Смисълът на Живота

[Брахман]

Често задавани въпроси от начинаещите във Веданта (също и в останалите даршани – Будизъм, Йога, и т.н. са:

С каква цел е сътворен този свят?
Какъв е смисъла на живота?

Лесният отговор, който се дава главно в Пураните е, че на Бог му станало скучно да бъде сам, и за да се забавлява създал света и живите същества. Подобен отговор противоречи ако не с друго поне с теистичните вярвания че Бог е всемогъщ и съвършен. Логически не е възможно за един съвършен бог да изпитва скука или да се нуждае от забавления. Всемогъщият, всезнаещ, всеможещ и т.н.  Бог не може да бъде като дете, което има нужда от играчки.

Нека разгледаме самите въпроси:

С каква цел е сътворен този свят?
Какъв е смисъла на живота?


Тези въпроси са непълни! Защо?  За да се разбере по лесно нека зададем подобен по логическа постройка въпрос, който няма толкова силно философско значение. Нека зададем въпроса :

Какъв е смисълът на „обувка”?

Веднага се вижда че този въпрос е непълен. Когато се задава подобен въпрос той трябва да посочва две субстанции. Едната субстанция трябва да се отнася по някакъв начин към другата. Ако трябва да се напише въпроса правилно той би трябвало да изглежда например така:

Какъв е смисълът на „обувка” по отношение на едно човешко същество?

В този случай се показва към какво се отнася думата „обувка”. Сега въпроса е пълен и може да бъде се намери някакъв отговор. За някой хора обувката служи за да предпазва крака. За други обувката може да бъде по скоро като модно украшение. За трети може да бъде едновременно и двете и т.н. Възможно е да се намери различен вид „смисъл” за съществуването на  „обувка” когато се говори по отношение на човешко същество.

По същият начин трябва да се подходи към въпросите:

С каква цел е сътворен този свят?
Какъв е смисъла на живота?

Тези въпроси са непълни и трябва да се посочи точно за какво става дума. Например може да се пита:
Какъв е смисълът на живота на родител, по отношение на децата му?
или
Какъв е смисълът на живота на индивида по отношение на обществото?

Когато въпросите са построени правилно и пълно, тогава е възможно да се търси и отговор на тях.

1. Важното е да се разбере, че в случая при задаването на подобни въпроси, има наличието на поне две субстанции, които влизат в някакво взаимоотношение.

2. Нещо повече. Думите „цел”, „предназначение”, „смисъл” и т.н. могат да съществуват само при наличието на обусловено от ЖЕЛАНИЯ съзнание. Без наличието на съзнание в което съществуват желания – Васани тези думи са празни от каквото и да е значение.

Във веданта, онова което сътворява светът е необусловеното съзнание – БРАХМАН. Това е само една потенциалност за съзнание в която няма желания -  няма Васани. От друга страна Брахман е недвойствен. В него няма множество, няма различни субстанции. Всичко е едно цяло. Така се вижда че за „смисъл” или „цел” не може да се говори когато се има предвид Брахман. Само когато необусловеното съзнание се трансформира в обусловено, едва тогава може да се разискват въпросите за „цел”, „предназначение”, „смисъл”. Но тези неща са илюзорни, недействителни и затова отговора им е също илюзорен и недействителен. Отвъд „обусловеното съзнание”, тоест отвъд обикновеното човешко съзнание, тези въпроси нямат смисъл и не могат да съществуват.

На практика това означава, че индивидуалният човек сам трябва да си зададе тези въпроси и сам да намери отговор на тях. Ако човек се запита:

Какъв е смисълът на моя живот по отношение на обществото?

той би трябвало да намери някакъв отговор!

Човек би трябвало да може да си отговори сам, би трябвало да положи усилия да намери отговор на този въпрос. Трябва да чете книги, да пита хора които знаят повече от него, и в края на краищата да „ОСМИСЛИ” живота си. Тъй като човек е продукт на обществото, то самото общество би трябвало да има задължение да помогне на отделните индивиди да намерят отговора на подобни въпроси.

[Брахман]

За допълнителна информация виж  сутра ІІ-23 и ІІ-24 на Раджа Йога

http://www.yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,568.0/

http://www.yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,569.0/

[Imago]

Смисъл, значение и цел на санскрит се изразяват с една дума - артха. Смисълът на човешкия живот (пуруша-артха) обикновено се сумира в три или четири думи: богатство (артха), любов (кама), порядъчност (дхарма) и освобождение (мокша).

[Брахман]

...три или четири думи: богатство (артха), любов (кама), порядъчност (дхарма) и освобождение (мокша).

Какъв е смисълът на живота на човек по отношение на близките си?
- богатство (артха), любов (кама),

Какъв е смисълът на живота на човек по отношение на обществото като цяло?
- порядъчност (дхарма)

Какъв е смисълът на живота на човек по отношение на самият себе си?
- освобождение (мокша)

 

[Аюс]

Единствената истина около прераждането това е че има доста мошеници които си правят добри пари за сметка на наивността на  доста хора. Прераждане няма и точно тук е най слабото место на будизма. Що се отнася до веданта и йога в тях има повече суеверия

Какъв е смисълът на живота на човек по отношение на самият себе си?
- освобождение (мокша)

Кое от двете е вярно? Ако няма прераждане, то няма и мокша. Ако няма мокша, то значи животът на човека по отношение на самия него е безсмислен? Или има някакъв друг смисъл?

[Брахман]

Благодаря за посоченото противоречие. Понякога изказвам лични мнения които се различават от класическото изложение на тази материя, и по някога излагам традиционни принципи на ученията с които не съм съгласен. Проблемът е там че забравям да посоча дали това което казвам е мое лично мнение или дали съм съгласен с даден принцип. В същност сигурен съм че това се случва на всеки който се занимава с подобни остарели философии.

Първо за „мошениците”. Разбира се не всеки гуру който проповядва прераждане е мошеник. Много от тях са искрени хора и вярват в това на което учат другите. Особено тези които са от по старата генерация. Не може да обвиняваме един Рамакришна или един Сай Баба (от Шидри) или Рамана Махариши в мошеничество. Мисля че те са били искрени хора и са вярвали в това което е било прието за истина в тяхно време. Но в същото време не може да се каже за Сай Баба (тоя с къдравата коса който материализира швейцарски часовници и златни яйца обсипани с диаманти, и се занимава със педофилия) или други като него че са искрени. Ошо Раджниш например не е вярвал в прераждане, но през някой периоди от живота си, си е позволявал в лекциите да подхвърля по някой дума на тази тема, за да поддържа интереса на хората.

Второ за Мокша - тоест за освобождение от прераждане. Действително класическото определение е точно това което посочвате. Без спиране на прераждането няма смисъл да се говори изобщо за Мокша. Но това е класическото схващане. Аз го разбирам, зная го но не съм съгласен с него. Мисля, че тази теория вече си е изпяла песента и повече не трябва да се взема на сериозно. Под Мокша на кратко разбирам по скоро изграждането на една мъдрост, на едно знание с помощта на което йогинът контактува по друг различен начин със света. Неговите възприятия вече не остават толкова дълбоки следи, и той умее да се разграничава от своите многобройни желания. Такъв йогин който е постигнал Мокша умее да контролира по добре себе си и своите желания. Това не е чисто мое схващане. Ако погледнете втора глава  на Бхагават Гита от 54 ти стих нататък до края на главата – това е известната така наречена част Стита Праджна:
 
http://www.yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,1005.msg10046/#msg10046
(погледнете малко по надолу в линка, там е даден превод на въпросните стихове)

 Арджуна там пита Кришна какво е характерно за човек който е постигнал Мокша. Кришна отговаря като дава точно описание и не споменава дори един път за „освобождение от прераждане”. По принцип всеки сериозен ведантист когато обяснява що е това Мокша, ще сложи на последно место думите „освобождение от прераждане” като фактор за постигане на Мокша. Далеч по важно и по акцентирано е да се освободи човек от желанията си. Онези учители които акцентират върху освобождение от прераждане по принцип са малко или много съмнителни.

За съжаление в България изглежда идват само такива учители, и се превеждат такива книги в които се акцентира именно върху спиране на прераждането. Това са неща които преобладават в Пураните, и там можете да намерите подобни описания. Но тези неща са за обикновеният индиец, който не може да се занимава задълбочено във философията на Веданта, Йога или Будизъм.

[Imago]

Единственото непротиворечиво и емпирически проверимо освобождение е дживанмукти, освобождението приживе. Човек трябва да умее да се освободи овреме от собствените си притеснения, страхове, пресилени привързаности, робски задължения, за да изживее остатъка от живота си наистина свободен.

[Брахман]

Единственото непротиворечиво и емпирически проверимо освобождение е дживанмукти, освобождението приживе. Човек трябва да умее да се освободи овреме от собствените си притеснения, страхове, пресилени привързаности, робски задължения, за да изживее остатъка от живота си наистина свободен.

Има тонове цитати които казват точно това което пишете. И в Будизма и в Йога и във Веданта и т.н. това е най важното. Човек трябва да изгради себе си като Човек, всички религии учат на това. Това е целта, това е крайният идеал. Въпреки че е толкова очевидно, повечето хора не го забелязват. Вместо това тяхното разбиране за Мокша се базира на фантазиите от пураните. Че уж човек трябвало да може да хвърчи, да живее по 1000 години, да яде чукани джамове с киреч, да се заравят под земята за един месец, да има един метър дълъг член, да му са дълги ушите, да се спрат бъдещите прераждания  и подобни глупости. Не знам само защо вие наливате масло в огъня, като давате на тъпата публика във дира подобни описания? Те го вземат за нещо сериозно и забравят истинската цел на Йога. Мисля, че за нормали хора подобни глупости са добри за да се посмеят малко, но онези фанатици във Дира го вземат за истина  Първо на хората им трябва да им се отворят очите и след това за им се дават тези идиотщини които служат само за развлечение.

[rtsvet]

Външност всичко и всяко разбиране би могло да помогне на човек. Много хора се мотивират от сиддхи. Мотивацията е хубаво нещо, развлечението също. Историите биха могли да се  тълкуват само като мета шаблон. Така или иначе истината не е изразима в думи.

Само да добавя към разните  религии също и философията, чиято основна цел е била по времето на Платон освобождаването на душата от илюзията и за зависимост и лъжливо отъждествяване с материята. За целта философа имал подобни техники както и в йога.

Хората трябва да им се разбунват духовете от време на време. Или пък не? може би в събремието хората живеят само на сензации. кой знае?

-------
Едно друго примерно изказване: Смисъла на живота е самият живот, т.е. оцеляването. А после дошъл разума. Той служел първоначално за да помогне на оцеляването. След което разумът се скарал с човека, щото на човека винаги му се вижда малко това, което му е писано.

Всъщност това пак е поредната приказка. Важното е да можеш да разказваш нови приказки. Винаги подходящата теория за подходящият случай. или не е така?

[Брахман]

Едно друго примерно изказване: Смисъла на живота е самият живот, т.е. оцеляването. А после дошъл разума....

Струва ми се че тук правите точно тази грешка която посочвам в първият си постинг на тази тема. Когато се говори за смисъла на нещо, трябва да се посочи по отношение на какво?!?! Все едно да се каже че: Смисълът на "обувка" е самата обувка???

Това което сте писали:

Смисъла на живота е самият живот,

е непълно и логически неправилно построено изречение. Трябва да се посочи по отношение на какво

Така ако се коригира въпросното изречение то ще стане от вида:

Смисъла на живота (по отношение на...) е самият живот,

Ако намерите нещо подходящо за скобите пишете
Аз например мога да направя едно добре построено логически издържано изречение от следният вид:

Какъв е смисъла на живота на една овца по отношение на лъва?

Тогава има и лесен отговор:

Смисъла на живота на овцата по отношение на лъва е да стане една добра закуска за лъва

Така е добре нали?