Моля, влезте или се регистрирайте.
20 Октомври, 2017, 03:38:46
Заглавна страница Помощ Търси Календар Вход Регистрация
Новини: Форум за индийска философия и Йога.
+  Йога Форум
|-+  Индийска философия
| |-+  Няя и Вайшешика
| | |-+  Основи на индийската логика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Разпечатай
Автор Тема: Основи на индийската логика  (Прочетена 750 пъти)
Imago
Домакин
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 8037



« : 01 Септември, 2012, 08:26:39 »

Индийската логика се основава на отношенията между термините. Между доказуемото (садхя) и пробанса (садхана) трябва да има отношение на проникване (вяпти), или неизменно съпътстване. Пробансът е проникнат (вяпя) от пробандума, затова последният се нарича още вяпака (проникващ). Където има дим (пробанс, признак), има и огън (пробандум, доказуемо). Но не всеки огън предизвиква дим, условието (упадхи) е да има влажно гориво (индхана).

* * *
Ето един класически учебник по индийска логика - Тарка-санграха на Аннамбхатта

http://www.scribd.com/doc/74720379/A-Primer-of-Indian-Logic-1951
Активен

Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
Mtel - 0888 07 56 14
Viva - 0876 40 49 07
Imago
Домакин
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 8037



« Отговор #1 : 01 Септември, 2012, 10:07:01 »

Индийският силогизъм (панчАваява-вакя) е цялостна вербална структура (аваявин), която се състои от пет члена (аваява):

1. Тезис (пратиджя) - На хълма има огън (парвато вахниман, букв. хълмът притежава огън)
2. Основание (хету) - Заради дима (дхумат)
3. Пример (удахарана) - Където има дим, има и огън (атра дхумас татра вахни), например в кухнята
4. Приложение (упаная) - На този хълм има дим, проникнат от (понятието за) огън
5. Заключение (нигамана) - Следователно на хълма има огън.

* * *
Допълнителна литература
Кратък речник на индийските философски термини
Активен

Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
Mtel - 0888 07 56 14
Viva - 0876 40 49 07
Imago
Домакин
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 8037



« Отговор #2 : 01 Септември, 2012, 12:55:47 »

Логическото пространство, в което доказуемото пронизва признака и го изпълва без остатък, се нарича пакша. В нашия случай това е хълмът, който играе ролята на логически субект S, притежаващ предикатите (дхарма) огън и дим, затова се казва, че хълмът е вахниман (притежаващ огън) и дхумаван (притежаващ дим). Свойството на субекта да притежава локално съотнесени и взаимопроникнати предикати се нарича пакшадхармата*.  Притежанието на дим се удостоверява чрез така наречения първи наглед (пратхама парамарша). Този първи наглед (непосредственото възприятие на дима над хълма) предизвиква спомена за неизменната връзка (самбандха) между огън и дим, която обща зависимост се онагледява в паметта чрез така наречения втори наглед (двития парамарша). Този втори наглед има характера на съзерцание на общото (саманятодришта), близко до това, което в западната философия се нарича същностна интуиция. Изводното знание (анумити) следователно е трети наглед (трития парамарша) на признака (хету = линга), с който се удостоверява неговата, на пробанса, проникнатост (вяпятва) от доказуемото.
___________
* В Навя-няя с този термин се отбелязва единствено и само локалната отнесеност на признака.
« Последна редакция: 02 Септември, 2012, 11:14:29 от Imago » Активен

Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
Mtel - 0888 07 56 14
Viva - 0876 40 49 07
Imago
Домакин
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 8037



« Отговор #3 : 01 Септември, 2012, 05:32:15 »

В един друг знаменит учебник по логика, Бхаша-париччхеда, Вишванатха привежда следното определение на вяпти:

व्याप्तिः साध्यवदन्यस्मिनसंबन्ध उदाहृतः ।।

Казано е, че вяпти е отношение на еднозначна свързаност с доказуемото.

С други думи, навсякъде, където има дим, трябва да има и огън, докато обратното не е вярно. Наличието на огън невинаги е свързано с производството на дим, например нажежената метална топка. Пушекът е неизменно проникнат от идеята за огъня, защото огънят е негова неизменна причина, докато огънят не е неизменно проникнат от идеята за пушека.
Активен

Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
Mtel - 0888 07 56 14
Viva - 0876 40 49 07
Imago
Домакин
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 8037



« Отговор #4 : 03 Септември, 2012, 12:55:09 »

Локалната отнесеност на признака влече след себе си цял комплект от логически категории, които изясняват отношението между локуса и това, което се намира във или е съотнесено с него. Локусът, който в повечето случаи играе ролята на субект, се отбелязва като основа (адхара, ашрая, адхикарана), а съотнесеното с него свойство или обект се наричат адхея. Налице е връзка между две категории. Когато става дума за връзка между две субстанции (дравя), отношението се нарича самйога (контакт), когато отношението е между субстанция и свойство, тогава то се нарича самавая (присъщност). В контекста на тези връзки основата се отбелязва като база (ануйогин), а основаното или свързаното с нея е контрарелат (пратийогин). Например в твърдението "На пода има гърне" подът изпълнява ролята на база, а гърнето е контрарелат.

Твърденията могат да бъдат положителни и негативни. Негативно твърдение е "На пода няма гърне", поради което тук гърнето се нарича "негативен контрарелат" (абхавия-пратийогин). Негацията (абхава) съответно е два вида - взаимна (аньоня) и релационна (самсарга). Първата играе ролята на негативен идентификатор, например "Гърнето не е плат", "Атман не е гърне" и т.н. Втората се подразделя от своя страна на три вида:
1. Прагабхава (предходно небитие), каквото е например небитието на следствието преди неговото пораждане.
2. Дхамсабхава (деструктивно небитие), каквото е например разрушаването на причината след пораждането на следствието.
3. Атянтабхава (абсолютно небитие), каквото е например небитието на рогатия заек.
Активен

Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
Mtel - 0888 07 56 14
Viva - 0876 40 49 07
Страници: [1] Разпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  


запомни име и парола
Top Oriental Sites