Моля, влезте или се регистрирайте.
17 Февруари, 2019, 08:53:35
Заглавна страница Помощ Търси Календар Вход Регистрация
Новини: Форум за индийска философия и Йога.
+  Йога Форум
|-+  Индийска философия
| |-+  Веданта и Миманса
| | |-+  Аз и Не-Аз
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 ... 33 Разпечатай
Автор Тема: Аз и Не-Аз  (Прочетена 22420 пъти)
Gunchev
Садхак
***
Публикации: 50


« : 05 Юни, 2012, 05:44:45 »

Като стана въпрос за себеотричане.. това е една грандиозна простотия. Себеотричането всъщност е тотално насочване на вниманието към СЕБЕ СИ, тотална ангажираност в това уж да отричаш СЕБЕ СИ, и фактически е много силно себе-потвърждаване. С две думи - себеотричането е идиотско, защото е невъзможна задача и всъщност е точно обратното на това, което уж се предполага че трябва да бъде. Себеотричането е себепотвърждаване Емотикон

Как може един "Аз" да отрече "Себе си", когато един "Аз" може да бъде само и единствено "Аз"?

Себеотричането е еквивалент на илюзията за съществуване на отделен "Аз", който се чувства отделен и малък и този му комплекс за малоценност се проявява чрез стремеж за постижение на нещо велико, в случая "себеотричане". Реално отделен "Аз" не съществува. Съществува само цялото, живота, съществуването, който приема форма на нещо, което изглежда като процес на себеотричане. Реално себеотричането няма извършител. То просто се случва - без причина и без цел, просто като игра на съществуването. Няма никакъв "Аз" който отрича "Себе си". Това е нещо като сън Емотикон

И много ясно, че колегата няма да има момче. Просто не е достатъчно стриктен. Желателно е да спре да мие също така ръцете и зъбите Намигване
Активен
Plotin
Йогарадж
Самадхин
*****
Публикации: 460



WWW
« Отговор #1 : 09 Юни, 2012, 07:56:17 »

Като стана въпрос за себеотричане.. това е една грандиозна простотия. Себеотричането всъщност е тотално насочване на вниманието към СЕБЕ СИ, тотална ангажираност в това уж да отричаш СЕБЕ СИ, и фактически е много силно себе-потвърждаване. С две думи - себеотричането е идиотско, защото е невъзможна задача и всъщност е точно обратното на това, което уж се предполага че трябва да бъде. Себеотричането е себепотвърждаване Емотикон

Как може един "Аз" да отрече "Себе си", когато един "Аз" може да бъде само и единствено "Аз"?

Себеотричането е еквивалент на илюзията за съществуване на отделен "Аз", който се чувства отделен и малък и този му комплекс за малоценност се проявява чрез стремеж за постижение на нещо велико, в случая "себеотричане". Реално отделен "Аз" не съществува. Съществува само цялото, живота, съществуването, който приема форма на нещо, което изглежда като процес на себеотричане. Реално себеотричането няма извършител. То просто се случва - без причина и без цел, просто като игра на съществуването. Няма никакъв "Аз" който отрича "Себе си". Това е нещо като сън Емотикон

И много ясно, че колегата няма да има момче. Просто не е достатъчно стриктен. Желателно е да спре да мие също така ръцете и зъбите Намигване

Това е превратно тълкуване на себеотричането.
Реалният Аз съществува като отличителен Аз, а единствения способ за достигането до истинския Аз е усъвършенстването на отличителния Аз - търсенето и изявяването на неговата сатвична проекция. Разумът е основния инструмент за осъществяването на това.
Усъвършенстването на всеки човек е в неговото развитие, а в развитието е заложено отрицанието - да се  стремиш към своето "Истинско Аз" - твоя непроменим във времето идеал. Впрочем технологията на това превръщане и ролята на Разума в него е описана детайлно в част ІV на ЙС "Освобождение".

А ето как неоплатоника Плотин, възторжено си е представял себеотричането:

"Освободи се от ненужното,
корегирай изкривеното,
възвърни блясъка на зенемареното,
не се падавай на умората
и продължавай да оформяш собствената си статуя
(освобождавайки се от материята и нагласите, които са в повече),
докато тя не засияе с "божествената" светлина на добродетелността."  


Активен
Gunchev
Садхак
***
Публикации: 50


« Отговор #2 : 18 Юни, 2012, 09:47:24 »

Няма такова нещо като реален или истински Аз. Азът е винаги илюзорен, дори когато привидно се проявява като идея или преживяване на уж "реален" или "истински" такъв. Това е просто поредната игра на съществуването, криещо се от себе си под формата на отделен Аз, било то "фалшив" или "истински".
Идеята, че отличителният аз може да се усъвършенста до реален е една от най-големите заблуди на изтока. Реално не се стига до никъде - съществуването пак си остава същото разделено съществуване на някакъв Аз в центъра и други Азове в други центрове, всички отделни от света около тях, осъзнаващи света около тях и т.н.
Това е илюзията на разделението. Всички учения, които дават рецепта на отделния Аз какво да прави за да достигне свободата, никога не водят до свобода. Понякога водят до мнима свобода, която не е нищо повече от предекориране на килията с Аз, който си мисли, че е свободен. Последната свобода е безвъзвратното рухване на енергията на разделението вътре в тялото, абсолютното разпадане на Аза във всичките му "форми" "'безформия" "отличителности" и "реалности", когато става ясно, че той никога не е съществувал, никога не е имало нужда от "усъвършенстване" защото всичко което съществува е свободата в нейното абсолютно съвършенство в този единствен миг на безвремие.

Няма такова нещо като "развитие на човека" и няма никакъв инструмент за постигането му, защото животът си е напълно съвършен във всеки един миг и не се нуждае от развитие и усъвършенстване. Илюзията на разделението е еквивалент на нуждата от гореспоменатото "развитие".

Кой ще се освободи от ненужното? В живота няма нищо ненужно, никога.
Кой ще коригира изкривеното? В живота няма нищо изкривено, никога.
Дори привидното разделение е абсолютен израз на единството, на съвършенството.
Освобождението за което се говори в тази сутра е закърмено с дуализъм и не е никакво освобождение. В него се говори за освобождението от ненужното, от изкривеното и т.н. Това не е никакво освобождение - това просто е предекориране на килията. Истинското и последно освобождение не е освобождението от ненужното и изкривеното, а освобождението ВЪВ ненужното и изкривеното, т.е. осъзнаването че те са просто привидности. Истинското освобождение е реализацията, че свободата никога не е липсвала - дори в моментите на дълбока скръб, неудоволетворение, разделение и т.н. Последните са просто израз на същата тази свобода Намигване
Активен
Източен
Йогарадж
Вивекин
*****
Публикации: 3164


« Отговор #3 : 19 Юни, 2012, 12:26:40 »

Истинското и последно освобождение не е освобождението от ненужното и изкривеното, а освобождението ВЪВ ненужното и изкривеното, т.е. осъзнаването че те са просто привидности. Истинското освобождение е реализацията, че свободата никога не е липсвала - дори в моментите на дълбока скръб, неудоволетворение, разделение и т.н. Последните са просто израз на същата тази свобода Намигване

Аз, ако неочаквано осъзная това, ще си самопоставя диагноза инфантилна омнипотенция. В днешно време за свободата нямат право да говорят религиозните и революционерите. По дефолт всички са свободни. А социолозите смятат, че свободен е този, който може да си осигури неограничено потребление.
Активен
Seeker
Вивекин
*****
Публикации: 3507


Сахаджа йога


WWW
« Отговор #4 : 19 Юни, 2012, 07:58:19 »

Истинското освобождение е реализацията, че свободата никога не е липсвала - дори в моментите на дълбока скръб, неудоволетворение, разделение и т.н. Последните са просто израз на същата тази свобода Намигване
Да, всичко е въпрос на идентификация.
Активен

Quiet
Йогарадж
Вивекин
*****
Публикации: 1115



« Отговор #5 : 19 Юни, 2012, 10:41:31 »

не учението води към (свободата)
защото къде е (което е учението)
себеотричането - още една дума
липсата на раз/лика не постигане е
защото кое е и къде е усилието (на различаване)
и къде е неговият център на напрягане
но при пребиваване във в->нимаване Натам
за което са и думите указващи Посоката
и при наличие на условия за Това (нито)
забравя се Аз и забравя се Забравеното
спонтанно възникващо забравяне на забравеното
освобождение от раз/ликаТа
освобождение от Освобождението
но нито това...

Активен

нитo {[...]}       
अस्तीति शाश्वतग्राहो नास्तीत्युच्चेददर्शनं तस्माद् अस्तित्वनास्तित्वे नाश्रीयेत विचक्षणः।
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं।
Imago
Домакин
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 8037



« Отговор #6 : 19 Юни, 2012, 10:42:37 »

социолозите смятат, че свободен е този, който може да си осигури неограничено потребление.

Неограничено от нищо е потреблението на този, който нищо не желае. Следователно абсолютната свобода е паравайрагя.
Активен

Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
Mtel - 0888 07 56 14
Viva - 0876 40 49 07
Gunchev
Садхак
***
Публикации: 50


« Отговор #7 : 19 Юни, 2012, 03:13:13 »

Аз, ако неочаквано осъзная това, ще си самопоставя диагноза инфантилна омнипотенция. В днешно време за свободата нямат право да говорят религиозните и революционерите. По дефолт всички са свободни. А социолозите смятат, че свободен е този, който може да си осигури неограничено потребление.

Ако ти неочаквано осъзнаеш това, това е твоят край и ще стане ясно, че никой не го е осъзнал. Спокойно може да се каже, че ти не можеш да го осъзнаеш, защото ти можеш само да сънуваш хипнотичния сън на себе си като отделен индивид Емотикон И съвсем няма да е състояние на инфантилна импотенция. Това е предположение на отделния аз, на който умът му не може да побере че страхът, примерно, е свободата. Отделния аз не може да види свободата в болката, защото когато болката се появи той иска да я притежава. Все едно я затваря в бурканче, наречено "себе си". Така тази болка, тази енергия се блъска вътре в бурканчето и се мултиплицира и превръща в страдание. Кога няма аз и няма бурканче болката се появява и разпада мигновено, защото няма бурканче, в което да се задържи. Това болката бива видяна като това, което е в своето естествено състояние - свободна енергия, свобода. И болката сякаш вече не боли.. парадоксално, нали?

Неограничено от нищо е потреблението на този, който нищо не желае. Следователно абсолютната свобода е паравайрагя.

Не съм много запознат с термините, но ако паравайрагя е висше безразличие, както казва търсачката, се двоумя дали да се съглася или не. Така както се усеща в това тяло, свободата се изразява и като предпочитания и желания, но без желаещ или предпочитащ. В този смисъл когато едно желание или прдпочитаение не бъде посрещнато от съответна реалност, няма кой да се чувства зле от това, и един вид предпочитанията и желанията губят енергията и смисъла си. Но все пак, те се появяват, привидно, без да имат никаква сила. Ако искаш да кажеш, че свободата е липса на предпочитания или желания, не съм сългасен. Това не е абсолютна свобода, защото очевидно изключва тези неща. Свободата не изключва нищо. Тя прегръща всичко. Тя е всичко. Тя е дори своята липса, т.е. илюзията на отделния Аз. Пфу, свободата е парадокс и поставя тъждество между привидни противоположности. Идиотско е да се говори за това...
Активен
pada
Йогарадж
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 1498


« Отговор #8 : 19 Юни, 2012, 08:12:17 »

Неограничено от нищо е потреблението на този, който нищо не желае. Следователно абсолютната свобода е паравайрагя.

БГ ІІ.70: Както реките се вливат в пълноводния и неподвижен океан, по същия начин всички обекти на въжделението  се вливат в този, който жадува за спокойствие, а не в копнеещия да ги притежава.

БГ ІІ.71: Отказалият се от всички обекти на желанията, който напредва, без да се стреми към нищо, освободилият се от всякакво усещане за "мое" и "аз", постига спокойствието.

БГ ІІ.72: Това е състоянието на Брахман, достигайки което никой не може да се заблуждава. Установявайки се в него дори в последния си час, човек придобива божественото състояние на нирвана.
Активен

Една рисунка струва повече от хиляда думи
pada
Йогарадж
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 1498


« Отговор #9 : 19 Юни, 2012, 08:48:43 »

Като стана въпрос за себеотричане.. това е една грандиозна простотия. Себеотричането всъщност е тотално насочване на вниманието към СЕБЕ СИ, тотална ангажираност в това уж да отричаш СЕБЕ СИ, и фактически е много силно себе-потвърждаване. С две думи - себеотричането е идиотско, защото е невъзможна задача и всъщност е точно обратното на това, което уж се предполага че трябва да бъде. Себеотричането е себепотвърждаване Емотикон

Как може един "Аз" да отрече "Себе си", когато един "Аз" може да бъде само и единствено "Аз"?

Себеотричането е еквивалент на илюзията за съществуване на отделен "Аз", който се чувства отделен и малък и този му комплекс за малоценност се проявява чрез стремеж за постижение на нещо велико, в случая "себеотричане". Реално отделен "Аз" не съществува. Съществува само цялото, живота, съществуването, който приема форма на нещо, което изглежда като процес на себеотричане.
Отделния аз не може да види свободата в болката, защото когато болката се появи той иска да я притежава. Все едно я затваря в бурканче, наречено "себе си". Така тази болка, тази енергия се блъска вътре в бурканчето и се мултиплицира и превръща в страдание. Кога няма аз и няма бурканче болката се появява и разпада мигновено, защото няма бурканче, в което да се задържи. Това болката бива видяна като това, което е в своето естествено състояние - свободна енергия, свобода. И болката сякаш вече не боли.. парадоксално, нали?

Болката си е болка. Дали е на "Кой" или на Благой, няма никаква разлика.

Болката не е "енергия", която поради заблуда приписваме на "себе си", а е нарушение на това, което наричаме хармония или равновесие в тялото (телата - енергийни и пр.).

И болката сякаш вече не боли.. парадоксално, нали?

Това задоволство от "победата" над болката не е ли същото, за което говорите в първия цитат - вижте болднатите места.

Цитат
Себеотричането е себепотвърждаване.
Цитат
стремеж за постижение на нещо велико...

Ако правилно ви разбирам, вие отричате своя Аз в името на болката, любувате й се (на болката, или на победата, не знам), радвате се на тази победа, чувствате се велик от това "постижение" - все пак сте човек в тяло, а сте победили болката. Намигване И каква е следващата крачка? Може би постигане на безсмъртие в същото това тяло... Е, май вървим към християнство. Емотикон

Няма такова нещо като "развитие на човека" и няма никакъв инструмент за постигането му, защото животът си е напълно съвършен във всеки един миг и не се нуждае от развитие и усъвършенстване. Илюзията на разделението е еквивалент на нуждата от гореспоменатото "развитие".

http://www.youtube.com/watch?v=sp3RctkwvYc
Активен

Една рисунка струва повече от хиляда думи
Страници: [1] 2 3 ... 33 Разпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  


запомни име и парола
Top Oriental Sites