Степени на медитация в Йога-даршана

[Imago]

Търсех какво е написано в нета за сананда- и нирананда-самапатти под влияние на една статия, в която се твърдеше, че Виджняна Бхикшу не признавал тези две форми на медитация, и попаднах на един мой пост отпреди 20 години:

Stages of Samadhi according to Yoga-Darsana

Real samadhi starts upon the destruction of all modifications of consciousness (ksina-vrtter, etc., see Yoga-sutra I.41), which implies at least that all cognitive sense organs (jnanendria) have been turned off, while the karmendria and the reproductive organ stay inactive.

In its innermost functional definition, the cognitive meditation (samprajnata-samadhi) is a kind supernatural perception (alaukika, or yogaja-pratyaksa) accompanied by analytical (vitarka) and assertoric (vicara) activity of buddhi.

Cognitive (samprajnata) forms of samadhi are 8, with and without these two kinds of intellectual activity; correspondingly, the uneven samadhi (1, 3, 5, and 7) are savikalpa (containing vitarka and vicara as a means to get rid of the doubts, vicikitsa, about the true essence of the gross and fine objects) and nirvikalpa, or, which is one and the same, avikalpa (devoid of unreal presentations about the gross and fine objects).

The 8 samadhis are called also samapatti because they have the essential form of yogaja-pratyaksa, that is, extraordinary immediate contact with the pure sattvika nature of the contemplative object.

Typologically, the objects of the 8 samapatti are three:

1. Grahya (sthula and suksma)- the Apprehended,
2. Grahana - the Apprehension,
3. Grahitri - the Apprehending principle

Here comes the classification of all samadhi:

1. Savitarka-samapatti
2. Nirvitarka-samapatti
- here ends the meditation (samadhi=yoga) on the gross (sthula) grahya objects.

3. Savicara-samapatti
4. Nirvicara-samapatti
- here ends the meditation on the fine (suksma) grahya objects.

5. Sananda-samapatti
- meditation with contaminations of bliss due to the pleromatic, i.e., truth-abounding state of ritambhara. The yogi absorbed in the elements of the cognitive power is called videha (fleshless, possessing only a fine causal body constituted by ahamkaras).

6. Nirananda-samapatti
- here (according to Vacaspati Misra) ends the bliss-contaminated grahana-based samadhi. Vijnana Bhiksuq in the beginning of his Yoga-varttika I.18, says that the first form of ananda-samadhi is subdivided into 5 samapatti, because the ananda-meditation on grahana is specified (determined) by the first four objects of meditation, while the fifth form of sananda-samadhi is the meditation on the very process of meditation.

7. Sasmita-samapatti
- meditation on the grahitri with illusory identifications of the subject of meditation, ranging down to the primordial prakriti; the yogi absorbed in prakriti is called prakritilaya.

8. Nirasmita-samapatti
- here end all wrong subect-identifications; the Contemlator (drastu) resides in his own form. This state is called Dharmamegha (Cloud of Dharma) where the viveka-khyati of the ultimate difference between parkriti and purusa shines forth.

These are the 8 forms of samprajnata-samadhi. They are called also sabija-samadhi, or sabija-yoga, because though all modifications of citta have been eradicated, the very nature of consciousness to be directed upon something, i.e., its intentional activity, is still there.

Thus one comes to the practice of virama-pratyaya, the idea of cessation of all intentional activity, which constitutes the essence of the asamprajnata-samadhi, or nirbija-yoga. All samskaras are being contracepted even before they start to rise (thus making no whatsoever vyuthana plane of citta possible).


The original Sanskrit as well as current comments are available at:

* http://www.nidra.netfirms.com/cgi-bin/yabb/YaBB.pl?board=yoga_for;action=display;num=1016457533

Sarvam mangalam!

* Линкът, разбира се, вече не работи, но исторически този форум беше вторият създаден с прабабата на настоящата платформа, а първият от 2001 г. се наричаше Восточный симпозиум, вдъхновен от идеите на Фьодор Иполитович Шчербатски.

А това е източникът с неотредактираното съобщение
https://www.indiadivine.org/content/topic/1027341-stages-of-samadhi-according-to-yoga-darsana/

[Източен]

Преди обновлението тук Imago постави въпроса на каква медитация би трябвало да се поставят квантите.

На нивото на витарка, вичара и ананда познанието би трябвало да е онтично. На нивото на нирасмита-самапатти би трябвало да е разчистена всякаква онтичност и да се знае разликата между пуруша и аханкара. Въпросът е ако квантите трябва да се медитират на нивото на вичара медитацията как садхакът ще установи контактно познание върху тях (с какви средства), за да изчисти колебанието си върху тяхната собствена форма? Съответно ако това не е възможно как ще премине към асмита и нирасмита медитацията?

[Seeker]

би трябвало да е разчистена всякаква онтичност и да се знае разликата между пуруша и аханкара.

Коя енергия в нас ще извърши този процес?
Може ли да има усилие за това?
Ето колегата Quiet как правилно е посочил "вратата на безусилието". 

Праджнапарамитопадеша дефинира апранихита като различаването че "не съществува нещо към което да бъде направено усилие". Затова третата врата се нарича "вратата на безусилието" или "вратата на безцелността", или "вратата на безпосочността". На някои места апранихита се превежда като "ненасочване на вниманието към". Или просто "нети нети".

https://yoga.eurasia.bg/index.php/topic,2521.msg27207.html#msg27207

[Imago]

Преди обновлението тук Imago постави въпроса на каква медитация би трябвало да се поставят квантите.

На нивото на витарка, вичара и ананда познанието би трябвало да е онтично. На нивото на нирасмита-самапатти би трябвало да е разчистена всякаква онтичност и да се знае разликата между пуруша и аханкара.

Онтичността е всеобщо свойство на всичко, което демонстрира някаква форма на битие - било то екзистенциално, есенциално или ценностно (ако допуснем, че то е нещо различно от същностното битие). Виж, друг е въпросът дали и как трябва да разчистваме всяка фактичност, т.е. всяко налично битие, Dasein, екзистенция, за да стигнем до същностното битие, Sosein, татхатА и може би дори Пуруша, който не е Вират, т.е. няма нищо общо с материалната вселена.

Единственият път очевидно е да постигнем знанието за различието между Пуруша и Пракрити, т.е. вивека-кхяти. А то се постига след отстраняване на всички съмнения. Видяхме по-горе, че съменията се отстраняват с вичара-самапатти. Тоест на нивото на нирвичара-самапатти би трябвало вече да имаме несъмнено познание за природата на манас и фините енергии и елементи, отбелязвани като сукшма-бхута.



Къде е мястото на квантите? Ако приемем, че те наистина се "екзистенциализират" в някаква форма на тънка материя под зоркото око на Наблюдателя, тогава въпросът е за природата на този "Наблюдател" - дали той е Аханкара, като продукт на буддхи/махат, или пък е Самият Пуруша.

Алегориите на Санкхя говорят в полза на последното предположение, защото Пракрити започва да танцува (да еволюира) не защото това е заложено в природата й, а защото "усеща" наличието на Наблюдател, т.е. на Пуруша.

Задачата на асмита-самапатти е да установи истинския референт на =Аз съм" (ахам асми) и да покаже, че "съмността" е свързана не с Аханкара, като непосредствен еволют на Буддхи, а с Пуруша.

Има ли съмнения (вичикитса) на този етап? - Има.

Следователно савичара-самапатти изобщо не спира с фините елементи и ноетическия принцип (ананда, насладата от познание), а се проектира под някаква форма и в анализа на Грахитри, т.е. на Схващащия като такъв.

[Imago]

Коя енергия в нас ще извърши този процес?
Може ли да има усилие за това?
Ето колегата Quiet как правилно е посочил "вратата на безусилието".  https://yoga.eurasia.bg/index.php/topic,2521.msg27207.html#msg27207

Това е хубава препратка. Ето и по-пълно определение на термина апранихита, който съвпада с вайрагя и обозначава прехода от ананда-самапатти към асмита-самапатти. Просто защото ананда е другото название на интенционалната енергия на съзнанието, на свойството му винаги да бъде насочено към някакъв обект. Безобектната медитация е медитация върху субекта.

[Източен]

Коя енергия в нас ще извърши този процес?
Може ли да има усилие за това?

Трябва да може да има, защото това е контактно познание.

[Източен]

Следователно савичара-самапатти изобщо не спира с фините събустанции и ноетическия принцип (ананда, насладата от познание), а се проектира под някаква форма и в анализа на Грахитри, т.е. на Схващащия като такъв.

Това ми хареса.

В Бхасвати I.2 пише, че тригуничното съзнание ,,никога не може да бъде лишено от гуната раджас". Уточнява се, че става въпрос за отстраняване на замърсяванията, а не на гуната раджас и т.н. Означава ли това, че и в читта-саттва ще се надигат раджасични замърсявания?

[Seeker]

Трябва да може да има, защото това е контактно познание.

Усилието идва от Ахамкара. Еволюцията става без усилие, Спонтанно.

От всички пътища за освобождение най-висшият е пътят на отдаването. То означава задълбочено търсене на действителната собствена същност.
        Отдаването може да се дефинира с други думи като търсене на действи- телността на собствения Атман.Който търси тази действителност на Атман и притежава гореспоменатите качества,нека потърси просветлен Учител,който да му посочи пътя към освобождение от всички окови.
        Търсещият би трябвало да се приближи до учителя с благоговейна отда-  деност.Ако е спечелил неговата благосклонност чрез смирение,любов и готов- ност за служене,тогава той може да го пита за всичко,което може да се каже за Атман.
Вивека Чудамани, Шри Шанкара

[Imago]

В Бхасвати I.2 пише, че тригуничното съзнание ,,никога не може да бъде лишено от гуната раджас". Уточнява се, че става въпрос за отстраняване на замърсяванията, а не на гуната раджас и т.н. Означава ли това, че и в читта-саттва ще се надигат раджасични замърсявания?

Докато има вивека-кхяти, неминуемо ще се надигат раджасични пертурбации. Според Харихарананда пребиваването в собствената природа (сварУпе) изисква едно последно усилие и това е редукцията на вивека-кхяти, т.е. на знанието за разликата между Буддхи и Пуруша. Тогава медитацията става нирбиджа, без семена, т.е. безобектна. Тази еволюционна промяна (парината) бележи прехода от сампраджнята-йога към асампраджнята-йога. С изключение на безплътните и погълнатите в пракрити, транскогнитивната медитация задължително следва сезоните на сампраджнята-самадхи. С други думи, единственото знание, което можем да отхвърлим на входа в асампраджнята-самадхи, е вивека-кхяти. Отхвърлянето на всяко друго знание не е каузално свързано с постигането на нирбиджа-самадхи, т.е. на кайваля.

Изводът за всички, които съветват да се откажем веднага от всяко знание и познание, преди дори да сме постигнали обектите на витарка-самапатти, е ясен. Нямате никакъв шанс.

[Източен]

И нещо друго, което кореспондира, според мен, с разискваното. ЙС I.45. Непризнакът е поставен в последното ниво на еволюция на гуните и той е прадхана. Освен това е определен като тънък предмет, тънка предметност, следователно подлежи на вичара медитацията, която не би била възможна без колебание върху непризнака.