Универсална съзнателност

[Imago]

Универсалната съзнателност е основна характеристика на Веданта. В Катха (упанишада) І.3.10-11 се казва, че най-финото начало прониква всичко, и такава най-фина субстанция е Пуруша. Той е по-висш (пара) от пракрити именно защото я прониква и контролира. Пракрити пък е по-висша от Хиранягарбха (Махат), защото на свой ред го прониква. Махат е по-висш от буддхи, защото е по-фин от него и го прониква, буддхи е по-фин от манас, манас - от обектите, а обектите - от сетивата.

Това е монизъм и, разбира се, идеализъм/спиритуализъм.

В Санкхя-Йога обаче пракрити не се прониква от нищо, тя е алинга (не-признак на нещо по-дълбоко от нея - виж ЙС І.45) и прадхана (първосубстанция), защото е причина сама на себе си (causa sui, свакарана). Имаме две субстанции, точно както при Декарт, с тази разлика, че протяжната субстанция на Санкхя-Йога освен всичко друго е способна и да мисли; съзнанието (читта) е последният еволюционен продукт (вайкрити-парината) на материята. Което, общо взето, прави излишно постулирането на Пуруша - в най-добрия случай той е безучастен зрител, монументален статист, акосмична таттва, антропна проекция, абсолютно трансцендентна имагиналия. За която дори не се знае дали съществува реално. Или пък със сигурност се знае, че е шунята.

* * *

Интересен момент е проникването (вяпти). То изразява каузални отношения (причината прониква следствието), поради което по наличието на следствието може да заключим за действието на причината. Другата форма на проникване е невъзприятието. Ако на улицата е сухо, т.е. не виждаме влажни петна или локви, това означава, че не е валяло. За Сартр, например, проникващото невъзприемане е основна функция на съзнанието и нашето битие в света.

[Imago]

Духът - макар че по-правилно ще бъде да кажем Антропният Принцип, Пуруша - в Санкхя, първо, не е дух, защото е изпразнен от всякакво съдържание; второ, е абсолютно бездействен и немощен, що се отнася до материята - той нито въздейства върху материята, нито пък бива засегнат от материалните влияния и еволюционния процес, поради което се нарича Кутастха (Незасегнат), трето, няма нищо общо с природните сили, тъй като е субстанциален антагонист на природата и природното, той е отвъд материята (отвъд пракрити).

Що се отнася до читта, този термин в Санкхя означава именно съзнанието, а не просто психиката. Чит означава съзнателен, а читта е съществителното, образувано от прилагателното чит с помощта на наставката -та, както в английския думата съзнание е образувана от прилагателното conscious и наставката - ness.

Пуруша е изкуствено добавен като Принцип на Съзнателността (чайтаня), но съдържателните прояви на тази съзнателност са винаги модификации на съзнанието, читта-вритти, с две думи - материални формации, еволюти на пракрити. Съзнанието според Санкхя е материално, а Пуруша е нещо различно от съзнанието, макар да се дефинира като принцип на съзнателността. Факт е, че тялото и съзнанието могат да съществуват и без Пуруша и на практика, субстанциално, са нещо независимо от Пуруша.

Очевидно Буда е имал подобни възражения против Санкхя (неговият основен учител, Арада Калама, е бил последовател на ранната атеистична Санкхя), поради което направо е отхвърлил необходимостта от Пуруша в учението си, известно като анатма-вада. В останалото будизмът и Санкхя-Йога поразително съвпадат.

[Plotin]

Духът не може да бъде нито изпразнен от съдържание, нито изпълнен със съдържание, защото е трансцедентална същност принадлежаща на отвъдното, а съдържанието е нещо миришещо на битие, а небитието на духът само по себе си е празно. Този момент е много добре разработен от Хегел, когато определя идеята за душата в творчеството на Платон като временното състояние на духът докато е окован от тялото. Тогава всички неща които отличават живото тяло от мъртвото тяло се приемат за проявление на духа (дишане, мисли, разум и т.н.). Но това е само илюзия, защото екстрите които тялото получава от присъствието на духа в него, не са духа, а самият дух сам в себе си е напълно чист от телесно, емоционално, мисловно, разумно и т.н. напълно празен и чист, съвършен в своята празнота непроменяем и безсмъртен.
Духът не може да бъде спекулиран с крайните възможности на логиката. Той е толкова празен от битийна гледна точка колкото по-малко знаем за него. Моя учител Платон ни учеше, че единствената възможност да се доближим до духа е да се достигне границата между живота и смъртта, т.е. между битието и небитието. Иначе него го има точно толкова колкото го осъзнаваме. Да се разсъждава за него спекулативно е същото сякаш слон реди мъниста. 

[Imago]

Ненапразно мнозина са се опитвали и да прокарват паралели между Санкхя и плотинизма. Великите явно са мислели еднакво.

[Seeker]

Духът не може да бъде нито изпразнен от съдържание, нито изпълнен със съдържание, защото е трансцедентална същност принадлежаща на отвъдното, а съдържанието е нещо миришещо на битие, а небитието на духът само по себе си е празно. ...Но това е само илюзия, защото екстрите които тялото получава от присъствието на духа в него, не са духа, а самият дух сам в себе си е напълно чист от телесно, емоционално, мисловно, разумно и т.н. напълно празен и чист, съвършен в своята празнота непроменяем и безсмъртен.
Духът не може да бъде спекулиран с крайните възможности на логиката. ..

Колко красиво!!! Истината е винаги проста и зашеметяваща.
 Ако ние не сме това тяло, ум, мисли и обослувености то тогава ние сме Духът.
А ако сме Духът, как тогава бихме постигнали удоволетворение, баланс и хармония?

[Брахман]

....Да се разсъждава за него спекулативно е същото сякаш слон реди мъниста.... 

Това сравнение е съвсем в духа на християнската традиция и култура, но няма да направи впечатление на един истински пандит или гуру от Индия. Дори онзи може въобще да не го разбере. В Индия слонът е животно използвано в продължение на хиляди години и там хората го познават много по добре от това което ние тук в Евпропа. Специално в пураните и упанишадите хоботът на слона е символ на Будхи – интелектът. Казва се, че слонът може да вдигне с хобота си най големите и тежки предмети, и в същото време може да вдигне и най малките сламки, игли или прашинки. Хоботът на слона е символ за универсалност. Например при хората някой хора които са с големи ръце и много силни не са в състояние да извършват фина работа. При слона не е така. В Индия смятат, че слона може да извършва абсолютно всичко с хобота си. От най грубото до най финото. Тоест СЛОНА МОЖЕ ДА РЕДИ МАНИСТА С ХОБОТА СИ! Според представите на Индийците. По същият начин интелекта Будхи, може да извършва най грубата и най фината работа. Може да различава най големите и груби прояви във вселената, в материалното. В същото време може да различава и най фините обекти, може да прави най сложни логически сравнения във разсъжденията и мисълта.

Затова сравнението не е правилно, тоест не е в духа на индийската мисъл. Именно тези различия са причина в много случаи западни мислители да не могат да разберат истинското значение на Шастрите. Когато четем източните философии, даршаните, трябва да се откажем от западният начин на мислене. Разбира се същото се отнася и до гуровците. Те могат да дадат напълно погрешна интерпретация на западните философи ако се опитват да приложат техният начин на мислене, тяхната култура на запад.

[rtsvet]

Колко красиво!!! Истината е винаги проста и зашеметяваща.
 Ако ние не сме това тяло, ум, мисли и обусловености то тогава ние сме Духът.
А ако сме Духът, как тогава бихме постигнали удовлетворение, баланс и хармония?

Правилно - не можем Не може да успокояващ това което не е развълнувано, не може да вълнуваш това което не е спокойно. Кой е удовлетворен от какво?

Но ние не сме духа, така че можем да се вълнуваме и да се успокояваме. (Така е поне в смисъла на тази философия Казвайки ние или аз, ти говориш с  егото си Т.е.ти си свободен да си се вълнуваш колкото искаш)

За едни той е ниргуна, за други е ниргуна и сагуна, за трети това е по-сложно - има само една реалност (чит) Интересно е че трика се падна на три. http://en.wikipedia.org/wiki/Ka%C5%9Bmir_%C5%9Aaivism
Материята не е различна от съзнанието, а е идентична с него. Поне така твърди кашмирският шаивизъм, и дядо ми.

[Брахман]

Материята не е различна от съзнанието, а е идентична с него.

Това е истината! Съзнанието е свойство на високо организирана материя под формата на мозък и субективно отражение на обективната действителност!

Съзнанието е свойство, или съвокупност от свойства! Нищо повече! Материята и нейните свойства са неразделими! Материята има свойства и свойствата не могат да съществуват без материята. И двете са едно и също нещо!

[Imago]

Така. Санкхя и Йога са диалектически материалисти, защото подобно на нас, постмодерните диалектически материалисти, постулират еволйционното развитие на съзнанието от материята. Съзнанието е свойство на високоорганизираната материя, т.е. на високоеволюиралата материя. И както казва Ленин, в самата праматерия трябва да има нещо, което да прави възможно появата на съзнанието, и това е отражението. В Санкхя това е саттва.

[rtsvet]

Аз исках да кажа само че има различни философии. Е, някои са по-вероятни или ни изглеждат субективно по-приемливи, или просто са по-използваеми.

Кашмирският шаивизъм, макар и абсолютен в своята концепция за единност на съзнание-материя, дух-тяло е теистическа система. Т.е. нарича света бог и приписва характеристики на съзнателност на всичко. Разбира се Съзнание не е равно на себесъзнателност, и като дефиниция за съзнателност може да се даде почти всичко, но тук може да има много нюанси и интерпретации. Някои може да каже че чит е просто "информатифността" на обекта. А така и способността за взаимодействие м/у материални обекти да се разглежда като форма на рефлексия. За друг това би било кощунство.

Забележително е, че както вярващи така и невярващи могат да изхождат от една монистична философия. Обратното също се среща - вярващи-дуалисти-учени.

Някак си да спомена последното доста съвпадаше с темата: В трика се постулира наличие на универсална съзнателност и има йога система. Освен това не е адвайта и не е санкхя. Хубаво е да се чуе по-малко от всичко.