но мисля че е само подразиращо се.
Човек може да се научи (евентуално) да (се) разграничава от това сетиво. Рисковете си остават за лична сметка.
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор