Виджняна-бхайрава Тантра

[rtsvet]

Ако следваме логиката на разясненията в Пратйабхиджнахридайам:

Там съответната практика е отнесена към методите със съцерцаване на крайностите. Или поставяне на читта помежду крайностите, чрез, което се придобива блаженство. Също в шлока 17 Пратйабхиджнахридайам (ПБХ)
madhyavik?s?c cid?nandal?bha? || 17 ||

Едно става ясно:
Т.е. търси се развитие на съзнанието в средният път и това носи блаженство (чидАнада). Последното е някакво важно самадхи както се вижда от ПБХ 19
Мога невежествено да предположа, че става въпрос за огъня на пингала (сурйа нади) и отровата на ида (лунният канал).

От друга страна вторият метод от ПБХ 18 където съответният стих се споменава. (виж. санскрита по-горе около цитат [26]) ми е твърде сложен. Но там се казжа определено нещо за Шакти и свиване (sa?koca) и раширяване  (vik?sa) Превода на Сингх е пак недостатъчен ...

[Imago]

Сърцето е вътрешният предел, а двадашанта е външният предел, в които се осъществява свиването и разгъването на прана и апана. Когато манас е развълнуван (кшипта), той стига до външния предел, а когато е съсредоточен, той засиява в сърцето, приел формата на върховното блаженство (парананда).

[rtsvet]

Ето   един опит за превод:

[ Dh?ra?? 52]

an?gat?y?? nidr?y?m pra?a??e b?hyagocare |
s?vasth? manas? gamy? par? dev? prak??ate || 75 ||

Когато съня все още не е настъпил,но външните обекти са изчезнали от полето на съзнанието (между съня и бодърстването)
Медитирай в това състояние.  В това състояние се разкрива Висшата Богиня (парА девИ).

??  - not attained
  – sleep
? - lost, disappeared, vanished, ceased
?? - being outside, outer , exterior
? - range, field for action, the range of the organs of sense, object of sense, anything perceptible by the senses

- to abide in a state or condition (instr.);  to enter , be absorbed in
  - mind
?  - to be fixed; to be gone to;
- visible, shining, manifest

? - (ПарА девИ) В Трика това е една от 3-те основни проявления на необяснимата, и невъобразима богиня Затова това течение се нарича Трика
1.   Пара Шакти – върховната енергия, съществуваща трансцедентално
2.   Пара-Апара – въховната-невърховна Шакти. Проявяваща се като трансцедентна и иманентна
3.   Апара Шакти – невърховната енергия, съществуваща иманентно
Пара бива изобразявана като благосклонна (представете си Гуан-Инь)
ПарАпара и Апара – биват представяни диво и страшно, носят гирлянди от черепи, размахващи оръжия и т.н.т

Според Малинивиджайоттара Тантра (библията на това течение т. да се каже):

Въпреки, че  Шакти на Шива притежава безброй форми, тя е позната най-вече чрез нейните 3 аспекта:
1.   Апара или гхоратари 2. параапара или гхора 3 пара или агхора. Апара винаги в обкръжението на Рудра. Натиска душите (джива) надолу, привързвайки ги към обектите на сетивата. Параапара – както и предната пречи на прогреса на душите към тяхната цел в живота и създава привързаността има към смесеният плод от болка и удоволствие. И най-накрая Пара се занимава с това да води съществата към най-висшето, достигане на състояние на Шива (недуално съзнание – ако помните все още, че въпреки по-горното ставаше въпрос за екстремен монизъм)

Даже въвеждането с деванагари работи (макар copy/paste размества някои гласни)

[Imago]

Размества лигатурите и разрушава сандхите във FireFox.

[rtsvet]

?? 75 DhAra?A 75

?? ? ?
? ?? ?98?

icch?y?m athav? j??ne j?te citta? nive?ayet |
?tmabuddhy?nanyacet?s tatas tattv?rthadar?anam || 98 ||

?? (icch?) - wish, desire, inclination
?? (j??na)  -  knowledge
(j?ta) - born , brought into existence
? (athav?) - or rather
?? (nive?a) - entering, settling in a place , encamping

? (?tmabuddhi)  self-knowledge, knowledge of one's self. psychology
? (ananyacetas) - giving one's undivided thought to
? (tatas) - from that place,  thence; in that place, there, thereupon
? (?rtha) - relating to a thing or object ; material
?? (dar?ana) - showing,  seeing , observing, looking , noticing

Related:
(buddhi) - the power of forming and retaining conceptions and general notions , intelligence , reason , intellect , mind , discernment

Когато се появи желание или знание, с ум съсредоточен в себе си оставил обектите (на желание, знание) практикуващият трябва да фиксира ума си на това (желание или знание) като проява на най-същностното „АЗ” (себепознание). Тогава практикуващият прозира същността на реалността.

Или друго по-просо предложение: Когато зародилото се желание (намерение) или знание, навлезе (се установи) в читта,   практикуващият трябва да фиксира ума си (да размишлява концентрирано) на това (желание-намерение или знание) като на познание за  духа (Атман) (себепознание). Така практикуващият прозира същността на реалността.

Бележки: Когато ума бива оттеглен от обектите на желание, познание и т.д. и бива фиксиран на желанието, познанието като на същиснтският Аз, като на Шакти на божественото проявление, тогава ума се освобождава от викалпа (-ите) . Тогава практикуващият осъзнава Реалността.

Превода и бележките изключая преложението е взето от Сингх.

[rtsvet]

?? 37

? |
?? ? ??: ?? || 60 ||

nirv?k?agiribhitty?dide?e d???i? vinik?ipet |
vil?ne m?nase bh?ve v?ttik?i?a? praj?yate || 60 ||

Практикуващият трябва да хвърли погледа си на местност без дървета, върху планина, висока стена или т.н.т. Тогава  умственото му  състояние се разтваря (бидейки без всякаква поддръжка) и възниква състояние, в което флуктуациите на ума се прекратяват.

 хвърли – vinik?ipet
погледа си – dristim
на местност – de?e
без дървета - nirv?k?a
на планина - gir?
на  стена  - bhitt?
умствено му  - m?nase
състояние   - bh?ve
се разтваря, изчезва  - vil?ne
възниква  - praj?yate
флуктуациите (на ума) - v?tti
се прекратяват  - k???a?

Коментар: когато ума бива съсредоточен за известно време върху широко празно място, той става като него – празен. Ума се уподобява на това, което е поставено пред него за дълго време. Когато ума се изпразни, човек е способен да осъзнае същността, т.к. обърканите мисли и концепции са отстъпили за момент. Тази техника е шамбхавопайа т.к липсва поддръжка (?lamba).

... не е никак лесно просто да се седи, постоянно насочвайки ума към пустотата.

[rtsvet]

Ето една много интересна практика. Интересна е с идеята си, че в моменти на силно вълнение можем да прозрем най-добре същността,  вътрешнопсихичната както и в макроскопичен план динамичната енергия проявяваща вселената. Стига да …

??  78
?? |
? ?? ?? || 101 ||

k?makrodhalobhamohamadam?tsaryagocare |
buddhi.m nistimit?? k?tv? tat tattvam ava?i?yate || 101 ||

Превод:
Ако йогина възпре¹ ума (интелекта) си, когато се намира под влияние на желание, гняв, алчност, сляпо увлечение, надменност, завист, ревност, то остава ² само тази същност (принцип – таттва  която единствена е свидетел на споменатите ментални състояния).

Според Сингх:
1. коцентрирайки го
2. оказва се съществуваща само Реалността, лежаща в основата на тези състояния.

Обездвижи, възпре - nistimit?m k?tv?
Съдителната способност, интелекта – buddhi
Люшкан – gocare
Желание (сексуално) K?ma
гняв kr?dha
алчност  - lobha
надменност m?ha
завист, ревност m?da
Остава, идържа, продължава да съществува - ava?i?yate

Ето съответните строфи от Спанда Карика, който ни дават вътрешната обосновка.

?? ?? ? ?? ?? |
? ?? ? ?? || 22 ||

atikruddha? prah???o v? ki? karom?ti v? m??an |
dh?vanv? yatpada? gacchettatra spanda? prati??hita? |22|

Спанда отчетливо присъства ¹ в такива състояния, като силен гняв; необикновенна радост; рефлексия: «какво да правя?» ²; спасяване с бягство …

1. В тези моменти се прекратява потока на дискурсивното мислене
2. например в ситуация на безизходно положение

Твърдо присъстваща – prati??hita?
Състояние – pada
Което – yad
Проявява се – gacchet
силен гняв - atikruddha?
необикновенна радост, задоволство -prah???a?
рефлектиращ – m??an
тичащ  - dh?van

Мноого хубава практика